мотиви
към присъда №260061, постановена по НЧХД №1309/2020г. по описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен
състав
Е.И.С. *** е обвинил П.С.Д. â това, че
на 27.02.2020
г. в гр. Русе, в съизвършителство с М.И.Д., му причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на
здравето- престъпление по
чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК,
на 27.02.2020 г. в гр.
Русе, в съизвършителство с М.И.Д., му отправила
закана с престъпление против личността, която закана би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й-
престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
на 27.02.2020 г. в гр. Русе казала
нещо унизително за честа и достойнството му- „помияр”- престъпление по чл.146, ал.1 от НК,
на 16.04.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с М.И.Д., отправила закана с
престъпление против личността му, която закана би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й-
престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
на 16.04.2020 г. в гр. Русе да
е казала нещо унизително за честа и достойнството му- „помияр”- престъпление по чл.146, ал.1 от НК,
на 17.04.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с М.И.Д., отправила закана с
престъпление против личността и имота на Е.И.С. ***, която закана би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й- престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Е.И.С. *** е обвинил М.И.Д. â това, че
на 27.02.2020 г. в гр. Русе, в съизвършителство с П.С.Д., му причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето- чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК,
на 27.02.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с П.С.Д., да е отправила закана с
престъпление против личността на Е.И.С. ***, която закана би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й-
престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
на 16.04.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с П.С.Д., да е отправила закана с
престъпление против личността на Е.И.С. ***, която закана би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й-
престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и
на 17.04.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с П.С.Д., да е отправила закана с
престъпление против личността и имота на Е.И.С. ***, която закана би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й- престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Тъжителят поддържа
обвинението.
Подсъдимата
М.Д. не се признава за виновна и дава обяснения по делото, а подсъдимата П.Д.
не дава обяснения по делото.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено
следното:
Подсъдимата П.С.Д. е родена
на ***г***, български гражданин, със средно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН
**********.
Подсъдимата М.И.Д. е родена
на ***г***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
Подсъдимата П.Д. е майка на подсъдимата М.Д.
и свид.Д.. Подсъдимата М.Д. живее на семейни начала
със свид.Н.. Тъжителят е племенник на подсъдимата П.Д.
и първи братовчед на подсъдимата М.Д..
Двете страни притежават недвижимо имущество
на *** в гр.Русе, представляващо самостоятелни къщи, отделени с ограда.
Отношенията между подсъдимите и тъжителят се влошили по повод на вещен спор за
собственост в къщата, където живеели тъжителят и свид.Б..
Постепенно се развила ненавист между тях, израз на която били непрестанни
конфликти.
Подсъдимите отдавали под наем
имота си на дадения адрес, а тъжителят и свид.Б., с
цел да им навредят по някакъв начин, постоянно предизвиквали проверки от
органите на МВР на наемателите. Същото се случило и на 27.02.2020г., когато
имота бил посетен от полицаи по повод на сигнал на свид.
Б. за проверка на лице, обитаващо къщата на подсъдимите. Около 19.00 часа подс.П.Д.
видяла по видеонаблюдението на имота си присъствието
на полицаите там, взела договора за наем на наемателя си и отишла до там.
Повела разгорещен спор с Е.С. и Р. Б.. Това било забелязано от подс.М.Д. пак по
пътя на видеонаблюдението и тя веднага се насочила
към дадения имот с автомобил. Подсъдимите и двамата мъже взаимно се обвинявали
за несполуките в отношенията им, конфликтът се задълбочил и подс.П.Д. започнала
да обижда свид.Б., който пък направил запис с
телефона си на изявленията на подсъдимата, впоследствие станал обект на
техническата експертиза по делото. В яда си П.Д. взела лопата и започнала да я
размахва, като така нанесла удар с нея в гърба на тъжителя и му причинила
кръвонасядане, изразяващо се в разкъсване на малките кръвоносни съдове. Веднага
след това и двете страни посетили сградата на Първо РУП при ОД на МВР- Русе, за
да подадат оплаквания една от друга.
