№ 12977
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110154216 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Г. Л. Л., положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,за признаване на установено по отношение на ответника Г. Л. Л. ,че
дължи на ищеца сумата от 716,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
12.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 184,61 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 17.3.2021 г., сумата от 19,30 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.7.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
12.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,50 лв. за периода от
31.8.2018 г. до 17.3.2021 г.,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20451/2021год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия от 2016год.,
приети на основание Закона за енергетиката ,публикувани на 10.07.2016год. ,както и
услугата дялово разпределение като ответникът ,видно от приложеното извлечение от
сметки за абонатен №416974 е използвал същите за процесния период . Твърди ,че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга
за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Претендират
се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът Г. Л. Л. оспорва претенциите на ищеца като неоснователни за част от
задълженията ,тъй като твърди ,че е собственик на 1/3 идеална част от топлоснабдения
имот,а за другите идеални части не следва да отговаря.Направено е и възражение за
погасяването им по давност.За периода ,извън погасителната давност твърди ,че част от
задълженията са платени,за което представя писмени доказателства.
С определение от 14.02.2023год. на страната на ищеца е привлечено трето лице-
помагач „Бруната“ ООД . За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител. Представя писмени доказателства.
1
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 12.04.2021год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Г. Л. Л., за вземания за
цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 16.04.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20451/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника
Людмила Каменова.
С разпореждане от 09.9.2022год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.2 , връчено му на
14.09.2022год..
В срок ,а именно на 06.10.2022год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не е спорно по делото ,че ответницата Г. Л. Л. е собственик на 1/3 идеална част от
процесния имот за процесния период ,който е топлоснабден ; че за процесния период е
доставена топлинна енергия ,за която са издадени фактури ,съгласно извлечение от сметки
по месеци за абонатен №416974 ,както и услуга дялово разпределение.
Доказателство в тази насока е НА за собственост върху недвижим имот ,построен от
ЖСК № 76,том І,н.д.№36/2009год. ,съгласно който Лозан Георгиев Л. и Таня Веселинова Л.
са придобили в режим на СИО 2/3 ид. части ,а Г. Л. Л. - 1/3 ид. част от недвижим
имот,представляващ апартамент № 21,гр.София,ж.к.”Младост” ,бл.205 Б.
Със Заявление – декларация от 26.09.2017год. Г. Л. е поискала да бъде открита
партида за топлоснабдения имот .Приложена е и Декларация от Лозан Лозанов и Таня Л.
,съгласно която същите са декларирали съгласие да бъде сменена партидата на
съсобствения им недвижим имот на името на Г. Л.,трети съсобственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
2
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
От представените по делото доказателства не се установява правото на
собственост или вещното право на ползване върху процесния имот да принадлежи само на
ответницата Г. Лазарова.
Въпреки ,че тя е подала заявление-декларация за откриване на партида на нейно
име не може да се счита ,че това е достатъчно да прехвърли право на собственост, или да се
учреди някакво вещно право. По делото не е доказано в полза на Г. Лазарова да е
учредявано право на ползване по смисъла на чл. 56 и следв. ЗС,декларацията от другите
съсобственици дава право само тя да промени партидата за имота при ищеца на нейно
име.Или освен ответницата Лазарова ,право на собственост на 2/3 ид.части имат в режим на
СИО трети за делото лица като за задълженията към ищеца следва да отговарят всички
съсобственици ,според дяловете в съсобствеността.Обстоятелството кой от съсобствениците
фактически живее в имота не е предмет на настоящото производство ,а има значение за
уреждане на вътрешните им взаимоотношения.
С оглед на изложеното ответницата Г. Л. следва да отговаря пред ищеца само за
1/3 част от задълженията за доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение.
Не е спорно и че ищецът е доставил и количеството топлинна енергия до процесния
имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач,а именно : индивидуални
справки за отопление и топла вода,както и формуляр за отчет от 16.05.2018год. ,формуляр за
отчет от 18.06.2020год. надлежно подписани от клиент и констативен протокол за
3
неосигурен достъп,връчен на упълномощено от ЕС лице от 28.05.2019год. и
08.06.2019год.,които не са оспорени по делото.
От същите се установява ,че в процесния имот с абонатен № 416974 се отчита един
топломер и два водомера за топла вода.Начислява се топлинна енергия за сградна
инсталация при обем от 126 куб.м. за имота.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени по делото,както и представените от
третото лице-помагач писмени доказателства,доколкото в писмения отговор ответната
страна изрично е посочила ,че не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за
тяхната стойност,с изключение на възражението си за частичното им погасяване по давност
и плащане.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2018год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2017год. – 30.04.2018год., на стойност 469,93лв. ,със срок за плащане 14.09.2018год. ;
ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018год.
– 30.04.2019год., на стойност 1256,01лв. със срок за плащане 14.09.2019год.,както и ОФ от
31.08.2020год. за сумата от 905,45лв. ,със срок на плащане 15.10.2020год.
С писмения отговор ответницата е представила Разписка от 10.09.2020год. за
платена сума в полза на „Топлофикация София”ЕАД в общ размер от 1996,49лв. ,като от
приложението към разписката става ясно ,че същата е заплатила задължения по фактури за
периода м.07.2019год. – м.12.2019год. ,лихви ,задължението по обща фактура от
31.07.2019год. в размер на 1256,01лв. както и суми за услуга дялово разпределение за
периода м.01.2019год. – м.12.2019год.
Представените фискални бонове за платени суми на каса на „Топлофикация
София”ЕАД са неотносими към спора,предвид ,че съгласно тях са плащани суми по фактури
след исковия период .
От справка за издадени фактури от 17.03.2021год. /стр.37/ се установява ,че общите
задължения за периода възлизат на 735,86лв. от които по издадени за периода от
м.07.2018год. – м.04.2020год. фактури за дялово разпределение сума в размер на 19,30лв. /10
вноски по 1,93лв./ ,или задължението по издадените общи фактури за доставената топлинна
енергия за периода м.05.2017год. – м.04.2020год. възлиза на 716,56лв.
От изложеното следва ,че при предяването на претенцията ищеца е изключил
задълженията ,които са платени с разписка от 10.09.2020год.
Предвид изложеното,следва да се разгледа възражението за погасителна
давност,направено своевременно от ответника с писмения отговор.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 12.04.2021г.,с
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
12.04.2018год. , а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането
е станало изискуемо.
Следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и
давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
4
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от
13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл. /2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят ,т.е. падежа на всяко задължение настъпва
след изтичането на този 45 дневен срок./
Така за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. задълженията са погасени по
давност като съгласно справката за издадени фактури от 17.03.2021год. /стр.37/ те възлизат
на 401,74лв.
За останалия период от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за сумата от 314,82лв.
,както и за задълженията за услугата дялово разпределение за периода м.07.2018год. –
м.04.2020год. в размер на 19,30лв. не са налице основания да се приложат правилата за
погасителната давност и възражението на ответницата не е основателно.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
5
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Задължението по ОФ от 31.07.2019год. в размер на 1256,81лв. е платено преди
завеждане на делото ,поради което за него не следва да се присъжда обезщетение за забава.
За задължението за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. ответницата е
изпаднала в забава с изтичането на 45 дни от издаването на ОФ ,което в случая е на
31.08.2020год. или от 16.10.2020год.
Общият размер на обезщетението за забава върху уважената главница от 314,82лв.
за периода от 16.10.2020год. до 17.03.2021год.,изчислен от съда по чл.162 от ГПК е
13,35лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява за сумата от 4,50лв.
неоснователна.
Предвид ,че ответницата Г. Л. като собственик на 1/3 ид.ч. от топлоснабдения имот
отговора за задълженията само до този размер ,то същата дължи на ищеца сумата в размер
на 104,94лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,45 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 17.3.2021 г.,
сумата от 6,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.7.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане
на вземането.
До пълния им предявен размер над тези суми ,претенциите на ищеца следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и част от тах като погасени по давност.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенция в тази насока.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 9,39 лева за
разноски в заповедното производство, изчислени при размер на юрисконсултското
възнаграждение от 50,00 лева и 25лв. д.т.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 15,65 лева, изчислени при
размер на юрисконсултското възнаграждение от 100,00 лева и д.т. от 25лв.
Право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ,съобразно отхвърлената част от
иска има и ответника.
6
Същият е направил своевременно искане за присъждането им.
В настоящото производство е представляван от адвокат като е представил договор
за правна защита и съдействие от 22.11.2022год. за уговорено е платено в брой
възнаграждение в размер на 400лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ответника има право на разноски в размер
на 349,91лв.,които следва да бъдат възложени на ищеца.
Ответницата е направила искане за присъждане на разноски и в заповедното
производство.
По отношение на разноските в заповедното производство, настоящата инстанция
счита , че такива не се дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като
едностранно, защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в
случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материално правната защита на длъжника / в този
смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. Л. Л., ЕГН ********** ,с адрес в гр.София
,ж.к.”Младост” ,бл.205Б,ет.3,ап.21 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , сумата в размер на 104,94лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 4,45 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия ,за периода от
16.10.2020 г. до 17.3.2021 г., сумата от 6,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.7.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
12.4.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20451/2021год. по описа на СРС,65 състав
като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК ********* срещу Г. Л. Л., ЕГН ********** ,с адрес в гр.София
,ж.к.”Младост” ,бл.205Б,ет.3,ап.21 ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 104,94лв. до пълния
предявен размер от 716,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия ,за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до
изплащане на вземането, като неоснователен и погасен по давност ; за разликата от
уважения размер от 4,45лв. до пълния предявен размер от 184,61 лв.,мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия , за периода от 15.9.2018 г. до 15.10.2020 г.,като
неоснователен ; за разликата от уважения размер от 6,43лв. до пълния предявен размер от
19,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на
7
вземането, както и за сумата в размер на 4,50 лв.,мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение , за периода от 31.8.2018 г. до 17.3.2021 г.,за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20451/2021год. по описа
на СРС,65 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Л. Л., ЕГН ********** ,с адрес в гр.София ,ж.к.”Младост”
,бл.205Б,ет.3,ап.21 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
9,39 лева, представляваща разноски в заповедното производство,както и сумата от
15,65лева,представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на Г. Л. Л., ЕГН ********** ,с адрес в
гр.София ,ж.к.”Младост” ,бл.205Б,ет.3,ап.21 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в
размер на 349,91лв ,деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8