Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 09.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 210/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №817/11.03.2021г. на директора на РДГ София, с
което на Х.С.К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от
Закона за горите е наложена глоба в размер на 100 лв.; за нарушение на чл. 213,
ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 100 лв.; на
основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са били отнети в полза на
Държавата вещите, предмет на нарушението- 2,0 пр. куб. м. дърва за огрев от
зимен дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението- товарен
автомобил „УАЗ“, зелен на цвят, с рег. №********.
В
жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че
в НП са допуснати нарушение касателно мястото на извършване на нарушението и
регистрационния номер на автомобила.
Ответната
страна по жалбата РДГ – София редовно призована, не се представлява. В писмено
становище и писмена защита излага съображения за законосъобразност на
атакуваното НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На
02.12.2020 г. жалбоподателят по пътя от гр. Ихтиман за гр. Самоков, в м.
„Взривните складове“, общ. Ихтиман, транспортирал с товарен автомобил „УАЗ“,
зелен на цвят с рег. №********, 2,0 пр.куб.м. дърва за огрев от зимен дъб,
непридружени с превозен билет, доказващ законния им произход, и немаркирани с
контролна горска марка. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на
РУ- Ихтиман, като последните уведомили служителите на Регионална дирекция по
горите. Срещу жалбоподателя от последните бил съставен АУАН, като
актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 213,
ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите.
АУАН
бил предявен на нарушителя, който го подписал.
Въз
основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите ангажирал административно
наказателна отговорност на жалбоподателя за две нарушения- по чл. 213, ал. 1,
предл. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ, налагайки на посоченото основание наказание– глоба
в размер на по 100 лв. за всяко от двете нарушения, като на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ са били отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението-
2,0 пр. куб. м. дърва за огрев от зимен дъб, както и вещта, послужила за
извършване на нарушението- товарен автомобил „УАЗ“, зелен на цвят, с рег. №********.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Ч.,
Л. и В..
Съобразно
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени
към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН
и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с
достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият
състав на всяко от вменените нарушения е очертан пълно, ясно и разбираемо.
Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се
припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните
признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
Неоснователно
е възражението за наличие на наличие на основания за отмяна на НП поради
посочване в НП на различен регистрационен номер на МПС. Действително в АУАН е
посочен рег. №********, а в НП- ********. Описанието на МПС в АУАН и в НП е извършено и
с други индивидуализиращи белези- марка УАЗ и цвят зелен,
които съвпадат. Наред с това разминаването в регистрационния номер касае само
първите две букви (погрешно в НП те са „РН“ вместо правилното посочено в
АУАН- „СО“), като по отношение на останалата част от регистрационния номер „******“
е налице пълно съвпадение. Наред с това съдът е изискал и справка за
собственост по отношение на автомобил с рег. № ********, от която е
видно, че се касае именно за марка УАЗ и цвят зелен. Също така ноторен
факт е, че при регистрационните номера на МПС не съществува регионален код
„РН“. Поради всичко това съдът
намира, че разминаването в НП по отношение на първите две букви от
регистрационния номер на автомобила представлява техническа грешка, с която
правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и същият е разбрал кое МПС
касае вмененото му нарушение. В този смисъл не е налице съществено процесуално
нарушение при описанието на фактическите обстоятелства, свързани с нарушението.
Неоснователно
е възражението в съдебните прения за наличие на основание за отмяна на НП
поради посочване на различна посока на движението. В АУАН мястото е описано по
следния начин- „Община Ихтиман, посока Самоков- Ихтиман, местността Взривните
складове“, а в НП- „на пътя от гр. Ихтиман за гр. Самоков, в м. Взривните
складове, общ. Ихтиман“. В случая не е налице разминаване по отношение на
мястото на извършване на нарушението- в АУАН и в НП, макар и с различен
словоред, е посочено, че нарушението е извършено на територията на общ. Ихтиман
в местността „Взривните складове“, като в АУАН е посочено посоката на движение
(Самоков- Ихтиман), а в НП е посочен самият път (от Ихтиман за гр. Самоков),
поради което не е налице противоречие по отношение на посоката на движение или
въвеждане на нови обстоятелства за първи път с НП.
След
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че формираният по-горе извод от страна на административно наказващия
орган за осъществени от страна на жалбоподателя нарушения по чл. 213, ал. 1,
предложение 4, т. 1 /транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка/ и т. 2 /транспортиране на дървесина, непридружена с
превозен билет/ от Закона за горите , е законосъобразен и обоснован, тъй
като съответства на установеното по казуса фактическо положение от приетите по
делото гласни и писмени доказателства.
Действително
управляваният от жалбоподателя автомобил е спрян за проверка от служители на
РУ- Ихтиман, а не от служителите на АНО. Това обстоятелство обаче не води до
недоказаност на вменените му нарушения. От разпитите на свидетелите се
установява, че служителите на АНО са били извикани от служителите на РУ-
Ихтиман и лично са възприели автомобила, както и вида и количеството
транспортирана с него дървесина, която лично са измерили и са констатирали, че
е без контролна горска марка и превозен билет. По отношение на авторството- св.
В.,***, е участвал в спирането на процесния автомобил и е категоричен, че
същият е бил управляван именно от жалбоподателя, не е имало други пътници и
дървесината не е била премествана преди идването на служителите на АНО. В този
смисъл съдът намира и двете вменени нарушения за доказани.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна относно наличието на
административно нарушение, правната му квалификация и субекта, който следва да
бъде привлечен към административно наказателна отговорност за тях, са
обосновани и правилни, поради което и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал по административен ред
отговорността на жалбоподателя на основанието в чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите, като лице, което в нарушение на този закон е извършвало транспортиране
на дървесина.
По
отношение вида и размера на наложените административни наказания:
За
извършеното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл. 266, ал. 1 от
ЗГ. Същата предвижда глоба в размер от 50 до 3000 лв. Съдът намира, че размерът
на глобата от по 100 лв. за всяко нарушение е правилно определен, най-вече с
оглед количеството на дървесината.
Нарушенията
не могат да се квалифицират като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН предвид пазарната цена и характера и тежестта им. Характерът на
обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не може да се
изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето на дадено
нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и значимостта
на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай, доколкото извършеното
нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид.
Според
разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ:
"Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост
са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им".
По
отношение на предмета на нарушението съдът счита, че с оглед разпоредбата на
чл. 273, ал. 1 от ЗГ дървесината законосъобразно е отнета в полза на държавата.
Съгласно
чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат
в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се
установи, че са използвани независимо и против волята на собственика им.
Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13
административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на
държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в
съответния закон или указ, като отнемане не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Забраната
по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН може да отпадне единствено, когато в специалния закон,
респективно указ, е предвидено изрично, че вещите, послужили за извършване на
нарушението, се отнемат независимо от тяхната стойност, т. е. тогава тази
липсваща в ЗГ хипотеза ще бъде специална по отношение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
При липса на специален текст в ЗГ, въз основа на който да отпадне
ограничението, визирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, приложима остава последната
норма (Решение № 1274 от 14.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
999/2018 г.). Следователно, за да бъде законосъобразно отнемането на вещта,
послужила за извършване на нарушението, следва да се извърши оценка на
стойността на вещта, да се изследва характера и тежестта на нарушението, и при
направена преценка следва да се заключи, че е налице съответствие между тях.
Предвиденото ограничение е израз на принципа за съразмерност между тежестта на
наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на
извършеното административно нарушение. В конкретния случай стойността на
отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, което е извършил нарушителят. Стойността на отнетата вещ е
многократно по-висока от стойността на 2,0 пр. куб. м. дървесина.
Отделно от изложеното, нито характера, нито тежестта на извършеното обосновават
подобна санкция, нито личността на нарушителя. Следователно, ако се отнеме автомобила
санкцията би била несъразмерна спрямо административното нарушение (В горния
смисъл Решение № 582 от 22.04.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
290/2019 г.. Решение № 1158 от 3.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н.
д. № 832/2019 г., Решение № 796 от 12.06.2019 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 358/2019 г.).
По
разноските:
Съгласно
чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая и двете страни претендират
разноски (АНО в придружително писмо на л. 4 от делото и процесуалният
представител на жалбоподателя в съдебните прения).
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия минимум, като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния размер от 300лв..
По
отношение на АНО е налице искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
(л. 4 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 5 на ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер по чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от наредбата възнаграждението
за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
На
следващо място според на чл. 78 ГПК страните имат право на разноски съразмерно
с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Именно поради това, че
в разпоредбата на чл.143 АПК няма уредба досежно присъждането на разноски в
случаите на изменение на актовете, то с оглед чл.144 от АПК, следва да се
приложи чл.78 от ГПК, респективно правото на разноски да се съблюдава в
условията на съразмерност.
Съразмерно с уважената част от жалбата АНО следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 100 лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат.
На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите.
Като
съобрази изхода на делото (частична отмяна на НП) и извършената от юрисконсулта
работа съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно за сумата от 53,33 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№817/11.03.2021г. на директора на РДГ София, с което на Х.С.К., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите е наложена
глоба в размер на 100 лв.; за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от
Закона за горите е наложена глоба в размер на 100 лв.; на основание чл. 273,
ал. 1 от Закона за горите са били отнети в полза на Държавата вещите, предмет
на нарушението- 2,0 пр. куб. м. дърва за огрев от зимен дъб, както и вещта,
послужила за извършване на нарушението- товарен автомобил „УАЗ“, зелен на цвят,
с рег. №********, като:
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, в която на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ е ОТНЕТА в полза на
Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението- товарен автомобил
„УАЗ“, зелен на цвят, с рег. №********.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН Х.С.К.,
ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция по горите, със седалище
гр.София, бул. "Х. Ботев" № 55, сумата от 53,33 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН
Изпълнителна агенция по горите, със седалище гр.София, бул. "Х.
Ботев" № 55, да заплати на Х.С.К., ЕГН **********, сумата от 100 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: