Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 9 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД срещу решение № 293/22.10.2019
г., постановено по гр.дело № 327/2019 г. по описа на РС – Провадия, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Н.И.Ш. сумата от 2 034,06 лева – неизплатена
главница по договор за наемане на строителен инженер от 09.04.2018 г. и сумата
от 65,72 лева по договор за наемане на строителен инженер от 09.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху цялата дължима сума от 2099.78 лева, считано от
14.12.2018г. до окончателното й изплащане, като е присъдил в полза на ищеца и
сторените по делото разноски.
В жалбата се излага,
че решението на ПРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено процесуално нарушение и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че
съдът неправилно е приел, че ответникът е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове, доколкото от приетите като доказателства
фактури за извършени инженерни услуги е видно, че задълженото по тях търговско
дружество е различно от ответното дружество, както и че посоченото лице А. Г.
няма касателство към ответното дружество, независимо от обстоятелството, че е
положен печат на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД. Поддържа, че съдът погрешно
е интерпретирал събраните по делото доказателства, което налага отмяна на
решението. Отправя до съда искане за отмяна на съдебния акт, отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че договорът и издадените фактури са
подписани от пълномощника на ответника З.А., а посочването във фактурите на
друго лице – „Строителство и ремонт“ ЕООД е в резултат на техническа грешка. Иска
потвърждаване на съдебния акт и присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред РС – гр.
Провадия е образувано по искова молба, подадена от Н.И.Ш., с която е предявен
иск за осъждане на ответното дружество „Строителство и ремонт 090“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата в размер на 2034,06 лв., представляваща възнаграждение
за извършени услуги по договор за наемане на строителен инженер от 09.04.218
г., и сумата от 65.72 лв. – транспортни
разходи по същия договор, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че съгласно договор за
наемане на строителен инженер от 09.04.2018 г. ответното дружество
„Строителство и ремонт 090“ ЕООД му е
възложило в качеството му на строителен инженер на свободна
практика да извърши определени услуги,
срещу сумата от 16 евро на час, както и да му заплати направените транспортни
разходи при извършване на възложената работа. Твърди се, че възложените
дейности били изпълнени от ищеца точно, качествено и без възражения от
ответника, като е била издадена фактура
на стойност 1040 евро за отработените часове и на стойност 33.60 евро за
транспортни разходи, които суми не били
заплатени.
В подаден в срока по чл.
131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва изцяло иска като е неоснователен, тъй
като „Строителство и ремонт 090“ ЕООД не било материално-правно легитимирано да
отговаря по исковите претенции. Възразява, че управителят Н.Г. не е сключвала
договор с ищеца и не е потвърждавала действия на лицето, подписало договора.
Възразява, че приложените фактури и договор за наемане на строителен инженер
сочели различни лица като възложител, което създавало съмнение относно страните
по облигационното правоотношение и дали същото е реализирано.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като
взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото договор за наемане на строителен
инженер /сътрудник на свободна практика/ от 09.04.2018г. е видно, че същият е сключен
между ищеца Н.Ш. и ответното дружество „Строителство и ремонт 090“ ЕООД със
седалище гр. Провадия представлявано от З.А.. По силата на посочения договор
ответникът е възложил на ищеца да
извърши определени инженерни услуги за
периода 09.04.2018г. до 23.12.2018г., а именно измервания и количествено
стойностни сметки относно ново строителство на пет многофамилни
жилища с подземен гараж на Кьонихсберг щрасе 2-10, 22850 Нордерщед –
Германия срещу сумата от 16 евро на час, както ответното дружество се е
задължило да му заплати и направените
транспортни разходи, а именно по 0.30 евро на километър.
На 17.04.2018г. ищецът е издал фактура за извършената от него работа, в
която като възложител е посочено „Строителство и ремонт“ ЕООД, представлявано
от А. Г., посочен е като основание договор за наемане на строителен инженер от
09.04.2018г. и е посочена обща стойност 1040 евро. На 18.04.2018 г. ищецът е
издал фактура със същите данни за възложител, но представляван от Г. А.ов, и същото основание за сумата от 33.60 евро – направени от
него транспортни разходи във връзка със сключения договор от 09.04.2018 г. Фактурите
са подпечатани с печат на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД – гр. Провадия и са
подписани без да е посочено име на подписалото лице.
По делото е прието като доказателство нотариално заверено пълномощно от
03.01.2018 г., от което е видно, че Н.З.М., в качеството на управител на „Строителство
и ремонт 090“ ЕООД, ЕИК *********, е упълномощила З. Г. А.да представлява „Строителство
и ремонт 090“ ЕООД с правата на търговски пълномощник, между другото и с
правата да сключва всякакъв вид договори от името и за сметка на дружеството и да подписва всякакви документи
относно дейността на дружеството.
При горната
фактическа установеност, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, съдът приема
от правна страна следното:
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми (Тълкувателно
решение № 1/2013 г., ОСГТК).
Оплакването за неправилно
установени от първоинстанционния съд факти относно реалното извършване от ищеца
на възложената му работа е неоснователно. Фактурите са издадени от ищеца инж. Ш.. В тях изрично като основание е
посочен договор за наемане на независим инженер от
09.04.2018г. Посочено е също, че договорът се отнася до ново строителство на 5 многофамилни жилища с подземен гараж на адрес Кьонихсберг щрасе 2-10, 22850 Нордерщед – Германия. Посочването в заглавната част, че
възложител е „Строителство и ремонт“ ЕООД, а не
„Строителство и ремонт 090“ ЕООД, следва да се квалифицира като
техническа грешка. Същото се отнася и до посочените във фактурите имена Г. А.и А. Г. вместо З. Г. А.ов. Това се потвърждава от положения печат на „Строителство
и ремонт 090“ ЕООД, който точно кореспондира с името на дружеството възложител.
Полагането на подпис и печат от името на възложителя под текста на изготвените
сметки (фактури) сочи на приемане на извършената работа от страна на ответното
дружество.
Следва да се отбележи, че
в отговора на исковата молба ответникът е възразил, че документите не са
подписани от управителя Н.Г.. Направено е общо оспорване на документите без да се оспорва тяхната
автентичност.
В молба от 19.09.2019 г.
ищецът е уточнил, че работата е приета от пълномощника на ответното дружество З.
Г. А.ов, който е подписал и договора от 09.04.2018 г.
Ответникът не е оспорил автентичността на подписите на пълномощника З.А. и на печата
на ответното дружество върху представените договор и фактури, нито
представителната му власт.
При това положение съдът
приема за установено както възникването на твърдяното облигационно
правоотношение по силата на сключения между страните договор от 09.04.2018г., така и приемането от възложителя на извършената работа.
Ответникът не е установил погасяване на задължението си чрез плащане или по
друг предвиден в закона способ, поради което исковете са основателни.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на основание чл.
272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените пред ВОС разноски в размер на 200,00 лева заплатен адвокатски хонорар
съгласно представен списък и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293/22.10.2019 г.,
постановено по гр.дело № 327/2019 г. по описа на РС – Провадия.
ОСЪЖДА „Строителство и ремонт 090“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ № 22, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200,00 лева разноски
по делото пред Окръжен съд гр. Варна, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.