Решение по дело №2031/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2031/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Х.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.Р.К. ***, против Решение № 926/06.07.2022г. на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1906/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 20-0819-004736/03.12.2020г. на н-ка на група в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Д. е наложена глоба в размер на 200,00лв. както и лишаване от право за управлява МПС за срок от 6 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР-Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че съдът неправилно е приел, че от обективна и субективна страна е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, както и че същото е извършено виновно. В тази връзка сочи, че липсват каквито и да било доказателства собственикът да е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, поради което вмененото нарушение е субективно несъставомерно. Оспорва и извода на ВРС, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като твърди, че в случая наказателното постановление е издадено в нарушение на изискването за съдържание по чл.57, т.6 от ЗАНН, т.е. е налице неяснота и непълнота на посочената като нарушена законова разпоредба - коя от трите хипотези по чл.140, ал.1 от ЗДвП е налице. Твърди и че е спорен правния характер на чл.143, ал.15 от ЗДвП като в тази връзка сочи, че прекратяването на регистрацията е принудителна административна мярка, която е в разрез с конституционно регламентираната гаранция за защита правото на собственост. В случая нито в ЗДвП, нито в Наредбата е посочено от кой орган се извършва служебното прекратяване на регистрацията и с какъв акт, липсва и регламентирано задължение за уведомяване на собственика, каквото е предвидено в чл.10, ал.2 от Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на санкционната разпоредба като твърди, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание за приобретателя на регистрирано превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - н-к група в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна, чрез юрк. К Л – А , оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д.
№ 14686/04.10.2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, моли претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 16.04.2020г. Д. закупил л.а. „***“ с рег. № В **АТ. Договорът бил нотариално заверен, като информация за неговото сключване била изпратена по електронен път в ОДМВР-Варна на 16.04.2020г., за което било направено съответното отбелязване. Д. не изпълнил задължението си по чл.145, ал.1 от ЗДвП - в едномесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство в съответния сектор Пътна полиция, поради което на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, на 25.06.2020г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Въпреки това, на 29.08.2020г., около 09,59 часа, Д. управлявал посочения автомобил, като се движел в гр.Варна по „А“, в посока бул. ****, с превишена скорост. Нарушението било заснето с техническо средство и за същото бил издаден Електронен фиш серия К №***. В тази връзка на 04.09.2020г. Д. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 29.08.2020г. автомобилът е управляван от него. След справка в информационната система на „АИС КАТ - Регистрация“ било установено, че превозното средство е с прекратена регистрация, т.е. било констатирано управление на МПС, което не било регистрирано по надлежния ред, което съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК и материалите били изпратени по компетентност на ВРП. В тази връзка било образувано ДП № ***/2020г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, като след приключване на разследването, прокурор при ВРП приел, че деянието не е извършено умишлено, респ. съставлява маловажен случай, поради което прекратил производството. Въз основа постановлението на ВРП било издадено НП № 20-0819-****/03.12.2020г. на н-ка на група в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Д. е наложена глоба в размер на 200,00лв., както и лишаване от право за управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № Із-8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.57 от ЗАНН. По същество е прието, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.к. от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че [на 29.08.2020г.] Д. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация. От представените доказателства се установява, че Д. е закупил автомобила на 16.04.2020г. и е бил длъжен да го регистрира в едномесечен срок, което не е сторил. Поради това на 25.06.2020г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена. Така ВРС е приел, че към 29.08.2020г. превозното средство не е било регистрирано по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което нарушението е извършено. Не са споделени доводите в жалбата, че нарушението не е извършено виновно, като в тази връзка е съобразено, че като водач и собственик на МПС, Д. е бил длъжен да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като последиците от неизпълнението на това задължение са разписани в закона. Съобразено е, че от датата на закупуване на автомобила до датата на нарушението е изминал достатъчно дълъг период от време, в който Д. е имал възможност да изпълни задължението си. ВРС е приел и че правилно е приложена санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, т.к. именно в нея е предвидена санкцията за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН, ВРС е приел, че нарушението не се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, както и че съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушенията на ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага. Прието е и че правилно са определени вида и размера на наложените наказания, които в случая се налагат кумулативни и са определени в минималния размер.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установил е вярно фактическата обстановка по случая и е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съображенията на настоящия касационен състав, са следните:

Безспорно е установено, че към 29.08.2020г., регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно, считано от 25.06.2020г., поради това че Ж.Д. - като собственик (вж. постановление на прокурор при ВРП от 01.12.2020г.) не е регистрирал същия в двумесечен срок от придобиването му. Тъй като управлението на автомобила от страна на Д. на посочената дата е установено при издаване на ЕФ серия К № ***и попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е установено извършеното нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна квалификация е правилна.

Със служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл.140, ал.1 ЗДвП, като описанието на нарушението в АУАН и НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач и собственик, Д. е бил длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него МПС. Релевантен за съставомерността на деянието е фактът, че МПС е било с прекратена регистрация – т.е., макар да е с налични регистрационни табели, вече не е било регистрирано по надлежния ред.

            Неоснователно е оплакването на касотара, че деянието е несъставомерно от субективна страна, т.к. не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. От една страна Д. е собственик на автомобила - факт, безспорно установен по досъдебно производство № ***/2020г. по описа на Сектор ПП в ОДМВР-Варна. От друга страна, за разлика от хипотезата на прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП – когато не е сключена застраховка Гражданска отговорност и за това е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на служебно прекратяване – с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не предвижда уведомяване на собственика на превозното средство.

Такова задължение за уведомяване не е предвидено и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). Това е така защото прекратяването на регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.

Ирелевантно е и обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели. Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл.14, ал.1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по желание на собственика (чл.17 от Наредба № I-45). Задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл.4 от Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в собствеността (чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба I-45).

Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл.16, ал.4 от Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към информацията за превозното средство – чл.16, ал.5 от Наредбата.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно е приложена санкционната разпоредба, като е следвало да се приложи тази по чл.180, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Касае се за различни изпълнителни деяния, респ. нарушения, т.к. разпоредбата на чл.180, ал.2, пр.2 от ЗДвП предвижда налагането на наказание на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. В случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която изцяло кореспондира с нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По изложените съображения настоящият тричленен състав преценява, че НП е издадено без допуснати нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което като го е потвърдил, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да се остави в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева за всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 926/06.07.2022г. на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1906/2022г.

 

ОСЪЖДА Ж.Х.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на ОДМВР - Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

 

Решението е окончателно!

Председател:                                             

 

Членове:      1.                                

 

2.