Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241
10.11.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора А. Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 683 по описа на
Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем
Териториална дирекция „Митница Бургас“), подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260098/31.05.2021 г., постановено по АНД № 212/2021
г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта, с която е изменено
Наказателно постановление № 190/2021 от 10.03.2021 г. по пункт II.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която била изменена
т.II от Наказателно постановление № 190/2021 от 10.03.2021 г. на Началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, с която на М.Ю.Я.
била наложена глоба в размер на 11 858 лева, като същата била намалена на
960.08 лева. Счита се, че районният съд неправилно приел, че меродавна за
стойността на предмета на нарушение била фактурата, представена от жалбоподателя
на много късен етап, в първото по делото съдебно заседание. Ако лицето
разполагало с фактура към датата на извършване на нарушението – 15.01.2021 г.,
следвало да декларира стоките и да представи фактурата пред митническите
служители към момента на извършване на митническата проверка. Също така, след
извършена справка чрез офицер на FRONTEX от Федерална Република Германия на
ГКПП „Капитан Андреево“, която била приета като доказателство по делото, за
фирмата, издала фактурата, ставало ясно, че същата била регистрирана в
Търговския регистър на Федералната Република и била с предмет на дейност
транспорт, търговия с благородни метали и електроника, със среден годишен
оборот 400 000 евро, и едва ли фирма с такъв капацитет реално щяла да се
занимава с продажба на мобилни телефони на такива символични цени. Нелогично
било обяснението за закупуването на телефоните в гр.София. Същото било явна
защитна версия на нарушителя и не следвало да бъде кредитирано. Цената на
мобилните телефони била нелогична и житейски и търговски необоснована. Посочва се,
че с цел да обоснове решението си, съдът стъпил на тезата, че при сключване на
договора с мобилния оператор цената можело да бъде нулева. В случая страна по
сделката не бил мобилен оператор, нито ставало въпрос за единична бройка
телефон.
На следващо място, районният съд неправилно приел
заключението на вещото лице в частта на признаването на фактурата и неправилно
не кредитирал същото в частта, в която била посочената действителната пазарна
стойност в България за един брой телефон - 225 лева. При тази цена стойността
на всички 55 бр. мобилни телефони била 14 025 лева, като тя била по-висока от
тази, определена със становището на митническите органи и взета предвид от
административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието. Счита
се, че доказателствата по делото са били преценени превратно от решаващия съд,
който не разкрил обективната истина, не изяснил релевантни за спорното право
факти и доказателства, като превратно тълкувал тези, които поставил за
обсъждане и базирал решението си на предположения. Отбелязва се, че към момента
на установяване на административното нарушение и в хода на
административнонаказателното производство не били представени никакви
документи. Такива били представени в хода на съдебния процес, като съдът ги
кредитирал, без да постави на обсъждане всички други факти и обстоятелства по
случая.
С оглед на така изложеното, се иска Наказателно
постановление № 190/2021 от 10.03.2021 г., в частта му по т.II да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ – М.Ю.Я., в писмен отговор и становище,
подадени чрез пълномощник, навежда доводи за неоснователност на касационната
жалба. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО навежда
доводи в насока неправилност на обжалваното решение в оспорената му част.
Предлага в същата решението да бъде отменено, а наказателното постановление - потвърдено
в частта по пункт II.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните
съображения:
С Решение № 260098/31.05.2021 г.,
постановено по АНД № 212/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 190/2021 от 10.03.2021 г. на Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” –
Централно митническо управление, при Агенция „Митници”, в частта, с която от М.Ю.Я.,
на основание чл. 233, ал. 6, във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) са били
отнети в полза на държавата 55 броя смарт телефони „XIAOMI Redmi“ (пункт І), и изменил същото в частта, с която на М.Ю.Я.
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 11 858 лева., като намалил размера на наказанието от 11 858
лева на 960.08 лева (пункт II).
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не
били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им, спазени
били изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и
издаването на НП. Посочените актове били издадени от компетентни органи и при
спазени срокове по чл. 34, ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. НП било правилно и обосновано, като от
събраните по делото доказателства се доказало описаното в него административно
нарушение, което било и правилно правно квалифицирано. За доказан и безспорен
съдът приел факта, че на 15.01.2021 г. през МП „Капитан Андреево”, при
излизането си от страната за Република Турция М.Ю.Я. направил опит да пренесе
през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер и
количество (смарт телефони), без знанието и разрешението на митническите
органи, с което осъществил състава на нарушението „митническа контрабанда“ по
смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Налице бил и субективният елемент от състава
на нарушението. Поради това основателно и правилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето и направените изводи от
административнонаказващия орган били законосъобразни. Подробни мотиви съдът
изложил и относно липсата на основания за определяне на случая за маловажен, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
На следващо място, по отношение размера
на наложеното наказание въззивният съд е приел, че същият следва да е в размер
на 960.08 лева, а не 11 858 лева, тъй като стойността на недекларираните стоки следвало
да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, тоест на базата на
пазарната цена на стоките, респективно на договорната стойност. В случая
следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на
стоката, съгласно представената по делото фактура, чието съдържание не се
опровергало от представените от административнонаказващия орган доказателства.
Като база за определяне на стойността следвало да се вземе предвид именно тази
фактура, макар и да била с доста по-ниска единична стойност на стоките.
При осъществената касационна проверка
настоящата инстанция намери, че така постановеното решение в обжалваната му
част е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, въз основа на която е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника в настоящото производство - който пренесе или превози
стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
В случая е безспорно, че на посочените в
АУАН и НП дата и място М.Ю.Я. е направил опит да пренесе през държавната
граница на Република България стоки, представляващи смарт телефони, без
знанието и разрешението на митническите органи. Телефоните, марка XIAOMI Redmi - 55 бр., са били установени
в ластичен колан около кръста на санкционираното лице, при извършената му
проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от Република
България за Република Турция, тоест мобилните апарати са били предназначени за
износ.
При тази хипотеза, съгласно съдържанието
на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, от значение за определяне размера на
наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието “стойност
на стоки при износ“ е дадено в § 1, т. 38 от ДР на Закона за митниците - за
целите на административнонаказателното производство това е цената на стоката
при продажбата за износ франко българска граница или, ако такава продажба не е
налице, пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.
Като взе предвид посочената законова
регламентация, настоящият касационен състав стигна до извода, че районният съд неправилно
е приел, че стойността на стоките, предмет на износ, е отразената в
представената в хода на съдебното производство Фактура № 2021/0190 от 11.01.2021
г., а именно 490.88 евро, равняващи се на 960.08 лева.
Разпоредбите на чл. 70 - чл. 73 от
Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, в случая не са приложими. В
същите са посочени методите за определяне митническата стойност във връзка с
прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби
на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки.
Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за
осъществено административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ само в случаите,
касаещи внос на стоки на територията на Република България. В конкретния случай
внос не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната, за Р.
Турция.
Следва да се има предвид, че за да е
налице първата хипотеза на § 1, т. 38 от ДР на ЗМ е необходимо да са налице
надлежни доказателства, удостоверяващи действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, тоест цената, която
купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа, който в
случая е с местоназначение извън митническата територия на Европейския съюз.
Такива
доказателства по делото не са налице,
тъй като фактурата (в случай, че се кредитира като годно писмено доказателство)
е била съставена за целите на вноса на мобилните устройства в Република
България, а не за целите на износа и не удостоверява стойността на продажбата
им за износ извън страната. При липса на доказателства, удостоверяващи
стойността на процесните телефони по реда на хипотеза първа от § 1, т. 38 от ДР
на ЗМ (тоест продажба на стоките на лице, находящо се извън територията на
страна, респективно и стойността на същата) е следвало тази стойност да се
определи по реда на хипотеза втора от същата разпоредба, а именно, като се
вземе предвид пазарната цена на телефоните, без
ДДС и акциз, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока между лица, които не са свързани, но с включени в нея съпътстващи
разходи. Видно от изготвеното по делото експертно заключение, определена по
посочения начин, стойността на 55 бр. телефони XIAOMI Redmi при износ от България
възлиза на 11 687.50 лева
(л.
46 от АНД № 212/2021 г.). Именно в този размер е следвало да бъде определено и
индивидуализирано наложеното на санкционираното лице административно наказание.
С наказателното постановление е бил определен по-висок размер на наложеното
наказание, който е бил съобразен от АНО въз основа на изготвено от митническите
органи становище. Същото не е обосновано, опровергава се от приетото по делото
заключение на вещото лице и в този смисъл правилно не е кредитирано от районния
съд. Съответно правилно съдът е преценил, че следва да измени наложеното на
наказаното лице наказание, но неправилно го е индивидуализирал. Съобразно
изложеното по-горе съдът е следвало да намали размера на глобата към посочения такъв
в т. 2, вариант 2 от експертното заключение. Като не е достигнал до този извод,
а вместо това е изменил НП № 190/2021 от 10.03.2021 г. на началника на отдел “МРР
Южна морска“, ГД “МРР“ - ЦМУ при Агенция „Митници“, в частта му по пункт II,
намалявайки същото на 960.08 лева, съдът е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново - по
съществото на спора, с което да се измени процесното НП, в частта му по пункт
II, като се намали размерът на наложеното на М.Ю.Я. административно наказание “Глоба“
от 11 858.00 лева на 11 687.50 лева.
Настоящият състав на касационната
инстанция не кретидира с доверие представената от наказаното лице в хода на
съдебното производство пред районния съд Фактура № 2021/0190 от 11.01.2021 г.
(л. 24, л. 49). Същата е била издадена по повод продажба на стоки, осъществена
между санкционираното лице, в качеството му на купувач и юридическо лице със
седалище гр.М., Република Германия, в качеството му на продавач. Датата на
осъществяване на тази продажба, според обективираното в документа, е 11.01.2021
г., тоест следва да се приеме, че след тази дата М.Ю.Я. е притежавал документ
за закупуване на мобилните устройства. От показанията на свидетеля Стратиев
обаче, който е имал преки и непосредствени впечатления от поведението на
наказаното лице, става ясно, че при извършването на проверката Я. е заявил, че
няма фактура, с която да докаже, притежанието на телефоните, но че „може да
намери“ такава. Отделно от това, според процесната фактура, продавач е немско
дружество и доколкото в нея не е посочено, че е съставена в България, то следва
да се приеме и че телефоните са закупени от Германия. От друга страна, от
показанията на свид. П. (л. 54 гръб) се установява, че на практика стоките са
придобити от „И. от гр. София“. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
посочените обстоятелства водят до извода, че фактурата, която по принцип
представлява частен документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила, е съставена само за целите на съдебното производство.
По изложените съображения, решението в
оспорената му част, макар и валидно и допустимо, следва да бъде отменено като
неправилно, вместо което следва да бъде изменено НП № 190/2021 от 10.03.2021 г.
на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване” – Централно митническо
управление, в частта му по пункт II, като се намали размера на наложеното
административно наказание “Глоба“ от 11 858.00 лева на 11 687.50 лева.
При този изход на спора искането на
касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00 лева, с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260098/31.05.2021
г., постановено по АНД № 212/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград, в
частта, с която е изменено Наказателно постановление № 190/2021 от 10.03.2021 г.
на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване” – Централно митническо
управление, при Агенция „Митници“, в частта по пункт II, като вместо това:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 190/2021 от 10.03.2021 г. на Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване
и разследване” – Централно митническо управление, при Агенция „Митници“, в
частта по пункт II, с която на М.Ю.Я., ЕГН : **********,***, за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
11 858.00 лева, като
НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание “глоба“ от 11 858.00 лева на 11 687.50
лева.
ОСЪЖДА М.Ю.Я., ЕГН :
**********,***, да заплати на Агенция „Митници“ направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.