№ 33197
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110143693 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Т. 93“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ....., отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с адрес
гр. София, ....., сумата от 12 448.12 лв., формирана от издадени от ответника фактури по
договор за наем № 80-15-57/14.08.2019 г. за обект – публична държавна собственост с обща
площ от 117. 60 кв.м., за месеците март, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2020 г., както и за периода част от февруари 2021 г. до май 2021 г., както следва:
фактура № ...../17.12.2020 г. на стойност 8 016 лв. за наемна цена за месеците март, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г; фактура № ...../23.02.2021 г. на
стойност 430.92 лв. – неустойки; фактура № ...../13.05.2021 г. на стойност 3 169.50 лв. наеми
за част от февруари до май 2021 г.; фактура № ...../18.05.2021 г. на стойност 233.20 лв.
неустойки; фактура № ..../24.02.2021 г. на стойност 598.50 лв. – наемна цена за месец
февруари 2021 г. към 19.02.2021 г. Ищецът поддържа, че държането върху имота било
предадено с протокол от 14.08.2019 г., видно от който обектът бил предаден в лошо общо
състояние, което не позволявало същият да бъде използван по предназначение. В договора
било прието, че всеки ремонт, подобрение или изменение на предназначението на обекта, се
реализира с писмено съгласие на наемодателя. Ищецът многократно отправял искания към
ответника да му бъде разрешено да извърши ремонт на имота, за да е възможно същият да
бъде приведен в годно за ползване състояние. Били направени искания за подобряване на
имота и внесен инвестиционен проект. Били направени предложения за одобряване на
инвестиция, за нейното приспадане от наемните вноски, за признаване на конкретни
реализирани вече разходи по подобряване на обекта. В деловодството на ответника било
подадено становище от компетентни технически лица за невъзможността обектът да бъде
използван предвид лошото му състояние. Въпреки това наемодателят не е оказал
необходимото съдействие на наемателя относно ползването на имота. В следствие на това,
наемателят плащал наемни вноски без да може да ползва обекта. На 29.05.2021 г. договорът
за наем бил развален с писмено изявление до ответника с вх. № 26-00-2/25.05.2021 г., с което
1
на ответника бил предоставен тридневен срок за удовлетворяване исканията на ищеца, в
противен случай наемателят ще развали договора с искане за връщане на всички платени
суми. Било направено и изявление за прихващане и за връщане владението върху обекта. С
приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г. ищецът предал обекта на ответника, като в
протокола са описани състоянието на имота и подобренията в него, както и че помещенията
са неизползваеми към датата на връщане на владението. Ищецът сочи, че изначално е бил
поставен в невъзможност да ползва имота, с оглед на което оспорва дължимостта на
претендираните от ответника вземания по договора, за което предявява иска. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е депозирал отговор, в който
въвежда възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че за вземания,
идентични с предмета на настоящото дело, е образувано преди него ч.гр.д. № 43655/2021 г.
по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение № 11197 от 13.09.2021 г. срещу „Т. 93“
ООД. По същество твърди дължимост на сумите, с оглед на което предявява насрещни
искове за плащане на сумата от 13 317.48 лв. дължим наем по договора и на сумата от 704.52
лв. неустойки, формирани както следва: за периода 14.08.2019 г. – 31.08.2019 г. – 615,48 лв.,
01.03.2020 г. – 31.03.2020 г. – 882 лв., 01.06.2020 г. – 31.12.2020 г. – 7 134 лв., 01.01.2021 г. –
30.05.2021 г. – 4 650 лв., а за неустойките - за месец септември 2019 – 3,12 лв., за февруари
2020 – 6,62 лв., за февруари 2021 – 430,92 лв., за март 2021 – 233,20 лв., за май 2021 – 40,40
лв. Поддържа, че е изпълнил задължението си да предаде наемния обект в състояние, годно
за ползване, както и че наемателят е бил запознат със състоянието на имота към момента на
подписването на договора за наем. Твърди, че исканите от наемателя ремонтни дейности
излизали извън предвидените в договора и не били съвместими с предназначението на
обекта. Поддържа, че наемателят е в неизпълнение и дължи предвидената в договора
неустойка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск, в който се оспорва като
недопустим, а по същество като неоснователен и недоказан. По съображенията, изложени и
в първоначалната искова молба, ищецът и ответник по НИ твърди недължимост на сумите
поради невъзможността да ползва наетия обект, както и че договорът бил развален с
обратна сила. Моли за прекратяването на производството по насрещния иск, съответно за
отхвърлянето му. Претендира разноски.
Установява се по делото следното:
Исковата молба на „Т. 93“ ООД, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена на 26.7.2021 г. в 15.39 ч. /с вх.№ 32487/. С нея е предавен отрицателен
установетелен иск с предмет съществуването на парични вземания.
Заявлението на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ответник в настоящото
производство, срещу „Т. 93“ ООД, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 43655/2021 г.,
е подадено на 26.07.2021 г. в 10.56 ч., вх.№ 32073. Предмет на заповедното производство са
вземания за сумата в размер на 13 317,48 лв. - наемни вноски по договор за наем № 80-15-
57/14.08.2019 г. за периодите 14.08.2019 г. - 31.08.2019 г., 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. и
01.06.2020 г. - 31.05.2021 г. и сумата в размер на 704,52 лв. - неустойка по чл. 14 от договора
2
за наем за месеците м. февруари, април и май 2021 г. Делото все още е висящо, като е
предявен иск по чл. 422 ГПК.
Следователно, предметът на настоящото исково производство е част от предмета на
заповедното такова, което е по-рано заведеното.
Особеното в случая е, че предмет на отрицателния установетелен иск са вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Към настоящия момент е налице
актуална практика на ВКС по въпроса за допустимостта на отрицателен установетелен иск
за вземане, обект на заповедно производство, обективирана в Определение № 278 от
19.05.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1811/21 г., както и на СГС, напр. Определение №
9694/04.10.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 4965/22 г., в която е прието, че предявяването на иск по
общия ред на чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес,
произтичаща от специалния ред за защита на длъжника в заповедното производство.
Наличието на специален ред за защита изключва общия ред по чл. 124 ГПК докато срокът за
подаване на възражение все още не е изтекъл или такова вече е подадено и съответно е
предявен иск по чл. 422 ГПК, при което в исковото производство ответникът ще може да
защити своите права.
В случая е видно, че в заповедното производство длъжникът е подал възражение, на
заявителя са дадени указания за иск и такъв е предявен, като производството все още е
висящо. Именно в него настощият ищец ще следва да заяви и изчерпи своите възражения
срещу дължимостта на вземанията.
Това прави предявеният от „Т. 93“ ООД отрицателен установителен иск недопустим,
съответно и насрещният такъв, идентичен с установителния по чл. 422 ГПК, поради което
исковата молба, по която е образувано настоящото дело следва да се върне, а то-прекрати, на
основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 05.10.2022 г., с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА исковата молба на „Т. 93“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ....., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу ответника Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ с адрес гр. София, ....., за недължимост на вземания, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43693/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, 72 състав.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4