Решение по дело №167/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от С. М. В. от гр. Русе против решение № 1040-17-29/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено оспорващата да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица в размер на 7 315, 38 лв. главница и 4 359, 16 лв. лихва.

Релевират се доводи за противоречие с материалноправни разпоредби при издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Иска се отмяна на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът в производството – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че към момента на произнасянето си за решаващия орган е възникнало задължение да се съобрази с новопостъпили данни, обективирани в административен акт, за липса на статут на осигуреност на лицето, на което е било изплатено обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.

Решението е връчено лично на жалбоподателката на 10.03.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 7 от преписката. Жалба пред АдмС – Русе срещу решението е подадена чрез органа на 17.03.2023 г. (л. 3 от делото).

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от лице- адресат на индивидуален административен акт, който акт засяга неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение № 1040-17-29/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено, на осн. чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. от КСО С. В. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица в размер на 7 315, 38 лв. главница и 4 359, 16 лв. лихва.

От съдържащите се в приобщената към делото административна преписка писмени доказателства се установява, че С. М. В. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО вх. № 171-00-2539*14.09.2016 г. след последно прекратено трудово правоотношение, считано от 12.09.2016 г. с „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД (л. 15 от преписката).

Страните не спорят, че след извършена проверка в Регистър трудови договори, било установено, че С. М. В. е била по трудово правоотношение на длъжност „Офис мениджър“ от 02.06.2015 г. до 12.09.2016 г. във „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД.

Не е спорно и, че предвид представените от С. М. В. документи към заявлението за отпускане на ПОБ и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налични към 27.09.2016 г. в регистъра на осигурените лица и регистър трудови договори, ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал парично обезщетение за безработица с разпореждане № 171-00-2539-1/27.09.2016 г. за времето от 12.09.2016 г. до 11.06.2017 г.

Впоследствие е осъществен нов контрол относно изплатени парични обезщетения, при който били установени нови обстоятелства относно осигурителя „Фешън Трейд — Онлайн“ ЕООД, а именно:

На основание чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с постъпил Сигнал вх. № 1043-21-260#5 от 17.06.2019 г., относно постъпил Сигнал вх. № 1043-21-260#5 от 17.06.2019 г. от Дирекция ОКП ЦУ на НОИ по повод сигнал на ТП на НОИ - Перник, относно съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО вх. № 4005-21-1500 от 04.12.2019 г. на контролен орган в ТП на НОИ - София град е възложено извършване на анализ и проверка по разходите на ДОО във „Фешън Трейд — Онлайн“ ЕООД за периода 25.03.2014 г. - 16.01.2018 г., което е обявено в несъстоятелност на 29.11.2019 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, IV-23 състав, с Решение № 2158 от 29.11.2019 г., по молба на едноличния собственик на капитала и управител Й. В. В., е обявил в несъстоятелност дружеството „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД, с дата на неплатежоспособност 31.12.2015 г.

Видно от Констативен протокол № КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г. при извършената проверка в информационната система на НОИ и Регистър на осигурените лица, има подавани данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО, след вписването на Й. В. като едноличен собственик на капитала и управител на 26.02.2016 г. за 18 лица.

След обстойна проверка, както в информационната система на НОИ, така и в получения отговор от НАП, декларираното от лицата липса на обекти и липса на регистрирани касови апарати, било установено, че през 2016 г., 2017г. и 2018 г. „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД не е извършвало реална търговска дейност. Прието е, че данните подадени по чл. 5, ал. 4 от КСО от 01.01.2016 г. до 16.01.2018 г. са били с цел материално облагодетелстване на лицата с подадени уведомления по чл. 62 от КТ, чрез „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД. Събраните доказателства са наложили извода, че след 01.2016 г. „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица с висок размер на осигурителен доход, без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Предвид установеното и на основание чл. 9 от КСО на проверяваните физически лица не следвало да бъде признато времето след 01.2016 г. за осигурителен стаж, както и произтичащите от това права. Предвид така установеното и на основание цитираните разпоредби са били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00743402/07.04.2020 г. (л. 22 и 23 от преписката) за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. конкретно за Варамезова (а не както е посочено в АА – до 01.2018 г.). Не се спори и че предписанията са влезли в сила и данните са заличени на 03.08.2020 г., включително и за С. М. В.. Последното обстоятелство, според ръководителя на осигуряването за безработица, се явявало от съществено значение за правото, размера и срока на изплатеното ПОБ.

Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе е узнал горепосоченото обстоятелство през декември 2022 г. и е приел, че е налице предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО - представени са нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Последвало е издаването на разпореждане № 171-00-2539-2/23.12.2022 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе е отменил разпореждане № 171-00-2539-1/27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а на С. М. В.. Издадено е било разпореждане № 171-00-2539-3/05.01.2023 г. с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на оспорващата на осн. чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 10 от КСО и разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2023 г. с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено Варамезова да възстанови недобросъвестно получените суми в размер на 7 315, 38 лв. главница и 4 359, 16 лв. лихва. Последното е и предмет на спора в настоящото производство.

С обжалваното в настоящото производство решение, горестоящият орган е отхвърлил оспорването, като е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно и обосновано. Мотивите на органа в тази насока се изразяват в това, че при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Направената промяна задължава длъжностното лице да направи нова преценка на правото на ПОБ по подаденото от Варамезова на 14.09.2016 г. заявление за отпускането му. Така, предвид наличието на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО само за 6 месеца и 19 дни от изискуемите 9 месеца, правилен и обоснован се явявал изводът, че лицето не е осигурено при посочения осигурител за периода, за който са заличени данните и няма право на ПОБ. (л. 2 от преписката)

След издаването на разпореждане № 171-00-2539-2/23.12.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 171-00-2539-1/27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на С. М. В., е последвало издаването на разпореждане № 171-00-2539-3/05.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО на С. М. В. по нейно заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО вх. № 171-00-2539/14.09.2016 г. след последно прекратено трудово правоотношение, считано от 12.09.2016 г. с „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД (л. 10 от преписката), както и разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредил С. М. В. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2016 г. до 11.06.2017 г. в размер на 7 315, 38 лева - главница и 4 359, 16 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането (л. 9 от преписката). Всички разпореждания са били обжалвани по административен ред (л. 8 от преписката), като решаващият орган е отхвърлил жалбите като неоснователни и е потвърдил разпорежданията (л. 1 – 6 от преписката). На съда е служебно известно, че и тези решения – съответно решение № 1040-17-27 и Решение № 1040-17-28 от 02.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе са обжалвани пред АдмС – Русе, като по повод на тези обжалвания са образувани съответно адм. дело № 151/2023 г. и адм. дело № 166/2023 г. по описа на съда.

Към момента на устните състезания спорът по проверка на законосъобразността на решение № 1040-17-27/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2539-2/ 23.12.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 171-00-2539-1 от 27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на С. М. В., е приключил, като това решение на решаващия орган е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателката представя заверени преписи на влязло в законна сила решение № 1317/21.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 892/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, V-ти граждански състав, потвърдено с Решение № 454/04.12.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 709/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което се признава за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, [улица], представлявано от директора И. Х. Д., че С. М. В., с [ЕГН], от гр. Русе, за времето от 03.06.2015 г. до 12.09.2016 г. е работила във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД, с ЕИК *********, на длъжност „Офис мениджър“, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж (л. л. 136 – 140 от делото).

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно нормата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.

В настоящия случай, потвърденото с оспореното решение разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе, е издадено на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. с чл. 10 от КСО. Последната гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Този орган се е позовал и на проверката, обективирана в констативен протокол № КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г., която е установила, че след 01.2016 г. работодателят на практика не е извършвал стопанска дейност, респ. не е възникнало основание за осигуряване на заявителя при посочения осигурител за времето от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. Посочва се изрично, че са дадени задължителни предписания за заличаване на относимите данни и последните са заличени.

По делото няма спор, че разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ - Русе, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт. Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение приложението на материалния закон, съдът намира следното:

По делото се спори за това дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за периода, когато са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД след 31.12.2015 г. и съответно има ли право на парично обезщетение за безработица, по-конкретно - до наличието на осигуряване във Фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, считано от 12.09.2016 г.

Административният орган се позовава и на останалите две разпореждания за отмяна на отпуснатото ПОБ и за отказ за предоставяне на ПОБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО, в относимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл.168; 3/. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.

Едно от кумулативно изискуемите условия за възникване право на парично обезщетение за безработица, респ. и за изплащането му, е за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т.3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т.3 и т. 5. Следователно, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за безработица, жалбоподателката следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО.

Последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на Варамезова, считано от 12.09.2016 г. обхващат периода от 12.06.2015 г. до 11.09.2016 г., включително. В този период, ръководителят на осигуряването за безработица, както и директорът на ТП на НОИ – Русе приемат, че за нея са налични данни за осигуряване за всички осигурителни случаи и за Фонд „Безработица“ за периода от 12.06.2015 г. до 31.12.2015 г. вкл. (6 месеца и 19 дни).

Посочено е, че за времето от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. включително, за което са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД за С. М. В. от контролните органи на ТП на НОИ - София град са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00743402 от 07.04.2020 г. за заличаването им. След приключили процесуални действия за служебно заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 03.01.2020 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, подадените данни за 18 лица по чл.5, ал. 4, т. 1 от горепосочения осигурител, включително и за С. В. са заличени на 03.08.2020 г.

Според ръководителя на осигуряването за безработица, както и директора на ТП на НОИ – Русе, при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Посочено е, че направената промяна задължава длъжностното лице да направи нова преценка на правото на ПОБ по подаденото от С. М. В. на 14.09.2016 г. заявление за отпускането му. Предвид наличието на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО само за 6 месеца и 19 дни от изискуемите 9 месеца, АО е счел, че правилно и законосъобразно от ръководителя на осигуряването за безработица е направен изводът, че лицето не е осигурено при посочения осигурител за периода, за който са заличени данните и няма право на ПОБ, респ. следва да върне полученото.

Тази принципна постановка се споделя и от настоящия състав.

Още в приобщената към делото административна преписка, обаче, се съдържат данни за това, че жалбоподателката е упражнила дадената й правна възможност да установи осигурителните си права досежно спорния период от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г., включително при осигурител „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД по общия съдебен ред при условията и реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, предявявайки установителен иск по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР (л. л. 32 и сл. от преписката). Така, към момента на приключване на устните състезания по настоящото съдебно-административно производство се явява настъпило ново съществено обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК - с влязло в сила Решение № 1317 от 21.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 892/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, V-ти граждански състав, потвърдено с Решение № 454 от 04.12.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 709/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, по отношение на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, [улица], представлявано от директора И. Х. Д., е признато за установено, че С. М. В., с [ЕГН], от гр. Русе, за времето от 03.06.2015 г. до 12.09.2016 г. е работила във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД, с ЕИК *********, на длъжност „Офис мениджър“, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж. Именно за периода от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. по отношение на жалбоподателката е налице информация за заличени на 03.08.2020 г. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурител „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД. Съгласно ал. 2 на чл. 142 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за законосъобразността на административния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай. Касае се за установително съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо установява в отношенията между страните, че фактите за положения от жалбоподателката труд са такива от момента на тяхното възникване, съответно до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е., че те са съществували към момента на издаване на оспорените актове, а не са новосъздадени или нововъзникнали обостоятелства без предвидено обратно действие. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, са възникнали юридически факти, които са от значение за материалните отношения между спорещите, като съдът е призован да ги издири, а не да ги създаде или измени, и именно в това се състои правоустановяващата (декларативната) страна на влязлото в законна сила решение на Районен съд - Русе, което е задължително за съда и страните по него. Наличието на положен през процесния период труд от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД, с ЕИК *********, на длъжност „Офис мениджър“, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, е установено със съдебното решение по ЗУТОССР, поради което то следва да бъде взето предвид при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК.

В тази връзка следва да се приеме и че истиността на констативен протокол № КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г. досежно данните на жалбоподателката, се явява оборена, каквото нарочно производство по оспорване на истиността съдът е открил с протоколно определение от 18.05.2023 г.

След прибавяне на установения с него трудов и осигурителен стаж, следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателката е налице осигуряване във Фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, считано от 12.09.2016 г., поради което липсва фактическо и правно основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, както и липсва основание за връщане на полученото такова.

С оглед горното решение № 1040-17-29/02.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2539-4/ 05.01.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора на жалбоподателката се следват направените в производството разноски в общ размер на 1 010 лева, от които 10 лева платена държавна такса за образуване на дело (л. 27 от делото) и 1 000 лева - платено от нея в брой адвокатско възнаграждение за оказаната й правна помощ и процесуално представителство по делото (договор за правна защита и съдействие № 0024719 на л. 35 от делото).

Възнаграждението съдът не определя като прекомерно. То не превишава трикратния размер на определения с чл. 8, ал. 2, т. 2 минимален такъв от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът отчита и че процесуалният представител на жалбоподателя е участвал във всички проведени съдебни заседания, правени са доказателствени искания и същите са уважавани.

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1040-17-29/02.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2539-4/05.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено С. М. В. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица в размер на 7 315, 38 лв. главница и 4 359, 16 лв. лихва

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София да заплати на С. М. В., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], бл. Хавана, вх. 2, ет. 5, ап. 14, сумата от 1 010 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд