ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /17.07.2023 г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Диана КАЛОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 229 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
е по жалба на И.П.А., ЕГН **********, е адрес *** и
съдебен адрес *** против Ревизионен акт № 03001822003968-091-001/03.02.2023
г., издаден от Е. С. Х. на длъжност началник сектор и М. П. Г. – Н. на длъжност
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизия, ТД на НАП Варна,
потвърден с Решение № 50/20.04.2023 г. на ВИД Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно -осигурителна практика“ Варна.
В жалбата са изложени възражения както относно
нищожността на обжалвания РА като се оспорват квалифицираните електронни
подписи (КЕП) на посочени служители в качеството им на органи по приходите,
така и относно незаконосъобразността на РА. Заявени
са множество искания по доказателствата.
С Определение от 05.06.2023 г. съдът е предоставил
възможност на жалбоподателя да изясни предявените от него искания по
доказателствата. В отговор той е представил молба с вх. № 2514/14.06.2023 г., в
която посочва какво цели да докаже с доказателствата, които иска да бъдат
събрани. Съдът намира, че въпреки дадените указания, остава неясна връзката на
заявените доказателствени искания по т. ІІІ до т. ІХ включително с предмета на
спора. Съдът поддържа изразеното от него становище в мотивната част на вече
цитираното Определение от 05.06.2023 г., че предявените искания за неясни,
жалбоподателят не се е справил с обясненията за какво ще послужат тези
доказателства и какво ще е значението на същите за разрешаване на спора между
страните.
С Определение от 21.06.2023 г. съдът е предоставил
възможност на ответника да представи отговор на жалбата и да изрази становище
по доказателствените искания, направени от жалбоподателя. Ответникът е
представил становище с вх. № 2880/05.07.2023 г., в което оспорва всички
доказателствени искания, съдържащи се в
жалбата.
Във връзка с исканията на жалбоподателя И.А., съдържащи
се в жалбата до съда, настоящия съдебен състав съобрази следното:
По т. І (л. 21) е поискано допускане на
съдебно-компютърна експертиза, към която са поставени 17 въпроса за изясняване
валидността на квалифицираните електронни подписи на служителите на НАП, с
която са подписани всички съставени актове (заповеди, РД, РА и др.) в хода на
извършената ревизия. Съдът намира искането за относимо и допустимо. Съобразно
разпоредбата на чл. 184, ал. 2 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК ако съдът
не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност
възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния
подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни,
електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото.
Искането за експертиза е направено своевременно и с цел
бързина и процесуална икономия (чл. 11 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК),
както и предвид съдебната ваканция съгласно чл. 329, ал. 1 от Закона за
съдебната власт, съдът счита, че следва да допусне извършването на експертизата
преди насрочването на съдебно заседание. Визираните от жалбоподателя въпроси се
отнасят до технически спецификации, които представляват специални знания и по
тази причина налице е хипотезата на чл. 195, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от
ДР на АПК. В този смисъл съдът следва да допусне исканата експертиза, да
определи вещо лице и да определи размера на депозита, който следва да бъде
внесен от жалбоподателя. Съдът посочва, че въпросите следва да бъдат
формулирани по начин, различен от посочения от жалбоподателя, за да позволят
разкриването на обективната истина по спора.
По т. ІІ (л. 24) информацията се съдържа в самия КЕП,
поради което същата ще бъде изследвана от вещото лице в хода на извършване на
съдебно-компютърната експертиза.
За доказателствените искания, обозначени в жалбата от т.
ІІІ до т. ІХ включително (л. 24 – л. 27), съдът намира, че същите са неотносими
за изхода на спора. В случай, че жалбоподателят желае събирането на тези
доказателства следва да поиска издаване на съдебни удостоверения, в които
исканата информация да е обозначена конкретно и действително да е свързана с
предмета на спора, а не да е посочена обобщаващо и абстрактно както това е
направено в жалбата. Съдът намира за необходимо да предупреди страната, че ако
поисканата информация не е достатъчно конкретизирана ще откаже издаването на
съдебно удостоверение.
Съдът, на основание чл. 163,
ал. 3 и чл. 171, ал. 6 от АПК и на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, всички във връзка с § 2 от ДР на ДОПК
ОПРЕДЕЛИ:
І. ДОПУСКА извършването на съдебно –
компютърна експертиза, както следва:
І.1. Определя за вещо лице доц. д-р
инж. Георги Валентинов Христов, Русенски университет „Ангел Кънчев“, тел.: +359
82 888 663, +359 82 888 600.
І.2. Вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и при необходимост извърши проверка в ТД на НАП Варна и при
съответния доставчик, да направи съответните проучвания и анализи и да отговори
на следните въпроси, преформулирани и допълнени от съда:
1.
Оспорените от жалбоподателя електронни документи (в т.ч. заповеди за възлагане
на ревизия, заповеди за изменение на заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионен доклад и ревизионен акт), подписани ли са с квалифицирани електронни
подписи (КЕП) по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (Регламент
910/2014) и от кои лица са подписани, с посочване на три имена, длъжност и
месторабота?
2.
Подписалите лица (органи по приходите) притежавали ли са валидни удостоверения
за КЕП към датата на издаване на оспорените подписи и от къде е видно това?
3. Да
посочи пълна информация относно всеки от авторите, представена на доставчика на
удостоверителни услуги за включване в удостоверението.
4. С какви средства са създадени КЕП, полагани
на оспорените документи по т. 1, тези средства под контрола единствено на
автора ли са?
5. Да
поясни кой е общоприетият стандарт за преобразуване и след надлежното
дешифриране, използвайки този стандарт, да представи и да обясни как е
обозначено електронното подписване на намиращите се в делото хартиени носители
на оспорените документи.
6. Чрез
чие (издадено на кой доставчик на удостоверителни услуги) базово удостоверение
са издадени оспорените електронни подписи?
7.
Хартиените носители, върху които доставчикът на удостоверителни услуги е вписал
първоначалният персонален идентификационен номер (PIN) на електронните подписи,
създадени ли са в т. нар. private rooms, т. е. дали са били фабрично запечатани
в оптично непропусклив плик, в отсъствието на хора, или - не?
8. Налице
ли са всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица,
посочени като автори на електронните подписи? На какъв език са въведени тези
данни, фигурира ли ЕГН, свързани ли са по уникален начин с автора на подписа и
възможно ли е посредством тях да бъде еднозначно идентифициран техният автор?
Тези данни дават ли ниво на осигуреност по смисъла на чл. 24, § 1 от Регламент
910/2014, равностойно на физическото присъствие по отношение на надеждността и
потвърдено от орган за оценяване на съответствието?
9. Свързани
ли са съответните електронни подписи с електронните документи, за които се
твърди, че са подписани с тях, и по какъв начин се установява тази връзка?
10. В
случай, че е налице такава връзка, позволява ли същата да бъде открита всяка
последваща промяна в тях по смисъла на чл. 26 от Регламент 910/2014?
11. Извършено ли е квалифицирано валидиране по смисъла
на чл. 32 и чл. 33 от Регламент 910/2014 от издателя на електронните подписи
към датата на подписване на всеки от процесните електронни документи и какъв е
резултатът от него? В частност, изпълнени ли са изискванията на: (i) чл. 32, §
1, буква „а" във връзка с букви „б", „д", „е", „з" и
„и" от Приложение I „Изисквания към квалифицираните удостоверения за
електронни подписи" към Регламента, (н) чл. 32, § 1, буква „г" и
(iii) чл. 32, § 1, буква „з" във връзка с чл. 26, буква „г" от
Регламент 910/2014?
12.
Установява ли се датата и часа на подписване за процесните документи и кои са
те за всеки един от тях? Съдържа ли се квалифициран електронен времеви печат -
qualified time stamp или генерираните за файловете в използвания формат дата и
час се извличат от локалната компютърна система, респ. от ИС „Контрол",
поддържана от НАП?
13. Всеки
един от титулярите на оспорените електронни подписи разполагал ли е с едноличен
контрол върху използването на данните, свързани със създаването на електронния
му подпис - от момента на изготвянето на фотокопието на български документ за
самоличност, до момента на изтичане на валидността на съответното удостоверение
за електронен подпис? Има ли индиции в обратна посока?
14.
Притежава ли всеки от изследваните квалифицирани електронни подписи
индивидуален номер на регистрация и ако да – да се посочи.
15.
При валидиране на квалифицираните електронни подписи,
както чрез програмата за валидиране на електронни подписи на Европейската
комисия, достъпна на следния адрес:
https://ec.europa.eu/digital-building-blocks/DSS/webapp-demo/ validation
така и чрез
програмата PDF-XChange editor, могат ли лицата, подписали електронните документи и
посочени като техни автори да бъдат идентифицирани еднозначно по смисъла на чл.
3, т. 1 от Регламент 911/2014 и ако да - чрез какви данни?
16. Въз
основа на отговорите по поставените по-горе въпроси, да се даде заключение:
Изпълнени ли са всички технически изисквания, за да бъде направен обоснован
фактически извод за наличие на валидно електронно подписване с квалифицирани
електронни подписи на процесиите документи, по смисъла на Регламент 910/2014,
т.е. налице ли са квалифицирано валидирани квалифицирани електронни подписи?
І.3. Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева, който жалбоподателят И.П.А. следва да
внесе по сметка на съда в десетдневен срок от получаване на съобщението, като в
същия срок следва да представи доказателство за извършеното плащане.
І.4. Заключението по изготвената
експертиза следва да постъпи по делото в Административен съд – Русе в срок до
31.08.2023 г. В случай, че вещото лице не може да изготви експертизата в
определения срок, следва своевременно да уведоми съда за това обстоятелство и
да поиска удължаване на срока за представяне на експертизата.
1.5. След внасяне на посочения депозит да
се уведоми вещото лице за извършване на експертизата.
2. Относно ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ
ИСКАНИЯ, обозначени в жалбата от т. ІІІ до т. ІХ включително (л. 24 – л.
27):
2.1. Указва на жалбоподателя А., че може да поиска издаване
на съдебни удостоверения за снабдяване с информацията, която е поискал за
събиране в посочените по т. ІІІ до т. ІХ включително (л. 24 – л. 27) от жалбата
доказателства.
2.2. Указва на жалбоподателя А., че в
случай че поиска издаване на съдебни удостоверения по т. 2.1. от настоящото
определение, следва да представи проект на съдебно удостоверение, в която
исканата за предоставяне информация следва изрично да е конкретизирана.
2.3. Молба/молби за издаване на
удостоверения по т. 2.1 от настоящото определение следва да бъдат подадени (заедно с проектите по т. 2.2.) в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
2.4. Предупреждава жалбоподателя, че при
представяне на проект за съдебно удостоверение с обобщена, абстрактна и
неконкретизирана информация, съдебно удостоверение по конкретния проект няма да
бъде издадено.
2.5. Съдебните удостоверения да се
издадат след заплащане на дължимата държавна такса.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: