Р Е Ш Е Н И Е № 260110
Гр. Хасково, 22.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На
двадесет и пети ноември две
хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
Секретар Р* Р*
като разгледа докладваното от съдия
Серафимова
в.гр.д. № 896 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
В.гр.д. № 896/2020г.е образувано
по въззивна жалба,подадена от Н.Р.С., с
ЕГН ********** от гр.Ч*, действаща чрез
пълномощник адв. П.С.М. ***
против решение № 260042/31.08.2020 г.
по гр.дело № 2977/2018 г. на РС-Хасково.
С решение № 260042/31.08.2020г.
на Районен съд-Хасково, по гр.дело № 2977/2018 г. по описа на съда е отхвърлен предявения от Н.Р.С. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
против Р.Р. за заплащане на сумата от
6016,68 лв.–обезщетение за имуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, като погасен по
давност.С решението е отхвърлен и предявения от Н.Р.С. против М.С. С* и А.Р.П.
иск с правно основание от чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 6016,66лв.
от всяка от отчетниците обезщетение за имуществени вреди, произходящи от
непозволено увреждане, като неоснователен.
Недоволна от решението е останала въззивницата Н.Р.С., която чрез пълномощника си адв. П.М.,*** в законоустановения срок го обжалва като
незаконосъобразно, неправилно, необосновано, и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени
подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. С
въззивната жалба не са направени
доказателствени искания и не се представят допълнителни
доказателства.
Претендира от въззивната инстанция да отмени изцяло
обжалваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, и да
постанови друго,с което да уважи изцяло предявените срещу ответниците искове,
които счита за основателни и доказани по размер.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК,
е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Р.Д., с който се оспорва
жалбата. С отговора не са направени доказателствени искания. Не са представени
и доказателства.
Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно въз
основа на всички факти и обстоятелства по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор и от въззиваемата А.Р.П., с който се оспорва
въззивната жалба и се прави искане за оставянето й без уважение и потвърждаване
на решението на РС–Хасково, като правилно и законосъобразно. С отговора не са направени доказателствени искания и не
се представени доказателства.
В с.з.
въззивникът Н.Р.С. ,чрез процесуалния
си представител адв. М. *** заявява, че поддържа въззивната жалба.
В с.з. въззиваемата Р. Д* поддържа отговора на въззивната жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са представени.
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СЪДЪТ, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Хасково е бил сезиран
с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Н.Р.С. от гр.Ч*, против М.С. С*а, А.Р.П. и Р.Р. ***,
за сумата от общо 18 050 лева,
от които - по 6 016.66 лева от ответниците М.С. С* и А.Р.П. и 6 016.68 лева от ответницата Р.Р.Д., представляващи обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане.
В исковата молба ищцата твърди, че
по наследство от общите на страните
наследодатели Р* М* С* и А. С* С*а била
собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда, намираща се в ПИ,с идентификатор 77195.741.353 по КК на гр.Хасково, която жилищна сграда била построена въз
основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
19.02.1958г. Ответниците, като наследници на Р* Р* С*,
починал на 07.11.1994г., брат на ищцата, вместо да извършат ремонт на жилищната сграда, разрушили старата постройка и на нейно
място изградили в нарушение на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ нова двуетажна
жилищна сграда.Ищцата твърди, че е била уведомена,
че ще се извършва ремонт на старата къща, но не и че същата
ще бъде разрушена и изградена съвсем нова сграда. Заявява, че тъй като новоизградената жилищна сграда била в
разрез с нормите на ЗУТ, със Заповед № ДК-029-Х-20 от 17.10.2008г. на
началника на РДНСК-Хасково било разпоредено
премахването на незаконно извършения строеж, видно от решение по адм.д.
№ 336/2008г. на Административен съд-Хасково.Ищцата
счита,че в резултат на извършените от страна на ответниците самоуправни действия е била лишена от собствената й 1/2 ид.ч. от наследствения имот и поради липса на годен предмет не можела да предяви иск за делба на
този имот.Правила била опити да уредят отношенията си доброволно,
като й бъдат заплатени суми за обезщетение на причинените й имуществени вреди, но досега не бил последвал нито отговор на
предложението й, нито било извършено
плащане,като сигнализирала и Районна прокуратура-Хасково, с жалба вх.№
2096/29.11.2018 г. Изложеното обосновавало правния й интерес от предявяване иска
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
С уточняваща молба,с вх. №
9176/20.05.2019г., след дадени от съда указания, ищцата е уточнила, че на 12.07.2015 г. е узнала за
доброволното премахване от ответниците на жилищната сграда в наследствения имот,находящ
се в гр.Х*, на ул."П*" № 1*.
