Решение по дело №1284/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260468
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20203230101284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Добрич 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   двадесет и трети юни  през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Румяна И.  , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1284/2020 год. по описа на Добрички районен съд  и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1284 / 2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* , с която срещу  С.С.Д. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 864/13.05.2019 г. по ч. гр.д. № 1547/2019 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми:

-482.24 лева – неиздължена главница по сключен с „***„ ЕООД с ЕИК *********  договор за потребителски кредит № *** от 13.08.2015 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-56.41 лева – договорна лихва за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г. ;

-80.09 лева –обезщетение за забава за периода 07.02.2016 г. – 03.05.2019г. ;

-22.62 лева – такса за оценка на досие , начислена за периода 30.01.2016 г. - -08.10.2016 г. ;

-105.58 лева – такса услуга „Кредит у дома „ за предоставяне  на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя , начислена за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД  във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни  в срока по чл. 422 от ГПК.

Излагат се следните обстоятелства :

На 13.08.2015 г.  С.С.Д. е сключила с „***„ ЕООД договор за потребителски кредит № *** от 13.08.2015 г.

Кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на „Изи Асет Мениджмънт „ АД  , което е прехвърлило същото в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД.

Наведени са твърдения за инициирано заповедно производство по ч. гр.д. №1547/2019 г. на Добрички районен съд, приключило с  издаване в полза на заявителя –ищец   на заповед за изпълнение на паричино задължение .

В срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран  писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 , ал. 6 от ГПК , който изразява становище  за липсата на надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99 , ал. 3 , т. 1 от ЗЗД , при което ищецът не се явява активно легитимиран да търси вземанията по договора за кредит .

На следващо място  оспорва действителността на сключения договор за кредит   поради неспазване на императивните изисквания , залегнали в чл. 11 , ал. 1 , т. 11 и т.12  от ЗПК,регламентиращи задължението на кредитора да уреди в договора условията за издължаване на кредита ,изготвяне на погасителен план ,съдржащ информация за размера ,броя , периодичността и датите на плащане на погасителните вноски .

Излага  още ,че уговорената договорна лихва в размер на 31.82 %  противоречи на добрите нрави  , което е основание за нищожност по чл. 26 , ал. 1 , предложение второ от ЗЗД , тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва .

Навежда доводи за нищожност на клаузите във връзка с начислените такси по договора за услуга „Кредит у дома „ и оценка на досие .

Добричкият районен съд ,  като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.С.Д. с ЕГН ********** е образувано ч. гр.д. №1547/2019 г. на Добрички районен съд .

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл. 410 от ГПК  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  с  № 864/13.05.2019 г. за следните суми:

-482.24 лева – неиздължена главница по сключен с „***„ ЕООД с ЕИК *********  договор за потребителски кредит № *** от 13.08.2015 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-56.41 лева – договорна лихва за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г. ;

-80.09 лева –обезщетение за забава за периода 07.02.2016 г. – 03.05.2019г. ;

-22.62 лева – такса за оценка на досие , начислена за периода 30.01.2016 г. - -08.10.2016 г. ;

-105.58 лева – такса услуга „Кредит у дома „ за предоставяне  на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя , начислена за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК .

Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В дадения едномесечен срок е депозирана исковата молба  по настоящото дело .

На 13.08.2015 г. между  „***„ ЕООД с ЕИК ********* и С.С.Д. е сключен  договор за потребителски кредит № *** от 13.08.2015 г. за сумата от 750.00 лева .Съгласно чл. 27 от договора с подписването на договора клиентът потвърждава получаването на сумата в брой .Ответникът се е задължил да издължава кредита на 60 седмични вноски  в размер на 25.38 лева всяка с изключение на последната в размер на 25.24 лева .

С договор за цесия от 01.07.2017 г. дружеството е прехвърлило вземанията си по сключения договор за кредит на „Изи Асет Мениджмънт „ АД  с ЕИК *********.

На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания  от 16.11.2010г. , сключен между „Изи Асет Мениджмънт „ АД   и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД , по силата на който е прехвърлено вземането , произтичащо от процесния договор за кредит .

С исковата молба ищцовото дружество е представило писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя и пълномощно , с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника  за нея .

Предвид горното следва да се приеме , че с получаване на преписи от книжата по делото от назначения особен представител , ответникът  е бил надлежно уведомен за извършената цесия  и  ищецът се явява легитимен кредотор на процесното вземане .

Източник на вземането е договор за потребителски кредит , Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен  и разбираем начин, всички елементи на договора  са представени с еднакъв по вид и формат шрифт.

В договора ясно е посочен общият размер на кредита , начина на усвояване , начин на погасяване , посочен е фиксиран лихвен процент 31.82 %, което изключва задължението на кредитодателя   в съглашението да инкорпорира  и методика за изчисляване на референтен лихвен процент,  посочен е годишен процент на разходите по кредита 48.00 % .

Съобразно разпоредбите на ЗПК Годишният процент на разходите по кредита  изразява общите разходи по кредита на потребителя  , настоящи или бъдещи / лихви ,други преки  или косвени разходи  , в т. ч и тези,дължими на посредниците при сключване на договори / ,представлявайки общ израз на всички дължимо по кредита .В процесния случа е налице яснота относно посочените обстоятелства .

В договора за кредит са посочени по разбираем за кредитополучателя начин дължимите  разходи- уговорените лихви , такси съобразно тарифа, размер  на   вноските по договора за кредит  - 60 седмични вноски  в размер на 25.38 лева всяка с изключение на последната в размер на 25.24 лева .

Годишният процент на разходите не е извън границите , посочени в чл. 19 , ал. 4 от ЗПК , при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в сила от 01.01.2015 г. , за определяне размера на законната лихва  по просрочени прични задължения  и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора .

Основателни са доводите за нищожност на клаузите във връзка с начислените такси по договора за услуга „Кредит у дома“ и оценка на досие .

В чл. 25 от договора страните са уговорили домашни посещения за събиране вземанията на кредитора – посочено  е ,че 30% от дължимата за това такса е за компенсиране  на разходите му .

Размера на таксата за услуга е 587.23 лева  съгласно договора.30 % покриват разходите на кредитора  по събирането на дълга , останалата част съставлява печалба .Налице е очевидно заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 , ал. 4 от ЗПК, указваща ,че максимално допустим процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да не е по-висок от петкратния такъв на законната лихва  по просрочени задължения , определена с постановление на МС .В случая процесната такса не е включена в годишния  процент на разходите по кредита , а ако се добави към него безспорно ще надхвърли горната граница .Сгласно чл. 21 , ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит ,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на същия закон , е нищожна .

По отношение на таксата за оценка на досие : касае се за действие на кредитора по проверка платежоспособността на кредитополучателя  , което предхожда сключването на договора  и е в противоречие с чл. 10а , ал. 2 от ЗПК .На основание чл. 21 , ал. 1   от ЗПС клаузата е нищожна .

По изложените съображения ответникът не дължи на ищеца претендираните суми за такси за оценка на досие и услуга „Кредит у дома „ .

Не се ангажираха по делото доказателства от ищеца относно дължимостта на останалите суми , предмет на установяване-главница , договорна лихва и обезщетение за забава .

Предвид горното , предявения иск подлежи на отхвърляне .

С оглед изхода на спора в полза на ищеца  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД не се следват разноски .

Водим от горното , Добричкият районен съд

                                    Р Е Ш И  :

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу  С.С.Д. с ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 864/13.05.2019 г. по ч. гр.д. № 1547/2019 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми:

-482.24 лева – неиздължена главница по сключен с „***„ ЕООД с ЕИК *********  договор за потребителски кредит № *** от 13.08.2015 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-56.41 лева – договорна лихва за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г. ;

-80.09 лева –обезщетение за забава за периода 07.02.2016 г. – 03.05.2019г. ;

-22.62 лева – такса за оценка на досие , начислена за периода 30.01.2016 г. - -08.10.2016 г. ;

-105.58 лева – такса услуга „Кредит у дома „ за предоставяне  на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя , начислена за периода 06.02.2016 г. -08.10.2016 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

       

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :