№ 2776
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110203141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5337699, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на П. Л. Т., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Недоволен от ЕФ е останала Т., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се
незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се сочи, че той не бил издаден в
отсъствието на контролен орган, каквото било изискването на закона. Сочи
се, че липсва снимков материал, както и че описанието на нарушението не
отговаряло изискванията на ЗАНН за това. Навеждат се доводи за липса на
доказателства за техническа изправност на процесното АТСС, както и за това,
че издаденият ЕФ не отговаря на утвърдения образец. Иска се отмяната на
издадения ЕФ, както и присъждане на разноските по делото.
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска
потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 29.08.2021 г. в 15:37 часа, жалбоподателят Т. управлявала лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ВР *** ВР, по бул.
„Ботевградско шосе“ с посока на движение от село Яна към околовръстния
път. До магазин „Джъмбо“ автомобилът се е движил със скорост от 102 км/ч
при ограничение от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26, която се зачита като
99 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението
било заснето с АТСС TFR1-M, представляващо мобилна система за
видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за
техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за
собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за
използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Атанасов, скица на
организация на движението в процесния пътен участък, както и от останалите
писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК,
подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта,
както и за вида му. Не се оспорва обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявала автомобила си, но дори и да се оспорва – тя не
се е възползвала от правото си да посочи пред АНО друг водач, който е
управлявал нейното МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено
за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото
ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден
режим на работа.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че
процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно
състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице
изрични писмени доказателства.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 102 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 99 км в час.
Несъмнено е доказано и въведеното ограничение от 60 км/ч – налице са
писмени доказателства за организацията на движението и поставените пътни
знаци, както и снимка на самите знаци на мястото на нарушението.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 29.08.2021 г. в
15:37 часа, жалбоподателят Т. управлявала лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № ВР *** ВР, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение от село Яна към околовръстния път, като до магазин „Джъмбо“
автомобилът се е движил със скорост от 99 км/ч при ограничение от 60 км/ч,
въведена с пътен знак В-26.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че Т. не е изпълнила задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената и
въведена с пътен знак В 26 на процесното място (60 км в час).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
3
противоправно действие.
Нарушението е извършено на 29.08.2021 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени
и проведеното административнонаказателно производство не страда от
пороци, а възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.
Съдът счита, че възражението за липса на снимков материал е
неоснователно, тъй като такъв е приложен по делото.
На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по
законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по
какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може
еднозначно да разбере в какво е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
4
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като
делото не се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 5337699,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на П. Л. Т., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА П. Л. Т., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5