Решение по дело №302/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на „ДАРИ СТАРТ“ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление в гр.Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С. У., подадена чрез представител по пълномощие адв.Д. Б. от АК гр.София, срещу Ревизионен акт №Р-03001923005194-091-001/08.05.2024г., потвърден изцяло с Решение №121/26.07.24г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите 01.01.2021г.-31. 12.2022г. в размер на 22 688.67 лева - главница и 5 099.77 лева- лихви,както и лихва за неправомерно ползван данъчен кредит по ЗДДС за данъчни перио- ди: м.03./21г.; м.08.21г.; м.09/21г.; м.09.22г. и м.01.23г.,в размер на 11.78 лева.

Оспорващото дружество поддържа, че обжалваният акт бил немотиви- ран (чл.122 ал.3 ДОПК) и необоснован, като доминират оплакванията, че неправилно бил приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на допълнителна основа за облагане с данъци, в ракурса на чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че приложеното основание от чл.122 ал. 1 т.4 ДОПК, в хипотезата - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за периодите 2021г. и 2022г., не било доказано, а почивало на предположения, тъй като счетоводството му било водено редовно и били представени изисканите от приходните органи счетоводни документи,необходими за правилното установяване на данъчната основа. В този контекст твърди, че отчетният период за прекия данък е календарната година (т.9 от Счетоводен стандарт №1), в какъвто смисъл е и чл.21 ал.1 ЗКПО,а дружеството било подало Годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО и свързаните с тях Годишни финансови отчети, за ревизираните години 2021г. и 2022г., от които приходните органи са били в състояние да определят данъчната основа и размера на дължимите задължения за прекия данък, а липсата на пречки за това, изключвало приложението на чл.122 ал.1 т.4 ДОПК. В същата връзка поддържа, че обобщаването на счетоводната информация от водените сметки ставало посредством съставянето на годишна оборотна ведомост в края на всеки отчетен период, от която се виждали дебитните и кредитни обороти по всяка счетоводна сметка. Такива годишни оборотни ведомости били представени и за двете данъчни години 2021 и 2022,ведно с хронологични счетоводни регистри, което било отстрани-ло всякакви пречки пред ревизиращия екип да проследи движението по тях и да определи основата за облагане.Ето защо поддържа,че фактическите констатации на органите по приходите, за несъответствие между крайните салда на сметките в оборотната ведомост и главната книга за 2021г. и началните такива за 2022г., били ирелевантни, тъй като размерът на приходите и разходите за съответния данъчен период, се установявал от оборотите, отчетени по приходните и разходни счетоводни сметки, а не от салдата по тях, които с оглед правилата на счетоводната отчетност, не завършвали със салдо към 31.12, а оборотите им се прехвърляли по други сметки, позовавайки се на т.20.2 от Счетоводен стандарт (СС) №1. С тези аргументи жалбоподателят възразява срещу приложения особен ред за облагане, което водело до необоснованост на оспорения РА, а следователно и до неговата незаконосъобразност.

Оспорващото дружество възразява срещу извода на приходните органи относно неправилно отчитане на разходи за външни услуги, представляващи „транспортна услуга по опис“,обективирани в две фактури от м.01.2021г. на „Хидрострой България“ ЕООД, през данъчната година на издаване на фактурите и извършените плащания по тях, а не към годините, в които реално са извършени превозите (2018г., 2019г. и 2020г.),подробно описани по пътни листи, товарителници, дата на пътния лист, вид на товара, рег. номер на автомобила, начален и краен километраж, изминати километри и дестинация на доставката. При спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи, според органите по приходите, разходите по посочените фактури в размер на 125 238.00 лева са отнесени в увеличение на финансовия резултат за 2021г. В противовес на това жалбоподателят твърди, че релевираните превози били извършени по Договор за транспорт с продължително изпълне- ние (какъвто е представен след двукратни указания на съда), съгласно който за заплащането на периодично извършвания транспорт било предвидено възнаграждение за превозвача,което ставало дължимо при изтичане на срока на договора през 2021г., когато било обективно възможно да се изчисли неговия размер.Ето защо поддържа,че издаването и отчитането на фактурите от доставчика през 2021г. съответствало на т.5.1 от СС №18 „Приходи“. В същия контекст поддържа, че отчитането на транспортните разходи за извършени превози през периода 2018г.-2020г., през 2021г. било съответно и на правилата от СС №2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“,каквито с оглед установения предмет на икономическата дейност на жалбоподателя, са дървесина от различните видове. В случая, материалните запаси били заприходявани по тяхната доставна стойност, която с оглед на т.4, т.5.1 от СС №2 включвала сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и другите такива, направени във връзка с доставянето им, вкл. разходи за превоз. Поради това твърди, че към момента на покупката на стоково-материалния запас не се правели записи по разходните сметки, а по материалните сметки за заприходяването му като актив. В тази връзка поддържа, че транспортните разходи по двете процесни фактури, с които е преобразуван счетоводния финансов резултат за 2021г., представлявали част от доставната стойност на материалните запаси и поради това не били отчетени към момента на извършаване на превозните услуги в периода 2018г. -2020г.,а към момента на реализацията им през 2021г. когато са отписани като продадени (транспортираните до базата му материални запаси). Дори и да се приемало становището на ответния орган, то следвало конфликтното отчитане да се счете за счетоводна грешка, чието отстраняване било регламентирано в Глава дванадесета на ЗКПО. След изпълнение на регламентацията от чл.75-чл.79 ЗКПО, щяла да се намали печалбата и корпоративния данък за 2018г., 2019г. и 2020г. и да се формира надвнесен такъв за посочените години, който изцяло щял да покрие размера на задълженията за преки данъци, определени с оспорения РА. Релевираната счетоводна грешка приходните органи били длъжни служебно да констатират, при спазване на принципа от чл.5 ДОПК, във връзка с чл.81 ЗКПО, което като не са направили, били нарушили закона.

