№ 252
гр. Ямбол, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
в присъствието на прокурора М. Б. А.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500347 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Д. А., ЕГН********** от гр.******** и Е. П.
Х., роден на ********** г., ирландски гражданин, притежаващ паспорт №********** с
адрес в *****, гр.******, двамата в качеството на родители и законни представители на К.
Е. Х., с ЕГН ********** от гр.****, депозирана чрез пълномощника им адв. М.Й.Г. от АК-
Ямбол против Решение №302/15.06.2022 г. по гр.д.№3096/2021 г. , с което е отхвърлена
молбата на въззивниците с правно основание чл.19, ал.1 вр. чл.73, ал.1 от ЗГР за промяна на
бащиното име на детето К. Е. Х. като неоснователна.
В жалбата се развиват подробна аргументация в аспекта на заявените недостатъци на
решението, основаващи се на оценка за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Отправя се критика в посока игнориране на съдебното задължение за пълноценна, съвкупна
и всестранна доказателствена интерпретация, в контекста на което е маркирана
неправилност във формираното вътрешно убеждение на районния съд за липсата на важни
обстоятелства в конкретния случай, налагащи промяна в името на детето. Откроява като
важни по своята същност обстоятелства, произтичащите за родителите съображения за
зачитане произхода и гражданството на бащата, които би следвало да намерят отражение в
исканата промяна на презимето на детето. Тези съображения именно според въззивниците
корелират с трайно и устойчиво прокламираната в практиката на ВКС за сериозност на
обстоятелствата, обхващаща в своите предели субективното желание на лицето да носи
1
определено име, особено ако то е свързано със съображения от етнически произход. В
синхрон с приведени фрагменти от съдебна практика на касационния съд се отстоява
виждането, че факти от субективно, лично естество обвързват съда, сезиран с искане за
промяна на името, освен ако не индицират на намерение за заблуждение на
административни органи и институции. Твърди се, че детето К.Х. е с британско
гражданство, а родителите му са трайно установени и живеят постоянно във ****, като по
желание на родителите му детето има възможност да е с двойно гражданство-ирландско и
британско. Предвид това, че детето непланувано е родено в България, а с оглед
обстоятелството, че в ***** и **** не е приложима българската традиция, като презиме на
детето да се вписва собственото име на бащата-Е., следва положение, при което във ****
детето предстои носи имена К. Х.. При тази ситуация се изтъква нежеланието от страна на
родителите за съществуване на различия в имената на детето съгл. удостоверението за
раждане, изд. в РБ, в което имената на детето фигурират К. Е. Х. и в официалните
документи, които предстои да му бъдат издадени във **** при достигане на предвидената по
закон възраст. Твърди се, че разликата в имената е от естество да създаде административни
пречки, неудобства за детето,затруднения при общуването му в обществото и с държавните
институции, т.к при промяна на местопребиваването му то ще се легитимира с различни
имена, а целеното с исканата промяна уеднаквяване на имената е сред безспорно значимите
обстоятелства в сферата на пълната идентификация на детето. Прави се обобщение /без
конкретизация и точно посочване на определени съдебни актове/ на трайно възприетото
становище в практиката на ЕСПЧ, според което допустимостта на искането за промяна на
име се определя от спазването на справедлив баланс между интереса на индивида и
обществения интерес.С тези съображения се настоява, въззивната инстанция в обхвата на
ревизионните си правомощия да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново решение, с което да уважи молбата на въззивниците, в качеството им на
родители и законни представители на детето К. Е. Х., за промяна на бащиното /презиме/ на
детето.
В о.с.з въззивниците се представляват от пълномощника им адв.Й., която отстоява позиция
за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде удовлетворена
молбата на доверителите й за промяна на бащиното име на детето К. Е. Х..
Представителят на ОП-Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,
като развитите в нея съображения са намерили качествен отговор в първоинстанционния
съдебен акт, в която насока се настоява за потвърждаването му.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателства ЯОС формира следните фактически изводи:
Представено е удостоверение за раждане, изд. от Община ****, район *****, въз основа на акт за раждане
№****** на детето К. Е. Х., родена на *******, ЕГН **********, българско гражданство, с майка С. Д. А., и баща
Е. П. Х.. Приложено от ищците е заверено копие от международния паспорт на детето, издаден на ******* г., в
което същото фигурира с имената К. Е. Х.. Присъединени към писмените книжа са заверено копие от
международния паспорт на бащата, заверени копия от личната карта на майката и С. А., и заверено копие от
паспорт, удостоверяващ британско гражданство на С. А..
