Р Е Ш Е Н ИЕ
№
гр.София, 10.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11761 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227,
б. „в“ от ЗЗД.
Ищецът П.Н.Ж.
поддържа, че с нотариален акт № 52, том I, дело 40/2017 г. е прехвърлил безвъзмездно
на дъщеря си Д.П.Ж. притежаваната от него 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.98.1.42,
съставляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. „К********, със
застроена площ от 77,13 кв. метра, заедно с прилежащия таван № 17, заедно с
1,589 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото.
Излага, че
след извършването на дарението имущественото му състояние значително се е
влошило - към момента не работи, а възможността да си намери работа е
ограничена, поради обстоятелството, че е трудоустроен с 54 % призната трайно
намалена работоспособност, като единственият му регулярен доход е 170 лв. месечно,
съставляващ пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Сочи, че от
притежаваното на негово име еднолично дружество с ограничена отговорност не
получава доходи и спрямо дружеството е заведено изпълнително дело от страна на
НАП за събиране на публични задължения, в размер над 10 000 лв., и която сума
се налага да изплаща и понастоящем ежемесечно според възможностите си.
Твърди, че е
поискал от дъщеря си осигуряване на материална помощ, но не е получил такава и
се е наложило да му помагат негови приятели, включително чрез отпускане на
заемни средства. Предвид изложеното, счита, че в създадената ситуация е
осъществена хипотезата на чл. 227, ал. 3 ЗЗД, поради което моли съда да
постанови решение с, което извършеното дарение да бъде развалено до размера на
притежаваната и прехвърлена от него 1/2 мен ид. част от процесния имот.
Ответникът Д.П.Ж.
в отговора по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Сочи,
че с договор за встъпване в дълг от 06.08.2013 г., е встъпила в дълга на баща
си, който той има към „Обединена българска банка“ АД, за сумата от
49 015,34 лв. по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 02.02.2007 г. Поради необслужване на задълженията по договора
от страна на ищеца и бившата му съпруга, на кредитора е издаден изпълнителен
лист на 07.06.2017 г. по ч.гр.д. № 36520/2017 г., по описа на СРС, ГО, 128
състав, за общата сума от 58 868,82 лв. С договор за прехвърляне на
вземане (цесия) от 16.11.2017 г., „Обединена Българска Банка“ АД е продала на „Д.Т.“
ЕООД, с ЕИК *******(като цесионер), гореописаното вземане, което има от
длъжниците П.Н.Ж., С.И.И.и Д.П.Ж..
Излага, че на
15.02.2018 г. между новия кредитор и длъжниците С.И.И.и Д.П.Ж. се сключва
споразумение, съгласно което в 6-месечен срок, длъжниците се задължават да
погасят задължението си, в размер на 62 000 лв. За целта длъжниците са се
опитали да продадат процесния недвижим имот, но ищецът е отказал да напусне
жилището и възпрепятствал продажбата му, включително и след отправена
нотариална покана. Предвид невъзможността да се погаси дълга в договорения
6-месечен срок е образувано изпълнително дело № 20188470400369, по описа на ЧСИ
Н. П., с peг. № 847 към КЧСИ и на ответницата са наложени запор върху всички
банкови сметки и възбрана върху притежаваните от нея недвижими имоти. Твърди,
че към настоящия момент принудителното изпълнение е насочено единствено срещу Д.П.Ж.
за задължението на ищеца, което тя добросъвестно се опитва да погаси.
Отделно от
това сочи, че живее от 10 години в гр. Абърдийн, Шотландия, като същата учи и
работи, и е изтеглила ипотечен кредит за закупуване на свое жилище в Шотландия,
в размер на 141 537,41 британски паунда. Поради образуваните срещу
ответницата дела, има лошо кредитно досие в ЦКР и не може да изтегли каквито и
да е кредити от финансови институции, на територията на Република България, за
да погаси задълженията, които семейството й има към трети лица. Оспорва
твърденията на ищеца, че е поискал от нея помощ, тъй като той бил запознат с
финансовото й състояние и задълженията, които тя има. Твърди, че за наличието
на намалена работоспособност на баща й научава за пръв път с връчването на
препис от исковата молба.
Оспорва
твърденията на ищеца, че не получава доходи от неговото еднолично дружество с
ограничена отговорност „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, предвид публикуваните по
партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
годишен финансов отчет за 2017г. Счита, че по отношение на задълженията му към
Националната агенция по приходите, в размер над 10 000 лв., ищецът е имал
възможност да плати дължимите данъци към НАП с разполаганата от него сума.
Предвид
изложеното счита, че не е проявила липса на благодарност, тъй като е направила
всичко възможно да намали дълговете, които семейството й е имало към различни
трети лица.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото не е спорно, че ищецът е дарил на ответницата по делото 1/2
ид. част от процесния недвижим имот, а и това се установява от представения
нотариален акт № 52, том I, рег. № 5580, дело № 41 от 2017 г., на нотариус Ц.Д., с район на
действие СРС, вписана в Нотариалната камара на РБ под № 663, обективиращ
договор за дарение от 26.06.2017 г., по силата на който П.Н.Ж. и С.И.И.даряват
на дъщеря си Д.П.Ж. следния съсобствен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.98.1.42, съставляващ
апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна" II част, ул.
„*******, със застроена площ от 77,13 кв. метра, заедно с прилежащия таван №
17, заедно с 1,589 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху
мястото.
По
делото не е спорно, че бракът между П.Н.Ж.
и С.И.И.(майка на ответницата) е прекратен с развод.
Настоящият състав приема, че искът е
предявен в предвидения в чл. 227, ал. 2 едногодишен срок, доколкото договорът
за дарение е сключен на 26.06.2017 г., а исковата молба е заведена на
09.07.2018 г., с твърдения че необходимостта от издръжка е възникнала малко
след сключването на разпоредителната сделка. В случая, дарителят не е поискал издръжка, като
съдът намира, че в случая характер на покана има депозираната от ищеца искова
молба.
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че Д.П.Ж. е
дъщеря на ищеца П.Н.Ж..
Представено е експертно решение № 2365 от 30.08.2017 г. от II МБАЛ, с което на П.Н.Ж. е опреден 54 % трайно намалена работоспособност
за срок от три години, с водеща диагноза: „камък в бъбрека и в уретера“.
Установява се с разпореждане от 09.08.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ,
София град, че е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на П.Н.Ж. н размер на 170 лв.
Представен е договор за встъпване в дълг от
06.08.2013 г., видно от който ответницата Д.П.Ж. е встъпила в дълга на С.И.Ж. и
П.Н.Ж. към „Обединена българска банка“ АД, за сумата от 49 015,34 лв. по
договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.02.2017 г. ,
обезпечен с ипотека. От представените
заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение, е видно че е налице
изпълнително производство срещу ответницата за задължението по договора за
кредит.
Свидетелят С.И.Г.(майка на ответницата) сочи, че Д.П.
живее в Шотландия, в момента е безработна, като знае, че П.Ж. е в добро
финансово състояние. Свидетелят В.Й.С.сочи, че П.Ж. има хронични заболявания - камъни в бъбреците и високо кръвно, както е че
е имал фирма за дограма.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са –
трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения
и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че
такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция. Не може да се приеме като проява на непризнателност недаването на
издръжка в случаите, при които, ако предоставяйки такава на дарителя, дареният
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по- 3 лошо
положение от това на дарителя. (ТР 1/2013 г.
от 21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС.) Предвид, че не се доказа в
настоящето производство нуждата
от издръжка на ищеца, както и че е поискал издръжката от дъщеря си, искът за
разваляне на процесната 1/2 ид. част от договора за дарение е неоснователен, и и подлежи на отхвърляне.
От страна на ответницата не са
представени доказателства за сторени разноски за адвокат, поради което такива не
следва да му се присъждат в настоящото производство.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.Ж.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Д.П.Ж., ЕГН **********, чрез адв. Н.К.,***,
иск с правно основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД, за разваляне договор за дарение
от 26.06.2017 г., с което е прехвърлил 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.98.1.42, съставляващ апартамент
№ 42, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна" II част, ул. „*******,
със застроена площ от 77,13 кв. метра, заедно с прилежащия таван № 17, заедно с
1,589 % идеални части от сградата и
от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален
акт № 52, том I, рег. № 5580, дело № 41 от 2017 г., на нотариус Ц.Д., с район на
действие СРС, вписана в Нотариалната камара на РБ под № 663.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: