№ 6998
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110131665 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „****** София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника
П. И. Ц. за осъждането му да заплати в полза на ищеца суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к.
„Л***************** аб. № 223846, както следва: 1106.19 лева – цена на
потребена топлинна енергия в имота за периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г.,
199.21 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г ., 19.40 лв. - цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г., 6.54 лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.08.2022 г. – 10.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата
молба /03.06.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и П. И. Ц.
е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор
при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало
по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на
собственост върху топлоснабдения недвижим имот.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. И. Ц., чрез назначения от съда
особен представител адв. Д., подава отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да
притежава качеството на „потребител“ на топлинна енергия, както и реалната
доставка на енергия в претендираното количество. Сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът живее в чужбина,
поради което няма как да е използвал доставяната енергия в имота и не дължи
нейното заплащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателеност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и
чл. 86:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия,
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, възникнало на соченото правно основание, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода/, като за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от приетия по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти /л. 87/,
сключен на 06.02.1991 г., че процесният имот е придобит от ответника П. И.
Ц..
С оглед на това, при липса на данни за последващи разпореждания с
имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия
период собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и
потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно
ответникът.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
2
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена в имота топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 1131.64 лева, т.е. повече от
претендирата по делото главница от 1106.19 лева, поради което предявеният
иск се явява основателен и доказан до пълния му заявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява с помощта на приетата СТЕ, че за исковия
период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 19.40 лв., поради което и този иск се явява
изцяло основателен.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
3
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 03.06.2024 г.,
погасени по давност биха били всички вземания на ищеца, падежиращи 3
години преди нейното подаване.
Предвид горното, доколкото най-ранно претендираното от ищеца
вземане касае потребената в имота топлинна енергия за м.05.2021 г., чийто
падеж е 15.07.2021 г., направеното възражение се явява изцяло неоснователно.
С оглед на това, съдът намира, че главните искови претенции следва да
бъдат уважени за пълния им заявен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
4
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло
основателен в претендирания от ищеца размер.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„****** София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 6.54 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на 100
5
лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозити за извършване на СТЕ, 5
лева – такса за съдебно удостоверение, 400 лева – депозит за особен
представител, като е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените разноски
възлиза на сумата от 905 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 900.55 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото същият не е сторил
такива, респективно – не е претендирал присъждането на разноски, такива не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „****** София“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми: 1106.19 лева – цена на потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к.
„Л***************** аб. № 223846, за периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; 199.21 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г .;
19.40 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2021 г. - м.
04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 6.54 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. – 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. И. Ц., ЕГН **********,
да заплати на „****** София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 900.55 лв. –
сторени от ищеца разноски в исковото производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6