№ 12444
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110100458 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1372/06.01.2022 г., с
която от името на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ******** против К. Д. Т., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 47341/30.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Д. Т., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2068,14 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до
имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4,
бл. 419, вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355, ведно със законна лихва от 30.08.2021г.
до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.08.2021 г. в размер на 484,39 лева, върху главницата за доставена топлинна
1
енергия; 3/ сумата от 11,90 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г. за имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл. 419,
вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355, ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до
изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
18.08.2021 г. в размер на 2,94 лева, върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. На 14.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си на 10.12.2021 г. Исковата молба е подадена на 06.01.2022 г. /в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че К. Д. Т., ЕГН ********** дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
******** суми, както следва: 1/ сумата от 2068,14 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. до имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София,
ж.к. Младост-4, бл. 419, вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355, ведно със законна лихва
от 30.08.2021г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 18.08.2021 г. в размер на 484,39 лева, върху главницата за
доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,90 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г.
2
за имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4,
бл. 419, вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355, ведно със законна лихва от 30.08.2021г.
до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
18.08.2021 г. в размер на 2,94 лева, върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение., за които на 14.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50503/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника К. Д. Т.
е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало ищеца и
ответника К. Д. Т. през процесния период. Оспорва се, че ответникът К. Д. Т. е
поръчвал доставка на топлинна енергия през процесния период и за посочения в
исковата молба недвижим имот, като в тази връзка се поддържа, че по делото не
са ангажирани доказателства, че такава топлинна енергия действително е била
доставяна до процесния имот. Поддържа се, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за изправността на уредите за дялово разпределение,
монтирани в процесния имот, което се счита от ответника Т. като допълнително
основание за неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че
част от разпоредбите на общите условия на ищцовото дружество са нищожни и не
пораждат целените с тях правни последици. Оспорва се и претенцията за главница
за цена на услугата дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции
за лихва за забава върху претендираните в производството главници, като в тази
връзка се излагат съображения, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за изпадането на ответника в забава. Излагат се подробни
съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника К. Д. Т. искове.
Претендират се разноски.
С разпореждане № 29675/04.04.2022 г., постановено в производството по
гр.д. № 458/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е разпоредил да се
3
извърши справка по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на
предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето
К. Д. Т., ЕГН **********. От извършената справка за лицето К. Д. Т., ЕГН
********** е установено, че същият е починал на 16.03.2022 г.
Предвид горното и с определение, постановено в проведено на 04.04.2022 г.
открито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК е
спрял производството по гр.д. № 458/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
По делото е постъпила молба с вх. № 202650 от 29.09.2022 г., с която
ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени
му с определение, постановено на 04.04.2022 г., в проведеното на същатата дата
открито съдебно заседание в настоящото производство, е посочил лицата Ц. Б. Т.,
ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН **********, като
правоприемници на починалия в хода на делото ответник К. Д. Т., ЕГН
**********, срещу които насочва претенциите си. В молбата е посочено, че от
всеки от Ц. Б. Т., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН
********** се претендират по 1/3 част от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
С определение № 25744/02.10.2022 г., постановено в производството по
гр.д. № 458/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е възобновил
производството по делото, конституирал е като ответници по гр.д. № 458/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав – Ц. Б. Т., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН
********** и М. К. Т., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници
/наследници по закон/ на починалия в хода на делото ответник К. Д. Т., ЕГН
********** и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.10.2022 г. от 11:30 часа.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
4
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
5
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
6
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
7
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на
ответниците по делото /респективно техбния наследодател К. Д. Т./, настоящият
съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на
горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху което
тежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
По делото са представени и приобщени към доказателствения материал
Протокол от Общо събрание на съсобствениците в сграда-етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Младост, бл. 419, вх. 2 от 18.04.2002 г.,
ведно със списък на лицата, участвали при провеждането на общото събрание, на
което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
горепосочената сграда – етажна собственост. Представен е и списък на броя на
живущите в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Младост, бл.
419, вх. 2. Действително в горепосочените документи е налично посочване на
наследодателя на ответниците /и първоначален ответник в настоящото
производство/ – К. Д. Т., като живущ, в обект /апартамент № 15/ в сградата-
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к.Младост, бл. 419, вх. 2.
Само по себе си, обаче, това обстоятелство, без да са представени други
доказателства за притежавано от ответниците /респективно техния наследодател
К. Д. Т./ право на собственост върху процесния имот, не може да обоснове извод,
че е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че между страните в
производството е била налице облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия през процесния период, респективно, че за посочения в
исковата молба имот, ответниците /съответно техния наследодател К. Д. Т./ са
имали качеството клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба
период и за процесния имот.
Други доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са
съществували договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия в
процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответниците по делото /респективно техния наследодател К.
