ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7 / 4.1.2019 г.
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четвърти януари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………...............................……............................................
Прокурор...................................................................................................................
като разгледа докладваното от съдията ………..МАРИНОВ………….………
Гражданско дело номер.........1130..........по описа за............2018.............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Н.К. с която същият е
предявил срещу С.К. иск за развод по чл. 49 ал.1 във вр. с ал.3 от СК с който претендира : съдът да прекрати брака
му с ответницата С.К. като съдът да се произнесе , че вината за това дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им е изцяло на С.К.
. Същият
е
предявил и свързаните с горепосочения брачен иск и съответните небрачни искове по чл. 59
ал.2 от СК – с който моли съда да му предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Белинай К. като
същото да живее при него , като съдът да определи режим на лични
отношения на това малолетно дете с
ответницата С.К. негова майка при
режим на такива отношения който да бъде определен от съда по негово усмотрение
респ. преценка , като същият ищец е
предявил и искове по чл. 143 ал.2 от СК
с които моли съдът да осъди ответника
С.К. да заплаща ежемесечна
издръжка на горепосоченото си малолетно
дете Белинай К. в размер на 130 лв. за бъдеще време ведно с всички законни
последици от това , начиная от датата на предявяването на този иск. Същият ищец е предявил
и иск по чл. 56 от СК с който моли съда да постанови решение с което да му
предостави правото на ползване на семейното жилище находящо се в село Манолич, Община Сунгурларе
, обл. Бургаска , точно посочено в исковата молба.
Към исковата си молба ищецът прилага
писмени доказателства от които той заявява , че ще се ползва и иска съдът да допусне гласни
доказателства – разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдяните от него факти по исковата молба сочещи за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака му с ответницата и отношението на същата спрямо него и детето им .
Съдът провери настоящата искова молба и
намери, че така предявеният от ищеца брачен иск се явява допустим за разглеждане
и също такива се явяват и съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК , чл. 143 ал.2 от СК - за родителските права след развода спрямо
малолетното дете, за режима на лични отношения на това дете с
другия родител и за издръжката на същото
малолетно дете , както и искът по
чл. 56 ал.1 от СК – на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище
на страните, поради което счете , че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на
чл. 129 и чл. 130 от ГПК за което е изпратил препис от нея ведно с приложенията
към същата на ответника респ. ответницата С.К. по реда на чл. 131 и сл. от ГПК на която е указал да даде писмен
отговор в едномесечен срок, като й е
указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131 ал. 2 от ГПК и
последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за
възможността й да ползва правна помощ ако има
необходимост и право на това. В законния едномесечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответната страна съобразно предоставената й възможност е подала отговор по исковата молба по така
предявения срещу нея иск, като чрез
процесуалния си представител като на първо място оспорва
избраната местна подсъдност от ищеца, като в случая същият ответник е направил
възражение за неподсъдност на настоящото дело – местна такава по отношение на
КРС, като твърди, че в случая делото се явява подсъдно пред надлежния Бургаски районен съд по смисъла на разпоредбата на
чл. 105 от ГПК където й е постоянния адрес и настоящия й такъв ,
като и затова моли съдът да прекрати настоящото гражданско дело и да изпрати
същото за разглеждане пред надлежния Бургаски районен съд .
В случая съдът намира, че по този начин ответника
е направил възражение за неподсъдност на настоящото дело пред КРС по смисъла на
чл. 119 ал. 3 от ГПК и като такова това възражение следва да бъде разгледано,
като съдът следва да се произнесе с определение по този въпрос. В случая съдът
намира, че ищецът Н.К. който има постоянен адрес *** е предявил
настоящия иск за развод срещу ответника С.К. на дата 23.10.2018 г. пред Районен съд
Карнобат по смисъла на общата разпоредба на чл. 105 от ГПК с оглед
определяне на местната подсъдност, която да бъде такава по постоянния адрес на ответника в село Манолич , Община Сунгурларе , което населено място се
намира в Района на действие на Районен съд Карнобат и която обща норма определя местната подсъдност
на КРС за разглеждане на същия горепосочен иск за развод . Към датата на подаването на иска ответника С.К. е имала
за постоянен адрес ***, като към този момент е имала като настоящ адреса***
посочен в исковата молба.Видно от приложеното
от ответницата удостоверение за постоянен адрес *** и изготвената справка от Районен съд
Карнобат за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. е че
към един по – късен момент от подаването
на исковата молба , а именно да дата 09.11.2018 г. ответницата е променила постоянния си адрес на адреса . Съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ГПК е че настъпилите след подаването на исковата молба промени по фактическите обстоятелства , обуславящи
местната подсъдност не са
основания за препращане на делото е че настъпилата промяна в постоянния адрес
на ответницата след подаване на исковата молба , не влияят на
първоначалното валидно определяне на
местната подсъдност при подаването на исковата молба по смисъла на чл. 105 от ГПК. Затова съдът намира, че в
случая правилно ищецът при своя избор е определил местната подсъдност съгласно
разпоредбата на чл. 105 от ГПК и в този случай
така направеното възражение от ответника С.К. срещу определената от ищеца Н.К. местна подсъдност с подаването на исковата молба като
неоснователно следва да бъде отхвърлено, понеже съдът намира че делото се явява
подсъдно на КРС и следва да бъде разгледано от настоящия съд, като настоящото
възражение следва да бъде отхвърлено, като неоснователно с настоящото
определение.
В същия си отговор на исковата
молба ответницата С.К. твърди, че искът
за развод е допустим за разглеждане и се явява основателен и моли съда да постанови решение с което да прекрати брака между страните
по делото като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищеца , като по този начин оспорва молбата като неоснователна в частта й относно причините за развода и вината , прави
възражения срещу другите искове предявени от ищеца , като
ги счита за напълно неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като
такива. По този начин с оглед на същите възражения , ответницата моли
съдът да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете , а на бащата на същото
–
ищецът по делото съдът да определи режим на лични отношения с това
дете посочен от ответника в отговора му
, както и същият да бъде осъден да заплаща по
500 лв. ежемесечна издръжка на детето, като същият ответник моли ако не бъдат
предоставени на него упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете на страните по делото , то да му бъде определен посочения от нея режим на
лични отношения с това малолетно дете. Освен това същата ответница твърди, че
няма претенции относно това на кого да бъде предоставено правото на ползване на
семейното жилище на страните по делото, като моли съдът да постанови възстановяването на предбрачното
й фамилно име Моллаюсеин след развода . Същият ответник е направил доказателствени искания по които
съдът намира , че следва да се произнесе в съдебно заседание съобразно
естеството им.
Ищецът е поискал съдът да допусне
да разпит трима свидетели , които ще бъдат доведени от него и които свидетели да дадат показания с които да
установят , че е налице дълбокото и непоправимо
разстройство на брака му с ответницата ,
причините за разстройството на брака им и вината затова , както и притежавания
от него родителски капацитет свързан с полагането на грижи и възпитанието на детето
и по отношение на други обстоятелства
наведени от него в исковата молба , който той е подал. Това искане съдът
намира, че следва да бъде уважено , като основателно . Същият ищец е поискал
назначаването на исканата от него
съдебно- психиатрична експертиза , като съдът намира , че следва да
допусне и назначи такава ,едва в съдебно заседание след изслушването на
исканите свидетели и при събирането на други и респ. нови доказателства , както
и с оглед даването на възможност на ответницата да поиска поставяне на нови задачи по същата експертиза.
Настоящия иск съдът намира , че на основание чл. 140 от
С нарочна
молба ищецът е поискал назначаване на
заседание по определяне на привременни мерки , който да регулира отношенията между родителите по повод на малолетното им дете, като са
изложени подробни обстоятелства затова и са поискани допускане на доказателства
. Съдът намира, че искането е основателно
и като такова следва да бъде уважено
като на основание чл. 323 от ГПК следва да бъде насрочено съдебно
заседание по определяне на привременните мерки относно малолетното дете на
страните по делото.
Предвид горното, Карнобатският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2019 г. от 10.50 часа, за която
дата и час да се призоват страните по делото.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищецът Н.К. е предявил срещу С.К.
иск за развод по чл. 49 ал.1 във вр. с ал.3 от СК с който претендира : съдът да прекрати брака
му с ответницата С.К. като съдът да се произнесе , че вината за това дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им е изцяло на С.К. . Същият е предявил и свързаните с горепосочения
брачен иск и съответните небрачни искове
по чл. 59 ал.2 от СК – с който
моли съда да му предостави упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Белинай К. като
същото да живее при него , като съдът да определи режим на лични
отношения на това малолетно дете с
ответницата С.К. негова майка при
режим на такива отношения който да бъде определен от съда по негово усмотрение
респ. преценка , като същият ищец е
предявил и искове по чл. 143 ал.2 от СК
с които моли съдът да осъди ответника
С.К. да заплаща ежемесечна
издръжка на горепосоченото си малолетно
дете Белинай К. в размер на 130 лв. за бъдеще време ведно с всички законни
последици от това , начиная от датата на предявяването на този иск. Същият ищец е
предявил и иск по чл. 56 от СК с който моли съда да постанови решение с което
да му предостави правото на ползване на семейното жилище находящо се в село Манолич, Община Сунгурларе
, обл. Бургаска , точно посочено в исковата
молба.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора,
като им УКАЗВА за по-благоприятните
последици при постигане на спогодба.
НА ОСНОВАНИЕ с чл. 140 ал. 1 от ГПК допуска представените към исковата молба писмени
доказателства, приложени от ищцовата страна по делото.
На основание чл. 169 ал.3 от ГПК допуска до разпит исканите от ищцовата страна по
делото трима свидетели при довеждане за установяване
на твърдяните от същата факти
по исковата молба сочещи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака му с
ответника по вина на същия ответник и тези
свързани с отношение на ответника С.К. към него и детето им.
На основание чл. 169 ал.3 от ГПК допуска до разпит исканите от ответната страна по делото шестима свидетели при режим на довеждане довеждане за
установяване на твърдяните от него
факти по отговора му на исковата молба сочещи за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака му с ищцата и за установяването на причините за разстройството
на брака и вината затова , както и за
притежавания от него родителски капацитет
свързан с полагането на грижи и възпитанието на децата им .
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 154 от
ПРЕПИС от настоящото определение
да се изпрати на страните, като препис от отговора на исковата молба на ответника
да се изпрати на ищецът по делото , като
указва на страните по делото , че в
едноседмичен срок могат да вземат становище във връзка с дадените им указания
от съда и проекто доклада по делото , както и да изпълнят указанията на съда
във връзка с процесуалните действия на същите .
Насрочва за дата 18.01.2019 г. от
14.00 часа заседание по определяне на
привременните мерки по отношение на страните по делото и малолетното им дете .
На основание чл. 169 ал.3 от ГПК
допуска до разпит в същото съдебно заседание на исканите от ищцовата страна 3-
ма свидетели при режим на довеждане .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: