О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. София, …………..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ….. и с участието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдия Николов ВЧНД №2641 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.М.Ч., чрез защитника си-адв. К.М.срещу определение от 15.06.2020 г. на СРС, НО, 18 състав, постановено по ЧНД № 7235 по описа на съда за 2020г., с което е оставена без разглеждане подадена жалба от жалбоподателя срещу постановление на СРП по ДП № 866/2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, с което е постановено на осн. чл.64,ал.2 от НПК задържане за 72 часа по отношение на Ч., за явяването му пред съда.
В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат съображения за неговата незаконосъобразност, като се посочва, че задържането за 72 часа подлежи на обжалване на осн. чл.5, т. 4 от ЕКПЧ.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:
Въззивната инстанция намира, че задържането за 72 часа, постановено по реда на чл.64,ал.2 от НПК може да се обжалва, като процедурата за това е регламентирана в чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ, тъй като липсва вътрешноправна уредба за неговото обжалване.
Независимо от това контролираният съд приема, че към настоящият момент обвиняемият И.М.Ч. няма правен интерес да обжалва прокурорското постановление по чл. 64, ал. 2 НПК, с което е задържан за 72 часа, тъй като към момента същият не се задържа.
В тази насока, видно от приложено по делото определение, постановено по НЧД 7353/2020г. на СРС, НО 8 с-в, в процедура по чл.64,ал.3 от НПК, съдът не е уважил искането на СРП за вземане по отношение на И.М.Ч. по ДП №0228-ЗМК-866/2020г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. 25110/20г. по описа на СРС мярка за неотклонение „задържане под стража“. На Ч., видно от същото определение, е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Тъй като Ч. към настоящият момент не се задържа, то и процедурата по чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ /habeas corpus/ не следва да се провежда.
Въпросът относно законосъобразното задържане на И.М.Ч. по реда на чл.64,ал.2 от НПК, може да бъде обсъден в производство по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ, но не и към настоящият момент в производство по чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ, именно поради факта, че обвиняемият е освободен от съда на 16.06.2020г. /виж Решение на Европейския съд в Стразбург-Фокс, Кембъл и Хартли срещу Обединеното Кралство/.
Мотивиран от горното въззивният съд приема, че към настоящият момент липсва правен интерес И.М.Ч. да обжалва по реда на чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ задържането си за срок от 72 часа, взето му с постановление на СРП по ДП № 866/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, с оглед на което определението на СРС следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 15.06.2020 г. на СРС, НО, 18 състав, постановено по ЧНД № 7235 по описа на съда за 2020г., с което е оставена
без разглеждане подадената от И.М.Ч. жалба срещу постановление на СРП по ДП №
866/2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, с което е постановено на осн. чл.64,ал.2
от НПК неговото задържане за 72 часа и е
прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.