Оспорващият възразява и срещу увеличението на финансовия резултат с разликата между балансовата стойност на продадените активи по данни от ОПР за 191 000.00 лв. и определената в хода на ревизията отчетна стойност на продадените стоки в размер на 97 542.02 лева. Твърди, че неправилно бил приложен методът на средно претеглената стойност,уреден с т.9.2 б.“б“ от СС №2, от ревизиращия екип, което довело до необосновано увеличаване на финансовия резултат, посредством намаляване на признатите разходи (отчетна стойност на продадените стоки) по гореописания начин.В обобщение на горните оплаквания, с жалбата се поддържа наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,вр. с чл.146 т.3 и т.4 АПК - допуснати съществени нарушения на данъчно-ревизионните правила и неправилно приложение на материалните данъчни закони.

С молба вх.№1492/02.10.24г. (л.1267-л.1268), в изпълнение на указания на съда, жалбоподателят е уточнил (бланкетно), че претендира пълна отмяна на процесния РА, вкл. относно неотчетените приходи от финансиране от Агенцията по заетостта в размер на 2 007.77 лева през 2021г.; непризнатите разходи по 4 фактури, отразени в с/ка 601 „Разходи за основна дейност“, по които получател не е „Дари Старт“ЕООД в размер на 363.32 лв.; непризнатите от приходните органи разходи за задължителни осигурителни вноски в сч.с/ка 605 в размер на 9 289.39 лева; приложената амортизационна норма от 15%, вместо 20%; както и относно отчетените финансови разходи по сч.с/ка 629 в размер на 2 366.92 лева, намерили отражение в сч.с/ка 123, за които е установено, че представляват банкови такси, удържани от сметките на ЕООД, чиито общ размер е 2 245.99 лева, в т.ч. 1 870.70 лева в ПИБ и 375.29 лева в Инвестбанк, като с разликата е коригиран финансовият резултат за 2021г. Пълното оспорване означава,че такова се поддържа и по т.2 (от диспозитива) „Задължения за ДДС по ЗДДС“ за данъчни периоди: м.03.21г.; м.08.21г.; м.09. 21г.; м.09.22г. и м.01.23г. Същите представляват лихви за периодите, в които неправомерно е ползван данъчен кредит от оспорващото дружество по 6 фактури,в които не е вписано като получател.През д.п. м.май.23г. е отразило в дневника за покупки с отрицателен знак шестте фактури. Задължението за лихва и нейния размер са нормативно регламентирани, което е налагало жалбоподателят да посочи какво оспорва в тази част от РА,вкл. след изрично дадени му указания, каквото липсва и в уточняващата жалбата молба.

Главното възражение е свързано с твърдение за несъответствие на оспорения РА с материалния закон, като се атакува изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на приходните органи относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК. Последното било довело до неправилно определяне на основата за облагане с данъци за ревизираните 2021г. и 2022г. Оспорването (по принцип/бланкетно) на РА в горните части, не съдържа никакви фактически или правни аргументи за твърдяната незаконосъобразност, каквито няма изложени и в Писмените бележки (л.1435-л.1438), въпреки което се претендира пълна отмяна на оспорения Ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.1441).

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите гр.София, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Д. М. (л.1254), оспорва изцяло жалбата.В писмени молби (л.1378;л.1447;л.1506-л.1507) и Становище по съществото на спора (вх.№682/11.04.25г. на АС-Силистра) поддържа главните решаващи изводи на приходните органи,като счита,че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалните данъчни закони. Оспорва допълнителните заключения на приетата Съдебно-счетоводна експертиза, в частта им за установената отчетна стойност на продадените стоки (различни видове дървесина) по метода „средна цена“ през 2021г. от жалбоподателя, като релевира обстоятелство, че при изписването по фактури, дървесината била в пространствени кубици, а при заприходяването ѝ при жалбоподателя (така била получавана и от ТП“ДГС“) - в плътни кубици, откъдето идвала разликата в установените продадени количества от ССЕ и приетите от приходните органи значително по-малко.Придържа се към мотивите, изложени в Решение №121/26.07.2024г. на ответния орган, потвърждаващо оспорения РА, както относно наличието на предпоставките от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, така и относно материалната законосъобраз- ност на изводите на приходните органи, установяващи допълнителни задължения по ЗКПО, ведно с лихви на основание чл.175 ал.1 ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ).

Относно непризнатите разходи за транспортни услуги по двете фактури от м.01.2021г., издадени от „Хидрострой България“ЕООД поддържа, че с отразяването на стопанските операции през 2021г., независимо, че превозите са извършвани през 2018г., 2019г. и 2020г.,жалбоподателят е нарушил базови принципи на счетоводната отчетност,визирайки - принципа на начисляването, според който ефектите от сделките и други събития се признават към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; - принципа на предимство на съдържанието пред формата; - принципа на документалната обоснованост; - принципа на съпоставимост на приходите и разходите. Твърди, че тези разходи отчетени впоследствие (след действително извършените стопански операции) в дебитните обороти на сч.с/ка 611 „Разходи за основната дейност“ са дали отражение с размера си върху финансовия резултат за 2021г.,който правилно е преобразуван от приходните органи. Развитата теза за „счетоводна грешка“, се атакува като голословна, от една страна, защото ако обсъденото по-горе неправилно отразяване на стопанските операции, довело до преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР) за 2021г., съгласно чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО,с непризнаването за данъчни цели на процесните транспортни разходи, като документално необосновани, по хипотезата от чл.26 т.2 ЗКПО, е било резултат на човешка грешка/опущение, то е следвало жалбоподателят да ангажира доказателства за това, вкл. да направи изчисления или да поиска експертиза за установяване на размера на включените в доставната стойност на стоковите запаси през релевираните години средства за техния транспорт, вкл. как те са се отразили на СФР и налице ли е надвнесен корпоративен данък за същите години, който евентуално да бъде приспаднат от процесното задължение, установено с РА. От друга страна - се поддържа, обратно на твърдението в жалбата, че приходните органи са нямали служебно задълже-ние да извършват установявания в горния смисъл, извън възложения им времеви и предметен обхват на ревизията,т.е. нямало е как да проверяват счетоводството и съответното отразяване на конфликтните части от него (включвала ли е доставната стойност при заприхождаване на въпросните стоки и транспортни разходи, в какъв размер и как това се е отразило на СФР), за периоди извън възложените с ревизията (Вж.ЗВР-л.1240).

С оглед на горните доводи се настоява жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК,във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм.ДВ,бр.14/25г.), при уточнен материален интерес по делото от 27 800.22 лева, доколкото се иска пълна отмяна на оспорения РА. Заявено е и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от оспорващото дружество по чл.78 ал.5 ГПК.

Производството е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във вр. с чл.145 и сл. АПК и §2 ДР ДОПК . Съдът, като обсъди изложените в жалбата възражения и становищата на страните, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от адресата на оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета,във връзка с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт

№Р-03001923005194-091-001/08.05.2024г., потвърден с Решение №121/26.07. 2024г. на Директора на Д„ОДОП“ Варна при ЦУ НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите 01.01.2021г.-31.12. 2022г. в размер на 22 688.67 лева - главница и 5 099.77 лева - лихви, както и лихва за неправомерно ползван данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м.03./21г.; м.08.21г.; м.09/21г.; м.09.22г. и м.01.23г., в размер на 11.78 лева.

От данъчно-ревизионната преписка се установява, че ревизията е започнала със ЗВР №Р-03001923005194-020-001/29.08.23г. (л.1240), издадена от Б. С. С., изпълняващ длъжността „***, която е връчена електронно на ревизираното лице на 25.09.2023г. Същата е с предметен обхват - установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. както и за данък върху добавената стойност за периода:01.02.2021г.-31.07.2023г. Възложена е на Д. Н. Б. - *** и Д. Т. Р. - ***. Със ЗИЗВР №Р-03001923 005194-020-002/19.12.2023г. е продължен срокът ѝ до 23.02.2024г. В този времеви отрязък възложилият ревизията Б. С. е придобил право на пенсия и считано от 01.01.2024г. е прекратено служебното му право-отношение (л.46). С преписката е представена Заповед №Д-10/02.01.2024г. на Директора на ТД НАП гр.Варна по чл.112 ал.2 ДОПК (л.48), в която фигурира Д. Н. Б. - и.д.*** (Вж.Заповед №33-11/03.01.2024г.-л.47). С Решение №Р-03001923005194-098-001/05.01.2024г. (л.1233) на Директора на ТД НАП Варна,правомощия от кръга на нормираните с чл.112 ал.2 ДОПК, са възложени на Д. Н. Б., а на Н. И. И. - функцията на *** съгласно Заповед № Д-4/02.01.2024г. на същия орган (л.45). Със ЗИЗВР №Р-03001923005194-020-003/05.01.24г., възлагащият ревизията приходен орган е потвърдил качеството на Н. И. И. на *** (л.1231); предметният ѝ и темпорален обхват,вкл. срока за нейното приключване. Всички посочени до тук заповеди са надлежно връчвани по електронен път на законния представител на оспорващото дружество.

Със Заповед (л.49-л.50) на директора на ТД НАП Варна, в случаите по чл.7 ал.3 ДОПК, са оправомощени кръг от служители, изпълняващи длъжност ***, за действия при изземване решаването на ревизионно производство,в който под №7 е включена Д. Н. Б. В. връзка с подписването на Заповед №33-11/03.01.24г. от зам.изп.директор на НАП Г. Д., е представена Заповед №ЗЦУ-ОПР-38/23.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП (л.1264), свидетелстваща, че в хипотези на заместване, е оправомощен да изпълнява функциите на изпълнителен директор на НАП. Следователно, съгласно чл.113 ал.6 ДОПК, длъжностното качество на ръководителя на ревизията е удостоверено по делото, вкл. в контекста на чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП.

ЗИЗВР от 05.01.2024г.,издадена от Д. Н. Б.,определяща краен срок за приключване на ревизията 23.02.2024г., е връчена електронно на жалбоподателя на 05.01.2024г. (л.1230). Видно от писмени обяснения на счетоводителя на „Дари старт“ЕООД от 11.03.24г. (л.107), в срока за издаване на Ревизионния доклад от чл.117 ал.1 ДОПК, са постъпвали относими доказателства от ревизираното дружество (л.101-л.105). На 10.04.2024г. РД е бил съставен и надлежно връчен на жалбоподателя (л.78). Същият не е бил оспорен по реда на чл.117 ал.5 ДОПК и е последвало издаване на РА в сроковете от чл.117-чл.119 ДОПК.

При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, настоящият състав установи, че ревизията е възложена и проведена от компетентни приходни органи. Същата е приключила в определения срок, законосъобразно продължен в хипотезата на чл.114 ал.4 ДОПК. Процесният по делото РА също е издаден от компетентни органи, съгласно регламента от чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Актовете са подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (Загл.изм.ДВ,бр.85/17г.), приравнен на саморъчен с чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.25 ал.1 ЗЕДЕУУ, за всеки един от тях (диск на л.25).

С Протокол №Р-03001923005194-ППД-001/15.12.2023г. (л.787-л.789) събраните документи в хода на проверка с УИН:П-03001923099462, са при-общени към доказателствената съвкупност на процесната ревизия и видно от дадено обяснение от счетоводителя на оспорващото дружество от 07.06. 2023г. (л.145-л.146; л.176-л.177) е, че има договор за счетоводното му обслужване от 26.01.2022г., като аналитичните справки е получила след 30. 06.2022г.,а данните в тях не съответствали на декларираните в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите (ОПР) за 2021г., което наложило, със съдействието на деловодителката на дружеството, да заложи начални салда за 2022г. по всички разчетни сметки и да заведе наличното количество дървесина към 01.01.2022г. Последното сочи на липса на количествено начално салдо към 01.01.2021г. на дървесината по сч.с/ка 304 „Стоки“. По данни от Аналитичния дневник на с/ка 702 „Приходи от продажби на стоки“ за 2021г. (л.1023-л.1025), видно от последния ред „Общо 702“ е, че дружеството е продало 4 230.49 куб.м дървесина (различни видове),а според записванията в Аналитичния дневник на с/ка 304 „Стоки“ (л.946-л.947-гръб) е закупило 3 061.44 куб.м. дървесина, което не кореспондира с продадената дървесина в значителен обем от повече от 1 200 куб.м., което при липса на начално количествено салдо препятства установяването на оборотите за 2021г. и съответните на тях постъпления от продажби.

Съпоставяйки записванията в Оборотната ведомост на оспорващото дружество за 2021г. (л.406) и Главната книга за всички сметки за същия период, с началните салда към 01.01.2022г. приходните органи установили съществени разлики в стойността на крайното салдо към 31.12.2021г. по голям брой счетоводни сметки (Оборотна ведомост) и началното салдо по същите сметки към 01.01.2022г. Последното, преценено ведно с обсъдените по-горе разминавания, обосновали извод за наличие на обстоятелството по т.4 на чл.122 ал.1 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на ЗОВ, са унищожени не по установения ред.

В изпълнение на регулацията от чл.124 ал.1 ДОПК на 28.12.2023г. връчили електронно на оспорващото дружество (л.142) Уведомление №Р-03 001923005194-113-001/28.12.23г., редуцирайки хипотезите от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК до „воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за периода 2021г. и 2022г.“, поради което основата за облагане с корпоративен данък (01.01.2021г.-31.12.2022г.) и с ДДС (за д.п. от 01.02.2021г. до 31.12.2022г.) ще бъде определена по реда на чл.122-чл.124а ДОПК, като е предоставен 14-дневен срок на РЛ за становище и представяне на доказателства.Връчено е и Уведомлението по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК (л.139-л.140). На 05.01.2024г. по Опис (л.136-л.137) са били предадени първични счетоводни документи (фактури); ведомости и справки за наличности на дървесина, които не са довели до преодоляване на тежкото несъответствие в крайните салда към 31.12.2021г. по счетоводните сметки и началните такива към 01.01.2022г.

Ревизиращият екип е установил, че дейността на „Дари старт“ЕООД е добив на дървесина и нейната продажба на едро и дребно, като за целта дружеството стопанисва складова база в [населено място], където разполага и с офис с регистриран ЕКАФП.

Съгласно принципа от чл.26 ал.1 т.5 ЗСч, за независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс, всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния или следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. Този именно базов счетоводен принц;ип е нарушил жалбоподателят със значимите несъответствия в крайните салда на сметките за 2021г. и началните за 2022г. Релевираните разминавания са установими при обичайна съпоставка на коментираните по-горе Главна книга и Оборотна ведомост за двете процесни години, но за безспорност на наличието на основанието по чл.122 ал.1 т.4 ДОПК, са потвърдени и от приетата, без възражения от жалбоподателя, основна Съдебно-счетоводна експертиза,която е кредитирана от настоящия състав в пълнота (за допълнителните ССчЕ ще се изложат впоследствие съображения). Видно от отговора на задача 5 (след отстраняване в съд.зас. на 28.11.2024г. на техническа грешка, в колона 3 на таблицата на стр.6 от заключението - вместо 31.12.2022г., както погрешно е записано, да се чете 01.01.2022г.) е, че са налице съществени разминавания по посочените счетоводни сметки. Вещото лице допълва таблицата с още един ред относно сч.с/ка 411 „Клиенти“, чието салдо към 31.12.2021г. е 0 (нула) лева, а към 01.01.2022г. е 42 280.80 лева по дебита. В обобщение, при защитата на заключението в съдебно заседание, вещото лице няма колебания, че счетоводството на оспорващото дружество, за процесната 2021г. не отговаря на нормативните изисквания, каквато е хипотезата по чл.122 ал.1 т.4 ДОПК.За да бъде изчерпен въпросът с възражението,че годишната оборотна ведомост в края на всеки отчетен период обобщава счетоводната информация от всички сметки и служи за проверка на дебитните и кредитните обороти по тях и като такава, ведно с ГДД по чл.92 ЗКПО, е достатъчна за определяне на данъчната основа за облагане по общия ред, с позоваване на т.18.1,“б“ и т.20.2 от СС №1 (които не казват нищо по-различно от чл.26 ал.1 т.5 ЗСч), следва да бъде отклонено като несъстоятелно. Неоснователно оспорващият поддържа и, че разминаването в салдата не препятствало установяването на приходите и разходите, респ. на данъчната основа, тъй като тези размери (на приходи и разходи) за съответния период, се установявали от отчетените обороти по счетоводните сметки, а не от салдата по тях, които по правило (според жалбоподателя) не завършвали със салдо към 31.12., а оборотите им се прехвърляли изцяло по други сметки. Последното дори и да е вярно, следва да стане с вземане на съответни счетоводни операции, за каквито дружеството не твърди да са извършени, а още по-малко доказва.

В обобщение настоящият състав приема, че отчитането на приходите и разходите през съответната данъчна година, не може да се разглежда изолирано, по всяка отделна счетоводна сметка (сама за себе си), а единствено в тяхната корелативност, което императивно следва и от базовите принципи в счетоводството. Оборотите по една сч.с/ка винаги намират отражение и в друга/и сметка/и, т.е. не могат да бъдат разглеждани изолирано, което сочи, че салдата по тях и тяхната кореспондентност са с правна значимост и същите следва да съвпадат, включително в хипотези като обсъжданата. Ето защо, съответно на закона (арг.чл.122 ал.1 т.4 ДОПК), ревизията е проведена и приключила по особения ред, като основанието за това е несъмнено доказано в процеса. Съобразявайки чл.161 ал.3 ДОПК, са дадени указания на оспорващото дружеството, че следва да представи доказателствата, с които разполага за удостоверяване на твърденията си, предвид действието на законовата презумпция от чл.124 ал.2 ДОПК, която действително е оборима, но тежестта за това се носи от него.

