Присъда по дело №796/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ към Присъда № 21/13.05.2025 г. по НЧХД № 796/2024 г. по описа на
Районен съд - Монтана.

Производството по делото е образувано въз основа на тъжбата на Р. Б. И., ЕГН
**********, с която против Г. В. Б., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за
извършено от нея престъпление,за това че на 07.06.2024г. като родител е осуетила
изпълнението на съдебно решение № 351 от 19.08.2022г., постановено по гр.дело №
2199/2021г. по описа на Районен съд – Монтана, относно упражняването на лични
контакти на бащата Р. Б. И., ЕГН **********, с детето М. Р. И.а, ЕГН ********** -
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Г., прави
детайлен анализ на събрания доказателствен материалл, като застъпва, че деянието е
доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради
което моли за осъдителна присъда.
Частният тъжител се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимата - адв. С., счита, че подзащитната му следва да бъде
призната за невинна. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като
счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за
субективна несъставомерност. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че
иска да бъде призната за невинна.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха
разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха
приобщени относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. В. Б., ЕГН **********, е неосъждана.
Подс. Г. Б. и частният тъжител живеели на съпружески начала. През
2016г. от съвместното им съжителство се родило детето М. Р. И.а. След
раждането на детето отношенията им се влошили. През м. май 2020г. двамата
родители се разделили и с Решение от 02.10.2020г. по гр. д № 953/2020г. по
описа на РС – Монтана, е определен режимът на личните отношения на детето
М. И.а с родителите. С Решение № 351/19.08.2022г. по гр. д. № 2199/2021г. по
описа на РС – Монтана, режимът, в частта относно режима на лични
отношения на бащата –частният тъжител Р. И., бил изменен, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00
ч. в неделя с преспиване при бащата, за рождения ден на бащата за времето от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден през четна година с
преспиване, един месец през лятото по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, както и за Коледните празници, когато годината е
четна/ от 24 до 26 декември и съответно Новогодишните празници, когато
годината е нечетна 31.12. - 01.01./, първата половина от пролетната и зимната
ваканция на детето, втората половина на Великденските празници, като
бащата взема детето от неговото местоживеене на адреса на майката Г. В. Б. в
1

гр. Б., обл. Монтана, ул., Г. Д." № ХХ и го връща на същия адрес след
срещите.
С решение № 62/24.02.2023г. по в.гр. д. №7/2023г. по описа на Окръжен
съд – Монтана, е изменено решението в частта относно определения летен
режим на лични отношения между Р. Б. И. и детето М. И.а. В останалата част
режимът на личните отношения между двамата родители / подс. Г. В. и
частният тъжител Р. И./ и детето М. И.а е потвърдено.
На 07.06.2024г., привечер в гр. Б., тъжителят Р. И. и св. Д.Я. пристигнали,
за да вземат от адреса в гр. Б., обл. Монтана, ул., Г. Д." № ХХ, детето М. И.а за
престой през уикенда при бащата –Р. И., съгласно определения от съда личен
режим. Бащата Р. И. позвънил по вайбър приложението и изпратил съобщение
на майката на детето – подс. Г. В., че в 18 часа ще бъде на адреса, от който
трябва да вземе детето, но не успял да се свърже с нея. Около 18 часа /в същия
ден/ Р. И. и св. Д.Я. били на адрес в гр. Б., ул.“Г. Д.“ № ХХ. Подс. Г. В. се
свързала с частния тъжител Р. И. и му обяснила, че е на работа в магазина си
на адрес: гр. Б., ул. „Г. Д.“ №58а, заедно с детето М. И.а. Помолила Р. И. да
отиде до там, за да вземе детето, защото е възпрепятствана с работа, но И.
отказал.
Р. И. сигнализирал на спешен тел. 112 и повикал полиция на мястото.
Органите на реда указали съдействие на тъжителя И. и потърсили подс. Г. В.
на адреса в гр. Б., ул., Г. Д." № ХХ. Тъжителят Р. И. знаел, че детето и майка
му (подс. И.а) се намират в магазина, на съседен адрес на същата улица - ул.
„Г. Д.“ №58а, и уведомил полицаите за тази информация. Около 18.30 часа, св.
Д.Я. и частният тъжител Р. И. отишли в РУ – Монтана, за да подаде И. жалба
срещу подс. Г. И.а за неизпълнение на съдебно решение. В това време получил
обаждане от полицията, че детето не е на адреса в гр. Б., ул., Г. Д." № ХХ.
Веднага след подаване на жалбата, двамата със св. Д.Я. отпътували към гр.
София. В това време поицейските служители също се свързали с подсъдимата
Г. В., за да я уведомят за сигнала от тъжителя И.. В резултат на това,
подсъдимата В. веднага съдействала и детето М. И.а пристигнала на адреса, от
който баща – тъжителят И. трябвало да я вземе за уикенда.
Около 19 часа, полицейските служители отново се свързали с тъжителя
И., за да го уведомят, че детето М. И. е на адреса в гр. Б., ул.“Г. Д." № ХХ, от
който той в качеството на баща трябва да вземе детето за изпълнение на
режима на лични отношения. В този момент вече тъжителят И. и св. Я.
пътували обратно за гр. София и били до гр. Б., около с. Бързия. Поради това
тъжителят Р. И. отказал да се върне до гр. Б. и не предприел по-нататъшни
действия в този ден и не видял дъщеря си М. И.а.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както следва: гласни доказателствени средства:
показанията на св. Д.Я., обясненията на подс. Г. В.; приобщените веществени
доказателства: звукозапис от 07.06.2024г. от Национална система 112;
2

писмените доказателства: копие на съдебно решение копие на жалби; писма от
ОД МВР Монтана и от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112 – Монтана; отговор от РП Монтана вх.№ 3469/19.03.2025 г. с
приложени жалба и молба от Р. Б. И.;
Съдът, след като направи оценка на горепосочените доказателствени
източници поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи, на
основание чл. 305, ал. 3 НПК.
Доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна и
безпротиворечива. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел Д.Я., като същите водят до установяването на едни и същи
обстоятелства. Следва да се почоси, че макар и св. Я. да е в приятелски
отношения с тъжителя, няма основание да се приеме, че същият не е изложил
правдиво своите възприятия. Изложеното от него по отношение на събитията
от 07.06.2024 г. изцяло се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал, включително от обясненията на подсъдимата. Поради това и съдът
изцяло кредитира показанията на този свидетел, включително и по отношение
на проведения телефонен разговор на процесната дата, в която на тъжителя е
съобщено, че детето е на адреса, но последният не предприема действия да го
види.
Обясненията на подсъдимата също кореспондират с останалия
доказателствен материал. Двойствената природа на обясненията на
подсъдимия – като доказателствено средство и като средство за защита,
необвързано със задължение за установяване на истината, не предпоставя
изначален извод за тяхна недостоверност, а изисква внимателната им проверка
на плоскостта на собственото им вътрешно логическо съдържание и на
съпоставката им с останалите доказателствени материали. Съгласно правилата
за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1–ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа
в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна
версия. Изхождайки от тази принципна позиция, съдът установи, че
обясненията на подсъдимата не съдържат съществени вътрешни
противоречия, непълноти или превратно смесване на непосредствено
възприетото с неината емоционална интерпретация. Съдът намира, че макар
изложеното от нея под формата на обяснения да има двойствен характер - на
гласно доказателствено средство и на средство за лична защита,
кореспондират в цялост със събраните по делото доказателства и следва да
бъдат кредитирани с доверие относно изразените обстоятелства досежно
релевантните по делото факти.
Писмените доказателства не бяха оспорени от страните, като съдът ги
кредитира също.
В обобщение, може да се приеме, че между страните всъщност липсва
3

