РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101462 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен Фонд, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван
от изпълнителните директори М. К. и С. С., чрез адв. Р. И., със съдебен адрес
и адрес на призоваване в гр. ***, ул. „***“ №**, вх.*, офис **, против Т. Я. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 6 901,30 лева, представляваща заплатена сума от Гаранционен Фонд
по щета №***/05.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и да бъде осъден на заплати на ищеца
направените от него в настоящото производство и по ч.гр.д.№600/2024г. по
описа на КРС, разноски.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на основание
чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. и във връзка с предявена на 01.07.2019
г. претенция от Национално Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) ищецът възстановил на НББАЗ, в качеството му на
компенсационен орган, сумата от 6 901, 30 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди по претенция №***/05.02.2019г. Посочва се, че
размерът на изплатеното от Гаранционен Фонд обезщетение се формирало от
сбора на изплатените от НББАЗ суми по сметка на Националното бюро на
Германия и начислената такса за обработка, както следва: сума в размер на 6
901, 30 лева (парична равностойност на 3528,58 евро по курса за деня), от
които 2837,23 евро обезщетение и 691, 35 евро такса за обработка.
1
Извършените плащания произтичали от настъпило ПТП, причинено от
ответника Т. Л., който на 01.04.2017 г. в Германия, при управление на МПС
марка „Сузуки“ с рег.№ ****** с несъобразена с пътните условия скорост и
без да е спазил необходимата дистанция, ударил движещия се пред него лек
автомобил „Пежо 206“, с рег.№ ******. Сочи се още, че в нарушение на
разпоредбата на чл.461 във вр. чл.483 от КЗ ответникът управлявал
автомобила си без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Последният бил поканен да възстанови изплатеното от ищеца
обезщетение, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Излагат се
подробни съображения, че за настъпилото непозволено увреждане
приложимото право следвало да се определя по правилата, установени с
Регламент /ЕО/ №864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения
(Рим II) (чл.31 и чл.32 от Регламента във връзка с чл.297 от ДФЕС) или иначе
казано, приложимото материално право в настоящия случай било правото на
Република Германия, доколкото непозволеното увреждане настъпило на нейна
територия.
Излагат се твърдения, че правото на иск на Гаранционен фонд спрямо
регресно задълженото лице възниквало с факта на плащане, от който момент
започнала да тече и 5-годишната погасителна давност, която съгласно чл.3,
ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. спряла да тече по отношение на процесните
вземания, поради което възражение на ответника за погасяване на сумите по
давност би било неоснователно.
Предвид гореизложеното е отправено искане до съда да бъде признато
за установено, че Т. Я. Л. дължи на Гаранционен Фонд на основание чл.558,
ал.7 от КЗ, сумата в размер на 6 901, 30 лева (шест хиляди деветстотин и един
лев и 30 ст.), представляваща изплатено от ищцовото дружество обезщетение
на 15.02.2019 г. по щета №*****/05.02.2019г. в полза на Национално Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), на основание чл.561 от
КЗ, съставляващо сбор от левовата равностойност на 2837, 23 евро
обезщетение, възстановено от БННАЗ на Национално бюро на Германия и
левовата равностойност на 691, 35 евро, представляваща начислена такса за
обработка от НББАЗ, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на суми. Претендират се направените
разноски в заповедното и исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна не е упражнила правото си
на отговор.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
03.04.2025 г., е спряно производството по настоящото гражданско дело №
1462/2024 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от
ГПК - по взаимно съгласие на страните, поради водени преговори за
доброволно извънсъдебно уреждане на спора. По молба вх. №
2
10337/29.08.2025 г., подадена от ищеца, чрез пълномощника адв. Р. И., и на
осн. чл. 230, ал. 1, пр. 2 от ГПК с Определение № 997/05.09.2025г. съдът
възобнови производството по делото.
В проведените съдебни заседания ищецът, редовно призован, изпраща
представител, който поддържа исковата молба. В първото открито заседание
ответникът, макар и нередовно призован, се явява лично и заявява, че
признава иска изцяло. С молба вх. №3323/18.03.2025г. ищецът изразява
становище по правната квалификация на спора като счита, че приложима е
нормата на чл.559, ал.3 вр. ал.1 от КЗ. Заявява, че при признание на иска моли
същият да бъде уважен при условията на чл.237 от ГПК, наред с присъждане
на лихви и разноски. Приложен е списък по чл.80 ГПК. В проведеното на
06.11.2025г. съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа искането
си за постановяване на решение при признаване на иска. Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 във вр.с
чл.415 от ГПК с правно основание по чл. 559, ал. 3 от КЗ във вр. с ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Т. Я. Л. дължи на
Гаранционен Фонд сумата в размер на 6 901, 30 лева (шест хиляди
деветстотин и един лев и 30 ст.), представляваща изплатено от ищцовото
дружество обезщетение на 15.02.2019г. по щета №*****/05.02.2019г. в полза
на Национално Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ),
на основание чл.561 от КЗ, съставляващо сбор от левовата равностойност на
2837, 23 евро обезщетение, и левовата равностойност на сумата от 691, 35
евро, представляваща начислена такса за обработка от НББАЗ.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции,
както и заявеното от ищеца изрично искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл.237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата
претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл.237 от ГПК, или да остави съда да постанови
решение по чл.235 от ГПК. На основание чл.237, ал.4 от ГПК признанието не
подлежи на оттегляне. Доколкото ответникът е заявил изрично в открито
3
заседание, че признава предявените искове, а ищецът заяви с нарочна молба,
както и пред съда, че иска постановяване на решение съобразно изразеното
признание, съдът следва да постанови своето решение при условията на
чл.237 от ГПК, уважавайки претенциите изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес
и заповедното производство, на основание т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС, съдебни разноски.
От страна на ищеца е представен в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 106
от делото/, в който фигурират следните суми: 138,03 лв. – държавна такса в
заповедното производство; 138,03 лв. – държавна такса в исковото
производство. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за изготвени
искова молба и заявление. В заповедното производство заявителят е
представляван от юрисконсулт като не е претендирано възнаграждение за
труда му и такова не е присъдено с издадената заповед за изпълнение. В
настоящото производство е представляван от адвокат Р. И., тоест не му се
дължи юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени доказано сторените разноски в общ размер на
276,04 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр.с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр с чл. 559, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за застраховането
във вр.с чл.45 от ЗЗД, че Т. Я. Л., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“
№*, вх.*, ет.*, ап.** дължи на Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните
директори М. К. и С. С., сумата в размер на 6 901, 30 лева (шест хиляди
деветстотин и един лев и 30 ст.), представляваща изплатено от ищцовото
дружество обезщетение на 15.02.2019 г. по щета №******/05.02.2019г. в полза
на Национално Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ),
на основание чл.561 от КЗ, съставляващо сбор от левовата равностойност на
2837, 23 евро обезщетение, възстановено от БННАЗ на Национално бюро на
Германия и левовата равностойност на 691, 35 евро, представляваща
начислена такса за обработка от НББАЗ, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 600/2024г. по описа на КРС до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. Я. Л., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Гаранционен
Фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно
от изпълнителните директори М. К. и С. С. сумата от 276,04 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и в производството
4
по ч.гр.д. № 600/2024г. по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5