Определение по дело №133/2023 на Административен съд - Монтана

    O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                       

                                       06.02.2023г.                        

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:  

 

                                                                  Председател : Огнян Евгениев

 

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във  вр. с ал.2 от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.6 от  Закон за движение по пътищата (ЗДвП)

С жалба на М.Б.А. *** се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС за оспорващият за срок от 18 месеца. В жалбата е формулирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната заповед, като са изложени доводи, че от изпълнението и ще настъпят имуществени и неимуществени вредоносни последици..

Настоящата съдебна инстанция счита искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение за процесуално допустима. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО при следните доводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тъй като в специалния закон - ЗДвП, не са предвидени условията, при наличие на които може да бъде спряно изпълнението на административните актове, с които се иззема на имота, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), по аналогия на закона следва да бъдат съобразени предпоставките, въведени в материалноправната норма на чл.166, ал. 2 АПК. Такива основания за спиране са посочените в същата норма обстоятелства - наличието на значителни или трудно - поправими вреди, които ще настъпят в патримониума на жалбоподателя от предварителното изпълнение на акта. За да допусне законодателят предварително изпълнение по силата на закона, е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказват от органа. Оспорващият следва да докаже наличието на някоя от посочените в същия чл. 60, ал.1 АПК предпоставки, но в своя полза. Или следва да обоснове настъпването на значителни или трудно - поправими вреди за себе си. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като трудно - поправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Съдът намира, че оспорващият не е обосновал и доказал вероятното настъпване на значителни или трудно – поправими вреди в своя и на семейството си патримониум. Като значителна и трудно поправима вреда следва да се определи само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, а в случая, ако административния акт бъде отменен като незаконосъобразен за оспорващия е налице правна възможност да реализира правата си в рамките на исково производство, в което да установи претърпени имуществени вреди за себе си и членове от семейството му, респективно по делото не се установява, че оспорващия би претърпял значителна и трудно поправима вреда, която да обоснове основание за спиране на предварителното изпълнение.

В случая искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение изхожда от оспорилия административния акт, тоест е процесуално допустимо, но не е подкрепено от каквито и да е доводи и доказателства от които може да се изведе извода, че от допуснатото предварително изпълнение по силата на закона ще настъпят значителни или трудно поправими за оспорващия вреди. Пълнотата изисква да се отбележи, че по аналогична фактическа обстановка е произнасянето на ВАС с Определение №9026/17.10.2022г. по адм.дело №9337/2022г.

При тези доводи и на основание чл.166, ал.4 във  вр. с ал.2 Административно процесуален кодекс (АПК) и във връзка с чл.172, ал.6 ЗДвП, като прие искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР за неоснователно, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаване му.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: