№ 13411
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110115237 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „М. 2000" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от В. О. П., чрез адв. Г.,
срещу „З. К. У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......,
представлявано от Ф. М. М., А. А. Р., И. Г. Д., чрез юрк К., с която се иска осъждането на
ответника да заплати сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща предявената частична
претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди (част от общ размер на вредите
от 5000 лева) по лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с регистрационен № ********,
причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.03.2025 г. в гр.
Банкя на кръстовище на ул. „Стефан Стамболов" и ул. „Иванянско шосе“, между лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Ц320“ с рег. № ******** и лек автомобил марка „Киа“,
модел „К5“ с рег. номер ********, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г., до
окончателното изплащане на сумата
Ищецът твърди, че на 09.03.2025 г. в гр. Банкя на кръстовище на ул. „Стефан
Стамболов" и ул. „Иванянско шосе" е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес",
модел „Ц320" с рег. № ******** и лек автомобил марка „Киа", модел „К5" с рег. номер
********. Лек автомобил „Киа" е собственост на ищеца. Виновен за произшествието е
водачът на л.а. „Мерцедес", който не е спазил пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по път
с предимство" и не е пропуснал л.а. „Киа", движещ се по път с предимство. Водачът на л.а.
„Мерцедес" е действал в нарушение на чл. 6, т. 1, предл. предпоследно от ЗДвП. За ПТП е
съставен протокол, в който водачът на л.а. „Мерцедес" саморъчно е записал, че е виновен. В
резултат на удара, автомобилът на ищеца е получил множество увреждания по предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв панел/калник и ляв праг, както и на рекламни стикери по
вратите, които не са описани от застрахователя. Към момента на ПТП, л.а. „Мерцедес" е
имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
при ответника ЗК „У." АД. Ищецът е завел претенция за изплащане на обезщетение при
ответника, който е извършил оглед и е изплатил обезщетение в размер на 874.16 лева.
Ищецът счита, че за възстановяването на автомобила са необходими 5874.16 лева, като
1
остатъкът от 5000 лева не е изплатен, от който остатък претендира 1000 лева. Налице е
правен интерес за предявяване на осъдителен иск за имуществени вреди на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Претендира се законна лихва върху претендираното
обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и завишен по
размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" за л.а.
„Мерцедес" към датата на ПТП. Признава, че е регистрирана застрахователна претенция,
разгледана е доброволната претенция и е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 874.16 лв. на ищеца. Твърди, че размерът на обезщетението е
определен въз основа на нормативни разпоредби, според които разходите за автомобил на 3
и повече години се приемат след експертен сравнителен анализ с описа на вредите, съгласно
нормовремена от производителя и Приложение № 6 при часова ставка от 12 лв.. Счита, че
изплатената сума от 874.16 лв. е определена след извършена калкулация. Поддържа, че при
вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
вредата, а обезщетенията за МПС се определят съгласно Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди по чл. 273, ал. 2 от КЗ, въведена с Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН. Намира твърденията на ищеца за допълнително обезщетяване за
неоснователни и недоказани. Оспорва претенцията за имуществени вреди изцяло по
основание и размер. Оспорва иска за заплащане на лихви, както и в качеството му на
акцесорен, поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на 07.07.2025г. съдът е допуснал увеличение на размера
на исковете до сумата от 2594,24 лева, като частична от пълния размер от 5000 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "гражданска
отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада си по делото обявен за окночателен без възражение на страните съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелстата относно наличието на
валидно към датата на пътнотранспортното произшествие (ПТП) застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц320", с рег.№********, сключена при ответника „З.
К. У." АД. Настъпването на пътнотранспортното произшествие на 09.03.2025 г., по вина на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц320", с рег.№******** при
механизъм както е посочен в исковата молба а именно в гр. Банкя, на кръстовище на ул.
„Стефан Стамболов" и ул. „Иванянско шосе", лек автомобил „Мерцедес", модел „Ц320" с
рег. № ********, движещ се по ул. „Иванянско шосе" към кръстовището с ул. „Стефан
Стамболов", не спазва предписанието на пътен знак Б1 (Пропусни движещите се по път с
предимство). Водачът не пропуска лекия автомобил „Киа", модел „К5" с рег. номер
2
********, който се е движел по ул. „Стефан Стамболов" срещу пътен знак БЗ (Път с
предимство). Вследствие на това се реализира удар в лявата странична част на лекия
автомобил „Киа". Водачът на лекия автомобил „Мерцедес" е действал в нарушение на чл. 6,
т. 1, предл. предпоследно от ЗДвП, като не е съобразил поведението си с указанията на
пътния знак.Единственият спорен въпрос е свързан с размера на обезщетението.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени без официални сервизи
възлиза на стойността от 3468,40 лева с ДДС.
При това положение предявеният частично иск от 2594,24 лева следва да бъде уважен
изцяло.
Във връзка с възражението на ответника, че обезщетението следва да се определи по
Наредба 24 съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага
като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение
се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението,
прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително.
Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може
да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са
представени документи за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението
е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН. Т.
разрешение на релевантния правен въпрос е валидно, както за обезщетение по пряк иск по
чл. 226 КЗ, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 ОТ
24.10.2013 Г. ПО Т. Д. № 469/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 209 ОТ 30.01.2012
Г. ПО Т. Д. № 1069/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 52 ОТ 08.07.2010 Г. ПО Т. Д.
№ 652/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 109 ОТ 14.11.2011 Г. ПО Т. Д. № 870/2010
Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС;
По отношение на разноските.
При този изход на производството, съдът намира, че право на разноски има ищецът.
Същият е представил доказателства за сторени разноски в размер на 304,00 лева
Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
3
По изложените мотиви Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. К. У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......,
представлявано от Ф. М. М., А. А. Р., И. Г. Д., чрез юрк К., ДА ЗАПЛАТИ на „М. 2000"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от
В. О. П., чрез адв. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
2594,24 лева, представляваща част от претенция в пълен размер от 5000 лева,
представляваща застрахователно за обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с регистрационен № ********, причинени вследствие
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.03.2025 г. в гр. Банкя на кръстовище
на ул. „Стефан Стамболов" и ул. „Иванянско шосе“, между лек автомобил „Мерцедес“,
модел „Ц320“ с рег. № ******** и лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с рег. номер
********
ОСЪЖДА „З. К. У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С......, представлявано от Ф. М. М., А. А. Р., И. Г. Д., чрез юрк К., ДА ЗАПЛАТИ „М. 2000"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от
В. О. П., чрез адв. Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 304,00 лева разноски в
производството и 500 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4