На 16.04.2020г. подсъдимата М.Д.
наела свидетелите И. и Б. да подменят оградата между къщите на *** в гр.Русе.
Когато там се явили подсъдимите, тъжителят и свид.Б.
се нахвърлили върху тях с обиди, недоволни от премахването на оградата между
тях. Свид.Б. се намесил и конфликта приключил.
На 17.04.2020г. свид.Н. и свид.Д., баща на
първия, заварявали врата между имотите на подсъдимите и този на тъжителя по
поръка на М.Д., която също била там. Тъжителят не бил съгласен с това действие
и започнал да обижда подсъдимата, след което синът му го прибрал в дома му и
така приключила поредната разправия между тях.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимата М.Д., справки за съдимост, заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза, подписка, протокол за
предупреждение, както и от показанията на свидетелите. При изграждането на тази
фактическа обстановка съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата М.Д. и
показанията на свидетелите К.Д. и П.Н. относно заявената от тях липса на
физическо посегателство на подс.П. Д. към тъжителя. В тази част коментираните
доказателствени средства се опровергават категорично от показанията на
свидетелите П. С. и С.А., които са странични за отношенията между страните
лица, наблюдавали пряко случилото се на 27.02.2020г. Тези двама свидетели,
макар и по- близки с тъжителя, са най- незаинтересувани от изхода на делото,
предвид участието на другите свидетелите в роднински и приятелски връзки със
страните в процеса. С. и А. идентично пресъздават удара с лопата от
подс.П.Д. в гърба на тъжителя, който са възприели непосредствено. Обективна
находка за този удар се съдържа и в приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, която дава заключение, че нанасянето на телесната повреда по гърба
на Е.С. съответства като време на процесната дата и
със средство, заявено от свидетелите. Това твърдение се подкрепя и от
показанията на свид.Б., който е присъствал на
нанасянето на телесната повреда и косвено от показанията на свид.К.,
пред когото страните са изложили тезите си по повод на извършвана полицейска
проверка от него. Показанията на свидетелите К.Д. и П.Н. се опровергават и от
обясненията на подсъдимата М.Д., която заявява съвсем различен начин на
протичане на събитията от вечерта на 27.02.2020г. Свид.Н.
твърди, че той е закарал с автомобил подсъдимите да имота им на *** в гр.Русе,
което безспорно е невярно, тъй като подсъдимата М.Д. заявява, че първо там е
отишла майка й, след това тя открила местонахождението й по предаваното от
камерите за видеонаблюдение на имота, отишла на мястото и там заварила другата
подсъдима, тъжителя и свид.Б.. Това противоречие
дискредитира показанията на свид.Н., който явно в
желанието си да помогне на подсъдимите преиначава фактите. Същото се отнася и за
показанията на свид.Д., който твърди, че е наблюдавал
целия вербален и физически конфликт между подсъдимите, тъжителя и Б., но не се
е притекъл веднага на помощ, което съдът отчита като малко вероятно, тъй като
според всички доказателствени средства по делото спорът е продължил няколко
минути, през които, според него, тъжителя и Б. са упражнявали насилие на майка
му и сестра му. Следва да се отбележи, че свид.К.-
полицай, извършил проверка по случая, заявява, че никой пред него не е споменал
дори за присъствието на свидетелите К.Д. и П.Н. на събитията от вечерта на
27.02.2020г., което хвърля сериозно съмнение върху достоверността на изнесеното
от тях, появило се като показания едва в хода на съдебното следствие по делото,
независимо от множеството предхождащи полицейски проверки и преписки, свързани
с тях. Косвено телесната повреда на тъжителя и нанасянето й от подс.П.Д. се
доказва и от заключението на техническата експертиза по делото, чийто обект на
изследване е магнитен носител, съдържащ аудиозапис на
случилото се на 27.02.2020г. между страните, изготвен от Б., където подсъдимата
казва „Дай една лопата да го шибна”. Тук следва да се отбележи, че няма
абсолютно никакъв спор по делото и съответно нужда от установяване на този факт
чрез нарочна експертиза, че гласовете от записа са на подсъдимите, тъжителя и Б.,
като страните признават това.
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й
налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимата П.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
тъй като на 27.02.2020 г. в гр. Русе причинила лека телесна повреда на Е.И.С. ***,
изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето. От обективна
страна тя причинила кръвонасядане по гърба на тъжителя, представляващо
повърхностно разкъсване на малки кръвоносни съдове. От субективна страна
подсъдимата е действала при пряк умисъл– тя е съзнавала, че предвид силата и
насочеността на удара в тялото на пострадалия ще предизвика даденото увреждане
и именно това целяла, като отмъщение за действията по отношение на семейството й.
Анализа на всички
доказателства налага приложението на чл.78а от НК по отношение на подс.П.Д. за
извършеното от нея престъпление по чл.130, ал.2 от НК, предвид наличието на
предпоставките на тази разпоредба за нея и деянието- за извършеното е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба, тя
не е осъждана за престъпление от общ характер, не освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на глава 8 от НК и с деянието не са причинени
имуществени вреди. Предвид изложеното подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание. При
индивидуализацията на последното следва
да бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото й
съдебно минало и ниския интензитет на увреждането на пострадалия. Отегчаващо
вината обстоятелство се явява съпровождащата престъплението агресия към свид.Б.. Представените индивидуализиращи обстоятелства,
превес сред които имат смекчаващите такива, налагат на подсъдимата да бъде
наложено административно наказание глоба към минимума на предвиденото, а именно
в размер на 1000лв.
По делото не събраха
абсолютно никакви доказателства подс.М.Д. да е увредила по какъвто и да било
начин здравето на тъжителя. Няма никакви следи за това в назначената по делото
експертиза, където освен нараняването, предизвикано от подс.П.Д. по описания
по- горе начин, присъстват само стари
увреждания. Поради изложено подс. П.Д. следва да бъде призната за невинна и
оправдана в това на 27.02.2020 г. в гр. Русе да е
причинила лека телесна повреда на Е.И.С. *** в съизвършителство
с М.И.Д..
Подс.П.Д.
не е извършила и престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на 27.02.2020
г. в гр. Русе, в съизвършителство с М.И.Д.. Няма
никакви доказателства да е отправила закана с престъпление против личността на Е.И.С.
***. Никое доказателство по делото, включително и показанията на свид.Б., приятел и съсед на тъжителя, не съдържат такива
закани, нито пък какъвто и да било страх у тъжителя от някакво изявление на
подсъдимата. Поради изложено подс. П.Д. следва да бъде призната за невинна и
оправдана в извършването на това
престъпление.
По делото не се събраха
доказателства на 27.02.2020 г. в гр. Русе подс.П.Д. да е нарекла тъжителя „помияр” и така да го е обидила. Присъствалите на конфликта
на процесната дата подс.М.Д. и свид.Б.
не излагат такива възприятия, като последният твърди, че подсъдимата е обиждала
единствено него и то с коренно различни изрази, главно на хомофобска
основа. Поради изложено подс. П.Д. следва да бъде призната за невинна и
оправдана в извършването на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Липсват доказателства, които
да обосноват извод, че на 16.04.2020 г. в
гр. Русе, подс.П.Д., в съизвършителство с другата
подсъдима е отправила закана с престъпление против личността на Е.И.С. ***,
която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.
Напротив, видно от показанията на свидетелите И. и Б., очевидци на конфликта от
тази дата, агресия тогава са проявили единствено тъжителя и свид.Б..
Поради изложеното и на
основание чл.304 от НПК подсъдимата следва да бъде призната за невинна и
оправдава в извършването на престъплението по по чл.144, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимата не е извършила и
престъплението по чл.146, ал.1 от НК на 16.04.2020 г. в гр. Русе, когато не е
казала нищо унизително за честа и достойнството на Е.И.С. ***. Видно от показанията
на свидетелите И. и Б., очевидци на конфликта от тази дата, агресия тогава са
проявили единствено тъжителя и свид.Б., които са
блъскали с ръце и обиждали подсъдимите. Поради изложено подс. П.Д. следва да
бъде призната за невинна и оправдана в извършването на това престъпление.
В хода на съдебното
следствие по делото не се събраха доказателства за това на 17.04.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с М.И.Д., подс.П.Д. да е отправила
закана с престъпление против личността и имота на Е.И.С. ***, която закана би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Видно от показанията
на свидетелите Н. и Д., които единствено, освен подсъдимите, имат възприятия по
отношение на събитията от тази дата, обиди и закани тогава е отправял само
тъжителят, който бил изключително подразнен от заваряване на врата между имота
му и този на подсъдимите. Всички доказателства по делото от друга страна установяват,
че преустановяването на ползването на тази врата по никакъв начин не застрашава
тъжителя, който е имал редица други подстъпи към имота си. Поради изложеното и на основание чл.304
от НПК подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдава в извършването
на престъплението по по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимата М.Д. не е причинила лека
телесна повреда на Е.С. ***, в съизвършителство с П.Д..
По делото не събраха абсолютно никакви доказателства подс.М.Д. да е увредила по
какъвто и да било начин здравето на тъжителя. Няма никакви следи за това и в
назначената по делото експертиза, където освен нараняването, предизвикано от
подс.П.Д. по описания по- горе начин, присъстват само стари увреждания. Поради изложено подс. М.Д.
следва да бъде призната за невинна и оправдана в извършване на престъплението
по чл.130, ал.2 вр. ал.20, ал.2 от НК. ,
Подс.М.Д.
не е извършила и престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на 27.02.2020
г. в гр. Русе, в съизвършителство с другата
подсъдима. Няма никакви доказателства да е отправила закана с престъпление
против личността на Е.С. ***. Никое доказателство по делото, включително и
показанията на свид.Б., приятел и съсед на тъжителя,
не съдържат такива закани, нито пък какъвто и да било страх у тъжителя от
някакво изявление на подсъдимата. Поради изложено подс. М.Д. следва да бъде призната
за невинна и оправдана в извършването на това
престъпление.
Липсват доказателства, които
да обосноват извод, че на 16.04.2020 г. в
гр. Русе, подс.М.Д., в съизвършителство с другата
подс.П.Д. е отправила закана с престъпление против личността на тъжителя, която
закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Напротив,
видно от показанията на свидетелите И. и Б., очевидци на конфликта от тази
дата, агресия тогава са проявили единствено тъжителя и свид.Б..
Поради изложеното и на
основание чл.304 от НПК подсъдимата следва да бъде призната за невинна и
оправдава в извършването на престъплението по по чл.144, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК.
В хода на
съдебното следствие по делото не се събраха доказателства за това на 17.04.2020
г. в гр. Русе, в съизвършителство с П.Д., подс.М.Д.
да е отправила закана с престъпление против личността и имота на С., която
закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Видно от
показанията на свидетелите Н. и Д., които единствено, освен подсъдимите, имат
възприятия по отношение на събитията от тази дата, обиди и закани тогава е
отправял само тъжителят, който бил изключително подразнен от заваряване на
врата между имота му и този на подсъдимите. Всички доказателства по делото от
друга страна установяват, че преустановяването на ползването на тази врата по
никакъв начин не застрашава тъжителя, който е имал редица други подстъпи към
имота си. Поради изложеното
и на основание чл.304 от НПК подсъдимата М.Д. следва да бъде призната за
невинна и оправдава в извършването на престъплението по по чл.144, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