Д. Т./, не са представени и не са ангажирани допълнителни доказателствени
искания за установяване на тези обстоятелства. В тази връзка, съдът намира, че
следва да посочи, че ищцовото дружество е било редовно призовано за
насроченото на 31.10.2022 г. от 11:30 часа открито съдебно заседание по делото
/призовката е получена на 04.10.2022 г., чрез Система за сигурно електронно
връчване – виж лист 119 от делото/, като представител на дружеството не се е
8
явил и не е участвал в насроченото по делото открито съдебно заседание, с което
си поведение, дружеството само се е лишило от възможността да направи
доказателствени искания за събиране на доказателства, посредством които да се
установи, при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора
са съществували договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия
в процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответниците по делото /респективно на техния наследодател
К. Д. Т./.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не представляват
годно доказателство, чрез което да може да се установи, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на ответницата,
поради което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви
други доказателства за обстоятелството, че ответниците /респективно техния
наследодател К. Д. Т./ са били собственици или позлзватели на процесния имот
през процесния период, не може да се направи извод, че същите са имали
качеството клиент на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване в производството, че през процесния период, между страните в
производството са съществували договорни отношения с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството клиенти на топлинна енергия на
ответниците в производството /респективно на техния наследодател К. Д. Т./.
Ищецът не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания за
събирането на такива, посредством който да се установи, че именно ответниците
в производството /респективно на техния наследодател К. Д. Т./ са имали
качеството клиенти на топлинна енергия през процесния период и е следвало да
отговарят за заплащането стойността на потребената в посочения в исковата
молба имот такава енергия. Предвид гореизложените съображения, следва да се
приеме, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че
е проведено пълно и главно на обстоятелството, че ответниците в производството
/респективно на техния наследодател К. Д. Т./ са имали качеството клиенти на
топлинна енергия през процесния период и е следвало да отговарят за заплащане
на потребената в посочения в исковата молба имот такава енергия, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
9
От името на ответника Ц. Б. Т. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по ч.гр.д. № 458/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие от адвокат Н. И. И. в размер
на 150 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Ц. Б. Т. и адвокат Н. И. И., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника Ц. Б. Т. в исковото производство по гр.д. № 458/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се присъди възнаграждение в
пълния претендиран размер от 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ТС, ЕИК ******** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, сумата
от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника Ц. Б. Т. безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д.
№ 458/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника А. К. В. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по ч.гр.д. № 458/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие от адвокат М. Л. Л. в размер
на 150 лева.
10
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между А. К. В. и адвокат М. Л. Л., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника А. К. В. в исковото производство по гр.д. № 458/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се присъди възнаграждение в
пълния претендиран размер от 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ТС, ЕИК ******** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, сумата
от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника А. К. В. безплатна правна помощ и съдействие в производството по
гр.д. № 458/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника М. К. Т. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по ч.гр.д. № 458/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие от адвокат В. Ф. С. в размер
на 150 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между М. К. Т. и адвокат В. Ф. С., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
11
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника М. К. Т. в исковото производство по гр.д. № 458/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се присъди възнаграждение в
пълния претендиран размер от 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ТС, ЕИК ******** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, сумата
от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника М. К. Т. безплатна правна помощ и съдействие в производството по
гр.д. № 458/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 50503/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие от адвокат К. И Б. в размер на 360 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника и адвокат К. И Б., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
12
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника в заповедното производство по ч.гр.д. № 50503/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се присъди възнаграждение в
пълния претендиран размер от 360 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ТС, ЕИК ******** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат К. И Б., ЕГН **********, сумата от
360,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника безплатна правна помощ и съдействие в производството по ч.гр.д. №
50503/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Ц. Б. Т., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН
**********, и тримата със съдебен адрес: ********** (офис-партер), по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че Ц. Б. Т., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН
********** дължат разделно (по 1/3 част за всеки от тях) в полза на
Топлофикация София ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 2068,14 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до имот, представляващ апартамент № 15,
находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл. 419, вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355,
ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г. в размер на 484,39 лева, върху
главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,90 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.04.2019 г. за имот, представляващ апартамент № 15, находящ се
в гр. София, ж.к. Младост-4, бл. 419, вх. 2, ет. 6, абонатен № 260355, ведно със
13
законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за
периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г. в размер на 2,94 лева, върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за които на 14.09.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 50503/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ТС, ЕИК ******** да заплати в полза на адвокат Н. И. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********** (офис-партер), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Ц. Б. Т. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 458/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ТС, ЕИК ******** да заплати в полза на адвокат М. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********** (офис-партер), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника А. К. В. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 458/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ТС, ЕИК ******** да заплати в полза на адвокат В. Ф. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********** (офис-партер), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника М. К. Т. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 458/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ТС, ЕИК ******** да заплати в полза на адвокат К. И Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********** (офис-партер), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 360,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ и
съдействие в производството по ч.гр.д. № 50503/2021 г. по описа на Софийски
14
районен съд, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15