Р Е Ш Е Н И Е
№66 05.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 555 по описа за
2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З. против „Б.П.К.”
ЕООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.П.П., с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че
ответното дружество е абонат на „В.и к." ЕАД с абонатен № *****и имот,
находящ се в *****, търговски обект - ресторант. Твърди се, че ищецът е завел ч.гр.д.
№ 296/2019г. по описа на РС-гр.Несебър, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда
да се приеме
за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата
в размер на 3352,26 лева
/три хиляди триста петдесет и два лева и двадесет
и шест стотинки/, представляващи стойността на доставена, отведена
и пречистена вода по издадени фактури
за периода от 25.05.2018г. до 26.11.2018г. за отчетен период
от 26.08.2017г. до
18.10.2018г., обезщетение за
забавено плащане върху главниците общо в размер на
103,28 лева
/сто и три лева и двадесет и осем стотинки/ за периода от
25.06.2018г. до 18.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане
на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и за изискване
и прилагане, като доказателство по настоящото дело на ч.гр.д. № 296/2019г. по описа на
РС-гр.Несебър. Правят искане за допускане
до разпит на един свидетел
– В.Х.Р., при условията на призоваване на адрес: гр.*********.
Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото
и по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор от ответното дружество,
подаден чрез процесуалния му представител, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени. Твърдят, че ищецът не
е предоставил на ответника посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената
и потребената вода не е отчетена и измерена по предвидения
в Общите условия ред. Сочи се,
че посоченото, като отчетено количество
вода не отговаря
на реално потребената, като в тази връзка, оспорва
представената справка- извлечение на отчет
с мобилно устройство с твърдението, че същата не отразява
реално количество потребена вода. Оспорва и издадената въз основа на
справката фактура и извлечение от счетоводна
сметка 411 за неизплатени суми. Сочи се, че
издадената справка-извлечение
на отчет с мобилно устройство представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от страната,
която го представя и удостоверяващ изгоден за нея
факт, предвид което не съставлява
годно доказателствено средство за факта
на извършената доставка на ВиК
услуги, нито количеството предоставена и потребена вода, това се отнася
и за представената фактура и извлечение от счетоводна сметка
411. Също така се твърди, че
справката не отразява реално отчетена и потребена вода, а посочените данни са произволни.
Не била спазена
и съответната процедура за отчитане на
твърдяните, като доставени ВиК услуги.
Наред с горното се сочи, че водомерът
не представлява годно средство за техническо измерване
и не отговаря за изискванията на Закона за
измерванията и подаконовите
нормативни актове към него, както
и на същия не са извършени
задължителните проверки съгласно Общите условия на договора.
Твърди се, че ищецът не
е изпълнил задължението си по чл.23, ал.2 от Общите условия
да отчете подотчетния водомер на ответника до
24 часа след отчитане на общия
водомер. Ищецът не бил отчел
и изразходваното количество
вода съгласно клаузата на чл.23, ал.3 от Общите
Условия. Не било извършено и физическо отчитане на по реда
на чл.23, ал.9 от Общите Условия поне един път
годишно. Сочи се, че по
делото не са представени доказателства и липсват данни, какви количества
вода са потребени
по данните от индивидуалните водомери на самостоятелните
обекти в сградата/включително за обекта на ответника/,
какви са количествата потребена вода от общия
водомер и как е разпределен разходът по общия водомер
за общи нужди
за отчетния период. В тази връзка ответникът твърди, че отчитането
и разпределението на изразходваното количество вода по общия
водомер е извършено в нарушение на разпоредбата
на чл.25 от Общите условия. Прави искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените
в отговора въпроси. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищцовото дружество ”В.И К.” ЕАД Б. в съдебно заседание поддържа изцяло заявените
претенции против ответника. Ангажира гласни доказателства, както и
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират присъждане на
разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният
представител на ответното дружество „Б.П.К.” ЕООД в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържа депозирания писмен отговор на същата. Уточнява, че оспорва както
начисленото количество вода, изразходено от ответника, така и начисленото по
фактури количество вода от разпределение. Оспорва начисленото количество вода,
тъй като обхващало предимно зимните месеци, когато стопанисваният от ответника
обект не работел. Сочи, че обекта се използвал само през летния сезон, от месец
май до края на месец септември. Ангажира съдебно-техническа експертиза. Също
претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице
с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между
страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства
вода, потребена от ответника с абонатен № 230409. В подкрепа
на това е и представеното по делото Заявление за откриване на партида /л.13/.
Видно
от данните по приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 296 по описа за
2019г. на Районен съд – гр.Несебър, съдът е издал Заповед № 143 от 25.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника „Б.П.К.”
ЕООД, за сумата от 3352,26 лева /три
хиляди триста петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи
незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени
фактури за ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № 230409, за периода от 25.05.2018г.
до 26.11.2018г., с отчетен период по фактури от 26.08.2017г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 103,28 лева /сто и три лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018г. до 18.03.2019г.,
както и сумата от 119,11 лева /сто и
деветнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
По
делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.14/,
съдържащи показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 230409,
с титуляр „Б.П.К.” ЕООД.