спор по отношение на доказателствените материали, както и по отношение на
осъществилите се факти, като основният въпрос по делото е съсредоточен
върху правната им оценка.
При така установената фактическа обстановка, възприета като
релевантна, настоящият състав намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
Съгласно чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не
изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно
решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди
лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба
от пет хиляди до десет хиляди лева.
Съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК включва от
обективна страна неизпълнение или осуетяване, по какъвто и да е начин
изпълнението, на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете. Самото престъпление включва две форми
на изпълнително деяние - неизпълнение на съдебно решение, което е
формално престъпление и осуетяване на изпълнение, което е резултатно и се
изразява в създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да
бъде изпълнено решението. Неизпълнението може да се състои в непредаване
на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да
осъществява лични контакти, докато осуетяването задължително трябва да
включва някакви обективни пречки, които да са създадени от родителя и то
целенасочено, за да не може другият да упражни правата си по съдебното
решение.
В конкретния случай безспорно се установи, че по граж. дело №
2199/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана, с решение №351/19.08.2022г.,
съдът е определил режим на лични отношения на бащата Р. И. и детето М. И.а
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00
ч. в неделя с преспиване при бащата, за рождения ден на бащата за времето от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден през четна година с
преспиване, един месец през лятото по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, както и за Коледните празници, когато годината е
четна/ от 24 до 26 декември и съответно Новогодишните празници, когато
годината е нечетна 31.12. - 01.01./, първата половина от пролетната и зимната
ваканция на детето, втората половина на Великденските празници, като
бащата взема детето от неговото местоживеене на адреса на майката Г. Б., с
адрес: гр. Б., обл. Монтана, ул., Г. Д." № ХХ и го връща на същия адрес след
срещите.
В процесния случай обвинението е досежно режима на лични
4

отношения, осъществяван всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване при бащата Р. И., като
бащата взема детето от неговото местоживеене на адреса на майката Г. Б., с
адрес: гр. Б., обл. Монтана, ул.„Г. Д." № ХХ и го връща на същия адрес след
срещите.
Други безспорно установени факти по предмета на доказване спрямо
възведеното обвинение не се установиха.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не
може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
По делото с категоричност се установи, че на 07.06.2024г. детето М. И.а,
се е намирало на теориторията на гр. Б., като малко след 18 часа, в интервалът
от 18 часа до 19 часа, детето е било на адреса на ул. „Г. Д." № ХХ, от който
съгласно горепосоченото съдебно решението бащата – частният тъжител Р. И.,
е трябвало да вземе за уикенда. Съдебният състав счита, че закъснението от
съдебно определения час е пренебрежимо малко и не препятства
правоимащия баща – частен тъжител Р. И. да осъществи личния контакт с
детето. Съдът взе предвид предприетите от тъжителя действия да се свърже с
майката – подс. Г. В., включително сигнализирането на органите на реда, но
тези му действия, не свидетелстват за препятстване от страна на подсъдимата
за изпълнението на съдебното решение. Последното се доказва по безспорен
начин от обстоятелството, че именно подсъдимата е съдействала детето да се
придвижи до съдебно определения адрес, защото тъжителят отказал да отиде
до работното място на подсъдимата – на същата улица „Г. Д.“ № 58а.
В хода на производството с категоричност се доказва, че на 07.06.2024г.,
след 18.30 часа, детето М. И.а е било на адресът, от който баща му – частният
тъжител Р. И., е трябвало да го види и вземе за уикенда. На следващо място
безспорен факти, установен включително от свидетелските показания на св.
Д.Я., е че именно частният тъжител не пожелал да се върне до съдебно
определения адрес в гр. Б. в интервалът 19 часа – 20 часа на процесния ден и
не предприел никакви действия за да се види с дъщеря си.
Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдимата не е извършила от
обективна страна престъплението възведено с тъжбата по чл. 182, ал 2 от НК.
По мнение на съда при преценка на събраните доказателства по
настоящото дело, поведението на подсъдимата е несъставомерно и от
субективна страна. Това е така защото съставът на престъплението по чл. 182,
ал. 2 НК изисква умисъл, като форма на вина и по точно – пряк умисъл. Това
означава, че подсъдимата е следвало да съзнава, че с поведението си
неизпълнява или осуетява съдебно решение относно лични си контакти с
детето, както и от волева страна да искат това неизпълняване или осуетяване –
т. е. действията и да са целенасочени и ръководени именно от този мотив.
От субективна страна престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да се
5

извърши само умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да
съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда
осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение,
като иска или допуска това.
Настоящият съдебен състав с оглед ангажираните доказателства достига
до извод, че за процесната дата липсват действия на подсъдимата, които да
обективират изискваното съставомерно психично отношение по умишлено
неизпълнение или осуетяване на посоченото съдебно решение.
Макар по делото да се установи, че в 18.00 часа детето не е било на
съдебно определения адрес, подс. В., не е препятствала неговото изпълнение,
тъй като след като тъжителят не пожелал да вземе детето от работното място
на подсъдимата - Г. Д." № 58а, последната веднага го подсигурила на адреса
ул. „Г. Д." № ХХ, което се случило непосредствено след 18 часа, в часовия
интервал след 18.30 часа на 07.06.2025г.
При така установеното от фактическа страна, съгласно разпоредбите
на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимата следва да бъде призната за виновна
само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението. Анализът на всички
приложени по делото доказателства налага извода на съда, че няма нито
преки, нито косвени, безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда.
Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по
делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществила състава на
визираното престъпление в тъжбата. По делото не се събраха несъмнени
доказателства въз основа на които съдът да изгради несъмнен извод за
виновност подсъдимата за престъплението описано в частната тъжба.
Без да се съмнява в загрижеността и любовта и на двамата родителите
към своето дете, съдът счита че липсата на личен контакт между тях е във
властта именно на всеки един от тях като родители, а не на държавните
органи. Поради което и следва и двете страни в качеството на родителите, да
полагат взаимни усилия, отстъпки и да предприемат действия за мирното
отглеждане и възпитаване на детето много повече отколкото за себе си, и за
точното и пунктоално изпълнение на съдебното решение, определящо
личните отношения.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че отношенията
родител, деца са изключително деликатни, поради което те следва да бъдат
внимателно коментирани и интерпретирани. Водещ следва да е именно
6

интересът на детето и психо-емоционалното му благосъстояние. Настоящата
инстанция не оспорва факта, че общуването на детето с всеки един от
родителите е важно за детската психическа и емоционална стабилност, за
правилното му развитие в хармонична среда и изграждането му като личност.
Няма спор и че с разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК е криминализирано деяние
на неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно
упражняването на родителски права именно в защита на тези обществени
отношения, свързани с грижата за децата след прекратяване на отношенията
между родителите.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвинението срещу подсъдимата Г. В. не е доказано по несъмнен начин от
субективна и обективна страна, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК.
Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по
делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществила състава на
визираното престъпление в тъжбата и да е осъществила престъплението обект
на доказване по настоящото дело. След направения подробен анализ на
доказателствената съвкупност, съдът по изложените в мотивите причини
приема, че по делото не се събраха несъмнени доказателства въз основа на
които да изгради несъмнен извод за виновност на подс. Г. В. за
престъплението описано в частната тъжба.
Предвид изложеното по-горе, състава на съда счита, че събраните по
делото доказателствени средства не установяват в достатъчна степен
доказаността на обвинителна теза, поради което и на основание чл. 304 от
НПК призна за невиновна подсъдимата Г. В. и я оправда по повдигнатото и
обвинение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	21
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Диляна Гладнишка

Дело:	20241630200796
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 юни 2024 г.

Присъда по дело №796/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите