РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110114745 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът Г. К. Д., ЕГН:********** е предявила срещу Р. К. Д.,
ЕГН:********** за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № *** с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. при граници: ПИ пл.
№ *** и път, находящ се в гр. Варна, с.о. Планова, след изменение на действащ КП за с.о.
„***“ чрез попълването му, съгласно заповед *** – Община Варна, представяващ поземлени
имоти с идентификатори ПИ с пл. №***с площ от 600 кв.м. при граници: ПИ пл. *** с площ
от 403 кв.м. при граници: ПИ с пл. №*** и път на основание наследствено правоприемство
от баща й *** ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 16.02.2019г., който от своя
страна го е придобил по силата на покупко-продажба, обективирана в НА №*** на
Варненски Нотариус и съдебна делба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело
№ 4090/1979г. на ВРС - VII състав, вписан в СВ -Варна в том***., евентуално на основание
давностно владение, присъединено от наследодателя упражнявал го от 1980г. до смъртта си
през 2019 г. и продължено след това от ищцата,
както и осъждане на ответника да предаде владението му на основание чл. 108 ЗС.
Направено е искане, на осн. чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен КНА № *** на
Нотариус ***, р-н на действие ВРС, в частта с която ответникът е признат за собственик по
давностно владение на процесния недвижим имот за ½ идеални части.
В исковата молба ищецът поддържа, че страните притежават имота от общия
наследодател - баща им *** ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 16.02.2019г.,
който от своя страна го е придобил по силата на покупко-продажба, обективирана в НА №
*** и съдебна делба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на
ВРС - VII състав, вписан в СВ -Варна в том***
Посочва се, че имот № ***е идентичен с част от имот с пл. № *** по предходен план
на СО Планова, целият с площ от 2380 /две хиляди триста и осемдесет/ кв.м. при граници на
имота по скица: път и имоти с пл. №№№ ***и на дял I /първи/ от Договор за доброволна
делба, вписан под № *** вх. peг. № ***, р-н на действие PC - Варна, с който имот пл. №
***по плана на СО ***се разделя на четири дяла от които се образуват четири имота: дял
***¬процесния недвижим имот - пл. № ***с площ от 1000кв.м., който се поставя в дял на
наследодателя *** дял***с площ от 600кв.м., който се поставя в дял на ответника Р. К. Д.;
дял III - имот пл. № * който се поставя в дял **на наследодателя *** и дял IV - имот пл. №
1463 с площ от 180 кв.м., който се поставя в общ дял на наследодателя *** и ответника /брат
1
на ищеца/ Р. К. Д. при квоти 1/2 ид.ч. идеални части за първия и ½ идеална част за втория.
През 2009 г. бащата на страните ***дарил на ищцата имот пл. № 1462 с площ от
600кв.м., представляващ дял III по гореописания договор за доброволна делба, както и 1/4
идеална част от собствените си ¾ идеални части от имот пл. № 1463кв.м. с обща площ от
180кв.м., представляващ дял IV от договора / които през 2022 г. тя продала/. По този начин
още приживе баща им се разпоредил с част от имота, като дари на ищеца и на ответника
равни части от имот пл. № ***по предходен план на ***, а на себе си оставил процесния
недвижим имот.
До смъртта си ***упражнявал владение върху процесния имот вкл. насял овощни
дървета, а след смъртта му през 2019 г. ищцата като наследник продължила да упражнява
необезспокоявано фактическа власт върху имота, като присъединила своето владение към
неговото и конкретно събирала плодовете на дърветата. Посочва, че между имотите нямало
вътрешни огради. До 2016 г. полагала грижи за баща си, но след това заминала за Германия
и се прибирала през няколко месеца да наглежда имота. Между мен и брат й нямало спорове
за правото ни на собственост върху процесния имот и след смъртта на баща им. В края на
2022г. обсъждала с ответника сключване на договор за доброволна делба на процесния имот,
но в края на м. август 2023г. разбрала, че ответника се снабдил с КНА за имота и от този
била лишена от достъп до процесния имот и няма ключ за него.
Твърди, че ответника не е владял имота от 2013г. до 2023г., когато се е снабдил с КНА
за собственост по давност вкл. да се е афиширал като такъв, тъй като баща им не е загубвал
владението, а тя присъединила именно бащиното владение, поради което се позована на
изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва претенцията. Оспорва се бащата на страните или ищцата да са владели имота, вкл.
първия да е засадил дървета, а втората да му е помагала със събиране на плодове, както и се
оспорва, че между страните е имало разговори за доброволна делба. Поддържа, че правото
на собственост на *** спрямо процесния недвижим имот, произтича от съдебна делба по
гр.д. № ***, с която получава в дял процесния недвижим имот, а не както се сочи от ищцата
по силата на покупко - продажба, обективирана в НА № 1*** и съдебна делба, обективирана
в протокол от 09.04.1980 г. по гр.д. № ***/1979 г. на ВРС, като излага, че имотът предмет на
покупко - продажба от 1950 г. не е идентичен с имотите, предмет на съдебна делба по гр.д.
№ ***/1979 г, които са придобити от съделителите по силата на наследствено
правоприемство. Излага се, че с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим от
04.06.2009 г., ответникът и неговия баща са прекратили съсобствеността, като в дял на
ответника Р. Д. е поставен ПИ с пл. № 1461, а в общ дял е останал ПИ с пл. № *** от който в
дял на Р. Д. е поставена % идеална част от него, представляващ дял четвърти от делбата ,с
предназначение път с обща площ от 180 кв.м., като по силата на наследствено
правоприемство баща си ответникът придобил и още 1/4 идеална част от същия имот.
Поддържа се, че още преди 2009 г. *** се е дезинтересирал от семейните недвижими
имоти в местност „***", вкл. от процесния недвижим имот до смъртта си през 2019 г.
Ответникът поддържа, че е станал собственик на процесния недвижим имот още преди
смъртта на ***Д., тъй като го е владял.
Сочи се, че до 2009 г. процесният ПИ с пл. № ***, собственият на ответника ПИ с пл.
№ *** (собствен на ищцата до 2022 г), били силно затревени и изоставени, като ответникът
е обновил съществуващите огради на посочените три недвижими имота, почистил същите и
сменил патрона на общата им входна врата, като по този начин е ограничил достъпа на трети
лица, спрямо трите имота, вкл. и достъпа на ищцата Г. Д. и ***Д., като с ключ е разполагал
само ответника. Посочва се, че ищцата и *** след 2009 г. не са изразявали желание да им
бъде предоставен достъп до имота и били наясно с упражняваната от ответника фактическа
власт, спрямо трите недвижими имота и че само той разполага с ключ за тях.
Излага, че през 2009 г. е започнал да обработва горепосочените три имота, като в ПИ
с пл. № ***е започнал и изграждане на жилищна сграда и възстановяване на
съществуващата в ПИ с пл. № ***сграда, а в процесния недвижим имот е започнал
изграждане на трайни съоръжения, обслужващи собствената му жилищна сграда и
облагородяване на имота и само той ги поддържал. Твърди, че *** винаги е бил наясно с
намеренията му спрямо процесния недвижим имот, вкл. с извършваните от него фактически
действия по изграждане на съоръжения и упражняване на явна фактическа власт с
2
намерението за своене, спрямо процесния недвижим имот. Посочва, че ищцата никога не се
е противопоставяла на извършеното възстановяване на съществуваща сграда в собствения й
недвижим имот с пл. № ***или на извършваните от ответника фактически действия в
процесния недвижим имот. Твърди, че ищцата през последните 15-20 години, единствено е
посетила собствения на ответника ПИ с пл. № 1461 няколко пъти, като посещенията й
винаги са били инцидентни, краткотрайни и след предварителна уговорка с ответника, тъй
като без него няма достъп до нито един от имотите с пл. №№: № *** и процесния № ***.
Не се оспорва че ответникът стопанисва процесиите два недвижими имота ПИ с пл.
№ ***и ПИ с пл. № ***, като твърди, че осъществява непрекъснато, трайно и
необезпокоявано владение върху същите, датиращо от началото на ***г. до настоящия
момент и ги е придобил по давност още преди смъртта на общия наследодател. Иска
отхвърляне на претенцията.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС.
По иска по чл.108 ЗС – в тежест на ищцата е да установи, че е носител на право на
собственост върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от баща й,
който е придобил имота въз основа Н.А. ***на Варненски Нотариус и съдебна делба,
обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № ***/1979г. на ВРС - VII състав,
вписан в СВ -Варна в том ***, евентуално, че е придобила право на собственост върху
процесния имот въз основа на давностно владение присъединено от баща й който започнал
да владее имота от 1980 г. и го владял до 2019 г., след което тя установила владение върху
него т.е осъществявана явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт в период от поне 10
години с намерение за своене общо за нейния наследодателя и нея, вкл. че наследодателят е
засадил трайни насаждения, че тя е събирала плодове от тях, че регулярно е посещава имота
2. че ответникът осъществява фактическа власт върху имота.
В тежест на ответника е да докаже че има право да упражнява фактическа власт върху
имота, като докаже възражението, че е придобил право на собственост върху процесния
имот въз основа на давностно владение в сочения период- от 2009г. т.е осъществявана явно,
спокойно и непрекъснато фактическа власт в период от поне 10 години с намерение за
своене вкл. като обработва имота, засадил е трайни насаждения, както и че само той
разполага с ключ за него.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че бащата на страните К***, е
придобил процесния недвижим имот, чрез съдебна делба по гр.д. № ***/1979 г, с която
получава в дял процесния недвижим имот; никога не е имало материализирана граница
между ПИ с пл. № ***/ собственост на ответника/ и процесния ПИ с пл. № 2071,
представляващ част от ПИ с пл. № ***, както и не е имало граница между ПИ с пл. ***и ПИ
с пл. № ***/ собственост на ищцата до 2022г./; ответникът упражнява фактическа власт
върху процесните два недвижими имота ПИ с пл. № **и ПИ с пл. № ***към датата на
подаване на исковата молба и към момента.
Видно от удостоверение за наследници на л. 6 от делото страните са единствени
наследници по закон на ***, починал на 16.02.2019 г.- негови низходящи.
Видно от договор обективиран в нотариален акт от 1950 г. **Д. ***е закупил лозе в
местност „*** с площ 2 дка при граници ***Д.****.. Видно от представен договор през 1965
г. Калоян Станев продава на Станка Недялкова Д. лозе от 1000 кв.м.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност от 07.01.1972
г., представен от ответника, *** са признати за собственици по давност и наследство на
имоти: хавра от 2000 кв.м. и лозе от 1200 кв.м. в м. ***.
Със съдебно решение от 22.01.1980 г. е допусната делба между ***на лозе от 3200
кв.м. в м. „Планова“ при равни квоти. Видно от протокол от 09.04.1980 г. по гр.д. ***/1979 г.
по описа на РС- Варна е одобрена спогодба за съдебно делба, по силата на която *** е
получил дял трети по скица на вещото лице /л.9/ съставляващ хавра-лозе от 1200кв.м. в гр.
Варна, м. ***“ при граници път, *** са получи съот.в дял 2 и дял. 1 по приложената скица.
Видно от договор за дарение от 1993 г., обективиран в нотариален акт от 10.05.1993г.
Калоян Станев дарил на сина си Р. К. Д. 600 кв.м. ид.ч. от лозе, цялото с площ от 1200 кв.м.
в гр. Варна, м. „***“ при съседи път, ***.
Представен е договор за доброволна делба на съсобствен имот от 04.06.2009г., по
3
силата на който *** и Р. К. Д. поделили имот пл. номер ***на четири реални дяла отразени с
кадастрални номера от *** съобразно скиците на л.14 и л. 20 от делото: в собственост на
*** – дял първи представляващ процесния имот с номер ***и площ 1000 кв.м. и дял трети с
номер ***и площ 600 кв.м.; собственост на Р. Д. – дял втори с площ 600 кв.м. и нанесен с
номер ***и общ дял на *** и Р. Д. при квоти ¼ ид.ч. за Р. Д. и ¾ ид.ч. за***за имот
представляващ път и нанесен в кад. карта с номер ***.
През 2009г. имот с номер ***, както и ¼ ид.ч. от притежаваните от *** ¾ ид.ч. от
имот 14***63 били дарени от *** на ищцата Г. Д., а последната се разпоредила с тях през
2022г. в полза на трето лице с договори за дарение и продажба.
Видно от нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот придобит по давност от 19.05.2023г., същият е издаден в полза на Р. К. Д., признат за
собственик по давност на ПИ с пл. номер ***. Последният през 2023г. е попълнен в
кадастралния план на м. Планова като имоти с номера 2070 и 2071 /л.34/.
Видно от представените данъчни декларации /л.113 и сл./ през 2022г. ищцата е подала
данъчна декларация, с която е посочила, че имотът се притежава при равни части от нея и
брат й. През 2023г. ответникът е подал данъчна декларация, с която се сочи за собственик на
имота изцяло на основание придобивна давност.
От представена на л.126 от делото декларация от *** се установява, че през 2003г. той
в качеството на собственик на имот с пл. номер ***в гр. Варна, м. ***“ е дал съгласие да се
включи в кооперация регистрирана за изграждане на водопровод за задоволяване нуждите на
собствениците от питейна вода, както и да бъде прекаран вътрешен път, който да премине
през имота му.
Видно от протокол от 22.03.2010 г. по гр.д. 8436/2007 г. е одобрена спогодба между
страните по делото, въз основа на която ответниците да предадат владението на *** върху
реална част от имот ***по КП от 2000г. на м. „***“ заключена в точки АБВ на приложена
скица, по границата на имоти *** с площ от 16кв.м.
Във връзка с проследяване на отразяването на процесния имот в действащите за
местността планове, както и по представените по делото документи за собственост по
делото е приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ депозирана на 05.12.2024 г. и
допълнителна СТЕ, депозирана на 26.02.2025г., от които се установява, че първият
кадастрален план за м. „****“ е от 1983г., а следващия е от 2000г. Експертът сочи, че имот
номер ***се появява за пръв път в кадастралната основа през 2009г., след първото
попълване в действащия кадастрален план от 2000 г., когато са попълнени имот ***, а през
2023г. е извършено ново попълване в КК като в границите на имот ***са нанесени два
имота -2070 /600кв.м./ и 2071 /400 кв.м./. Посочва се, че имотът закупен от Станев през
1950г. е идентичен с имоти *** по КП от 1983 / с незначителна разлика в площта/, но тези
имоти са различни от имот *** с площ от 1000кв.м. попълнен през 2009г., попадащ в
западната част на имот ***по КП от 1983г. доколкото имотите са близо един до друг, но не
се застъпват. Именно имот ***по КП от 1983 г. е бил записан в разписната книга на ***.
Заключено е, че между процения имот ***и дял 3-ти /1200 кв.м./ по делото за делба от 1979г.
е налице частична идентичност, тъй като имотите са намира на едно и също място /
западната част на имот ***по КП от 2000г., който е съответен на имот 535 по КП от 1983г./ и
имат съвпадащи граници. Вещото лице в о.с.з е разяснило, че частичното несъответствие се
дължи на неточности от експертното заключение изготвено за целите на делбата през 1979г.,
както и че към онзи момент не е имало кадастрален план за територията.
По отношение на актуалното състояние на имота и двете посочени СТЕ се
установява следното: след оглед на място на 30.11.2024 г. вещото лице констатира, че общата
граница между имоти *** е нематериализирана. Нематериализирана е и граница между 1463
/тупикова отсечка/ с имот 1461 и 1460. Ограден е имот от площ 1703 кв.м. обхващащ изцяло
процесния 1460, изцяло 1461, като в последния е построена сграда означена с МЖ / масивно
жилище/ и част от 103кв.м. от имот 1463. При оглед на 11.02.2025г., за целите на изготвяне
на допълнителната СТЕ, вещото лице е възприело наличието на трайни насаждения в имот
1460: 29 бр. дървета на възраст между 3 и 50 години, като повечето видове са в единични
бройки с изключение на 10 бр. смокини на около 20 г. възраст и 5 бр. смокини около 6
годишни. Констатирано е наличие на водомерна шахта в югозападната част на имота,
вътрешен водопровод с дължима от 29м. попадащ с 17м. върху процесния имот и с 12м.
попадащ в имот 1461; изкуствено езерце югозападната част на имота, попадащо и върху
4
имоти 1461 и 1463; яма за батут; септична яма/ функционираща като пречиствателно
съоръжение и навес за съхранение на дърва за огрев, инстР.ти и пособия.
По делото са разпитани по двама свидетели по искане на всяка страна.
В показанията си свид.Петрова сочи, че познава страните от деца. Разказва, че баща
им имал имот в м. „***“. Посочва къде се намира имота, както и че имота на ****се намирал
от лявата страна, а от дясната страна ищцата имала една част, която продала. Сочи, че преди
имало лозя, но вече са засадени овошки. Посочва, че има постройка, която е на Р., като при
посещенията си не е виждала хора там, но е изглеждала обитаема. Сочи, че имотът е ограден,
но не знае от кога
Последно ходила в имота преди две или три години с ищцата, искали да го видят,
защото знаели, че никой не го работи, но се оказало че е „затворено и се работи“, не могли
да влязат в имота, тъй като ищцата нямала ключ, а врата била заключена, а гледали само
през оградата. Предходния път, когато ходили пак когато Г. се върнала от Германия / преди 3-
4 години/, като мястото било оградено с мрежа и с треволяци. Не била влизала в имота 15-20
г., тъй като било заключено. Посочва, че в частта от имота на Калоян има един басейн, който
е правил той и овошки. Последно видяла ***през 2015 г., но когато е била в имота ***го е
нямало там. Калоян живеел в къща на ул. ***Счита, че имота не е поддържан, защото
тревата е била равна, а ако се поддържа,щяло да е разкопано.
В показанията си свид. Д. / бивш съпруг на ищцата/, разказва, че имота в м. „***“
Калоян имал по наследство, като дарил на Р. и Г. по около 600 кв.м. и за себе си оставил
около декар. Имота който оставил за себе си не бил ограден.
Разказва, че ***ходил в имота постоянно, последно го видял там преди около 5
години. ***стоял в края на имота, а свидетеля не е влизал вътре в имота, а само постоял 15
минути и си тръгнал. Не обърнал внимание дали имота е поддържан. В имота нямало лозя,
а овощни дървета. Сочи, че от децата си знае, че дядо им ходил в имота всяка седмица,
както и че оставил 1 дка от имота за себе си. Уточнява, че за последните 15 години е ходил
2-3 пъти. Сочи, че ***и Р. били скарани, от както Р. излязъл от казармата. Не знае ***и Р. да
са се карали за имоти. Когато Калоян прехвърлил части от имота вече били скарани с Р..
Посочва, че Р. живее в процесния имот.
В показанията си свид. ***сочи, че познава Р. от повече от 20 г. и той живее над
местност „***“ от 2005г., когато направил барака, а после 2008-2009г. започнал да си строи
къща. Посочва, че къщата е в центъра на голямо място- около два три декара, оградено с
правоъгълна форма. Сочи, че през лятото ходи около веднъж месечно, а през зимата на три-
четири месеца. Преди 2-3 години се появила ограда от дясната страна на парцела и от Р.
разбрала, че е отделен парцел на сестра му, която го е продала. Разказва, че Р. направил
преди няколко години пречиствателна станция, защото няма централна канализация, като
сочи през какви етапи е преминало изграждането й във времето. Разказва, че в имота има
овошки - стари кайсии, смокини / от преди около 20 г./, сливи, праскови череши и няма лозе.
Р. направил отводнителна система, бъбрековидно изкуствено езерце преди около 7 години,
както и съоръжения за внуците му- люлки и батут. Свидетелката сочи, че Р. й е казвал, че
имота му е от баща му . Не знае в какви отношения е бил Р. със своя баща.
В показанията си свид. ***сочи, че познава Р. около 40 години, а бегло познава и Г..
Посочва, че Р. живее над магазин „***“ в къща, която започнал да строи след 2008 г. и има
двор повече от декар и двеста квадрата. Като започвал да строи всички било буренясало
като вкл. свидетеля му помагал да разчистят имота. Видял, че имало ограда за място, което
се оказало на сестрата на Р., а от ***бил чувал, че целия имот е на Р.. Сочи, че ***пред него
преди около 20 години казал „***, стар съм вече, давам ти имота на Плановата строй или го
поддържай“. Разказва, че Р. и ***били в нормални отношения като ***ходел при Р. в къщата
на ул. „***“. Не знае страните да са се карали за имота, като не е виждал Г. в него. Разказва,
че в процесния имот има една пречиствателна станция- шахта дълбока три метра, която
събира дъждовната вода и фекалните води; стари дръвчета, една слива, две, три кайсии от
преди 30 години, а Р. през 2008-2009г. засадил нови овошки, като и свидетелят е помагал в
засаждането; бъбрековидно езерце с рибки и водни лилии; люлки и батут; ток и вода, които
Р. прекарал още преди да започне да строи през 2008г. В имота се влизало през една стара
портичка, но след като Г. продала частта си, Р. си направил голяма порта за коли и една
малка за пешеходно преминаване. Сочи, че в последните 15 години не е виждал ***да ходи
в имота, тъй като нямало транспорт.
5
От правна страна:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Организирайки защитата си по предявения срещу него иск,
ответникът следва да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи
възражения. Исковата защита на правото на собственост предполага посочване на
основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора
и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Само в рамките
на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът, защото това е предмет на
иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението /
Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК./
Като главно придобивно основание ищецът сочи наследствено правоприемство от
баща й ****, ЕГН **********, б.ж. на гр. ***, починал на 16.02.2019г., който от своя страна
придобил имота по силата на покупко-продажба, обективирана в НА № *** на Варненски
Нотариус и съдебна делба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № ***/1979г.
на ВРС - VII състав, вписан в СВ -Варна в том I***. Доколкото е наведено като главно
основание, съдът следва да се произнесе първо по него.
По делото се установява наследяването по реда на закона от Г. Д. и Р. Д. на
наследството останало от баща им *** Всеки от тях е придобил равни права на осн. чл.5,
ал.1 ЗН. Не се установява обаче наследодателят *** да е придобил процесния имот по силата
на договор за покупка от 1950 г. От приетата по делото СТЕ, на която съдът дава вяра като
компетентно изготвена, основаваща се на подробно проучване извършено от вещото лице,
съответстващи на техническите му изводи, се установява, имотът закупен от*** през 1950г.
е идентичен с имоти*** по КП от 1983 / с незначителна разлика в площта/, но тези имоти са
различни от имот ***с площ от 1000кв.м. попълнен през 2009г., попадащ в западната част
на имот 535 по КП от 1983г. доколкото имотите са близо един до друг, но не се застъпват. С
оглед на така даденото експертно заключение, съдът намира, че от договора от 1950 г., на
който ищецът основава правата на праводателя си не са възникнали права за последния
върху процесния имот. Доколкото наследодателят на ищеца не се легитимира като
собственик на имота въз основа на този договор, то и Г. Д. като универсален правоприемник
не може да черпи права за себе си.
