№ 88698
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110132569 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против С. Ц. А. с искане за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 163,97
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 06.04.2022 г., 4,13 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
06.04.2021 г. до 06.09.2021 г., 57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал.
2 от договора, 38,25 лева, представляваща просрочена такса "експресно разглеждане", 90
лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземането по чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и разноските
по делото.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за следните вземания: 57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от
договора, 38,25 лева, представляваща просрочена такса "експресно разглеждане", и за
сумата от 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора, по следните
съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 06.04.2022 г., като възникналото въз
основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което
заявителят претендира вземането си за неустойка в размер на сумата от 57,37 лева,
представляваща договорна неустойка е клаузата на чл. 26, ал. 2 от договора. От
съдържанието на същия, приложен в заверен препис към заявлението, следва, че се касае за
неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя в деня на сключване на
договора да предостави обезпечение съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 - две физически
лица - солидарни длъжници, всяко от които да отговоря на посочените изисквания откъм
доходи и задължения, които подписват договор за встъпване в дълг. Общият размер на
неустойката, съгласно т. 5 от договора възлиза на сумата от 143,41 лева. Следователно се
касае за неустоечно вземане, дължимо при неизпълнение от страна на длъжника, в
качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението
1
по същия за представяне от заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на
заемната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в
неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена
към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси
с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки
за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката,
дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради
което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че сумата от 38,25 лева представлява такса за
"експресно разглеждане". С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до
извод, че посочената услуга е свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на
такса за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Ето защо, е налице
нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за
заем в частта относно такса „експресно разглеждане" поради противоречието им с чл. 21, ал.
1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на
сумата от 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора Съгласно посочения
законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Съдът намира за недопустимо под формата
на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва,
което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
2
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания, както и на съответната на тях
част от разноските по делото следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против С. Ц. А., с ЕГН: ********** за следните суми:
57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от договор за индивидуален
потребителски кредит № ********** от 06.04.2022 г. 38,25 лева, представляваща
просрочена такса "експресно разглеждане", 90 лева, представляваща разходи за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора,
както и за сумата от 223,02 лева - сторени разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3