Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260384
гр. Русе,
28.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
21-ви април през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4661
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която са предявени установителни искове срещу
Н.Н.Й. ***. Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор, чрез назначения особен представител на ответника.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения че срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за неплатена далекосъобщителна услуга
по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на РРС. По същото претендирали 61,78 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г. - 17.04.2018 г.,
както и други суми поради това, че съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП,
мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 49,98 лв., равна на три месечни
абонаментни такси и такива била начислена във фактура № **********/18.06.2018 г.
На 19.08.2016г и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с Н.Н.Й. – лизингополучател и договор за лизинг,
с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка
TABLET LENOVO Таb3 7 4G Вlack с обща лизингова
цена в размер на 128,57 лв., чрез заплащане на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 5,59 лв. По договора за лизинг Й. дължал заплащане на сума в общ размер
на 39,13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г. –
17.06.2018 г. Вследствие на неизпълнение по договора с предпочетен номер +***, ответникът
дължал и сума в размер на 33,27 лв., представляваща разликата между цена на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена във фактура № **********/18.06.2018г. На 20.02.2017г. между страните
било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***за срок от 24 месеца с абонаментен план "Нонстоп 40,99" и стандартен
месечен абонамент в размер на 40.99 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията
си по споразумението в общ размер 133,16 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018г. - 17.04.2018г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно спогодбата между “Теленор" и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 102,48 лв., равна на три месечни абонаментни такси
и начислена във фактура № **********/18.06.2018г. На същата дата - 20.02.2017 г.,
и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор,
като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателя предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
APPLE iPhone 7 Plus 32GB Вlack с обща лизингова цена в размер на 1347,57 лв., чрез
заплащане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 58,59 лева. По договора
за лизинг ответника дължал заплащане на сума в общ размер на 742,69 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018г. - 17.06. 2018г. Вследствие
на неизпълнение по споразумението с предпочетен номер +***, ответника дължал сума
в размер на 112,64 лв., представляваща разликата между цена на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура № **********/18.06.2018г. Издадената по ч.гр. дело № ***/2020
г. по описа на РРС заповед за изпълнение срещу ответника му била връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца били дадени указания за
установяване на вземанията им по исков ред. С оглед на това молят да се признае за установено, че ответника
Н.Н.Й. дължи на Теленор България" ЕАД сумата в общ размер на 1 275,13 лв.
(хиляда двеста седемдесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляващи неплатени
абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг към него, неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и
дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на вземането. Претендират ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца направените съдебно – деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/2020г. и по настоящото
производство.
Назначеният особен представител на ответника оспорва основателността на
исковете. Счита, че ответника не дължи посочените в исковата молба суми за устройство
Lenovo, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.12 от ОУ. Счита, че
обявената предсрочна изискуемост не е съобщена на ответника. Счита, че посочената
вноска по чл.1, ал. 3 от договора за лизинг е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, че така определена, същата
обезсмисля закупуването на устройството, тъй като цената за закупуване на устройството
и неустойката при отказ от закупуване е в един и същ размер. Счита за неоснователна
претенцията за разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена. Твърди, че не е установена цената на устройството без абонамент.
Счита, че ответника не дължи посочените в исковата молба суми за устройство
Apple iphone 7, тъй като ищеца не е изпълнил задълженията си по чл.12 от ОУ, както
и че обявената предсрочна изискуемост не е съобщена на ответника. Счита, че претендираната вноска от 527,31 лева
— сбор от 9 лизингови вноски по чл. 12, ал. 2 от ОУ е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и чл. 146, ал. 2 от 33П. Счита също, че ищеца не
е доказал, че е прекратил валидно Договора от 19.08.2016 г., изменен с допълнително
споразумение от 20.02.2017 г. Счита, че макар и клаузите по Договора от
19.08.2016 г. да са изменени/отменени с клаузите по Допълнително споразумение от
20.02.2017 г. ищецът претендира заплащането на различни суми за един и същ период
- от 18.01.2018 г. до 17.04.2018 г. (един път месечен абонамент в размер на
19,99 лева и един път стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лева), че претендираните
от ищеца неустойки са припокриват, доколкото с допълнително споразумение е прекратено
действието на план „Интернет 6500" както и че същите са и нищожни поради прекомерност.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2020г. по описа на Районен съд Русе, съдът
е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу Н.Н.Й. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на 1275,13
лева, от които
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***:
61,78 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г.
- 17.04.2018 г.
49,98 лв. - неустойка, равна на три месечни абонаментни такси, начислена във
фактура № **********/18.06.2018 г.
33,27 лв., разликата между цена на закупено с този договор устройството TABLET
LENOVO Таb3 7 4G Вlack без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
39,13 лв. - лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.06.2018 г. за
устройството TABLET LENOVO Таb3 7 4G Вlack.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***:
133,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018
г. - 17.04.2018 г.
102,48 лв. - неустойка, равна на три месечни абонаментни такси, начислена във
фактура № **********/18.06.2018г.
112,64 лв., разликата между цена на закупено с този договор устройството APPLE iPhone 7 Plus 32GB Вlack без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
742,69 лв. - лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.06.2018 г. за
устройството APPLE iPhone 7 Plus 32GB Вlack.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 7
вр. ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК „Теленор България” ЕАД е предявило
против ответника Й. установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.
При това положение ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед
по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че ищецът следва да докаже съществуването
на облигационно правоотношение по договори за услуги и реално предоставяне на услугите
на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително
на предварително уговорените абонаментни такси; възникването на валидно правоотношение
по договорите за лизинг, съдържанието на това правоотношение и предоставянето на лизингополучателя на вещите, предмет на
договорите съобразно уговореното; договарянето на клаузи за неустойка в договорите
за лизинг, съгласно които при неизпълнение на договора от страна на абоната се
дължи разликата между цена на закупените устройства без абонамент и преференциалните
цени по договорите за лизинг.
В случая от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на
19.08.2016 г. между страните по делото са
сключени Договор за мобилни услуги, съгласно който на ответника е предоставен мобилен
телефонен номер +*** и договор за лизинг, по който му е предоставено за временно
и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Таb3 7 4G Вlack срещу заплащане
на обща лизингова цена 128,57 лв. с включен ДДС чрез извършване на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 5.59 лв. с включен ДДС.
На 20.02.2017г. между страните по делото са сключени Договор за мобилни услуги,
съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер +***и договор
за лизинг, по който му е предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка APPLE iPhone 7 Plus 32GB Вlack срещу заплащане на обща лизингова цена
1347,57 лв., чрез заплащане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на
58,59 лева с включен ДДС.
Ответникът е преустановил плащанията по горепосочените договори, поради
което впоследствие е преустановено предоставянето на мобилни телекомуникационни
услуги. За периода до преустановяването редовно са издадени фактури, както
следва –61,78 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
18.01.2018 г. - 17.04.2018 г. и 133,16 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г. - 17.04.2018 г. Тези суми са за реално предоставени услуги, които не са заплатени от
ответницата и в тази част искът следва да се уважи за установените размери.
По отношение на претенците за неустойка по двата договора съдът счита че не
се дължат такива поради следните съображения:
Съгласно и двата договорите за мобилни услуги е предвидено че при прекратяване
на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в
него, по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на този срок. Не е предвидено неустойката
да е само за три месечни вноски, в какъвто размер претендира ищеца. Съдът приема,
че тези клаузи са неравноправни и съответно нищожни на основание чл. 146, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на
оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец
говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците
на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за
нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно известно образуваното по
иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. дело № ***/2014 г. по описа
на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността
на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване
на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а
в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната по същото дело спогодба,
че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика
на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.
Предвид гореизложеното следва, че начислените
в горецитираните фактури неустойки се явяват недължими, поради това, че клаузите,
с които са уговорени са нищожни.
По отношение на сумите в размер на 33,27 лв. и 112,64 лв., представляващи разлики
между цените на закупените устройства без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг, както и за сумите в размер на 39,13 лв.
и 742,69 лв. - лизингови вноски за отчетен период по двата договора за лизинг съдът
счита, че се дължат независимо, че не са представени доказателства за
настъпване на предсрочна изискуемост на същите чрез отправяне на изявление от
кредитора до длъжника в този смисъл. Това е така защото предоставените мобилни
устройства не са върнати на
лизингодателя, а срокът на изплащането им е изтекъл, при което положение
вноските се дължат поради падежирането им съобразно уговорения лизингов план.
С оглед на изложеното съдът счита, че искът е основателен до размер от 1 122,67
лв., а за горницата до 1275,13 лв. следва да се отхвърли.
На осн. чл. 78 от ГПК разноските по делото следва да се разпределят между
страните съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6 срещу Н.Н.Й., ЕГН:********** *** за следните суми, дължими по договори за
мобилни услуги и лизинг на устройства:
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***:
61,78 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г.
- 17.04.2018 г.
33,27 лв., разликата между цена на закупено с този договор устройството TABLET LENOVO
Таb3 7 4G Вlack без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг.
39,13 лв. - лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.06.2018 г. за устройството
TABLET LENOVO Таb3 7 4G Вlack.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***:
133,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г.
- 17.04.2018 г.
112,64 лв., разликата между цена на закупено с този договор устройството APPLE
iPhone 7 Plus 32GB Вlack без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
742,69 лв. - лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.06.2018 г. за устройството
APPLE iPhone 7 Plus 32GB Вlack,
ведно със законната лихва върху сумите от 30.03.2020 г. до окончателното
плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 1275,13 лв. (суми в размер на 49,98 лв. - неустойка, равна на три месечни абонаментни такси,
начислена във фактура № **********/18.06.2018 г. и в размер на 102,48 лв. - неустойка,
равна на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №
**********/18.06.2018 г.).
ОСЪЖДА Н.Н.Й., ЕГН:********** *** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в
размер 889,20 лв. - разноски по
настоящото дело по заповедното производство по ч.гр.дело №***/20 г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: