РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 254/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас е
образувано по чл.463 от ГПК, по жалбата на длъжник Д. К. Л. с ЕГН ********** от гр. П.,
подадена против решение №І-260177/10.03.2021 г. по гр.дело №336/2021 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределение,
извършено с протокол от 28.01.2021 г. на суми, получени от публична продан по изп.дело
№155/2013 г. по описа на ЧСИ Делян Николов.
Жалбоподателят иска отмяна на решението и на потвърденото с него разпределение
на ЧСИ. Твърди, че в последното не ставал ясен способът, по който е определен редът на
привилегиите и кои взискатели са с предимство. Поддържа неправилно приложена от ЧСИ
привилегия на вземане по чл.136, т.2 ЗЗД, т.к. тя касаела само вземането на Държавата за
данъци. Сочи, че ако отпадне така определената привилегия, ще се намали задължението му
към взискателя „ИНВЕСТБАНК“АД.
На следващо място намира за неправилно определени в разпределението таксите-само
в размера на задълженията към горепосочената Банка, а счита, че ЧСИ е следвало да
определи общия им размер към задълженията на всички присъединени взискатели, тъй като
в този им вид, не е неясно кои такси за кой изпълнителен лист и способ се отнасят и дали
вписаните в разпределението са дължими в случая. Неясно било и кои от таксите ЧСИ е
1
приел за привилегировани, което затруднявало правото на защита на длъжника.
В отговора на частната жалба, подаден от взискател-ответник „ИНВЕСТБАНК“АД
чрез пълномощника юрисконсулт Николова, се иска оставянето й без уважение, като
неоснователна. Твърди се, че жалбата цели забавяне удовлетворяването на Банката
взискател, обявена за купувач по извършената публична продан на имота. Сочи се, че
разпределението е повторно и е изготвено при спазване на дадените указания на Бургаския
окръжен съд в Решение №ІІ-1144/31.07.2020 г. по гр.дело №834/2020г.по описа на същия
съд, отменило по жалба на длъжника Л. предходно постановеното от ЧСИ за същата сума
разпределение.
Ответникът намира, че приложеният в разпределението ред за привилегиите на
погасените вземания съответства на разпоредбите на чл.136, т.1 и т.2 ЗЗД.
На първо място са разпределени като привилегировани сумите, дължими за такси и
разноски по повод конкретния изпълнителен способ и те са посочени по основание и
размер.
В съответствие с разпоредбата на чл.136, т.2 ЗЗД и съобразно практиката на БОС и на
БАС, на второ място с привилегия е отчетено вземането на Община Поморие за данъци и
такса „битови отпадъци“ за продадения на публичната продан имот, а остатъкът, съгласно
привилегията по чл.136, т.3 ЗЗД, е отреден в полза на ипотекарния взискател
„ИНВЕСТБАНК“АД.
Поддържа се, че правилно е определена и дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса,
изчислена върху цялото вземане, но включена в разпределението частично, съответно на
събраната част от дълга.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за
настоящото производство, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Не са ангажирани
доказателства.
Останалите взискатели, ответници по жалбата, не са взели становище по нея в
дадения им срок.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа въззивната жалба, становището на
взискателя и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено
следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е
неоснователна, т.к. обжалваното решение и потвърденото с него разпределение на ЧСИ не
страдат от заявените пороци.
2
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на Д.
К. Л. против разпределение на суми, извършено с протокол от 28.01.2021 г., изготвен от
ЧСИ Делян Николов по изп.дело №155/2013 г. по описа му. Сумите са получени от
публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 57491.504.39.7.1,
находящ се в гр.Поморие, кв.“Свобода“ ет.1, собственост на единия от солидарните
длъжници по изпълнението- „Диадет“ ООД.
В жалбата до БОС се съдържат оплакванията за неправилност на извършеното
разпределение, повторени пред настоящата инстанция, в насока неяснота и неправилност
при определяне на привилегированите вземания на взискателите.
С обжалваното тук решение Бургаският окръжен съд е приел жалбата за
неоснователна и е постановил оставянето й без уважение. За да достигне до този извод,
съдът е констатирал, че атакуваното разпределение е постановено при изпълнение на
указанията, дадени с решението му от 31.07.2020 г. по гр.дело №834/2020г., постановено
при отмяна на предходното извършено по изпълнителното дело разпределение на
постъплението от публичната продан на същия имот. С оглед това и т.к. разпределението не
страда от сочените в жалбата пороци, оплакванията срещу последната са приети за
неоснователни и оставени без уважение.
Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Изпълнително дело № 2013804040155 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на
действие – Окръжен съд – Бургас, е образувано въз основа на депозирана молба от „Креди
Агрикол - България“ ЕАД срещу „Диадет“ ООД, Д. Р. П. и Д. Л., за събиране на парични
вземания, въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012г., издаден по частно гр. дело №
509/2012г. по описа на Районен съд – Поморие. Присъединени по делото взискатели са:
„ИНВЕСТБАНК“АД, „ЖАНЕТ“ООД, „ПАУЪР МАРК“ ООД, „Ви К“ЕАД, Община Поморие
и НАП.
За удовлетворяване на вземанията на взискателите по изпълнителното дело е
извършена публична продан на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 57491.504.39.7.1, находящ се в гр. П., ипотекиран в полза на
„ИНВЕСТБАНК“АД и ипотекарният кредитор е обявен за негов купувач за сумата от 146
080 лева.
В хода на изпълнителното производство, на 03.02.2020г. е изготвено от ЧСИ
разпределение на горната сума. С решение от 31.07.2020 г. по гр.дело №834/2020г.
Бургаският окръжен съд е отменил разпределението, тъй като е констатирал, че неправилно
не е включена в привилегията по чл.136, т.2 ЗЗД сумата, дължима на Община Поморие като
такса „битови отпадъци“ върху имота.
Настоящото разпределение е второ по ред. С него сумата от 146 080 лв. е
3
разпределена така: за такси и разноски в полза на ЧСИ Николов следното: за изготвяне на
разпределението по т.13 ТТРЗЧСИ- сумата от 36 лв., за уведомяване за разпределението по
т.4 ТТРЗЧСИ- 9 бр.- общо 120 лв., като разноски за актуализация на оценка по т.31
ТТРЗЧСИ - сумата от 50 лв. и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за частично
събраната сумата- 2 911, 72 лв., т.е. общо 3117,72лв.
С привилегията по т.2 на чл.136 ЗЗД, съобразно указанията в предходното отменително
решение, е поставено вземането за данъци и за такса „битови отпадъци“на Община
Поморие, за сумите - съответно: 8 525,78 лв. и 16 916, 48 лв.-т.е. общо за 25 442,26лв.
Остатъкът от 117 520,02лв. е отреден в полза на ипотекарния кредитор
„ИНВЕСТБАНК“АД, ползващ се с привилегията по т.3 на чл. 136 от ЗЗД.
Така изготвеното разпределение съответства на разпоредбите на чл.136 ЗЗД и на
указанията на БОС, дадени в предходното решение от 31.07.2020 г. по гр.дело № 834/2020
г.
Разноските, включени в привилегията по чл.136, т.1 ЗЗД са посочени в разпределението
по основание и размер и не е налице сочената от жалбоподателя неяснота при определянето
им. Същите безспорно се ползват с привилегията на посочената разпоредба, съгласно която
право на първо предпочтително удовлетворение имат вземанията не за всички сторени
разноски от кредиторите, а само за тези по обезпечаването и принудителното изпълнение,
ползващи всички взискатели, както и за исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД - от стойността на
имота, за който са направени. Формулировката на нормата обосновава разбирането, че с нея
се дава предимство в удовлетворяването на разноските за действия, ползващи и останалите
взискатели, а не обслужващите само интереса на сторилите такива разходи. Последно
посочените се включват в реда на удовлетворяване на съответния взискател, който ги е
направил.
Споделят се от този съд и констатациите в обжалваното решение относно механизма
на определяне на таксата, дължима по т.26 ТТРЗЧСИ досежно нейния размер. Съгласно
посочената разпоредба, при частично удовлетворяване на паричния дълг, тази
пропорционална такса се определя върху целия му размер, но се събира само
съответстващата на събраната сума част, което е сторено и в тук обжалваното
разпределение.
Що се отнася до сумата, разпределена в полза на Община Поморие за такса „битови
отпадъци“, дължима за продадения на публична продан имот, практиката на Бургаския
апелативен съд е неизменна и последователна относно характера на вземането за нея, като
намиращо място сред привилегиите по чл.136 т.2 ЗЗД. Таксата „битови отпадъци“ за имота
представлява публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2,
т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания–чл.162
4
ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се
квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см.
на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК и приходите от тях постъпват в общинските бюджети на осн.
чл.9а ал.3 ЗМДТ. Както данъкът за недвижим имот, така и таксата за битови отпадъци за
него възникват по повод собствеността и са в тежест на притежателя му, независимо, че
срещу таксата за общината възниква задължение да предостави услуга. Посочената
еквивалентност не променя публичния характер на вземането за такси. Двете вземания(за
данъци и такси) по повод имота, с оглед публичния им характер, следва да бъдат поставени
като привилегировани заедно в разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, вместо това
за таксите да се включва в привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Т.е. възражението на
жалбоподателя, че със сумата за ТБО за продадения имот, включена във втората по чл.136 от
ЗЗД привилегия е следвало да се намали допълнително дълга към Банката, е неоснователно.
При горните констатации и с оглед неоснователността на жалбата на Л., атакуваното
решение на БОС следва да бъде потвърдено.
Този изход от делото обосновава според правилото на чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК
уважаване на искането за разноски на ответната Банка, подала по жалбата отговор, изготвен
от юрисконсулт, за възнаграждението му в настоящото производство. Т.к. осъществената
защита се изразява само в горепосоченото процесуално действие по частната жалба и
последната е разгледана в закрито съдебно заседание, в приложение на правилото на чл.25а,
ал.3 от НЗПП, съдът определя възнаграждението в минимален размер от 50лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №І-260177/10.03.2021 г. по гр.дело №336/2021 г. по описа
на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Л. с ЕГН ********** от гр. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Инвестбанк“ АД с
ЕИК *********- гр.София разноски, сторени за юрисконсултско възнаграждение за
представителството на дружеството по гр. д. № 254/21 г. по описа на Апелативен съд
Бургас, в размер на 50 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6