РЕШЕНИЕ
№ 260248/08.09.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 16569 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени по делото са искове с правно основание чл.227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.И.И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** с искане за отмяна на дарението, оформено с НА №
*г. на н-с Б.при
ВРС, по силата на което ищецът е дарил на ответниците собствена 1/2 ид.ч. от
жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. „Ст. Р.“ №*, съставляваща имот с
идентификатор №* по КК и КР на гр. В. по заповед №*г. на изп.д. на АГКК-В., изграден
в дворно място с идентификатор №* по КК и КР на гр. В. по заповед №*г. на изп.д. на АГКК-В. и граници
на терена имоти с идентификатори №*, №*, №*, №*и №*; а също и собствената си 1/4 ид. част от позлемлен имот
находящ се в гр. В., ул. „Ст. Р.“ №*, съставляващ терен с идентификатор №* по КК и КР на гр. В. по заповед
№*г. на изп.д. на АГКК-В., при граници на терена имоти с
идентификатори №*, №*, №*, №* и №*,поради недаване на издръжка, от която ищецът и дарител има
нужда.
Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение от *г. същият е придобил от
родителите му ½ ид.ч. от процесната сграда и ¼ ид.ч. от исковия
терен, находящи се в гр. В., ул. „Ст. Р.“ №*. Другите части от тези сграда и
терен са собстени на трети за делото лица. Твърди освен това, че чрез договор
за дарение, оформен в НА №*г. на н-с при ВРС, е прехвърлил безвъзмездно на ответниците
(и негови синове) собствените си по ½ ид.ч. от сградата и ¼ ид.ч.
от дворното място. Твърди още, че с напредване на възрастта са се увеличили
нуждите му от помощ и издръжка, особено след загубата на редовна работа от
ищеца и след като се налага той да се грижи за болната му и възрастна майка.
Ответниците от своя страна се твърди да разполагат с добри доходи, да нямат
деца, за които да следва да се грижат, да не плащат наем и така спокойно да
могат да подпомагат своя баща и ищец по делото. Тъй като те отказвали да го
правят се твърди, че е налице хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, поради
което се моли за отмяна на дарението в полза на ответниците.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не депозират писмен
отговор.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция по спора.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от
т.1 на приложения към доказателствата по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *г. на
нотариус Д. Б., ищецът е дарил
на ответниците следния свой недвижим имот 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, находяща
се в гр. В., ул. „Ст. Р.“ №*, съставляваща имот с идентификатор №* по КК и КР на гр.
В. по заповед №*г. на
изп.д. на АГКК-В., изграден в дворно място с идентификатор №* по КК и КР на гр.
В. по заповед №*г. на
изп.д. на АГКК-В. и граници на терена имоти с идентификатори №*, №*, №*, №* и №*; а също и
собствената си 1/4 ид. част от позлемлен имот находящ се в гр. В., ул. „Ст. Р.“
№*,
съставляващ терен с идентификатор №* по КК и КР на гр. В. по заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на изп.д. на АГКК-В., при граници на терена имоти с
идентификатори №*, №*, №*, №* и №*. В т.2. на НА
страните съвместно са учредили на третото за делото лице пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху собствения им поземлен имот, която
самостоятелна сделка не е предмет на настоящото производство.
От
приложения оригинал на удостоверение изх. № * г.
издадено от ТД на НАП – В. се установява, че за периода 01.09.2017 г. -
30.09.2019 г. за ищеца са декларирани седем отработени месеца по трудов договор
за периодите септември 2017 г. – януари 2018 г. и август – септември 2019 г.
при общ трудов доход от 6005,21 лв. или 240,21 лв. месечно.
Ищецът е
ангажирал по делото и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ю. П. К. и Св.Г.Г. –сестра на ищеца.
Първата
свидетелка сочи, че познава ищеца от около осем години като двамата били колеги
в ресторант. Излага, че ищецът е музикант и има малко участия, като през
пандемията имал само едно участие. Сега нямал никакви. Знае, че той се грижи за
възрастната си майка. Сочи, че ищецът ѝ е споделил, че е молил синовете
си да му помагат или поне да видят баба си, но не можел да разчита на тях.
Споделил ѝ също, че трябва да купува дърва за бойлера на майка си.
Втората
свидетелка, сестра на ищеца, сочи, че брат ѝ има нужда от издръжка,
защото е музикант без постоянни доходи и се грижи за майка им, която е на 87 г.
Сочи, че децата му работят – единия в А., а другия с
дюнери, нямат свои деца, но не му помагат. Излага, че от време на време носи
храна на майка си, за да помага. Твърди, че брат ѝ не е извършвал сделки
с недвижими имоти и няма такива освен процесния.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез
който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Моралното задължение се трансформира в
правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона
обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова
страна до надарения искане последният да му дава издръжка.
За успешното провеждане на предявения иск ищецът
следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: възникнало по силата на договор за дарение правоотношение между
страните за безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим
имот от правната сфера на дарителя в правната сфера на дарените; че дарителя
има трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат
на който получаваните от него материални средства не покриват осигуряващи
нормалното му човешко съществуване разходи; че е поискал такава от дарените, а
последните са отказали да дадат издръжката, която е поискана. Ищецът следва да
установи и че за ответниците е налице възможност да заплащат поисканата им
издръжка.
При установяване на горните предпоставки, в тежест
на ответниците е да установят, че са заплащали поисканата им издръжка от
дарителя.
В случая съдът намира за безспорно установено от
доказателствата, в частност от представения по делото Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № * г., че ищецът И.Г.И. е дарил собствения си недвижим имот на своите
синове М.И.И. и М.И.И..
Установява се от събраните и неоспорени по делото гласни
доказателства дадени от свидетелката К., че фиансовото състояние на ищеца е наложило той
да моли синовете си за помощ, което съдът тълкува като отправена към
ответниците устна покана за заплащане на издръжка. След като надарените не са
изявили воля за даване издръжка на дарителя нито след получаване на устните
покани, нито в хода на настоящото производство, то следва да се приеме, че е
налице отказ за даването ѝ по смисъла на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД (в
този смисъл Решение № 175/16.05.2013 г. по гр.д. № 1203/2012 г. на ВКС, IV г.о.).
В теорията и съдебната практика по приложение на
иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва
да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай,
като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната.
Ищецът е в напреднала, но все пак трудоспособна
възраст – 59 г. при пенсионна възраст от
64 г. и 3 м. за мъжете при труд от трета категория. Същевременно непосредствено
настъпващото пенсиониране обективно индикира необратима тенденция на увеличаващи
се трудности при реализиране на трудова дейност, от която ищецът би могъл да
получава съществени доходи, което налага извод, че същият има нужда от
финансова подкрепа. Последното, както и трайността на нуждата от издръжка, се
установяват и от събраните корелиращи си писмени и гласни доказателства, които съдът
кредитира като последователни, подробни и непосредствени, и които сочат, че
дарителят, по професия музикант и изключително рядко е бил зает по трудово
правоотношение през последните две години. Нещо повече. От удостовернието от
НАП се установява, че получаваният от ищеца месечен доход от средно 240,21 лв.
за последните две години е доста под
прага на линията на бедност за страната за 2020 г., която с Постановление №
275/01.11.2019 г. на Министерски съвет е определена на 363,00 лв. месечно. Че ищецът
е с по-висок доход от така установения или разполага с движимо или недвижимо
имущество на висока стойност не сочи нито едно от събраните доказателства, нито
пък такова оспорване е предприето от ответниците по делото в преклузивния срок
на чл. 131 от ГПК.
На
следващо място доказателствата по делото установяват, че дарителят полага грижи
за своята майка на възраст 87 г, с която живеят в едно домакинство, включително
такива по набавяне на дърва за бойлер, който възрастната жена ползва. Последното
сочи, че ищецът има допълнителни месечни разходи възникнали вследствие
изпълнение на неговите синовни обязаности към собствения му родител, който е в
преклонна възраст.
В обобщение на горното и отчитайки разликата между
гореустановеният месечен доход на ищеца от 240,21 лв. и месечната сума
необходима за покриване на разходите му, изчислена съобразно конкретните битови
и здравословни нужди и икономическите условия на живот в страната като цяло,
съдът приема, че този доход не би могъл да му осигури пълноценно покриване на
жизнените нужди от разнообразна храна и отопление, които да осигурят нормален
живот на него и родителят, за който полага грижи в условията на двучленно
домакинство.
Горното налага извод, че към настоящия момент
дарителят е изпаднал в трайна нужда от предоставяне на допълнителна издръжка, в
който случай надарените са длъжни да се отзоват.
От ответниците по делото
не е въведено в процеса възражение за липса на достатъчно средства в патримониума им да заплащат издръжка в поискания размер от техния
баща от по 200,00
лв., което би ги поставило в по-лошо положение от това на дарителя и в който
случай не може да се приеме, че е налице непризнателност.
Съобразявайки всички гореописани факти, както и
обстоятелството, че ответниците не оспориха заявената от ищеца нужда от
издръжка и отказа същата да бъде предоставена, съдът намира, че са установени
по делото необходимите предпоставки и в полза на ищеца се е породило потестативното
право да иска отмяна на извършеното в полза на ответниците дарение, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ищецът, който обаче не е направил искане за репарирането им, респективно съдът
не следва да се произнася по реда на чл. 78 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дарение, извършено с НА №
* г. на н-с Б.при ВРС, с
който И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** е дарил на синовете си М.И.И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********,***
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. „Ст.
Р.“ № *, съставляваща имот с
идентификатор № * по КК и КР на гр. В. по
заповед № * г. на изп.д. на АГКК-В.,
изграден в дворно място с идентификатор №* по КК и КР на гр. В. по заповед № * г. на изп.д. на АГКК-В. и граници
на терена имоти с идентификатори № *, № *,
№ *, № * и № *;
а също и собствената си 1/4 ид. част от позлемлен имот находящ се в гр. В., ул.
„Ст. Р.“ №*, съставляващ терен с
идентификатор № * по КК и КР на гр. В. по
заповед № * г. на изп.д. на АГКК-В.,
при граници на терена имоти с идентификатори № *, № *,
№ *, № * и № *;
поради недаване на издръжка, от която ищецът и дарител има нужда, по предявения
иск от И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.И.И.,
ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 227, ал.1, б. „в” от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: