№ 923
гр. Сливен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230104692 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9
/пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл.
211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за признаване на 2 установено
на правото на ищцата на допълнителен платен отпуск в размер на по 12 дни
годишно за положен извънреден труд по 24/48 часа над 50-те часа на всяко
отчетно тримесечие в периода от 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. Ищцата твърди,
че в исковия период от 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. била служител на
ответната ГДИН, като служебното й правоотношение продължава и до
настоящия момент. На 25.02.2003 г. влязло в сила въведеното от законодателя
право на допълнителен отпуск поради положен извънреден труд над 50-те
часа на отчетно тримесечие. Към крайната дата на исковия период - 30.06.2014
г. правото на допълнителния отпуск било правна възможност, изрично
предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Ищцата излага, че
през исковия период изпълнявала служебното си правоотношение на 8, 12 и
24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от
началника на Затвора в гр. Сливен месечен график, като работното време се
изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година
била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се
сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно
време за съответния отчетен период, часовете над установеното време
1
съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за
процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период
и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за
всяко тримесечие. Изчисляването на отработените часове ставало в края на
отчетния период и в началото на следващия и едва тогава можело да се
установи дали общият брой изработени от служителя часове е надвишил
индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай
часовете, с които надвишава тази норма представлявали извънреден труд.
През процесния период работодателят не изчислявал правилно изработените
от ищцата часове и по този начин извънредният й труд не бил отчетен и
компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата
дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т. н. резерв, не
могла да ползва почивка за хранене, защото й трябвало разрешение на прекия
ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на
разположение по това време. Ответната ГДИН не отчитала пълната
продължителност на положения от ищцата труд по време на работните й
смени, тъй като не включвала към работното й време времето, което ищцата
ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не 3 било
ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес. Същото
така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване,
освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия
при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на
ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация
на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се включва в
работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от
дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също
представлява работно време ако работникът и служителят присъства
физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от
тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни
за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение
била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от
2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС
относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се
2
осъществявали извън нормативно определената продължителност на
работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други
относими за процесния период правни норми. На изложените основания
ищцата моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира
деловодни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с която изразява становище за неоснователност, евентуално и
за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Оспорва иска, като
се позовава на непререшаемост на спора. Твърди, че между същите страни и
по отношение на същия правен спор вече е имало образувано гр. дело №
2884/2016 г. по описа на СлРС, по което има влязло в сила решение и
съответно установени часове за допълнителен отпуск за положен извънреден
труд над 50 часа на тримесечие по години. Твърди, че по старото и по
настоящото дело основанията и петитумите са идентични. Прави възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като
ищцата е можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно
тримесечие през периода, а след 2004 г. правото е престанало да съществува.
Излага, че правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен
труд над петдесет часа за тримесечие е 4 срочно и като такова следва да се
упражни в рамките на три години, тъй като е обвързано с отчитането и
заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означава, че същото следва
да се упражни в рамките на тригодишния срок. В тази връзка бил предвиден в
чл. 12 от Закона за счетоводството и тригодишен период за съхраняване на
носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с
изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го
допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС,
ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в
чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./, който
предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва,
че на ищцата е била осигурявана 72-часова почивка след 24 часово дежурство.
Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./, приложима през
процесния период и твърди, че на ищцата е била осигурявана 45/90 минутна
почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24-
3
часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на
работното време не се компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден
труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали
най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението.
Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които
нарядите и почивките за хранене не се включват в работното време.
Единствено инструктажите били част от работното време. На изложените
основания ответната ГДИН моли за отхвърляне на иска и претендира
присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване като безспорни
между страните обстоятелствата, че ищцата и ответната дирекция са се
намирали в служебно правоотношение през исковия период и
правоотношението не е прекратено към момента на подаване на исковата
молба.
В тежест на ищцата е да докаже, че е положила твърдените часове
извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие от исковия
период, породило право на ползване на по 12 дни допълнителен отпуск
годишно за годините от 2003 г. до 2014 г.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Адвокат
пълномощника й Н.П. моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат
присъдени на доверителката му направените по делото разноски.Подробни
съображения развива в писмена защита.
В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно призовани, явява се
юриск.П.С. която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани, прави възражение за погасителна давност по
отношение на претенциите и моли да бъдат присъдени на доверителя й
направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения развива в писмена защита.
С протоколно определение от 3.10.2025г. е допуснато изменение на
предявените установителни искове за признаване на установено спрямо
ответника, че ищцата има право на 8 дни за положените 67,25 часа извънреден
труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2003г.,10 дни за
положените 76 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2004г.,4 дни за положените 21,75 часа извънреден труд над 50-те
часа за тримесечията на календарната 2005г.,8 дни за положените 60,05 часа
извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2006г., 11 дни
4
за положените 85,5 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2007г., 12 дни за положените 154,75 часа извънреден труд над
50-те часа за тримесечията на календарната 2008г.,11 дни за положените 91.75
часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2009г,,
12 дни за положените 152,75 часа извънреден труд над 50-те часа за
тримесечията на календарната 2010г., 12 дни за положените 176 часа
извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2011 г.,9 дни
за положените 73,5 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2012г. и 4 дни за положените 33 часа извънреден труд над 50-те
часа за двете тримесечия на 2013г.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището
на страните и представените и приети по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение на Т. И. Н. се установява, че в периода от 1.01.2003 г.
до 30.06.2014 г. е заемала длъжности, както следва: от 1.01.2003 г. до
1.06.2004 надзирател старши сержант, от 1.06.2004г. до 3.12.2012г. старши
надзирател, от 3.12.2012г. до второто тримесечие на 2014г. надзирател първа
степен В удостоверението е посочено, че за периода от 1.01.2003 до
31.12.2003 г. Н. има ползван годишен отпуск в размер на 51 работни дни, за
периода от 1.01.2004 до 31.12.2004 г. има ползван годишен отпуск в размер на
42работни дни, за периода от 1.01.2005 до 31.12.2005 г. има ползван годишен
отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 2.02.2005 до 12.12.2007 г. е
има ползван платен годишен отпуск 40 дни, за периода от 1.01.2007 до
31.12.2007 г. има ползван годишен отпуск в размер на 35 работни дни, за
периода от 1.01.2008 до 31.12.2008 г. има ползван годишен отпуск в размер на
23 работни дни, за периода от 1.01.2009 до 31.12.2009 г. има ползван годишен
отпуск в размер на 33 работни дни, за периода от 1.01.2010 до 31.12.2010 г.
има ползван годишен отпуск в размер на 39 работни дни, за периода от
1.01.2011 до 31.12.2011 г. има ползван годишен отпуск в размер на 43 работни
дни, за периода от 1.01.2012 до 31.12.2012 г. има ползван годишен отпуск в
размер на 58 работни дни, за периода от 1.01.2013 до 31.12.2013 г. има ползван
годишен отпуск в размер на 46 работни дни, за периода от 1.01.2014 до
30.06.2014 г. има ползван годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В
удостоверението е посочено, че за периода от 1.01.2003г. до 30.06.2014г.
служителката не е компенсирана с допълнителен платен годишен отпуск,
поради липса на основание-положен извънреден труд над нормативно
определеното работно време.
От справка за ползвани болнични от Т. И. Н. за периода от 1.01.2003 г.
до м.06.2014г. се установява, че е ползвала болнични в размер на 1661 дни за
5
периода от 21.06.2004 г. до 19.12.2009 г.
Със съдебно решение от 16.03.2017 по гр.д.2884/2016г. на СлРС е
осъдена ГДИН при МП да заплати на Т. И. Н. сумата от 1277.73лв,
представляващи неплатено възнаграждение за извънреден трудо за периода
7.07.2013г. до 7.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Със заповед на Министъра на правосъдието от 26.01.2007 г. в Раздел І „
Видове отпуски” т. 2 буква В е предвидено, че държавните служители по
ЗМВР от ГДИН и ГД „Охрана” ползват видовете отпуски при условията и в
размерите, предвидени в чл. 212 и чл. 213 от ЗМВР във вр. чл. 20, ал. 4 –
допълнителен платен годишен отпуск по реда на чл. 211 ал. 5 от ЗМВР за
компенсиране на работа извън редовното работно време до 12 работни дни. В
Раздел ІІ, т. 9, б. Б е предвидено, че размера на допълнителния платен годишен
отпуск по т. 2, б. В се определя, както следва: за работещите на смени със
сумирано отчитане на работното време за отработени над 50 часа в
тримесечния отчетен период; в т.9т.1 е предвидено, че конкретния размер на
отпуска по т. 9 се определя пропорционално на времето отработено над
редовното работно време. В случай, че служителя е отработил повече от 96
часа през годината, това време не се компенсира. В т. 16 е предвидено, че се
забранява компенсирането на платения годишен отпуск с парично
обезщетение, освен в случаите при освобождаване от служба. В заповедта в т.
6 е предвидено, че платения годишен отпуск се ползва до края на годината, за
която се отнася, а в т. 19 е предвидено, че органите разрешаващи ползването
на отпуск да спазват стриктно разпоредбата на т. 6 и да създадат необходимата
организация за ползване от служителите на неползвани отпуски за предходни
години.
Със заповед от 10.10.2007 г на Министъра на правосъдието в т. 10 е
предвидено, че за държавни служители в структурни звена, в които характера
на работа изисква да се работи непрекъснато, включително в почивни и
празнични дни се разработва месечен график, като в тези случаи им се
осигурява 48 часа непрекъсната седмична почивка, като по възможност
единия от почивните дни е събота или неделя. В т. 11 е предвидено, че в
структурните звена които характера на работа изисква непрекъснатост на
работния процес се въвежда работа на смени по утвърден месечен график. В
6
т. 18 е предвидено, че работното време на служителите, работещи на смени се
изчислява сумарно за тримесечен период и изчисляването на нормата работно
време в часове се извършва като броя на работните дни включени в периода се
умножават по нормалната продължителност на работния ден. В т. 20 е
предвидено , че максималната продължителност на работната смяна при
сумирано изчисляване на работното време е до 12 часа, а за служители с
намалено работно време до 1 час над намаленото работно време. В т. 21 е
предвидено, че за държавните служители по изключение могат да се
установят 24-часови работни смени, когато числения състав или
местоживеенето на служителите не позволява организирането на работа на 8
часови и 12 часови смени или организацията на дейността и спецификата на
работата го изискват. В т. 22 е предвидено, че ръководителите на
териториалните звена определят със заповед структурите и дейностите , в
които ще се работи на смени, продължителността на работните смени за
отделните звена и дейности и времето за почивки при 12 часовите и 24
часовите работни смени. В т. 23 е предвидено,че положеният труд от
държавните служители над редовното работно време се документира в
специална книга. Книгата се води и съхранява от служител, определен със
заповед на ръководителя на териториалното звено или със заповед на
упълномощено от него лице. В т. 24 е посочено, че положения труд над
редовното работно време се отчита почасово с протокол, протокола се съставя
в два екземпляра от лицата изготвящи графика и ръководителя на звеното,
който е положил труда и се утвърждава от ръководителя на териториалното
звено. В т. 28 от заповедта е предвидено, че работата над редовно работно
време на държавните служители по т. 10 се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск до 12 работни дни за отработеното време над 50 часа, а в т. 29
е предвидено, че редът за разрешаване и ползване на допълнителния отпуск
по т. 27 се определя със заповедта за отпуските на държавните служители.
Със заповед на Министъра на правосъдието от 6.08.2012 г. в т. 5.1. е
предвидено, че разпределението на работното време на смени се извършва
при спазване на установения в ГДИН ред за организациите и изпълнението на
отделните дейности в ГДИН. В т. 5.2. е предвидено, че когато числения състав
или изпълнението на специфична дейност, не позволява организирането на
работата на 8 и 12 часови смени, могат да се установят 24 часови работни
смени. В т. 10.2. е посочено, че отработените часове над нормативно
7
установения брой за съответния период се отчитат с протокол. В т.15.1. е
предвидено,че положения извънреден труд се документира в книгата за
извънреден труд. В т. 16 е предвидено, че положения труд от държавните
служители извън установеното работно време се компенсира при условията и
в размерите, определени в чл. 211 от ЗМВР. В т. 17.3 е предвидено, че реда за
ползване на допълнителния платен годишен отпуск се определя със заповедта
за отпуските на държавните служители.
От показанията на свидетелката Д. се установява, че ищцата през 2003 г.
е имала основно 12 часови и 24 часови дежурства, защото е работила като
главен надзирател. От показанията на свидетелката е видно, че за 24 часовите
дежурства е следвало да са на работа в 7.45часа, в 8.00 е провеждан
инструктажа за запознаване с обстановката и е продължавал около 5-10
минути и пе приключвало в 8.30 на следващия ден.Дванадесет часовото
дежурство е започвало с 15 минути по-рано и е приключвало с половин час
по-късно.
От показанията на свидетелката Ц. се установява, че ищцата през 2003 г.
е имала основно 12 часови и 24 часови дежурства, защото е работила като
главен надзирател. От показанията на свидетелката е видно, че за 24 часовите
дежурства е следвало да са на работа в 7.45часа, в 8.00 е провеждан
инструктажа за запознаване с обстановката и е продължавал около 5-10
минути и пе приключвало в 8.30 на следващия ден.Дванадесет часовото
дежурство е започвало с 15 минути по-рано и е приключвало с половин час
по-късно.
От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се
установява, че за 2003г.Н. има положени 215.50часа извънреден труд и и се
полагат 8 дни платен годишен отпуск, за 2004г. 276 часа извънреден труд и
съответно и се полагат 10 дни платен годишен отпуск, за 2005г. 174.75 часа
извънреден труд и съответно и се полагат 4 дни платен годишен отпуск, за
2006г. 248.50 часа извънреден труд и съответно и се полагат 8 дни платен
годишен отпуск, за 2007г. 235.50 часа извънреден труд и съответно и се
полагат 11 дни платен годишен отпуск, за 2008г. 354.75 часа извънреден труд и
съответно и се полагат 12 дни платен годишен отпуск, за 2009г. 291.75 часа
извънреден труд и съответно и се полагат 11 дни платен годишен отпуск, за
2010г. 352.75 часа извънреден труд и съответно и се полагат 12 дни платен
8
годишен отпуск, за 2011г. 376 часа извънреден труд и съответно и се полагат
12 дни платен годишен отпуск, за 2012г. 270 часа извънреден труд и съответно
и се полагат 9 дни платен годишен отпуск, за първите две тримесечия на
2013г. 117 часа извънреден труд и съответно й се полагат четири дни платен
годишен отпуск.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и компетентно изпълнено.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на предявените установителни искове за признаване
на установено спрямо ответника, че ищцата има право на съответните дни
допълнителен платен годишен отпуск за всяка година за периода от
1.01.2003г. до 30.06.2013г., като такива с правно основание чл.чл.229,ал.4 от
ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г.:Съдът
приема, че предявените установителни искове, че ищцата има право на
допълнителен годишен отпуск за положен извънреден труд са
допустими.Ищцата има правен интерес да се признае за установено , че има
право на допълнителен отпуск за положен извънреден труд за съответните
години.
По основателността на предявените установителни искове за признаване на
установено спрямо ответника, че ищцата има право на 8 дни за положените
67,25 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната
2003г.,10 дни за положените 76 часа извънреден труд над 50-те часа за
тримесечията на календарната 2004г.,4 дни за положените 21,75 часа
извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2005г.,8 дни
за положените 60,05 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2006г., 11 дни за положените 85,5 часа извънреден труд над 50-те
часа за тримесечията на календарната 2007г., 12 дни за положените 154,75
часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2008г.,11
дни за положените 91.75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията
на календарната 2009г,, 12 дни за положените 152,75 часа извънреден труд над
50-те часа за тримесечията на календарната 2010г., 12 дни за положените 176
часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2011 г.,9
дни за положените 73,5 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията
на календарната 2012г. и 4 дни за положените 33 часа извънреден труд над 50-
те часа за двете тримесечия на 2013г., като такива с правно основание
чл.чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от
9
2006г.
Безспорно се доказа в производството ищцата е работи при ответника от
1.01.2003г. до настоящия момент.В чл. 211, ал. 3 е посочено, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В
чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и
териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение
задържане под стража. В чл. 19, ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид
служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР,
доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Безспорно се установи по делото,
че ищеца е работил като надзирател І-ва и ІІ-ра степен в затвора,гр.Сливен
при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза, удостоверението, а също и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, се установи по безспорен и категоричен начин, че при
сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд,
ответника не е начислявал на ищцата допълнителен платен годишен отпуск за
периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2013г. на ищеца.В чл. 211, ал. 2 е визирано,
че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
вредни, опасни или специфични условия на труд се установява намалено
работно време, като работното време на работещите на 24 часови смени се
изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за
тримесечен период. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и
от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24
часовите дежурства е определено, като началото на дежурството е
определено в 7:45 часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и
приемане на постовете, а края на дежурството приключва на следващия ден в
8.30 сутринта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, От
показанията на свидетелите, безспорно се установи, че по време на хранене
през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на
затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател.
Установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство,
по време на почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло
10
и следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател. В разпоредбата
на чл.212, ал.5, т.2, предл. 2-ро от ЗМВРотм./ в сила от 1.03.2003 до
24.02.2006г. / работа над редовното работно време се компенсиран с
допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за отчетен
период за държавните служители работещи на 8, 12,24часови работни
смени.В разпоредбата на чл.229, ал.1 т.9 от същия закон е предвидено , че
държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен
отпуск по чл.212,ал.5 до 12 работни дни. В разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2,
предл. второ от ЗМВР отм./ в сила от 24.02.2006 до 27.06.2014г. / работа над
редовното работно време се компенсиран с допълнителен отпуск за
отработено време над 50 часа 50 часа за отчетен период за държавните
служители работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на
чл.212,ал.1, т.2 от същия закон е предвидено , че държавните служители в
МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл.212,ал.5 до 12
работни дни.За ищеца е възникнало право да иска обезщетения за
неизползвани до 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за
периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2013г. Ответника не доказа в
производството, че за съответните години на ищцата да е издавана заповед, с
която да е определян допълнителния платен годишен отпуск за положен
извънреден труд при сумарно отчитане на работното време.Напротив от
представеното удостоверение, изрично се установи, че не е изчислявана
индивидуалната работна норма на ищцата и не е компенсирана за положения
извънреден труд с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни годишно.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора
по отношение на обезщетенията е неоснователно. Предявеният иск не е
погасен по давност.Съгласно разпоредбата на чл.229,ал.4 от ЗМВР / действала
от 2003 до 12.07.2006г. се забранява компенсирането с обезщетение на
допълнителния платен годишен отпуск освен при освобождаване.Аналогична
е и разпоредбата на чл.212,ал.4 от ЗМВР/отм. от 24.02.2006г., а именно че се
забранява компенсирането на отпуските с парично обезщетение, освен при
прекратяване на служебното правоотношение.За да възникне правото за
ползване на допълнителен платен годишен отпуск работодателя е следвало
правилно да изчислява работната норма на ищцата и съответно със заповед на
началника на затвора гр.Сливен да й се определя колко дни допълнителен
платен годишен отпуск има да ползва.Такива заповеди по делото няма
11
представени, а от представеното удостоверение се установява, че работодателя
не е начислявал на ищцата допълнителен платен годишен отпуск за положен
извънреден труд.Въпроса има ли право ищцата допълнителен платен годишен
отпуск е разрешен едва със заключението на назначената експертиза по
делото.Ответника е следвало по силата на заповедите, издадени от министъра
на правосъдието да протоколира положения извънреден труд и при
надхвърляне на 50часа да компенсира работника с допълнителен платен
годишен отпуск.Съдът приема, че погасителната давност за ползване на
допълнителния платен годишен отпуск започва да тече от определянето на
часовете допълнителен платен годишен отпуск и след като определянето на
часовете положен извънреден труд, които следва да се компенсират с
допълнителен платен годишен отпуск е извършено едва с назначената
експертиза, погасителната давност за ползването на допълнителния платен
годишен отпуск не е изтекла.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на
адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на
1200 лв. за предявения иск и с оглед на направеното възражение от
юрисконсулта на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът
приема че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е
прекомерно тъй като се касае за период от 11 години.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявения иск в размер на 80
лв., както и депозита за назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 300 лв.
Така мотивиран,СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо Главна дирекция Изпълнение на
наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов
№ 21, че Т. И. Н., ЕГН ********** от гр. Сливен, .................... на основание
чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ има право на
допълнителен отпуск, като компенсация за положеният извънреден труд над
50 часа в размер 8 дни за положените 67,25 часа извънреден труд над 50-те
часа за тримесечията на календарната 2003г.,10 дни за положените 76 часа
извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2004г.,4 дни
за положените 21,75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2005г.,8 дни за положените 60,05 часа извънреден труд над 50-те
12
часа за тримесечията на календарната 2006г., 11 дни за положените 85,5 часа
извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2007г., 12 дни
за положените 154,75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на
календарната 2008г.,11 дни за положените 91.75 часа извънреден труд над 50-
те часа за тримесечията на календарната 2009г,, 12 дни за положените 152,75
часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2010г.,
12 дни за положените 176 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията
на календарната 2011 г.,9 дни за положените 73,5 часа извънреден труд над 50-
те часа за тримесечията на календарната 2012г. и 4 дни за положените 33 часа
извънреден труд над 50-те часа за двете тримесечия на 2013г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при
Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати
на Т. И. Н., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к.Стоян Заимов, бл. 79, вх.А,
ап.8 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1200лв, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция
Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София,
бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 380 лв.
/триста и осемдесет лева /, представляваща държавна такса по предявения иск
и разноски за назначената експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13