Централните спорни моменти в процеса са съсредоточени в две направления: -относно отчитането на разходи за външни услуги,в сегмента на 2 фактури,издадени от „Хидрострой България“ЕООД,с предмет „транспортна услуга по опис“- фактура №**********/15.01.21г. с данъчна основа от 80 166 лева и ДДС-16 033.20 лв. (л.108-л.118) и фактура №**********/29.01.2021г. с данъчна основа от 45 072 лв. и ДДС- 9 014 лв. (л.119-л.124) и съпътстващите ги описи; както и - относно определената от приходните органи отчетна стойност на продадените стоки през 2021г. в общ размер на 97 542.02 лева, вместо посочената в ОПР от жалбоподателя балансова стойност на продадените активи от 191 000 лева.

По останалите установявания на приходните органи, довели до преобразуване на СФР за 2021г. и за 2022г., в посока на увеличаването му, практически не са релевирани конкретни възражения, а е налице бланкетно оспорване и искане за тяхната отмяна, независимо от което и, в изпълнение на задължението си от чл.168 ал.1 АПК,вр. с §2 ДР ДОПК, настоящият състав следва да ги обсъди. Намира за съответни на фактите по делото установяванията на приходните органи, потвърдени в цялост от приетото основно заключение на ССЕ, относно:

- неотчетените приходи от финансиране от Агенцията по заетостта, възлизащи на 2 007.77 лева през 2021г., с които е увеличен СФР за 2021г.;

- неправилно отчетени разходи по четири фактури, отразени в с/ка 601 „Разходи за основна дейност“, по които получател не е „Дари Старт“ЕООД, в общ размер от 363.32г., което е дало основание по реда на чл.26 т.1, вр. с чл. 23 ал.2 т.1 ЗКПО, за коригиране размера на разходите за основна дейност за 2021г. с горната сума;

- отчетените разходи за възнаграждения на наетия персонал по сч. с/ка 604 в размер на 32 635.62 лева (л.1019) и свързаните с тях разходи за ЗОВ в сч.с/ка 605 в размер на 9 289.39 лева (л.1019-гръб-л.1021-гръб),които суми са намерили отражение в сч.с/ка 6111 Дейност 1, органите по приходите съпоставили с платежните ведомости (л.1103-л.1120) и вярно са установили, че за периода м.01.21г.-м.12.21г. са начислени възнаграждения на персонала в размер на 32 960.62 лева и разходи за осигуровки от 6 358.38 лева, като с разликата е преобразуван СФР;

- за активите, заведени в група 20 през 2021г. са начислени в с/ка 241 амортизации, отчетени в с/ка 603 „Разходи за амортизации“ и намерили отражение в с/ка 6111 Дейност 1 (без представени счетоводен и данъчен амортизационен план за 2021г.) При условията на чл.55 ал.1 и ал.2 ЗКПО, ревизиращият екип е изготвил ДАП и е установил разход за амортизации в общ размер на 3 140.59 лева, а не декларирания от жалбоподателя от 5 443.47 лева, прилагайки несъответна за групата активи амортизационна норма от 20%, вместо допустимата - 15%.По същия механизъм е установен размера на разходите за амортизация за 2022г., довел до намаляване на разходите с 344.69 лева, съгласно таблица на стр.17-18 от РД. Разходът за амортизации за 2022г. е установен на 5 113.09 лева (5 457.78 лв. - 344.69 лв.);

- отчетените финансови разходи по сч.с/ка 629 в размер на 2 366.92 лева, намерили отражение в сч.с/ка 123 е установено, че представляват банкови такси, удържани от сметките на дружеството, чиито общ размер е 2 245.99 лева, в т.ч. 1 870.70 лева в „Първа инвестиционна банка“АД и 375.29 лева в „Инвестбанк“АД. С разликата е коригиран финансовият резултат за 2021г.;

- за 2022г. отчетеният разход за доставка на гориво на стойност 127.83 лева по фактура №**********/03.09.22г., в която не е вписан като получател „Дари Старт“ЕООД, на основание чл.26 т.1, във връзка с чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО е довел до коригиране размера на разходите за 2022г., в посока на тяхното намаляване с горната сума;

- относно лихвата по ЗДДС - установено е, че дружеството е ползвало неправомерно право на данъчен кредит в общ размер на 99.80 лева по шест фактури, в които не е вписано като получател по доставките (подробно описани в таблица 1 на стр.10 от РА, отнасящи се главно до покупка на материали и гориво). Жалбоподателят е коригирал ползвания данъчен кредит, като през данъчен период м.май.2023г. е отразил същите шест фактури в Дневника за покупки с отрицателен знак. Ето защо и на основание чл.175 ДОПК приходните органи са начислили лихви за периодите, в които неправомерно е ползван данъчния кредит, възлизащи на 11.78 лева. (Вж. Решение №7556/19.06.24г.,адм.д.№3536/24г., IО на ВАС)

Относно непризнати разходи за външни услуги с предмет „транспортна услуга по опис“, обективирани в две фактури, издадени през м.януари.2021г. от „Хидрострой България“ЕООД, настоящият състав намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни. Това е така защото фактури №0100000 197/15.01.21г.и №**********/29.01.21г. сочат общо стойността на извършени превози през 2018г., 2019г. и 2020г., видно от съпътстващите ги описи.

Както беше обсъдено вече релевираното оплакване за неправилно провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, се отклонява като неоснователно, защото това, че в конкретните хипотези не се е наложило използване на методите от чл.122 ал.2 ДОПК (аналог, заместване, допълване), а приходните органи, за да определят максимално вярно основата за облагане с данъци, са ползвали информация от събраните документи от трети лица, протоколи от насрещни проверки, включително от „Хидрострой България“ЕООД и представени документи от оспорващото дружество,не означава,че ревизията е проведена и приключила по общия ред. В какъв контекст настоява жалбоподателят да се приеме воденото от него счетоводство за „редовно“ не е ясно в данъчния спор, тъй като нормативното изискване е друго:„… или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане,както и …“.Последната хипотеза,според настоящия състав, е налице,видно и от заключението на ССЕ, освен основателните доводи на ответника по този въпрос.

Процесните транспортни разходи, отчетени впоследствие (след действително извършените стопански операции) в дебитните обороти на сч. с/ка 611 „Разходи за основната дейност“, са дали отражение с размера си върху финансовия резултат за 2021г., както основателно счита ответният орган.Същият намира за логически неиздържано твърдението на оспорващия че към момента на придобиване на стоките били заприхождавани по доставна стойност,вкл. разходите за транспортирането им, за които самият той поддържа, че ставали определяеми едва след изпълнението на Договора с продължително действие, който изтичал през 2021г. Последният, след указания на съда е представен, но видно от съдържанието му, не може да промени извода, че отчетените транспортни разходи през 2021г. са документално необосновани по разума на чл.26 т.2 (данъчна постоянна разлика), защото превозите/транспортът не са извършени през годината, когато са отчетени. Оспорващият не е доказал превозните услуги да са били реално извършени през 2021г., когато е отчетен разходът за тях, а фактурите, издадени през 2021г. не отразяват вярно стопанските операции (всеки един отделно извършен превоз), осъществени през 2018г., 2019г. и 2020г. Дружеството жалбоподател дори не се опита да докаже, че тези разходи за превоз са били включени в доставната стойност на материалните запаси, във връзка с твърдението си, че заради това не били отчетени като разход към момента на извършването им. Несъответно на установените факти по делото е и твърдението му, че с процесните услуги са били превозени стоки - всичките продадени само през 2021г.,когато са били отписани като продадени превозените материални запаси. От приложените към процесните фактури описи на извършените превози (л.109-л.118; л.120-л.124) се установява, че транспортът е бил осъществяван както до базата на оспорващото дружество, така и до множество физически и юридически лица - клиенти на „Дари Старт“ ЕООД, което категорично потвърждава извода, че стоките са транспортирани, когато са и били продадени, през 2018г., 2019г. и 2020г., а не както се твърди с жалбата - всичките през 2021г.

Разпоредбата на чл.78 ЗКПО сочи, че при определяне на данъчния финансовия резултат, счетоводният такъв (финансов резултат) се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие, във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели, какъвто именно е обсъжданият случай с разходите за „транспортни услуги по опис“.

Съгласно чл.3 ал.3 ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване на изискванията за съставяне на документи. Според чл.6 ал.5 ЗСч документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал.1 и ал.3, но за нея има документи, които я удостоверяват. Такива, свързани със заприходяването на дървесината при жалбоподателя с включени разходи за транспорта ѝ, съгласно описите към двете процесни фактури, напълно отсъстват, което изцяло ирелевира оплакванията на жалбоподателя в този смисъл. Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Изложеното по-горе намира проявление в разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,отразяващ вярно стопанската операция, а отсъствието на такава обоснованост е предпоставка декларираният разход да не бъде признат за данъчни цели по аргумент от чл.26 т.2 ЗКПО, какъвто именно е спорният случай. (Вж.Решение №704/30.01.25г.,адм.д.№7178/24г.; Решение №7296/ 12.06.24г.,адм.д.№2096/ 24г. на IО; Решение №1827/15.02.24г.,адм.д.№8843/ 23г., VIIIО и др. на ВАС).

Представеният, едва в съдебния процес и след двукратни изрични указания на съда, Договор за превоз на товари (л.1487-л.1489) от 02.01.2018г. сключен между оспорващото дружество и „Хидрострой България“ЕООД, е израз на свободната делова воля на договарящите се търговски субекти и не е в състояние да промени горните изводи за документална необоснованост на разходите по двете процесни фактури, без значение защо и кога са издадени, щом остойностяват стопански операции, извършени през предходните три години, когато е проявен ефектът им, а разходите за тях са отчетени през 2021г. (когато превози не са извършвани изобщо).

Следователно, съответно на закона е преобразуването на годишния финансов резултат за 2021г. по чл.26 т.2 ЗКПО, на основание чл.122 и сл. ДОПК, свързано с увеличаването му с размера на разходите за външни услуги възлизащ на 125 238 лева по процесните фактури. В случая е грубо нарушен принципът за начисляване и за предимство на съдържанието пред формата от чл.26 ал.1 т.4 и т.8 ЗСч, като двете фактури отразяващи стопанските операции, посочените в сч.с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, са документално необосновани по смисъла на чл.10 ал.1 ЗКПО. Освен това, обсъжданото е в нарушение на принципа за независимост на отчетните периоди и принципа за текущо начисляване на приходите и разходите. Съгласно чл.26 ал.1 т.4 ЗСч,във вр. с чл.3 ал.2 и ал.3 ЗСч,ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Ето защо, на основание чл.26. т.2 във връзка с чл.77 ал.1 и ал.2 ЗКПО, разходът от 125 238.00 лева правилно не е признат за данъчни цели, с което е коригиран финансовият резултат за 2021г. Не издържа критиката на фактите по делото и на закона развитата теза за допусната „счетоводна грешка“, която следва да бъде ирелевирана. Щом се твърди такава, а тя не може да дерогира установените публични задължения, оспорващото дружество носи доказателствената тежест да установи, или че при заприходяването през 2018-2020г. на стоковите запаси е включвана и цената за превози им, или, че всички превозени стоки през периода 2018-2020г. са били продадени през 2021 година, като и двете защитни тези на оспорващото дружество са категорично опровергани от обсъдените по-горе доказателства. Съгласно чл.75 ал.1 ЗКПО при откриване на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през тях закони така, че все едно грешката не е била допусната, като в ал.3-ал.4 на чл.75 ЗКПО е посочен и начинът за отстраняване на грешката. (Вж.Решение №13508/11.12.24г., адм.д.№6997/24г., IО на ВАС). В този смисъл неоснователно жалбоподателят поддържа, че органите по приходите, когато установят „счетоводна грешка“ при упражнен данъчен контрол (чл.81 ЗКПО), са задължени да я отстранят, тъй като такава не е установена в хода на възложената ревизия по ЗКПО само за 2021г. и за 2022г., а очевидно се иска начисляване на разходите по години, съгласно описите към фактурите; преизчисляване на данъчната основа за прекия данък за всяка една от трите години и при евентуално установяване на надвнесен корпоративен данък през тях, същият да бъде приспаднат от установения с настоящия РА. Никакви процесуални усилия жалбоподателят не е положил в посока на установяване на твърдението си, че разходи за транспортни услуги са извършени в стойностния обем, на посочените в описите дати. Действително твърдението му, че са включени в доставната стойност на стоките към момента на заприхождаването им, т.е през 2018г., 2019г. и 2020г., а стойността на транспортните услуги ставала ясна (определяема), при крайното изпълнение на договора, т.е. през 2021г , е non sens, защото не е ясно каква стойност на превоза на стоките, е била включена при заприходяването им. Категорично е опровергано от доказателствата по делото и твърдението му, че всички превозени стоки по Договора за продължително изпълнение (2018г.-2020г.) са били продадени през 2021г., когато били отписани като стокови активи, най-малкото защото, видно от описите към процесните фактури е, че една значителна част от превозите са извършвани до физически и юридически лица- клиенти на „Дари Старт“ЕООД, което съобразно опитните правила и правно-логическото мислене, могат да бъдат свързани единствено с тяхната продажба на посочените в описите клиенти и на посочените също там дати.

Относно определената отчетна стойност на продадените стоки през 2021г., са назначавани две допълнителни ССЕ, в следствие на което настоящият състав приема: Неоснователно процесуалният представител на ответния орган оспорва допълнителните заключения на приетата Съдебно-счетоводна експертиза, в частта им за установената отчетна стойност на продадените стоки (различни видове дървесина) по метода „средна цена“ през 2021г., като релевира едва с писмените бележки (неустановено в хода на ревизията) обстоятелство, че при изписването по фактури, дървесината била в пространствени кубици, а при заприходяването ѝ при жалбоподателя (така била получавана и от ТП“ДГС“) - в плътни кубици, откъдето идвала разликата в установените продадени количества от ССЕ и приетите от приходните органи значително по-малко. Позовавайки се на специалното законодателство, с оглед предмета на икономическа дейност на оспорващото дружество, а именно Закона за горите и Наредба №1/30.01.2021г. за контрола и опазването на горските територии (Обн.ДВ,бр.11/12г.,посл.изм.ДВ,бр.89/ 19г.) твърди, че приетите количества продадена дървесина през 2021г. са установени изцяло от представена от ревизираното дружество справка Наличност на дървесина в обект и Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали за 2021г., които напълно се потвърждавали от Обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина за 2021г. от „Дари Старт“ЕООД, предоставена на ревизията от Регионалната дирекция по горите Русе; както и от представена от жалбоподателя на л.105 от делото Ведомост на дървесина по собственик за 2021г. В тази връзка твърди, че по данни от Електронния дневник по чл.13 ал.2 Наредба №1/12г., почерпени от всички издадени превозни билети за дървесина на „Дари Старт“ЕООД, предоставени от РДГ-Русе, приходните органи са установили размера на продадените количества стоки от жалбоподателя през 2021г., в обем общо на 1 549.108 куб.м. (като относно измервателната единица са развитите съображения, че същата била различна във вътрешнотърговския обмен и гражданския оборот,визирайки „плътни“ и „пространствени“ кубически метри). Ето защо приходните органи били приели, че са продадени по видове следните количества дървесина: 212.194 м3 - едра дървесина; 391.34 м3 - средна дървесина; 72.26 м3 - дребна дървесина; 823.364 м3 - дърва и 49.95 м3 - ОЗМ. Съобразно метода „средно претеглена стойност“ и признатите фактури за доставка от държавните горски стопанства (л.125-л.135), с доставчик „Северно централно държавно предприятие“ -ТП“ДГС Силистра“,са приели отчетна стойност в размер на 97 542.02 лева. В същото време са установили приходи от продажбата ѝ в размер на 268 836.32 лева, съгласно приходни фактури, описани в таблиците в РД. Същите са идентични с посочените в Аналитичен дневник на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. на обща стойност 268 730.91 лева (разликата в стойности на стр.4 от РА и сметка 702 е незначителна от 105.41 лева). Количествата продадена стока обаче, взета от Ведомост на дървесина по собственик от приходните органи и реално посочените количества във въпросните фактури,вкл. в Аналитичния дневник на с/ка 702, са съществено различни, като съгласно приходните фактури, посочените в тях продадени количества дървесина са в обем на 4 230.49 куб.м., който следва да бъде приет съгласно принципа за съпоставимост между приходите и разходите (арг.т.5.1. от СС №18). След изключване на част от обсъжданите фактури от вещото лице, по посочени в ССЕ причини (някои са от 2020г.; други са на неадекватни стойности и вероятно се отнасят до предоставени услуги в областта на дърводобива и т.н.), е установило количеството на продадените стоки - 2 825.650 куб.м., при средна цена на закупените стоки от 60.49 лева за 1 куб.м., което е формирало отчетната стойност на продадените стоки по метода на средната цена в размер на 170 932.69 лева, в какъвто именно настоящият състав го приема за установен.

След като се признава за данъчни цели целия приход от продадените стоки от жалбоподателя през 2021г. по процесните фактури, съответно на него и съгласно правилото на „средно претеглената стойност“ (която не се различава между приетата от приходните органи и от ССЕ), следва да бъде призната и установената от вещото лице отчетна стойност на продадените стоки (представляваща разходите за тяхното придобиване). Последното налага да бъде коригирана, в посока на намаляване, данъчната основа с разликата между приетата от приходните органи отчетна стойност в размер на 97 542.02 лева и установената от ССЕ и приета от съда - в размер на 170 932.69 лева, съгласно първото допълнително заключение с вх.№73/15.01. 2025г. на АС-Силистра. Повторно поставената (съща) допълнителна задача е свързана с упоритото непредставяне от жалбоподателя, в процесуално допустимия вид, на три фактури, по силата на които е придобил дървесина през процесната 2021г. от „Солар Д“ЕООД, „Лес грийн“ЕООД и „Д. лес“ ЕООД, които са различни от държавните горски стопанства и няма данни в ревизионната преписка да са взети предвид, въпреки твърдението в писмената защита на ответния орган. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 27.03.2025г. става ясно, че същите нямат практически значение за определяне на данъчната основа за облагане, в този сегмент на спора, тъй като при липса на начално количествено салдо на сметка 304 при жалбоподателя и несигурните източници на информация за наличното в началото на година количество дървесина, съответно - за придобитото през същата от „Дари Старт“ЕООД, при спазване на счетоводния принцип за съпоставимост на приходи и разходи, настоящият състав приема,че правилно определената средна стойност на продадените стоки от приходните органи следва да бъде отнесена към безспорно установените (по фактурите от които се признава изцяло прихода) продадени количества дървесина през 2021г.

Това се налага и защото, дори когато данъчната основа се определя по реда на чл.122 ал.2 ДОПК,тя трябва да е максимално обективна, а несъмнено счетоводството на дружеството през ревизираната година (до поемането му от новия счетоводител на 26.01.2022г.) не е водено редовно. (Вж.Решение №7289/12. 06.24г.,адм.д.№1837/24г., IО, ВАС). Ето защо съдът кредитира заключението по първата допълнителна ССЕ (л.1426-л.1427) установяваща средна цена на куб.м. на придобита дървесина, по счетоводни данни, в размер на 60.93 лева, която не се различава като осреднена величина от приетата от ответния орган (Вж.РД стр.15, табл.2 - л.88 от делото). Същата отнесена към продадените стоки в обем на 2 825.650 куб.м., сочи на отчетна стойност от 170 932.69 лева. Разликата между така установените величини: 97 542.02 лева (отчетна стойност в РА) и 170 932.69 лева съгласно ССЕ, възлиза на 73 390.67 лева, с колкото следва да бъде намалена облагаемата основа за прекия данък по ЗКПО за 2021г. Следователно, определеният от приходните органи такъв, подлежи на намаляване със 7 339 лева, което ще се отрази и на дължимата лихва с 1 909.28 лева. Установеният за внасяне КД за 2021г. следва да бъде уважен до размера от 15 302.42 лева, и лихва от 3 182.00 лева.

По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на процесния акт.Спорът е повдигнат за дължимостта изобщо на определените задължения за данъци по ЗКПО.Като субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не са наведени самостоятелни възражения относно нейния размер.При така очертания предмет на съдебния контрол относно установените публични задължения на жалбоподателя с оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка, се налага извод,че по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, с изключение на установеното основание за намаляване на основата за облагане с корпоративен данък за 2021г. в изложение по-горе смисъл свързан с размера на отчетната стойност (на разходите) за продадените стоки щом е приет изцяло приходът за тях.

Присъждане на съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, следва да бъдат присъдени по компенсация.Това е така, защото: Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.1441), жалбоподателят е направил разноски в размер общо на 8 110.00 лева, от които 6 960 лева - адвокатско възнаграждение. Срещу последното е заявено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК,тъй като е значително над минималния размер по Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (мин. е 2650 лева + 8% от 2800.22 лева, или 224.02 лева), възлизащ в случая, при материален интерес по делото от 27 800.22 лева, на 2 874.02 лева, до какъвто размер следва да бъде намалено. Същото, събрано с разноските за държавна такса и за съдебни експертизи, формира обща стойност на разноските на жалбоподателя от 4 024.02 лева. Жалбата е уважена в размер на 33.46%, което означава, че разноски се дължат на оспорващото дружество от 1 346.44 лева.Същите следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесния по делото акт, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК, във връзка с §2 ДР ДОПК, каквото ЮЛ е Националната агенция за приходите, съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП. Ответният орган е представляван от главен юрисконсулт и доколкото в основата си оспореният акт е правилен, а изменението в частта на размерите на публичните задължения е частично, също му се следват разноски съгласно правилото от чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК,във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. и при съобразяване с отхвърлената част от жалбата (66.54%), същите възлизат на 2 064.93 лева.

Формираният материален интерес по делото (дължим корпоративен данък за 2021г. и 2022г., както и лихва за неправомерно ползван данъчен кредит по ЗДДС), след частичното уважаване на жалбата, е в размер на 18 499.20 лева.

Така мотивиран и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ДАРИ СТАРТ“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра,[улица], представлявано от управителя С. С. У., Ревизионен акт №Р-03001923005194-091-001/08.05. 2024г.,потвърден с Решение №121/26.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му относно установените задължения за корпоративен данък за 2021г. за сумата над 15 302.42 лева и съответната лихва, за размера над 3 185.00 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДАРИ СТАРТ“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра,[улица], представлявано от управителя С. С. У., Ревизионен акт №Р-03001923005194-091-001/08.05. 2024г.,потвърден с Решение №121/26.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, в останалата ѝ част.

 

ОСЪЖДА „ДАРИ СТАРТ“ЕООД, с ЕИК:*********, адрес на управление: гр.Силистра,[улица], представлявано от управителя С. С. У., да заплати на Националната агенция по приходите, с административен адрес:гр.София, [улица] ЕИК:*********, сумата от 2 064.93 (Две хиляди шестдесет и четири 0.93) лева - съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, с административен адрес:гр.София, [улица] ЕИК:********* да заплати на „ДАРИ СТАРТ“ЕООД, с ЕИК:*********, адрес на управление: гр.Силистра,[улица], представлявано от управителя С. С. У., сумата от 1 346.44 (Хиляда триста четиридесет и шаст 0.44) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във връзка с §2 ДР ДОПК.