По делото обаче се установява, че с влязло в сила решение по дело за делба е
допусната делба на недвижим имот между наследодателя на страните и неговите двама
братя през 1980 г. Делбата е извършена, като всеки от тримата съделители е получил реален
дял от имота с обща площ от 3 дка. От СТЕ се установява, че между процесния имот ****и
дял 3-ти /1200 кв.м./ по делото за делба от 1979г. е налице частична идентичност, тъй като
имотите са намира на едно и също място / западната част на имот 697 по КП от 2000г., който
е съответен на имот 535 по КП от 1983г./ и имат съвпадащи граници. Съдът възприема
заключението държейки сметка, че през 1980г., когато е извършена делбата не е имало
приета кадастрална карта за местността, както и че невъзможността да се установи точно
съответствие се дължи на недостатъци на експертното заключение, въз основа на което е
изготвена скицата на трите разпределени дяла. С доклада по делото между страните е
отделено за безспорно, че бащата на страните *** е придобил процесния недвижим имот,
чрез съдебна делба по гр.д. № ***/1979 г, с която получава в дял процесния недвижим имот.
Влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, с което въпросът за
съсобствеността върху имотите, страните и квотите на съделителите е разрешен със сила на
присъдено нещо има обвързаща сила за страните по делото за делба, както и за техните
универсални правоприемници т.е. и за наследниците им по закон. Доколкото се установява
идентичност между процесния имот и дела, предоставен на бащата на страните с делбата от
1979 г., то съдът възприема, че Калоян Станев е станал собственик на този имот именно въз
основа на разпределянето му в дял на имота с решение по извършване на делбата. С
решението за извършване на делба, а в случая определението за одобряване на спогодба,
наследодателя на страните е придобил собствеността върху конкретно индивидуализиран
самостоятелен обект на право на собственост в рамките на който е намира и процесния
имот, нанесен като самостоятелен в КП от 2000г.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ищецът е провел доказване, че имотът е
бил собственик на баща му, когото той е наследил при равни квоти с брат си. Доколкото ***
6
е придобил конкретен дял от имота въз основа на решението за извършване на делбата,
евентуално поддържаното основание давностно владение, не следва да бъде разглеждано.
С оглед на изложеното, за да достигне до извод по съществото на спора, съдът следва
да разгледа възражението на ответника, че той е придобил имота въз основа на оригинерно
придобивно основание –давностно владение продължило от 2009г., като към момента на
смъртта на наследодателя през 2019г. изискуемия 10 годишен срок за придобиване по
давност на правото на собствено е изтекъл, поради което и имотът не е попаднал в
наследствената маса, придобита при равни права от двете страни.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1
по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Според
приетото в цитираното тълкувателно решение, намерението за своене се предполага и е
достатъчно да се докаже упражняване на фактическа власт върху целия имот в срока по чл.
79 ЗС от един от съсобствениците само тогава, когато съсобственикът е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите. Когато упражняването на фактическа власт е започнало на основание, което не
изключва владението на останалите, т. е. когато съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. В този случай, при
спор за собственост е необходимо съсобственикът да докаже, че е превърнал държането на
чуждите идеални части във владение, чрез едностранни действия, доведени до знанието на
другите съсобственици, обективиращи спрямо тях намерението да владее идеалните им
части за себе си.
Настоящият състав е запознат с посочената от ответника вкл. в писмената защита
константна практика на ВКС, съобразно която се приема, че ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има
качеството негов наследник по закон, още от момента на предаване на владението е
установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността.
Владението на това лице е установено на основание, различно от наследяването, поради
което съгласно чл. 69 ЗС следва да се счита, че това лице продължава да владее имота само
за себе си и не е нужно да извършва действия, с които да демонстрира пред наследниците
намерението си за своене. Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е
изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок, фактът на наследяването не променя
обстоятелството, че един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт
върху имота приживе на наследодателя /решение № 378 от 19.06.2024 г. по гр. д. №
2938/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І
г. о., решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о. на ВКС и решение №
3/25.02.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС, решение № 73 от 3.08.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. и цитираното в него решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г.
о, Определение № 766 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 319/2024 г., I г. о., ГК,/. Съдът
обаче счита, че в настоящият случай тази хипотеза не намира приложение. В посока, че
наследодателят на страните *** е искал върху процесния имот само ответникът да
упражнява фактическа власт са единствено показанията на свид. ***, който сочи, че е бил
свидетел на изявление на бащата на страните, че иска в имота да строи ответникът, който и
да го поддържа. Свидетеля сочи, че тези воля на ***е изразена преди около 20 години. Съдът
не дава вяра на тези показания, тъй като те остават изолирани по отношение вербалното
изразяване на воля от наследодателя, както и при съобразяване, че изложеното от свидетеля
за време на изразяването на това желание Калоян Станев не съответства на писмените
доказателства, от които се установява, че през юни 2009г. той и ответникът са извършили
доброволна делба, след което един от имотите в дял на *** той е дарил на дъщеря си-
ищцата. Видно от договора за делба от м.06.2009 г. към този момент ***е имал интерес да се
уредят отношенията в съсобствеността, след което той изрично през м.10.2009г. се е
разпоредил с част от имота в полза на дъщеря си, което противоречи на твърдението на
ответника, че още преди 2009г. баща му се е дезинтересирал от имота.
7
Следва да се отбележи, че въз основа на показанията на свид. ***съдът не може да
изгради еднопосочни изводи, че волята на *** по отношение на строителство, което да се
реализира от ответника, касае именно процесния имот и то изцяло / доколкото
наследодателя е бил наясно, че децата му ще го наследят поравно/, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че след извършената през м.юни 2009 г. делба,
ответникът действително е реализирал строителство в част от имот 697 по КП от 2000г., в
който се е включвал процесния преди доброволната делба от 2009г.
Ответникът основава началния момент на установено давностно владение именно на
предаването му от баща му*** в съвкупност с дезинтересиране от имота от страна на
последния. Съдът намира, че не се установява в условията на пълно и главно доказване,
че*** се е дезинтересирал от имота и то защото е предал владението на сина си. В
показанията си свид. ***сочи, че ***не е посещавал имота в последните 15 години, тъй като
не е имало транспорт, докато свид. Д. разказва конкретна случка при която преди около пет
години е видял *** в имота, с оглед на които противоречиви показания, съдът не може да
формира извод, че ***действително не е посещавал имота.
Съдът преценява представения по делото протокол от 22.03.2010 г. по гр.д. 8436/2007
г., в който е обективирано определение за одобряване на спогодба между страните по делото,
въз основа на която ответниците да предадат владението на Калоян Станев върху реална
част от имот ***по КП от 2000г. на м. „***“ заключена в точки АБВ на приложена скица, по
границата на имоти ***с площ от 16кв.м., като индиция, че Калоян Станев в периода 2007г.-
2010 г. не се е дезинтересирал от имотите в м. ***. Видно от скиците към СТЕ границата
между имоти 697 и 701 по КП от 2000г. попада на границата на имот 1462 след нанасянето
му в КП през 2009г., / който е бил собственост от 2009г. до 2022г.на Г. Д./, но към момента
на образуване на гр.д. 8436/2007 г. имот 697 е бил съсобствен между *** и Р. Д..
По отношение твърденията на ответника, че той е извършил строителство, както и
подобрения в имота във връзка с изградената жилищна сграда, съдът намира, че по делото се
установява, че ответникът е започнал да строи сграда в периода 2008-2009г., съответен на
момента на извършване на доброволната делба с баща му и е изградил жилищна сграда в
собствения си имот с номер 1461. От допълнителната СТЕ, както и от показанията на свид.
***и свид. ***се установява, че той е изградил водна шахта, пречиствателно съоръжения,
изкуствено езерце и детски съоръжения за игра в процесния имот. Всички те са изградени
след завършването на строежа на жилищната сграда, като конкретно свид. ***излага, че
изкуственото езерце
е изградено преди около 7 години, а пречиствателната станция „преди няколко години“, т.е. в
период по-кратък от 10 години. По отношение на твърденията на ответника, че е владял
имота за себе си доколкото е засял множество овощни дръвчета, съдът съобразява, че част от
дръвчетата са изградени в период от преди 30-50 г., а друга част са изградени в последните 2-
5 години. В период от преди около 20 г. са засадени 10 бр. смокини, видно от
допълнителната СТЕ, който период обаче попада във време от преди 2009г., за когато
ответникът твърди, че е установил владението си. Съдът отчита, че имот ***от КП от 2000г.
до 2009г. е бил съсобствен между ответника и баща му и респ. извършваните от ответника
дейности до този момент са извършвани в собствения му имот.
По отношение на факта на ограждане на имотите 1*** като един, което се установява
от изслушаната СТЕ, съдът съобразява, че видно от показанията на свидетелите Андонов и
Михова в оградената част до преди 2-3 години е попадал и имот ***, който до 2022г. е бил
собственост на ищцата. Въпреки, че той е бил ограден заедно с имотите ***ответникът не е
имал претенции да го е завладял въпреки, че сочи, че го е поддържал.
При преценка на всички свидетелски показания в съвкупност съдът намира, че се
установява, че след смъртта на бащата на страните, ответникът е ограничил достъпа на
сестра си до имота, като от показанията на свид. ***се установява два случая, в които
ищцата е ходила до имота, но не е могла да влезе в него, тъй като вратата е заключена и не е
разполага с ключ. От показанията не се установява ответникът да е ограничавал достъпа до
имота на баща си, т.е. той е демонстрирал пред сестра си намерението да свои имота за себе
си след смъртта на баща им през 2019 г., от когато съдът намира, че той е завладял имота, но
към момента на предявявана иска, не е изтекъл срок от 10 години, след който ответникът да
е придобил имота по давност.
При изложеното, съдът намира, че не установява в условията на пълно и главно
8
доказване ответника да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои
в период по-дълъг от 10 г., съответно неговото възражение е неоснователно.
Предявеният ревандикационен иск следва да се уважи на наведеното главно
основание – наследствено правоприемство от наследодателя, придобил имота въз основа на
съдебна спогодба за делба. Иррелавантно остава основанието на което е възникнала
съсобствеността ликвидирана с извършената през 1980г. делба.
Искането за отмяна на нот. акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК е поставено в зависимост от
уважаването на предявения главен иск, т. е. тази претенция по своята същност представлява
акцесорно искане, което не може да бъде предявено самостоятелно. В разпоредбата на чл.
537, ал. 2 от ГПК е предвидено, отмяната на нот. акт да е последица от уважаване на иска.
Доколкото съдът уважава иска на Г. Д. срещу Р. Д., издадения в полза на последния
констативен нотариален №***на Нотариус***, per. № 205 НК, р-н на действие ВРС, следва
да се отмени, в частта с която ответникът е признат за собственик по давностно владение за
½ идеални части от имота.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът.
Ищецът е поискал присъждане на разноски е доказал заплащането на следните
такива: държавна такса – 140,50 лв., 15 лв. – дръжавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения,
950лв.- депозит за СТЕ, 375 лв. - депозит за допълнителна СТЕ. Заплащането на
претендираното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. се доказва от договор за правна
защита на л.194, в който е отразено, че сумата е платена в брой съгласно разрешенията на т.1
от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ВКС.
Ищецът е навел възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните съображения.
Размерът на следващото се възнаграждение за иск по чл. 108 ЗС съгласно чл. 7, ал.5
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 2025 г.) е 1427,32 лв. / съобразно данъчните оценка на ½ ид.ч. от имоти номер 2070-
6828,30 лв. и номер 2071-4586,35 лв./
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ / сега Наредба за възнаграждения за
адвокатска работа/ размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото
/Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Делото не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност спрямо дела от
същия характер. Следва да се съобразява обаче, че се касае за вещен спор, който изисква
задълбочено запознаване с документи, както и ангажиране на гласни доказателства и
експертни заключения от страна на адвоката. Предвид изложеното и съобразявайки
заявеното по размер искане и от ищцовата страната по отношение на размера на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че справедлив размер на адвокатско
възнаграждение е 1700 лв.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника общо сумата от 3180,50 лв.-
разноски в настоящото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на ответника Р.
К. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. ***че ищецът Г. К. Д., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.
*** е собственик на ½ ид.ч. идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1460 /хиляда
четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. при граници: ПИ пл. №****и път,
находящ се в гр. Варна, с.о. Планова, след изменение на действащ КП за с.о. „***“ чрез
попълването му, съгласно заповед РМ-45/12.10.2023 г. на кмета на район „***“ – Община
Варна, представяващ поземлени имоти с идентификатори ПИ с пл. №2070 с площ от 600
9
кв.м. при граници: ПИ пл. №*** с площ от 403 кв.м. при граници: ПИ с пл. № ***, ПИ с пл.
№ *** и път, на основание наследствено правоприемство от баща й*** ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, починал на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на
съдебна делба, приключила с одобряване на спогодба обективирана в Протокол от
09.04.1980г. по гр. дело № ***/1979г. на ВРС - VII състав, вписан в СВ -Варна в том II, № 67,
дело № 1197/20.05.1980г. и ОСЪЖДА ответника Р. К. Д., ЕГН:**********, адрес: гр.
Варна, ***ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО над посочения имот на ищеца Г. К. Д.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: ***
ОТМЕНЯ, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Констативен нотариален акт № ****на
Нотариус ***, р-н на действие ВРС, в частта с която ответникът е признат за собственик по
давностно владение на ½ ид.ч. от имот пл. № 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ с
площ от 1000 /хиляда/ кв.м. ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници:
ПИ пл. №***и път, находящ се в гр. Варна, местност „***“.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. К. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. *** да
заплати на Г. К. Д., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** сумата от 3180,50 лв.- съдебни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10