Решение по дело №4541/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 26.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 07.11.2018г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 4541 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “В.и к.” ЕООД, г.П. срещу Н.Р.Х., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумите в размер на 2099,56 лева - главница, представляваща задължение за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по фактури за периода от 28.02.2010г. до 31.07.2017г., лихва 458,51 лева за периода от 31.03.2010 г. до 16.08.2017 г. и законната лихва върху главницата от 29.08.2017 г. до изплащане на вземането, които суми са били присъдени по ч.гр.д. 6649/2017г. на ПлРС. Твърди се, че поради връчване на заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск. Ищецът твърди, че е предоставял на ответника, в качеството му на потребител, водоснабдителни и канализационни услуги до обект с адрес: ***, за което е издал фактури за периода от 28.02.2010г. до 31.07.2017г. Твърди, че по възникналото облигационно задължение, нормативно регулирано и осъществявано при публично известни условия, ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да заплати ползваните ВиК услуги. Твърди, че е изпълнил задължението си за фактуриране, като е издавал ежемесечно фактури за посочения период, които не са били заплащани в 30 дневен срок от ответника, поради което е възникнало и задължението му за лихва върху всяка от неплатените главници. Моли съда да признае за установена дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение ***Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищеца в исковото и заповедното производство, прилага извънсъдебна съдебно-счетоводна експертиза и прави искане за нейното заплащане.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. ***по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 29.08.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Н.Р.Х. за следните суми – 2099,56 лева - главница, представляваща задължение за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по фактури за периода от 28.02.2010г. до 31.07.2017г., лихва 458,51 лева за периода от 31.03.2010 г. до 16.08.2017 г. и законната лихва върху главницата от 29.08.2017 г. до изплащане на вземането. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***невръчена на длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  30.05.2018г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК, поради невръчването на заповедта на длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 22.06.2018г., поради което съдът го приема за допустим.

За процесния период - 28.02.2010г. до 31.07.2017г. - ищецът е представил доказателства за предоставени за имота ВиК услуги, а именно: справки за консумация на абонат и фактури, приложени на л. 42 – 56 от делото, както и карнети за отчитане на абонат № **********, в които карнети като име на абоната е било записано името Н.Р.Х.. Част от месечните отчитания, удостоверени с карнетите, са били направени при подпис от страна на лицето, допуснало инкасатора до имота. По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, регламентиращи доставката на услуги и заплащането им от абонатите. Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответницата – като собственик на водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. Ответницата не оспорва, че собственик на имота, който е присъединен към мрежата на ищеца /имотът е с ***при ищеца/, и като собственик, съгласно §.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ, се явява потребител на ВиК услуги. При това положение, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумите за услуги, предоставени за исковия период. Спорен по делото е въпросът – налице ли е погасителна давност за вземанията по издадената заповед за изпълнение, за какъв период и за какви суми. Своевременно направеното от ответника възражение за изтекъл давностен срок, се явява частично основателно за част от сумите за главница и лихва, на осн. чл. 111 б. „в” от ЗЗД, т.к. за сочения от ответника период 28.02.2010г. до 29.08.2014г. е изтекла кратката тригодишна давност, която е приложима за периодичните платежи на главницата, считано до 29.08.2017г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, която дата прекъсва давността за вземанията. За лихвата, доколкото тя започва да тече при неизпълнение на задължението в 30 дневен срок, съобразно разпоредбата на чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца, периода, за който е изтекла погасителната давност е  31.03.2010 г. – 30.09.2014г. За тези периоди дължимите суми са както следва: главница в размер на 394.59лв. и лихва в размер на 199.39лв. - служебно изчислени от съда – и именно за тези суми исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Поради горното, съдът намира, че претенцията за вземанията, към датата на подаване на заявлението в съда са били основателни за следните суми – дължима главница – 1704.97лв. за периода 29.08.2017г. - 31.07.2017г. и дължима лихва – 240.00лв. за периода 30.09.2014г. - 16.08.2017 г. и в тези размери следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в тежест на ответницата по двете производства, съразмерно с уважената част от претенциите. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, доколкото то е уговорено и платено в размер на 490.87лв. с ДДС – минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. При този изход на делото ответницата дължи на ищеца 747.17лв. – разноски в исковото производство. Ищецът не дължи на ответницата разноски по делото. Недължима се явява и сумата от 30.00лв., претендирана от особения представител на ответницата, като разноски, направени лично от него за изготвяне на извънсъдебна съдебно-счетоводна експертиза, по следните причини: съгл. чл. 83 ал. 1 т. 5 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен, поради което при поискване на съдебно счетоводна експертиза и назначаването ѝ от съда, именно от неговия бюджет би била изплатена сумата за изготвянето на тази експертиза. В случая такава не е искана и съответно - съдът не е разпореждал изготвянето на експертиза, но дори и да имаше такава, тя не би била за сметка на особения представител. Експертизата е изготвена по инициатива на представителя, без санкцията на съда, поради което и не е приемана като доказателство по делото. Поради изложените причини, на назначения особен представител на ответника следва да бъде заплатено единствено възнаграждението от 409.00лв., внесено от ищеца по делото на осн. чл. 47 ал. 6 от ГПК.

 Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство. Доколкото в заповедното производство разноски са направени само от заявителя, и съобразно изхода на делото, то нему са дължими разноските за доказаната част от главницата и лихвата по Заповедта за изпълнение, които възлизат на 330.44лв., като и в това производство липсва основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на заявителя.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че Н.Р.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С., следните суми: дължима главница – 1704.97лв. за периода 29.08.2017г. - 31.07.2017г. и дължима лихва – 240.00лв. за периода 30.09.2014г. - 16.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***на ПлРС – 29.08.2017г. до окончателното изплащане, като претенциите за главница за разликата до 2099,56 лева и за периода 28.02.2010г. до 29.08.2014г., и за лихва за разликата до 383,44 лева и за периода от 31.03.2010 г. – 30.09.2014г., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА Н.Р.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С., разноски по заповедното производство по ч.гр.д. ***на ПлРС в размер на 330.44лв., и разноски в исковото производство по настоящето дело в размер на 747.17лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ф.Ф.П.от ПлАК възнаграждение за особеното представителство на ответницата Н.Р.Х., ЕГН **********, по настоящето гр.д. 4541/2018г. на ПлРС, внесения депизит в размер на 409.00лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: