Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2018
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи състав в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 302/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 8/08.02.2018 год. по гр. дело
№ 1098/2017 год. Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявения от В.Т. ***
против М.Г.С. *** иск за осъждане на ответницата да й заплаща издръжка в размер
на 180 лв. месечно, считано от 24.09.2017 год. – началото на академичната 2017/2018 год., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения, че
същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и да уважи предявения иск.
Ответницата оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че
ответницата е нейна майка, като сключеният между родителите й граждански брак
бил прекратен с решение от 30.05.2013 год. по гр.д. № 726/2013 год. на РС-Елин
Пелин. Сочи, че с решението упражняването на родителските права било
предоставено на майката, но реално бащата бил този, който поел грижите за
ищцата и издръжката й, като и
понастоящем ищцата живее с баща си. През целия период досега ответницата не се
интересувала от нея и не й предоставяла издръжка. След навършване на пълнолетие
ищцата продължила средното си образование в СОУ „Христо Ботев“, с. Г.М. По
силата на съдебно решение от 03.02.2016 год. по гр.д. № 756/2016 год. на
РС-Елин Пелин ответницата била осъдена да й заплаща месечна издръжка в размер
на 130 лв. до завършване на средното й образование за предвидения срок на
обучение. След успешното завършване на средното й образование ищцата била
приета в „Лесотехнически университет“ – гр. С., където понастоящем е студентка
първи курс, редовно обучение. Сочи, че получаваната от баща й издръжка е
недостатъчна с оглед нуждите й от храна, дрехи, учебници, транспорт и др.,
както и необходимостта да заплаща семестриална такса за обучение в размер на
330 лв. Твърди също така, че ответницата получава трудово възнаграждение като
държавен служител, което й позволява да й предоставя средства за издръжка без
особени затруднения. Моли съда да осъди ответницата да й заплаща месечна
издръжка в размер на 180 лв., считано от 24.09.2017 год. до настъпване на
законна причина за нейното изменение и прекратяване.
Ответницата оспорва исковата молба в
подадения писмен отговор. Сочи, че никога не е отказвала да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на ищцата, но поради поведението на бащата,
насочено към отчуждаване на детето от нея, отношенията с ищцата се влошили.
Ищцата отказала да посочи банкова сметка, *** по гр.д. № 756/2016 год. на
РС-Елин Пелин издръжка до завършване на средното образование на ищцата. През
периода м. ноември 2016 год. – м. февруари 2017 год. ответницата изпратила шест
броя пощенски записи, които ищцата също отказала да получи. Твърди още, че дъщеря й притежава сумата
2 524,80 лв. по банкова сметка ***,
с която би могла да си помага в обучението, както и че самата тя е затруднена
да й предоставя издръжка с оглед това, че живее сама и отглежда друго дете – К.;
заплаща разноски по заведено от ищцата срещу нея без основание изпълнително
дело; грижи се за възрастните си родители – пенсионери, като брат й също е
пенсионер поради инвалидност. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло.
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане от *** год. на СО – район „Младост“ ищцата В.С. е
родена на *** год. от майка М.С. и баща Т. С. С решение от 30.05.2013 год. по
гр.д. № 726/2012 год. на ЕлПРС е прекратен брака
между Т.С. и М.С., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК. Упражняването на родителските права по отношение
на детето В. е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения с
бащата. По отношение на детето К. С., родено на *** год., родителските права
също са предоставени на майката.
С решение № 19 от 03.02.2017 год. по
гр.д. № 756/2016 год. на ЕлПРС М.С. е осъдена да
заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря В.С. месечна издръжка в размер на 130
лв. до завършване на средното й образование за предвидения срок на обучение.
Според представеното копие от студентска
книжка ищцата е записана в първи курс по специалността „Екология и опазване на
околната среда“ в „Лесотехнически университет“ – София на 27.07.2017 год.,
редовно обучение. Видно от представена по делото квитанция на л. 19 от делото,
ищцата е заплатила такса за обучение първи семестър в размер на 330 лв. Съгласно
уверение № 45/26.09.2017 год. ищцата се е записала за първи зимен семестър за
учебната 2017/2018 год. в първи курс.
Видно от удостоверение, издадено от ОС
„ИН“ София през периода м. ноември 2015 год. – ноември 2016 год. ответницата е
получавала брутно трудово възнаграждение в размер около 1158 лв. месечно.
Брутното трудово възнаграждение на бащата
Т.С. за периода м. септември 2016 год. – м. септември 2017 год. възлиза на
около 756 лв. средномесечно /удостоверение от ДП
„НКЖИ“ УДВГД-София/.
По делото не се спори, че родителските
права по отношение на детето К. се упражняват от майката, а бащата заплаща издръжка
в размер а 100 лв. месечно, видно от приложените по делото разписки.
Изпратените през периода м. ноември 2016
год. – м. февруари 2017 год. от ответницата пощенски записи с получател В.С. за
сума в размер на 100 лв. всеки от тях са върнати поради отказ на получателя,
ведно от служебна бележка от 07.03.2017 год. на Пощенска станция 1574, София.
Според медицински протокол на ЛКК от
19.05.2017 год. МЦ „Горна баня“ ЕООД детето К. С. страда от деформация на двете
ходила със скъсяване на ахилесовите сухожилия двустранно. Предписани са
ортопедични обувки. Видно от фактура от 16.06.2017 год. М.С. е закупила
ортопедични обувки на стойност 272 лв.
Детето К.С. посещава извънкласни дейност
– народни танци, шахмат и работа с компютри в 109-то ОУ „Христо Смирненски“,
гр. С., като дължимите такси възлизат на 170 лв. месечно. Детето посещава и
езикова школа AVOBell, като годишната такса възлиза на 539 лв.
Майката на ответницата И.Г. е пенсионер с
98% трайно намалена работоспособност поради общо и професионално заболяване – артроза, херния и артериална хипертония, видно от експертно
решение на ТЕЛК № 407/11.05.2017 год.
Според показанията на свидетелката С., 66
год. – майка на бащата, от момента на раздялата на родителите за В. се грижи
бащата, като отношенията на детето с майката са обтегнати. Понастоящем ищцата
учи редовно специалност „Екология“, като живее в с. С., Елин Пелин и всеки ден
пътува до Лесотехническия университет – С. Детето живее с баща си и баба си. Ищцата
не разполага с имущество и средства за издръжка. Доходите на бащата в размер
около 600 лв. месечно са недостатъчни, тъй като същият заплаща издръжка и за
другото си дете К. Бабата също помага с пенсията си за издръжката на В..
Съгласно показанията на св. А. – баща на
ответницата, отношенията на детето с майката са много лоши, като въпреки
усилията на ответницата достъпът й до детето е възпрепятстван още от 2012 год.
Майката е изпращала многократно пари по пощата до дъщеря си, които последната
отказала да получи.
Видно от обясненията на ответницата в
о.с.з. на 13.06.2018 год., същата работи в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ /ОСИН/, сектор „Пробация“ към ГДИН, като
брутното й трудово възнаграждение не е изменяно съществено през последните
години. Според удостоверение, издадено от ОСИН на 28.11.2017 год. през периода
м. ноември 2016 год. – м. ноември 2017 год. получаваното от същата трудово
възнаграждение на длъжността „инспектор“ възлиза на 1244 лв. нетно средномесечно.
Видно от служебна бележка от 18.06.2018
год. детето К.С. е бил ученик през учебната 2017/2018 год. в 109 ОУ „Хр. С.“,
гр. С. и е бил записан на зимен лагер /“Бяло училище“/, като заплатената такса
от майката е в размер на 255 лв.
Според удостоверение на ЧСИ рег. № 850 от
26.06.2018 год. е образувано изпълнително дело срещу М.С. въз основа на издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 756/2016 год. на ЕлПРС
за присъдена издръжка на В.С. за минал
период и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ОСИН-София.
С постановление от 14.07.2017 год. производството е прекратено поради заплащане
на всички дължими суми.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 144 от СК. Според тази разпоредба родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, когато те не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване
на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение. Издръжката се дължи, само ако тя не съставлява
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че ищцата учи редовно във висше учебно заведение и не е
навършила 25 години. Липсват данни по делото същата да получава доходи или да
може да се издържа от използване на имуществото си. Несъстоятелни са
възраженията на ответницата, че ищцата няма нужда от издръжка, доказателство за
което било връщането на изпратените пощенски записи. Това е така, тъй като по
делото не се доказаха причините за отказа на ищцата да ги получи, като през
този период е било висящо дело за издръжка, т.е. вземането не е било установено
по размер. От друга страна, нуждата на ищцата от издръжка е безспорно
установена с оглед обстоятелството, че същата не разполага със собствени
средства за издръжка, бащата получава
два пъти по-ниски доходи от тези на майката, а ищцата следва да заплаща
семестриална такса в размер на 330 лв. и транспорт до друго населено място,
докато трае обучението във висшето учебно заведение.
Съдът
намира, че ответницата е в състояние да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря
в размер на 130 лева месечно. Това е така, тъй като същата получава месечно
възнаграждение в размер на около 1244 лева. Същата дължи издръжка и на другото
си непълнолетно дете К., понастоящем на 7 години, чиято месечна издръжка е в
размер около 350 лв. /за храна, обучение, в т.ч. езиково, ортопедични средства
с оглед заболяването му, спорт и извънкласни занимания/, както и дължи издръжка
на възрастните си родители /чл. 141, т. 2 от СК/, единият от които – И. Г. е пенсионер с 98% трайно намалена работоспособност, т.е. доходите за
собствената й издръжка след изпълнение на задълженията към посочените лица са над
минималния определен в закона размер /МРЗ за страната е в размер на 510 лв./.
Следователно ответницата получава трайни доходи, които съдът намира, че й позволяват
без особени затруднения да отделя
средства за издръжка и на пълнолетното си дете в размер на не повече от 130 лв.
месечно /приблизително 1/4 от МРЗ/. Даването на издръжка от родител на
пълнолетно дете не е безусловно, като условие за пораждане на това задължение е
същото да не съставлява особено затруднение за родителя с оглед доходите му и
необходимите средства за собствената му издръжка. Предвид липсата на
доказателства за получаване на такива доходи от страна на ответницата, които да
й позволяват заплащане на издръжка в размер по-голям от 130 лева, съдът намира,
че предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 180 лева е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска
за заплащане на издръжка до размера до 130 лв. месечно и вместо него да
постанови друго, с което да осъди ответницата да заплаща на ищцата издръжка в
посочения размер, считано от 24.09.2017 год. до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски за разликата
над 42 лева до пълния присъден размер от 150 лева. Въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
сумата 126 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид
изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СОС
и сумата 280 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 8/08.02.2018
год. по гр. дело № 1098/2017 год. на Елинпелинския районен съд в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил предявения от В.Т. *** против М.Г.С. *** иск за
осъждане на ответницата да заплаща на ищцата издръжка до размера от 130 /сто и
тридесет/ лева месечно, считано от
24.09.2017 год. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на основание чл. 144 от СК, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответницата направените по делото разноски за разликата над 42 лева до пълния
присъден размер от 150 лева, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Г.С.,***, ЕГН **********, да заплаща на пълнолетната
си дъщеря В.Т. *** месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева,
считано от 24.09.2017 год. докато
учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна
възраст или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане, на основание чл. 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. дело № 1098/2017 год. на
РС-Елин Пелин в останалата част.
ОСЪЖДА В.Т. *** да заплати на М.Г.С. *** сумата 126 лв. представляваща
направените във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.С.
*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
280 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.