Приобщени са гласни доказателствени средства при разпита на св.Е.Д. Г. - далечна сродница на майката С.
2
А.,която посочва,че желанието на родителите е имената на детето да се променят, като отпадне от тях името Е., за
да бъдат приведени в съответствие със законодателството в ***. Посочва, че гражданите на *** са с 2-3 имена,
като името на бащата не се пренася и не се отразява в имената на детето.
Приобщени са и показания от св. Д.А.С.,,баща на въззивницата С. Д. и дядо на детето, който конкретизира, че
първоначалната нагласа на родителите била детето да носи имената К. Х., без презимето Е., получено от
изписване имената на бащата. Посочва, че майката е с двойно гражданство, а бащата е с ирландско гражданство,
но счита, че след като детето живее в ***.
На база така изяснените фактически положения, съдът достигна до следните правни констатации:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подададена в преклузивния срок по чл.259,
ал.1 ГПК от легитимирани субекти при наличие на правен интерес с оглед изхода на спора
по гр.д.№3096/2021 г. по описа на РС-Ямбол.
Предявеният за разглеждане пред първостепенния съд иск, видно от очертания с исковата
молба петитум и описаните обстоятелства, от които произтича твърдяното правопораждащо
основание е правилно субсумиран в нормативния регламент чл.19, ал.1, вр.чл.73 ЗГР.
Съгласно процесуалния регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва проверка на
правилността на атакуваното решение в контекста на формулираните в жалбата оплаквания,
а в пределите на служебните контролни правомощия на въззивната инстанция попадат
валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и
съгласуваността му с императивните норми на материалния закон. В съответствие с тези
свои правомощия въззивният съд прецени, че оспорваното решение е валидно, допустимо, а
разгледано по същество-правилно.
По своята същност и предметно предназначение, очертано от спецификата на субективното
и неотчуждимо право, името представлява постоянно, неизменчиво словесно обозначение на
физическото лице, с което физическото лице се индивидуализира, и което позволява
неговата идентификация и отличаване от останалите лица.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР "Името на български гражданин, роден на територията на
Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името
се вписват в акта за раждане".
Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация , бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. В нормативната уредба на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е заложена
правна възможност по изключение за внасяне на промяна в собственото, бащиното и фамилното име на лицето в
случаите, когато в имената на лицето се съдържат осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи
елементи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правната интерпретация на нормативната
конструкция "важни обстоятелства, които налагат това" е намерила отражение в генерираната непротиворечива и
последователна практика на ВКС, обективирана в решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. на ВКС, IV
г. о., с което е прието, че "значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да се преценява в
контекста на всеки отделен случай". В Решение № 77 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 344/2011 г., IV г. о., ГК,
са стеснени дефинитивните рамки на законово лимитираната алтернатива, обосноваваща фактическия състав на
3
искането за промяна в името, чрез внесен допълнителен ограничителен коректив: "важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР по първия въпрос се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при
общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче
да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения
закон." Следователно предмет на анализ и оценка са както фактическата установеност и изпълнената при условия
на пълно и главно доказване обоснованост на фактическата теза за създаване на настоящи и/или бъдещи
затруднения за общуване на детето с държавните институции при легитимирането му с бащиното име "Е.", така и
дали исканата промяна, насочена към изключване на бащиното име от общата структура на имената на детето не
би представлявала пряко нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни
разпоредби на посочения закон. В коментирания контекст по анализа и оценката на събраните доказателства
законосъобразно и коректно ЯРС е преценил,че приобщената писмена доказателствена база не позволява
съставянето на извод,че детето К. Е. Х., с българско гражданство, родено в гр.****, е придобило двойно
гражданство - и това на Обединеното кралство, нито че в ***** детето е официално регистрирано с други имена,
което обуславя затруднения при легитимирането, идентификацията му и правната сигурност. Вписаните в
задграничния паспорт на детето имена К. Е. Х. също не се установи да са променяни, поради което фактическите
основания на молбата и доразвитите в тяхна подкрепа доводи във въззивната жалба остават недоказани. Отделно
от това, следва да се маркира, че ЯОС не приема, а страните не изтъкват лични и обществени обстоятелства,
които да правят носенето на името на бащата лично или обществено неудобно или неподходящо.
Нещо повече, в решение Решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV
г. о., ГК е прието еднозначно, че правото на промяна в името не е абсолютно, неограничимо
право, а субективизма относно исканията за промяна се ограничават от императивната
нормативна рамка в ЗГР: "Законът урежда начина на образуването на имената на
българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името
е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания,
като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред."
Важното и централно становище, съответстващо с императивните правни изисквания и
формалната и аргументативна логика е закрепено в Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК, третиращо идентичен на поставения в настоящото
производство правен въпрос, разрешен в пределите на аналогична фактическа конкретика, в
което относно нормата на чл.9, ал.1 и чл.13, ал.1 ЗГР е прието:" Горепосочените правни
норми по категоричен начин уреждат структурирането на бащиното име на всяко лице,
както и предпоставките за неговата промяна. " В цит. решение е конкретизирано, че по
материалноправния въпрос, допустимо ли е по искане по реда на чл.19 ЗГР за промяна на
името на български гражданин, роден в България, да се трансформира цялостната структура
на името, чрез отпадане на бащиното име, отговорът е отрицателен, т.к. това би
съставлявало кардинално отклонение от императивната разпоредба на чл. 9 от ЗГР.
Посочено е още: "Този е същественият правен въпрос, разгледан в обжалваното решение, а
не относно наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР и различните
именни и религиозни системи, както и съобразно гражданството на родителите, като
важна причина, налагаща допускане на промяна в бащиното име на детето по реда на чл.
19 ЗГР. Това е така защото исканата промяна цели отпадане на бащиното име т. е.
формиране на името в противоречие на чл. 9 ЗГР, а не промяна на името, вкл. бащиното,
по реда на чл. 19 от същия закон, поради важно обстоятелство. /.../"Промяната на име"
представлява "смяна, замяна" на името/ в случая бащиното/, изменяне на образуваното по
4
силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото
образуване. Поради това искането за отпадане на бащиното име на молителя не
представлява искане промяна на името по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, респективно не
представлява "важно обстоятелство" по смисъла на визираната разпоредба."
Искането свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да се обосновава и разглежда в
заявеното направеление за "важни обстоятелства" само ако промяната на името не засяга
очертаната структура по чл. 9 ЗГР, която по императивен път възвежда изискване
българските граждани да се обозначават едновременно със собствено, бащино и фамилно
име. По тези изходни съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав ВКС е
възприел, че премахване изобщо на бащиното име е невъзможно, т.к. е несъвместимо с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, предоставяща правна възможност, която би могла да
се упражни единствено в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от същия
закон/ : "Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да
се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на
посочената правна норма. В случая касационните жалбоподатели са поискали по реда
на визираната разпоредба отпадане на бащиното име на детето от името му.
Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми
на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от
нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra
legem, . т. е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от
императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на
чл. 9, ал. 1 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на
императива на тази разпоредба, то правилно въззивната инстанция не го е уважила,
отказвайки извършването на промяна на бащиното име на детето посредством
неговото отпадане." Обвързващите правни разрешения в приведената практика, укрепват
примата на системата от императивни нормативни правила съотв. в чл.9 и чл.13 ЗГР, с които
е определен по задължителен начин структурата на имената на лицата, български граждани,
като сложна триелементна композиция от собствено, бащино и фамилно име. От тези
фундаментални принципни разбирания за суверенните правомощия на правовата държава да
уреди със закон начина, по който се структурира името на всяко едно лице, неин
гражданин, в цит. решение на ВКС е определено като неоснователно възражението за
нарушения на чл.8 и чл.9 ЕКЗПЧОС досежно съдебния отказ за допускане на промяна чрез
изключване на бащиното име на детето. ЯОС напълно споделя изложените от върховната
съдебна инстанция съждения. Още повече непротивопоставими на тези изводи са заявените
по общ и абстрактен начин, без нужна доказателствена обезпеченост оплаквания за
възможни и вероятни в бъдеще административни пречки за 1-годишното дете, което би
могло да бъде изправено пред неудобства при контакт с държавните институции. В случая
не са налице очертаните в касационната жалба нарушения на ЕКЗПЧОС. С произнесения от
ЯРС съдебен акт не е допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като не са
създадени пречки при избора на име. Лицето носи лично име, определено според
5
свободното усмотрение на неговите родители. Останалите части от името на лицето К. Е. Х.,
родено в РБ и притежаващо българско гражданство, стриктно и иманентно се подчиняват на
комплекса императивни разпоредби /чл.9, чл.13, чл.14 ЗГР/, установени за страната, които
не противоречат на посочената международна правна норма.
Поради съвпадение на крайните изводи на първата и въззивната инстанция, въззивната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -
потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302/15.06.2022 г. по гр. д. № 3096/2021 г. по описа на ОС-
Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6