Твърди, че не е получила издадената
Заповед № РД-14-1237/02.08.2006г. за „доброволно премахване" на
незаконната сграда. За повторната заповед на РДНСК-Хасково №
ДК-02-Х-20/17.10.2008г.-за премахване на незаконния строеж и доброволното
премахване на сградата през 2010г. не била уведомена от никой от ответниците, а
узнала от представените от тях по пр.пр. № 2096/2018г. писмени документи.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от общо 18 050 лева /след допуснато изменение на иска в
съдебно заседание, проведено на 06.08.2020г./, от които - по 6 016.66 лева от
ответниците М.С. С* и А.Р.П. и 6 016.68 лева от ответницата Р.Р.Д., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р.Р. ,
М.С. С* и А.Р.П. са оспорили иска по основание и размер.Направено е и възражение
за погасяване на иска по давност.
С оглед
наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
Страните по делото са
наследници на Р*л М*С* и А. С*а С.,***, като ищцата Н.Р.С. е тяхна дъщеря, а трите ответници са наследници на починалия им син Ра* Р* С*, като ответницата М.С. С* е негова
съпруга, а ответниците А.Р.П. и Р.Р.Д.-
негови дъщери.
По делото е установено
и страните не спорят,че в УПИ VIII, кв.145 по плана на гр.Хасково, с административен адрес на ул."П*" № *, е била построена жилищна сграда въз основа на типов договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от
19.02.1958г. Сградата представлявала самостоятелно жилище със
застроена площ от 69 кв.м. и зимнично помещение, с площ от 69
кв.м., като в таза насока по делото
е прието като писмено доказателство удостоверение, издадено от Общински съвет-Хасково от
03.03.1975г.През 2005г. бил изготвен инвестиционен проект -
част конструктивна „Ремонт на жилищна
сграда", в квартал 145, УПИ VIII-6994.Видно от констативен
протокол № 25/22.05.2005г. вместо да бъде
извършен ремонт на съществуващата жилищна сграда е била построена нова двуетажна жилищна сграда, на мястото на съществуващата стара сграда.Със заповед № РД-14-1237/02.08.2006г. на ДНСК - София е
заповядано премахване на незаконен строеж „Ремонт на жилищна
сграда",която заповед с Решение № 159/06.11.2007г.,
по адм. д. № 245/2006г. на Окръжен съд-Хасково е била отменена.
Решението е влязло в сила на 27.05.2008г.
Със заповед
№ ДК-02-Х-20/17.10.2008г., отново е било наредено да
бъде премахнат незаконен строеж - „Жилищна сграда",
намиращ се в процесния УПИ,която заповед е била
обжалвана и е образувано адм. дело № 336/2008г. по
описа на Административен съд - Хасково. С решение № 15/16.02.2009г.,влязло в
сила на 02.07.2009 г., жалбата на
ответниците в настоящия процес е била отхвърлена.В
производството по адм. дело № 336/2008г. на Административен съд-Хасково ищцата Н.С.
е участвала лично и е изразила становище в качеството си на
заинтересована страна,в проведеното с.з. на 23.01.2019 г.,че поддържа подадената от ответниците /тогава жалбоподатели/
жалба срещу заповед № ДК-02-Х-20/17.10.2008г. за премахване на незаконен
строеж - „Жилищна сграда", намиращ се в процесния УПИ.Решението по административно дело № 336/2008г. на
АС-Хасково е било връчено лично на
ищцата на 19.02.2009г. Ищцата Н. С. е била редовно призовавана, както за съдебните
заседания по делото пред Административен съд - Хасково, така и в развилото се
впоследствие производство пред ВАС, което се установява от протокола от проведеното
на 16.06.2009г. съдебно заседание. Към 02.07.2009г., датата на която е постановено решение
№ 8818 на Върховен административен съд-София ,по адм. дело. № 4552/2009г., всички страни в настоящото производство са
били уведомени за задължението да премахнат незаконния строеж „Жилищна
сграда", находящ се в поземлен имот № 7719***по КК на
гр.Хасково /стар УПИ VII1-6994, кв.145 по плана на града/ и административен адрес - гр.Х*, на ул."П*" № **На 03.12.2010г.комисия на РДНСК - Хасково извършила проверка в
отсъствието на собствениците/л.40/,относно изпълнението
на Заповед №ДК-02-Х-20/17.10.2008г. на Началника
на РДНСК-Хасково, обективирана в протокол от същата дата, при която проверка било
установено, че строежът е премахнат
доброволно.
По делото е прието като писмено
доказателство постановление от
01.07.2013 г. на Районна прокуратура-Хасково,с което прокуратурата е отказала
да образува досъдебно производство и е
прекратила преписка с вх.№ 287/2013 г.
образувана по повод жалба подадена от Н.
Р.С., във връзка с разрушаването на
незаконната жилищна сграда, ведно нейната ид.част.В хода на извършената
проверка е установено,че е налице унищожаване на чужда недвижима вещ, и на запазената
идеална част от недвижимия имот
собственост на Н.Р.С.,което унищожаване не е умишлено макар и действията на останалите съсобственици да са
довели до унищожаване на недвижимия имот, тъй като пряко били повлияни от действията на трета страна – РДНСК, като независим
и безпристрастен орган.С постановление от 21.11.2013 г. на Окръжна
прокуратура-Хасково постановлението на РП-Хасково по преписка с вх.№ 287/2013 г. е потвърдено и жалбата на
Н.С. е оставена без уважение.Указано е било на жалбоподателката,че спора
относно претърпените щети следва да се реши по гражданскоправен път между сънаследниците.
По делото са приети и
представените от ищцата писмени
доказателства : Постановление на РП-Хасково от 01.04.2019 г., с
което е отказано да се образува досъдебно производство по жалба до Прокуратурата от ищцата Н.Р.С. от
29.11.2018 г. и констативен протокол от 17.01.2019 г., с който от Община
Хасково установяват,че сградите в имота
са съборени/ л.27/.
По искане на ищцата в качеството на свидетели са
разпитани С* С*, син на ищцата и Б***Б***,който имал имот,съседен на имота в който се е
намирала разрушената жилищна сграда.Свид. С* установява, че след 2005 година майка му Н.С. не е посещавала процесния имот, както и че в периода от 1995г. до 2005г.
тя не е влагала никакви средства и труд за поддържане
на къщата.През месец юли 2015 г. майка му разбрала, че
къщата е съборена.Свидетелят последно видял къщата през 2005 г., като по това време къщата била
на два етажа и била в много добро състояние.Винаги къщата се ползвала от Р. и М..Свидетелят не помни майка му да е участвала в административното дело пред Административен съд-Хасково. И
свид. Б***Б*** твръди,че към 2005 година
къщата е била двуетажна и състоянието й било добро.
Известно му е , че ответниците са съборили къщата, за да правят ремонт и тогава
по негов сигнал е била извършена проверка от органите
на РДНСК и Община Хасково. Ответниците получили предписание да съборят къщата, тъй като се
установило, че извършват незаконен строеж.След като заповедта за премахване изцяло на строежа им била
връчена,къщата била премахната и понастоящем парцела представлявал едно голямо
бунище от строителни отпадъци. Свидетелят Б* не е виждал от 2005г. до 2019г. ищцата Н.С. да посещава имота.
Видно от заключението на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице Т** М. пазарната стойност на процесната
къща преди събарянето й през 2005г. е 24
455 лева. Назначената по искане на ищцата повторна съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице С* Стоилова дава заключение, че
пазарната стойност на двуетажна жилищна сграда с гараж към 2005г. е 35 400 лева. Пазарната стойност на същия имот към м. февруари 2020г. възлизала на 36 100 лева.
При така установената фактическа обстановка и след
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния
съд достига до следните изводи:
Страните по делото са били
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Хасково. Под
формата на ремонт на съществуващата жилищна сграда и въз основа на
инвестиционен проект от 2005 г. за обект: „Ремонт на жилищна сграда", с инвеститор ответницата Р. Д* е била изградила нова
двуетажна жилищна сграда на мястото на съществуващата
стара сграда.Въпреки,че ответницата Р.Д. е била упълномощена от
другите двама ответници, както и от ищцата, да направи основен ремонт на общия
им имот /л.87, л.88 и л.89/ е било извършено изцяло
ново строителство, което впоследствие след сигнал на свид. Б***Б***,според
показанията на който Р. Д.
е организирала и извършила незаконно строителство на нова
жилищна сграда и след извършена проверка
от РДНСК, и на основание издадена
заповед №
ДК-02-Х-20 от 17.10.2008 г. на началника на РДНСК е било премахването. Констативният акт е бил връчен и на ищцата Н.Р. С., с писмо получено от нея на 26.09.2008 г. / л.35/. Заповедта е била обжалвана пред АС-Хасково и с решение № 15/16.02.20209 г. жалбата на
ответниците срещу заповедта от 17.10-2008г., което решение е потвърдено от ВАС- София.В административното производство
участие като заинтересована страна е
взела и ищцата ,която лично в съдебно
заседание е заявила,че поддържа жалбата на ответниците против заповед № ДК-02-Х-20 от 17.10.2008 г. на началника на
РДНСК за премахване на незаконен строеж.
По делото е установено,че до събарянето на цялата сграда,която е била приета за незаконна от РДНСК се е стигнало в резултат на действията
на ответницата Р.Д. и заради които й действия е била издадена
заповедта за премахване на незаконното
строителство.Вследствие на извършените действия от страна
на ответницата, която е била упълномощена
от останалите две ответници и от
ищцата да извърши единствено ремонт на сградата е унищожен
предмета на собственост, с което ищцата действително
е лишена от наследствената й идеална част от недвижимия имот, поради премахването на строежа в имота въз основа
на Заповед № ДК-02-Х-20 от 17.10.2008 г.
на началника на РДНСК за премахване на
незаконен строеж.Налице е и причинна
връзка между виновното поведение на ответницата Р.Д. и настъпилите за
ищцата имуществени вреди, тъй като в противен случай тя би имала право на делба на
съсобствената вещ, респ. получаване на реален дял, или на обезщетение за
уравнение на дялове, на наеми и др. от
вещта.
Необоснован е изводът до който е достигал пъроинстанционния
съд по отношение на началния момент от който започва да тече петгодишния давностен, срок, в
който ищцата има право да предяви иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява,че ищцата е узнала, че съсобствената й с ответниците недвижима вещ е разрушена
през 2013 година, когато е сезирала РП -
Хасково с подадената от нея жалба.По жалбата на ищцата до прокуратурата е била
образувана преписка с
вх.№ 287/2013 г. и с постановление от 01.07.2013 г. РП-Хасково
е отказала да образува досъдебно
производство във връзка с разрушаването
на жилищната сграда ,идеална част от която е притежавала и ищцата. Постановлението
на РП-Хасково е потвърдено с постановление на ОП-Хасково от 21.11.2013 г. и това е релевантната дата,
която следва да се приеме като начален момент
от който за ищцата започва да тече петгодишния давностен срок, в който
тя има право да предяви иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение от страна на ответниците
за причинените й имуществени вреди от фактическото разрушаване на жилищната
сграда.Датата на влизане в сила на
Решение № 8818/02.07.2009г.,по адм. дело № 4552/2009г. по описа на
Върховен административен съд е ирелавентна за спора,тъй като от тази дата е
възникнало задължение за всички
съсобственици да бъде премахнат незаконния строеж,а
фактическото премахване на незаконния строеж е извършено в по -късен момент.
Към момента на подаване на жалбата до
прокуратурата през 2013 г.,ищцата е знаела,че сградата е разрушена и между страните вече е съществувал спор.
С оглед изложеното неправилен и необосонован е извода на първоинстанционният съд ,че е без правно значение кога ищцата е узнала за фактическото премахване на
сградата, както и датата, на която е било
извършено самото й премахване.За релевантна следва да се приеме датата 21.11.2013 г., на която с Постановление от 21.11.2013г. Окръжна
прокуратура-Хасково е потвърдила Постановлението на РП-Хасково от 01.07.2013 г. по преписка, с вх.№ 287/2013
г., с което е оставена без уважение
жалбата на Н.С.. Искът с правно основание чл.45 от ЗЗД е предявен на 17.12.2018г.,т.е. след изтичане на петгодишния
давностен срок, поради което и с оглед направеното от ответната страна възражение за давност, искът спрямо първата ответница Р.Р.Д. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
- погасен по давност.
Неоснователен е и искът срещу ответниците М.С. С*а и А.Р.П., тъй като от събраните по делото доказателства не се установява
тяхно противоправно поведение, което да е
довело до настъпването на имуществени вреди за ищцата. С оглед приетото по-горе, че единствено ответницата Р.Д.
е участвала в извършването на незаконното
строителство, като възложител на инвестиционния проект, което по-късно е довело
и до премахването на съсобствената между
страните по делото жилищна сграда, не би
могло да се приеме, че е налице причинна
връзка между настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответниците М.
С* и А.П. и предявения срещу тях иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По изложените по-горе съображения обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042/31.08.2020г. на Районен
съд-Хасково, по гр.дело № 2977/2018 г. по
описа на съда.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС –София ,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.