№ 6600
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100100478 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на повдигането на обвинение за престъпления, за които в
последствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 5269/2021 г. по
описа на СРС, 94 състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С влязла в сила присъда , постановена по
НОХД № 5269/2021 г. по описа на СРС, 94 състав бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
Ищецът заявява, че е претърпял неимущствени и имуществени вреди,
изразяващи се в притеснение, накърняване на достойнството му, доброто му име в
обществото, както и честта му, срам, ограничаване на социалните и
професионалните контакти, негативно отношение от приятелите му и разходи за
адвокатски хонорар в общ размер на 5 500 лева, чието обезщетяване иска.
Претендира разноски.
1
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 24.01.2018г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № ЗМ 1980/2017г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. №
30263/2017г. по описа СРП за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК . Била му взета мярка за неотклонение
„подписка“.
На 10.04.2018г. бил внесен обвинителен акт в, по който било образувано
НОХД № 5757/2018 г. по описа на СРС, 136 състав. С решение, постановено по
ВНОХД № 692/2021г. на СГС, присъдата била отменено и делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав.
С присъдата, постановена по НОХД № 5269/2021г., на СРС, 94 състав,
ищецът била признат за невиновен и оправдана по повдигнатото обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 09.11.2023 г.
Във връзка с воденото наказателно производство ищецът е бил
представляван от адвокат, съгласно представените по делото договори за правна
защита и съдействие, за което е заплатил 5 500 лева.
От показанията на св.Д.П., които съдът не намира основание да не цени, се
установяват негативните емоции, които е търпял ищецът във връзка с воденото
срещу него наказателно производство. Свидетелят установява, че ищецът се е
чувствал притеснен, станал затворен, необщителен, не контактувал с приятелите
си. Тъй като работел в чужбина се налагало да пътува за явяване по делото, което
му създавало допълнителни неудобства.
Показанията на свидетеля са последователни, логични и неопровергани от
останалите, събрани по делото доказателства, поради което съдът ги възприема
изцяло.
2
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на
влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда, обуславящи ангажиране
отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното
лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство са му
причинили имуществени вреди, свързани с разходи за заплащане на адвокатски
възнаграждения, и безспорно е създало за него отрицателни преживявания,
изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно
от образуваното наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение за извършено престъпление, при което искът е доказан по
основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено
негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера,
представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване
Установено е по делото, че за осъщественото в досъдебното и съдебното
производство процесуално представителство, ищцата е заплатила общо 5 500 лева
адвокатски възнаграждения. Съдът, като съобрази извършените процесуални
действия от страна на защитника на ищеца, намира за основателно възражението
за прекомерност на заплатените в хода на наказателното производство адвокатски
възнаграждения, поради което счита, че същите следва да бъдат намалени.
Разноските в досъдебното производство за ищеца следва да се редуцират до 500
лева – заплатени в досъдебното производство и 1 500 лева – заплатени в съдебната
фаза на процеса /500 лева при първото разглеждане на делото и 1000 лева – за
3
второто разглеждане на делото/. До тези размери – от общо 2 000 лева претенцията
е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата следва да бъде
отхвърлена. За да определи тези размери, съдът съобрази и действащата към
съответните периоди редакция на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от
ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, размерът му следва да се
определи от съда по справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило пет години и
десет месеца - от 24.01.2018г. до 09.11.2023г., повдигнатото обвинение е било за
престъпление, наказуемо с до три години лишаване от свобода, като в периода на
воденото наказателно производство по отношение на ищеца е биле взета най-
леката мярка за неотклонение „подписка”. Установено е по делото с кредитираните
свидетелски показания, че както в периода на досъдебното производство, така и
след това, ищецът е изпитвал негативни емоции – притеснения, страх и
безпокойство.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
4
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 7 000 лв. По делото не бе установен по-висок
интензитет на негативно въздействие върху психиката на ищеца, в т.ч.и влошаване
на здравословното му състояние, който да обуслови и по-висок размер на
обезщетението. Бе съобразено и това, че по отношение на него е била взета най -
леката мярка за неотклонение, при което реално правата му не са били ограничени
по време на воденото срещу него наказателно производство. Поради това искът за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, следва
да се уважи до размера от 7 000 лева, а за разликата до предявения размер - да се
отхвърли като неоснователен.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса, както
и 1 200 лева - адвокатското възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерна на уважената част от исковете. Адвокатското възнаграждение е
платимо на процесуалния представител, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на С. П. Н. с ЕГ Н
**********, сумата от 9 000 лева, от които 7 000 лева – обезщетение за
неимуществени и 2 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, от повдигането
обвинение на 24.01.2018г. за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е бил оправдана с присъда, влязла
в сила на 09.11.2023 г., постановена по НОХД № 5269/2021 г.. по описа на СРС, 94
състав, както и 10.00 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния й предявен размер от 5
500 лева, а претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30
000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Адвокатско
дружество „Х., И. & П.“, БУЛСТАТ ******* сумата от 1 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6