Присъда по дело №1087/2018 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ:                                                               НЧХ дело № 1087/2018г.

 

 

Подсъдимият Г.Р.Б. ***, е предаден на съд по тъжба на А.О.А. ***,  за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, осъществено по време, начин и място подробно описани в обстоятелствената част на тъжбата.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен адвокат. Обяснява, че изложените в тъжбата обстоятелства не отговарят на истината, като твърди, че на 11.09.2018г. е бил на работа в паспортна служба, където като полицейски служител е изпълнявал задълженията си по пропусквателния режим. В около 11:45 часа видял едно момче и жена да стоят срещу входа на службата, поради което им разпоредил да застанат на опашката, където чакат всички лица, но те отказали. Жената започнала да му отправя обидни изрази: „боклук, простак, ще те уволня, ти не си никакъв полицай”, изречени многократно, а момчето му казал: „свали си униформата и ела да се бием”. Не бил употребил физическа сила и помощни средства.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.09.2018г. подсъдимият Г.Б. бил на работа като полицейски служител при РУ-Кърджали и изпълнявал служебните си задължения по пропускателния режим в „Български документи за самоличност“ /Паспортна служба/ в гр.Кърджали. Около 12.00 часа, на около два метра от входа на „Паспортна служба“ стояли няколко лица, на които Б. разпоредил да не чакат там, за да не се нарушава редът за подаване на документи. Лицата се преместили, с изключение на двама от тях, а именно тъжителката А.А. и св. А. А. /майка и син/. Тогава полицейският служител Б. отново им разпоредил да не стоят пред входа на „Паспортна служба“, а да се наредят при всички останали граждани. Свидетелят А. А. категорично отказал да изпълни разпореждането и заявил на св.Б., че щял да стои там, където иска, тъй като той не бил никой, за да му издава разпореждания. Поради това поведение на А. А., полицейският служител го въвел в сградата на „Паспортна служба“, за да снеме самоличността му. А. обаче отговарял на св.Б., че не е никой, за да му иска лична карта. В този момент зад гърба на Г.Б. се появила и тъжителката А.А., която започнала да отправя към него ругатни на висок тон. Тя обиждала полицейския служител с думите „простак, ти какъв си бе, вчера слезе от село“, „ще те съдя“, „малоумник“, „ти ли ще ми кажеш къде да стоя“, „боклук“, „сега ще те уволня“. Св.Б. извел нарушителите навън, за да не пречат на работата на служителите в „Паспортна служба“. Там А. А. започнал да удря колоната пред входа с юмруци и ритници. Той се обръщал към полицейския служител Г.Б. с думите „свали си униформата и ела тука да се бием“, държейки свити юмруци. Това непристойно поведение на двамата нарушители станало достояние на гражданите, които чакали за подаване на документи, както и на самите служители в „Паспортна служба“ гр.Кърджали. За случилото се св.Г.Б. *** и на място бил изпратен полицейски автопатрул за изясняване на случая. Нарушителите А.А. и А. А. били установени и впоследствие задържани за срок до 24 часа. На същите били съставени актове за констатирана проява на дребно хулиганство, по които РС-Кърджали ги е признал за виновни и им е наложил наказания „глоба” в размер на по 200 лева, на основание чл.1 ал.2 от УБДХ.    

Видно от приложеното към делото и прието от съда Съдебно медицинско удостоверение № 232/ 2018 г., на 11.09.2018г. д-р М.- съдебен лекар, е извършил преглед на тъжителката А., при който констатирал кръвонасядания  на лявата мишница, от които е било причинено болка и страдание.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че автор на деянието по чл. 130 ал.2 от НК е именно подсъдимият Б.. Единствените обстоятелства, установено по безспорен начин, са че на тъжителката А.А. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лявата мишница, както и че на 11.09.2018г. подсъдимият и тъжителката са се срещнали в паспортна служба в гр. Кърджали, където тъжителката извършила непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и обидни изрази спрямо Б.. Същевременно, по делото не са събрани нито безспорни преки, нито косвени доказателства в подкрепа на предявеното от пострадалата обвинение по частен ред, респективно, в подкрепа на твърденията на тъжителката, изложени в тъжбата. Именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. В конкретния случай, съвкупността от събраните по делото доказателства не са в състояние да доведат до единствено възможния извод- че автор на деянието е именно подс. Б.. Това е така защото медицинското удостоверение, само по себе си, материализира последиците, но не и авторството на деянието, а показанията на свидетеля А. А. съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани както поради това, че е син на тъжителката, което го прави заинтересован от изхода на делото свидетел, така и с оглед противоречието им с показанията на свидетелите- очевидци: Е. П., С.С., Х. И., А.С. и З.С., които удостоверяват агресивното поведение на тъжителката спрямо полицейския служител. Нито един от свидетелите не е видял физическо съприкосновение между Б. и А., като всички, включително и свидетелката Р.Ю.- роднина на тъжителката, описват Б. като добър човек, неконфликтен, неагресивен, тих и спокоен.

Следва още да се отбележи, че пострадалата, до завеждане на тъжбата, в писмените си обяснения, дадени в деня на инцидента, не е посочила причиненото й телесно увреждане, като е отказала да даде обяснение по случая, понеже искала да се консултира с адвокат. Едва на 16.10.2018г. обяснява, че полицаят със силен удар я хванал за лявата ръка и тя усетила болка.

От друга страна, законът обявява кое общественоопасно деяние е престъпление, но едновременно с това изисква деянието да е извършено виновно, като всяко умишлено деяние задължително предполага от субективна страна наличието на мотив, който да провокира формирането на умисъла у дееца за неговото извършване. В конкретния случай се установи, че след възникналия спор Б. иска двете лица да застанат на опашката, но те не само че не се подчиняват, а започват да го обиждат. Макар и да няма никакви доказателства, че Б. е стиснал тъжителката в областта на лявата мишница, следва да се отбележи, че по силата на чл. 85 от ЗМВР същият е имал право да упражни физическа сила срещу нарушителите на обществения ред, а че тъжителката и синът й са нарушили обществения ред е видно от влязлото в сила решение, постановено по УБДХ-цитирано по-горе.

С оглед на изложеното съдът намира обвинението срещу Б. за недоказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият следва да бъде признат за невиновен по предявеното му по частен ред обвинение по чл. 130 ал.2 от НК.

 

            ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

Пострадалата от престъплението А.О.А. е предявила граждански иск срещу Г.Р.Б. за причинени вследствие на престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумите. Съдът намира иска, съпътстващ обвинението по чл.130 ал.2 от НК, за  недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение. Както бе описано по- горе, срещу подсъдимият Б. не бяха събрани убедителни доказателства за извършване на соченото в жалбата резултатно престъпление, а исковата претенция произтича именно от него, но след като не бе установено авторството на деянието то няма как да бъде уважен и иска срещу подсъдимият.

При този изход на делото тъжителката А.  следва да бъде осъдена да заплати на Г.Б. направените по делото разноски- адвокатски хонорар, в размер на 900 лева.

 

Водим от изложеното, съдът постанови съдебния си акт.

 

 

 

                                                      Районен съдия: