Мотиви
към
присъда № 215 от 25.09.2019 год. по НОХД № 3272 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти
наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 605/2018 год. по описа на 02 РУП
Варна срещу подсъдимия Г.И.Д. с ЕГН **********, затова, че за периода от
месец януари 2019 г. до месец април 2019 г., включително, в гр. Варна, след
като е бил осъден с Решение №4439/02.11.2017 г. по гр. дело №9897/2017 г. по
описа ВРС - Варна, XII състав, влязло в законна сила на 02.11.2017 г. и да
издържа свой низходящ - И.Г.Д., родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител - М.Ж.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски, всяка от които в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева или всички месечни вноски в общ размер на
600 /шестстотин/ лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да
се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено
съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по
чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на
глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебното производство
подс. Д. е редовно призован, явява се
лично и с адв. Д.А., ВАК, редовно упълномощена. В съдебно заседание , съдът е
разяснил на подс. Д. възможността да се приложи диференцираната процедура за
приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия
изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му
процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези
факти.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия,адв.А., заявява, че
подзащитният и се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. Представя писмени
доказателства – платежни нареждания, за който твърди, че доказват, че вноските
предмет на обвинението са изплатени.
В хода по същество е поискала
съдът да признае подзащитния и за виновен за извършено престъпление по
чл.183,ал.1 от НК, но да не му налага наказание на осн. чл.183,ал.3 от НК.
Подсъдимия Д. в личната си защита и в последната си дума
моли да не му бъде налагано наказание.
В съдебно заседание представителят
на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183,ал.1
от НК. С оглед представените доказателства намира ,че след като подсъдимия бъде
признат за виновен за извършеното престъпление по чл.183,ал.1 от НК не следва
да му бъде налагано наказание на осн.чл.183,ал.3 от НК.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Подс. Д. и св. М.Д.сключили граждански
брак На 22.05.2004 г. На 20.08.2004г. се родило детето им И.Г.Д..
Бракът им е прекратен с решение
№1120/28.06.2007г. на Районен съд- Бургас -сключено споразумение по взаимно
съгласие. Съгласно споразумението от подс. Г.Д. дължал месечна издръжка в
размер на 40 лева на детето И.Д.. Платени били вноски до 14.07.2017г. На
14.07.2017г., св. М.Д.завела иск в Районен съд - Варна за увеличаване на
размера на издръжката. С решение 4439/02.11.2017г. на гражданска колегия, XII
състав, по гр. д. №9897/2017 г. по описа на ВРС, издръжката била увеличена на
150 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 14.07.2017г. Подс.
Г.Д. не бил платил издръжка за месеците от 14.07.2017г. до месец януари 2018г.-
в общ размер 980 лева, от които 80 лева за периода от 14.07.2017г. до
31.07.-2017г. и 6 месечни вноски по 150 лева всяка за периода от месец август
на 2017г. до месец януари на 2018г. включително. Заведено било изпълнително
дело 779 - 2017г ЧСИ Р.Т.. На подс. Г.Д. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение с разпореждане от 31.01.2018г. и сумите били изплатени.
Дължими останали единствено вноски по
издръжка в размер на 150 лева всяка за месеците януари, февруари и март и април
2019г. в размер на общо 600 лева.
В конкретния случай наказателното
производство е приключило при условията на диференцираната процедура,
предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е
направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства
относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на
подс. Д., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства
са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на
подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. Д.
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във
връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата
по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че
събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът
намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени
доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протокол за разпит на свидетел,
справка съдимост, данни от Бюро по труда Бургас, данни от НАП, данни от НОИ,
данни от имотен регистър, данни от фирмен регистър, данни от частен съдебен
изпълнител Р.Т., копия на решения на ВРС , граждански състави, както и три броя
вносни бележки по 150 лв. и три броя вносни бележки по 200 лв., внесени от Г.И.Д.
по изп. дело № 20177170400779/2017 год.,
приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са събрани по
съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, тъй като са
събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят
направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна
подс. Д. е е осъществил състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като за периода от месец януари 2019 г. до месец април 2019 г., включително,
в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение №4439/02.11.2017 г. по гр. дело
№9897/2017 г. по описа ВРС - Варна, XII състав, влязло в законна сила на
02.11.2017 г. и да издържа свой низходящ - И.Г.Д., родена на *** г., чрез
нейната майка и законен представител - М.Ж.Д., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/
месечни вноски, всяка от които в размер на 150 /сто и петдесет/ лева или всички
месечни вноски в общ размер на 600 /шестстотин/ лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът
като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение,
не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява
задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично,
тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази
причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна
отговорност. Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи
финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на
издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е
получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето
предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и
същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно със задължението си
възникнало по силата на съдебното решение. Касае се за престъпление на просто
извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за
процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е
безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през
целия процесен период.
От субективна страна, престъплението е
извършено виновно, и при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК
доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял – съзнавал
е, че е осъден да заплаща месечна издръжка, предвиждал, че неплащането на
издръжката засяга правата на малолетното му дете да получава средства за своето
съществуване, и въпреки това не е платил дължимите суми.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната ред и несъобразяване с актовете на съда.
По определяне
на наказанието:
С
оглед представените писмени доказателства - три броя вносни бележки по 150 лв. и три броя вносни бележки по 200
лв., внесени от Г.И.Д. по изп. дело № 20177170400779/2017 год., безспорно се
установява, че дължимите суми за издръжка са изплатени изцяло, поради което и съобразявайки Решение № 2/1970г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно
решение № 19/1974г. на ОСНК на ВС, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Доколкото е налице обаче реализиран
престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия Г.И.Д. за
виновен по повдигнатото обвинение, но на основание чл.183, ал.3 от НК не му наложи наказание.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
Съдия в РС Варна :