№ 3069
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110133123 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Т. Н. Ч. и И. В. Ч., както следва:
- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване
съществуване на вземане за сумата 7578.62 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Оборище, ул. „Лисец“, № 8, ет. 3, за
периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 58.49 лева – главница за осъществено
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.06.2021г., до окончателното изплащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за вземане за сумата 886.36 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 21.05.2021г., както и на сумата 11.14 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.06.2018г. – 21.05.2021г.
Сумите се претендират при равни квоти.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са
сторили. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът И. В. Ч., чрез назначения особен представител, оспорва исковете по
1
основание и размер, тъй като счита, че ищецът не е доказал реалното количество доставена
за имота топлоенергия и спазване на технологичните правила при доставката. Навежда
евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Т. Н. Ч. не е депозирала писмен отговор.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 11.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
12.10.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
2
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 35, том II, рег. № 3473, дело № 218/2008 ответниците по делото в
качеството си на съпрузи са учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ипотека върху
топлоснабденото жилище като обезпечение на предоставен ипотечен кредит.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на идеална част от процесния имот по силата на придобИ.ето им в
режим на съпружеска имуществена общност. Като собственици на имота те се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се оспорва от твърденията на
ответниците. Доколкото няма данни за правата на собствениците, съдът приема, че всеки от
тях е придобил по ½ част.
По делото се оспорва начина на начисляване на топлинната енергия и се прави
възражение за погасване на вземането по давност от единия ответник.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 7578.62 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Оборище,
ул. „Лисец“, № 8, ет. 3, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., 58.49 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за същия период; 886.36 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 21.05.2021г., както и на сумата
11.14 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.06.2018г. – 21.05.2021г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна И. В. Ч. е навела
3
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
неоснователно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата
01.05.2018г., а исковата молба, която прекъсва давността, в случай на положително
решение, е депозирана на 10.06.2021г. Вземанията от 01.05.2018 г стават изискуеми по ОУ, а
не от датата на издаване на съответната фактура, поради което не се явяват погасени по
давност вземания.
При съобразяване на горните изводи относно размер на разделната отговорност на
отевтниците, то всеки от тях дължи на ищеца по ½ от търсените в общ размер суми.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1005.48 лева, от които 405.48 лева
държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. Всеки от ответниците следва да понесе
половината от тези разноски. Освен това, в тежест на ответника И. Ч. следва допълнително
да се възложи сумата от 550.00 лева – депозит за особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Лисец“ № 8, ет. 3, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 4267.31 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Оборище, ул. „Лисец“, № 8, ет. 3, за
периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 29.25 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г., до окончателното изплащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 443.18 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 21.05.2021г., както и на сумата 5.57
лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.06.2018г. – 21.05.2021г.
ОСЪЖДА И. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Лисец“ № 8, ет. 3, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 4267.31 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Оборище, ул. „Лисец“, № 8, ет. 3, за
4
периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 29.25 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г., до окончателното изплащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 443.18 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 21.05.2021г., както и на сумата 5.57
лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.06.2018г. – 21.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Лисец“ № 8, ет. 3, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 502.74 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Лисец“ № 8, ет. 3, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 1052.74 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса, депозит за вещо лице и за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5