Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
гр. Русе, 21.07.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав, в открито
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Бисерка Василева и прокурора Пламен Петков, като разгледа
докладваното от съдията Димитрова адм.
дело № 347 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във
връзка с чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът „ М и
М Актавис 2015“
ЕООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от управителя С.А.К., чрез процесуалния си представител – адв. В.М. ***, твърди, че с влязло в сила Решение
№ 1018568/23.04.2019 г., постановено по АНД № 17864/2018 г. по описа на Районен
съд – София /СРС/ е отменено издаденото срещу дружеството Наказателно
постановление № 25/0023-3872 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на
Агенция за хора с увреждания, гр.София. Решението на СРС е потвърдено с Решение
6315/28.10.2019г. по канд 7702/2019г. по описа на АССГ, т.е окончателно е
влязло в сила на 28.10.2019г.
Поддържа, че
в производството по посоченото административнонаказателно дело бил
представляван от адвокат, като за осъщественото процесуално представителство заплатил
в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева. Заявява, че
заплатеното адвокатско възнаграждение за него представлява имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно
наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Агенция за хора с увреждания
/АХУ/, гр.София да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 830 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
влизане в сила на съдебното решение – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендира направените в настоящото
производство разноски, за които представя списък (л. 36 от делото).
Ответникът в
производството - Агенция за хората с увреждания, гр.София, представлявана от
изпълнителния директор, чрез процесуалния си представител -гл. юрисконсулт Б. Б.,
в депозиран по делото писмен отговор с вх. № 2799 от 29.06.2023 г. по описа на
АС-Русе, изразява становище за неоснователност на иска, за което развива подробни
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за
адвокат за настоящото производство, в случай на уважаване на предявения иск /л.
20 – л.24 от делото/.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен
интерес, след отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, от
което се претендират вредите (чл. 204, ал. 1 от АПК). Насочен е срещу процесуално
легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК), имащ качеството на юридическо
лице, към който принадлежи органът-издател на НП, тъй като съгласно чл.10, ал.1
от ЗХУ Агенцията
за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната
политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. При преценка
на допустимостта на производството следва да бъде отчетено, че за процесния
случай е неприложима нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не
се прилага. Към датата на приключване на производството
пред СРС /проведено открито съдебно заседание на 26.03.2019 г./, както и към
датата на касационното производство 04.10.2019г./ е липсвал процесуален ред, по
който направените разноски за адвокатско възнаграждение да могат да бъдат претендирани
и присъдени в самото административнонаказателно производство. Допълнението на
закона, чрез създаването на новите ал. 3 – ал. 5 на чл. 63 от ЗАНН, съгласно които в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, е извършено по силата на §9 от ПЗР
на ЗИД на ЗОДОВ (обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред (ex nunc).
Следователно, към момента на приключване
на производството пред СРС е липсвал правен способ за репариране на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по ЗАНН.
По гореизложените съображения искът се явява процесуално
допустим.
От материалите по приложеното АНД № 17864/2018 г. по
описа на Районен съд – София се
установява, че предмет на оспорване пред въззивния съд е било Наказателно постановление № 25/0023-3872 от
03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания,
гр.София, с което на дружеството „М и М Актавис 2015“ ЕООД, със седалище:
гр.Русе е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер
на 10 000 лева на основание чл.54 а ЗХУ за нарушение на чл.12 ал.2 т.1 от
наредбата за условията и реда за осъществяване контрол на дейността по
предоставяне на помощни средства,приспособления и съоръжения за хората с
увреждания . С
постановеното Решение № 1018568/23.04.2019 г. по АНД № 17864/2018 г. по описа
на Районен съд – София /СРС/ е отменено издаденото срещу дружеството
Наказателно постановление № 25/0023-3872 от 03.07.2018 г. на изпълнителния
директор на Агенция за хора с увреждания, гр.София като незаконосъобразно. Решението
на СРС е потвърдено с Решение 6315/28.10.2019г. по канд 7702/2019г. по описа на
АССГ, т.е окончателно е влязло в сила на 28.10.2019г.
В производство пред СРС ищецът, в качеството на
жалбоподател, е бил представляван от упълномощения от него адвокат – адв. В.М. ***.
Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018 г. за
всички инстанции(л.7 от приложеното дело на РС - София), по силата на който за
оказване на правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 830
лева. Установява се още, че
упълномощеният адвокат се е явил и е участвал в проведеното по делото на СРС съдебно заседание на 26.03.2019 г. т.е.
фактически е осъществено процесуално представителство на дружеството.
В пълномощното е посочено само уговореното възнаграждение
от 830лв., но не и начина на плащане- в брой или по банков път.
Представено е копие от договор №0167652 от 24/
10.2018г. в което е отбелязано, че сумата е платена в брой на 28.10.2019г., т.е
след влизането в сила на отменителното решение, поради което в тази част договорът
има силата на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението (в този
смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК).
На ищеца бе указано ,че при пълно и главно доказване
следва да докаже всички основания и твърдения по иска.
Според разпоредбите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК фактическият състав на отговорността на Държавата изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината,
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; 2. Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или
бездействието и 3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е налице
първата предпоставка за ангажиране на отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр.
чл.203 от АПК – отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Основният спорен въпрос по делото е дали заплатеното
възнаграждение в производството пред СРС по оспорване на НП е имуществена
вреда, съставляваща пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
наказателно постановление. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, на този въпрос е даден положителен
отговор като е прието, че при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от същия закон. Доводите на ответника в депозирания писмен
отговор за обратното, по съображения, че дружеството е могло и да не ползва услугата
на адвокат, тъй като адвокатската защита не е задължителна в производството по
оспорване на наказателното постановление, е несъстоятелен. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската
защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения и
отменен от съда незаконосъобразен акт.
Без
основание ответникът в настоящото производство, в подкрепа на доводите си за
недължимост на разноските за адвокат по административно-наказателното дело, се
позовава на ТР №2 от 03.06.2009 г. по
т.д. №7/2008 г. на ВАС, ОСК. То постановява, че административните съдилища не присъждат
разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела и няма приложение за случая. Освен
това цитираното решение е загубило своето действие при влизане в сила на
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) и
понастоящем при действието на новелата на чл.63д от ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г./, според които в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съдът намира за неотносими към
предмета на настоящия спор наведените от
ответника пространни съображения относно законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и основателното ангажиране на отговорността на
юридическото лице за извършено административно нарушение по Наредбата за условията
и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни
средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински
изделия, развити на стр.3 от представения писмен отговор от АХУ . В настоящото
производство, исково по своя характер, е недопустим инцидентен съдебен контрол на издаденото наказателно постановление
и в този смисъл развитите доводи по съществото на административнонаказателния
спор са ирелевантни и не подлежат на обсъждане. Редът за оспорване на НП е регламентиран
в специалния закон - ЗАНН и той е реализиран. С влязлото в сила решение на РС-София
е отречена законосъобразността на наказателното постановление и то е отменено.
В настоящото производство следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на
постановения съдебен акт и последиците му – отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Не се споделя и тезата на ответника, че
сторените разноски в производството по ЗАНН, не следва да се обезщетяват по
реда на ЗОДОВ, тъй като в исковото производство за ответника не съществува
възможност да приложи механизма, предвиден в чл.78, ал.5 АПК. В мотивите
на ТР № 1/2017 г.
по т. д. № 1/2016 г. се приема, че
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и
правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния
такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е
действително една от възможностите на страната, в случая държавата да защити
правата си и да не позволи на насрещната страна да бъде присъден хонорар,
несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и
обоснован" по см. на чл. 36 ЗА. Изхождайки от критериите, очертани
в посочения тълкувателен акт, настоящият съдебен състав намира, че размерът на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по АНД № 17864/2018 г.
по описа на Районен съд – София кореспондира на правната и фактическа сложност
на делото и обезпечава легитимни цели и по-специално справедливото възмездяване
на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т. 1
от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017г. по съединени дела
C-427/16 и C-428/16). Възнаграждението е уговорено и заплатено в минималния
размер от 830 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция на
ДВ, бр. 28 от 2014 г., вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата и при отчитане на размера
на наложената с НП имуществена санкция от 10 000 лева. Касае се до обичаен
като правна и фактическа сложност случай, поради което не са налице основания
за присъждане на обезщетение под посочения минимум. Независимо, че уговореното
възнаграждение е заплатено след влизането в сила на решението по АНД17864/2018г
на СРС , това с оглед характера на разписката не означава, че уговореното
възнаграждение не е било дължимо и заплатено след постигане на целения резултат
за което е било уговорено процесуалното представителство- пред всички инстанции.
Съдът
намира, че по делото са доказани всички изискуеми предпоставки по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ вр. чл.203 АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер 830 лева от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление се явява основателен и доказан.
Основателно е и искането за присъждане на
законни лихви върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
решението на РС-София за отмяната на НП - 28.10.2019 г./ която е и датата на
извършеното плащане/ до окончателното изплащане /в този смисъл Решение № 10164 от 02.07.2019 г. по адм. д. №
2169/2019 г., III отд. на ВАС, и Решение № 7467 от 20.05.2019 г. по адм. д. №
38/2018 г., III отд. на ВАС и др./. Несъстоятелен е доводът на ответника, че акцесорната
претенция не следва да бъде уважавана, тъй като в класическия случай на
присъждане на разноски в съдебните производства, лихви върху тях не се
присъждат. Притезанието, заявено с
главния иск и предмет на настоящото производство, не е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Доколкото платеното адвокатско възнаграждение
се явява пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно
НП , приложение намира т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, според която началният момента на забавата, съответно
дължимостта на законната лихва върху исковата претенция за обезщетение, е
влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт.
Отмененото като незаконосъобразно НП се приравнява като последици /вкл. и по
отношение на началния момент за присъждане на законна лихва върху главницата/
на отменения като незаконосъобразен административен акт.
За
разноските.
Ищецът претендира присъждане на
направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък с
приложени писмени доказателства за реалното им заплащане: 50 лева – заплатена
държавна такса за образуване на дело и 480
лева - възнаграждение за адвокат, с включено ДДС, платено в брой, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 13.06.2023 г. /л.10 от делото/ и фактура №160
от 14.06.2022 г. /л.37 от делото/. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Същото се явява неоснователно. За случая е приложима разпоредбата на чл.8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сега действаща й редакция . Според нея за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с материален
интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е 400 лева. Така възнаграждението от 480
лв., с включено ДДС, е съответно на минимума по Наредбата и липсва основание то
да бъде редуцирано.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 530 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, с адрес: гр.София, ул.“Софроний Врачански“
№104-106, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „М и М
Актавис 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Алея бели брези““ №10, представлявано от управителя С.А.К., сумата от 830 лева – обезщетение за имуществени
вреди, резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25/0023-3872
от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания,
гр.София, ведно със законната лихва
върху главницата от 28.01.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, с адрес: гр.София, ул.“Софроний Врачански“
№104-106, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „М и М
Актавис 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Алея бели брези““ №10, представлявано от управителя С.А.К., сумата 530 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: