Решение по КНАХД №547/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „Артбул 85” ЕООД, с [ЕИК], чрез адвокат М. Г., срещу Решение № 238/24.09.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 396/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 10-2500033/10.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „Артбул 85” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

„Артбул 85” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 4198/01.12.2025 г. адвокат М. Г. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и в касационното производство.

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Артбул 85” ЕООД е ангажирана за това, че на 12.02.2025 г. на строителен обект „Авариен ремонт на фасадата на сградата на Военен клуб Дупница”, находящ се на адрес: гр. Дупница, [улица], в качеството на работодател, е приело на работа като общ работник С. М. Н., с [ЕГН], без предварително сключен трудов договор в писмена форма между него и дружеството. Нарушението е установено при извършена на 12.02.2025 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил проверка по работни места на горепосочения строителен обект (не се спори по делото, че строителната дейност на обекта е възложена на „Артбул 85” ЕООД) и проверка по документи, извършена на 25.02.2025 г. На място проверяващите установили няколко лица, сред които и С. М. Н., които участвали в строително-монтажни дейности на обекта по изграждане и монтаж на скеле около фасадата на сградата. На С. М. Н. е предоставена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В подписаната от него и попълнена собственоръчно декларация е посочено, че работи в дружеството на длъжност „общ работник” от три месеца, с работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч., почивен ден неделя, срещу уговорено седмично трудово възнаграждение в размер на 500 лева. Резултатите от проверката на място и по документи са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2506270/25.02.2025 г. За установеното нарушение, квалифицирано по чл. 62, ал. 1 от КТ, срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-2500033/04.03.2025 г., а въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „Артбул 85” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на дружеството.

Правилен е и изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, следва безспорно да се установи наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител”, които да могат да се квалифицират като трудови. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и ръководство, което в случая безспорно е налице. От установените в производството пред районния съд елементи на правоотношението между „Артбул 85” ЕООД и С. М. Н. следва, че на 12.02.2025 г. същият е извършвал трудова дейност. Непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място, сочат на установено извършване на строително-монтажни дейности на процесния обект от заварените лица, между които и С. М. Н.. Подписаната от него декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е индиция за наличието на трудово правоотношение. Тя представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на нейното съдържание, в съвкупност с останалите събрани доказателства, обосновава извод, че отразява действителните отношения между дружеството и издателя ѝ, които могат да бъдат определени като такива по трудово правоотношение, без сключен трудов договор. Настоящият касационен състав споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, че гражданският договор от 03.02.2025 г. между „Артбул 85” ЕООД и С. М. Н. е съставен за нуждите на производството и не съответства на естеството на установената при проверката дейност, извършвана от същия, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. В случая не е оборена презумтивната доказателствена сила на процесния АУАН, въведена с чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ. След като трудовото правоотношение е съществувало и не е уредено като такова посредством сключването на писмен трудов договор, не е спазено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ. Правилно за извършеното нарушение е приложена санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в същата.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Артбул 85” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (равностойността в евро на 130 лева) за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238/24.09.2025 г., постановено по АНД № 396/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА „Артбул 85” ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента).

Решението е окончателно.