Твърди
се от ответника, че посоченото като отчетено количество вода не отговаря на
реално потребената, с оглед на което се оспорва и
представената справка-извлечение на отчет с мобилно устройство, като
неотразяваща реално колечиството потребена
вода от ответника и поради това, че посочените в нея данни са произволни.
Твърди се, че не е спазена и съответната процедура за отчитане на твърдяните, като доставени ВиК услуги.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Искът
е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите
условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен
и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им,
а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление,
в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“
ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор "В.и к." ЕАД ***, са приети
с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."К." на 29.08.2014 г., и са
влезли в сила от 29.09.2014г., поради
което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно
чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По
делото не е оспорено от ответника, че е титуляр на партида с абонатен № 230409,
както и че в стопанисвания от него имот – ресторант, находящ се в гр.Несебър,
КК Слънчев бряг-запад, жилищна сграда СЪН РАЙС РЕЗИДЕНС, по отношение на които се претендира
незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от
25.05.2018г. до 26.11.2018г., с отчетен период по фактури от 26.08.2017г. до
18.10.2018г., е регистриран един водомер. Не е спорен фактът, че имота е включен
към водопреносната мрежа. Последното се потвърждава и
от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че абоната има монтирано едно измервателно устройство
– 5 кубиков водомер, марка БОНЕГА, със заводски номер
****, заведен в програмата на водния оператор с виртуален № **********, а в
партидата с абонатен № 230409, с титуляр на партидата „Б.П.К.” ЕООД с ЕИК ********.
Вещото лице допълва, че водомерът отговаря на изискванията на Общите условия на
„ВиК” ЕАД-Бургас, както и че самият водомер се явява подотчетен на централния
водомер. Представената от вещото лице Д. Таблица № 1 /л.57/, съдържаща данни за
общото изразходено количество вода за отчетния период от 26.08.2017г. до
18.10.2018г., ведно с електронния карнет на търговския обект за процесния
период по партида на потребителя № *****/л.14/ установяват факта на доставянето
и надлежното отчитане на количествата потребена вода.
С оглед на това съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената вода,
съответно и стойността на начисленото му количество вода от разпределение. Както е посочило вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, компютърната програма, която ползва ВиК ЕАД Бургас за изчисляване
на количеството вода „от разпределение“, е национална разработка и ползва
алгоритъм, който не може да бъде изменян. Разпределението е пропорционално на
консумираното водно количество. В случая, отчитането на процесния водомер на
ответното дружество е станало при дадени от клиента данни /първите два пъти/ и
лично от инкасатора /в останалите три пъти/, видно от справката-извлечение на
отчет с мобилно устройство /л.14/. Липсват данни за „служебно“ начислено
количество вода на ответника. Предвид на това, вещото лице сочи, че съвръра във ВиК безпристрастно е изчислил и разпределил
количествата вода „от разпределение“ на всеки абонат, изхождайки от заложените
данни, получени от електронните трансфери от мобилните компютри на
инкасаторите. Извода на вещото лице е, че са спазени изискванията за
разпределение на приспадащото се количеството вода, начислено на ответното
дружество за периода от 11.05.2018г. до 18.10.2018г.
От
заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.65-66
вкл./ безспорно се установява, че фактури с № ********** от 25.05.2018г. и №
********** от 26.11.2018г. /л.15 и л.16/, въз основа на които се претендира
заплащане на потребената от ответното дружество
количество вода, са отразени правилно и хронологично в счетоводните регистри на
дружеството-ищец /л.66/.
След
като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието
да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за сумата от 3352,26
лева /три хиляди триста петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/,
представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по
издадени фактури за ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № *****за периода
от 25.05.2018г. до 26.11.2018г., с отчетен период по фактури от 26.08.2017г. до
18.10.2018г.
Като
не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението
на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването
на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.06.2018г. до
18.03.2019г., възлизащи общо в размер на 103,28
лева /сто и три лева и двадесет и осем стотинки/.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, заявени в списък
по чл.80 ГПК /л.98/ общо в размер на 1022,10 лева /хиляда и двадесет и два лева
и десет стотинки/, от които: държавна такса – 114,99 лева, ССчЕ – общо 188
лева, СТЕ – 300 лева и юрисконсултско възнаграждение
– 300 лева, както и заплатените по заповедното производство разноски – общо 119,11
лева.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение
на ищеца "В.И
К." ЕАД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът „Б.П.К.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.П.П., дължи на ищцовото дружество сумата общо в размер на 3352,26 лева /три хиляди
триста петдесет и два лева и двадесет
и шест стотинки/, представляващи стойността на доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 25.05.2018г. до 26.11.2018г.,
с отчетен период по фактури от
26.08.2017г. до 18.10.2018г. за абонатен № 230409, обезщетение за забавено плащане върху главниците общо в размер на
103,28 лева
/сто и три лева и двадесет и осем стотинки/ за периода от
25.06.2018г. до 18.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.03.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, които суми са
присъдени с издадена Заповед № 143 от 25.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 296/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА „Б.П.К.” ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.П.П. да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 902,99 лева /деветстотин и два лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляващи заплатени разноски в
производството по чл.422 от ГПК и сумата общо в размер на 119,11 лева /сто и деветнадесет лева и единадесет стотинки/ -
сторени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: