Решение по адм. дело №414/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) вр. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от З. Р. Д., [ЕГН] чрез адв. Д. Ж., срещу Заповед № РД-246/18.08.2025г. на кмета на община К****, с която е наредено премахването на преместваем обект „Метален жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К**** и Заповед № РД-247/18.08.2025г. на кмета на община К*****, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К*****.

С разпореждане [номер]/03.09.2025г. производството по делото е разделено като материалите по оспорване на Заповед № РД-247/18.08.2025г. на кмета на община К***** са отделени в друго производство, а настоящето продължава по жалбата срещу Заповед № РД-246/18.08.2025г. на кмета на община К*****, с която на З. Р. Д. е наредено премахването в срок до 28.11.2025г. на преместваем обект „Метален жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К****.

В жалбата се сочи нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - актът е немотивиран, тъй като не съдържа съображения защо не е спазен приложимия според жалбоподателя закон Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и защо не са обсъдени представените документи за регистрирания животновъден обект – пчелин. Оспорва констатациите в констативния акт, че се касае за преместваем обект. В тази връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на акта, като твърди, че макар и по делото да се установява безспорно, че процесния обект е преместваем обект, неправилно не е приложен специалния закон за разполагане на преместваем обект в земеделска земя – Правилник за прилагане на закона за опазване на земеделските земи, а общия – ЗУТ. Твърди, че ответникът е издал акта в хода на висяща процедура по узаконяване и при пълна липса на мотиви.

Ответникът, кмета на община К*****, в съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от пълномощник адв. Н. Н., депозирани извън 7-дневния срок, даден от съда, моли съда да отмени определението за даване ход по същество и да насрочи делото в открито заседание за събиране на писмени и гласни доказателства, относими според него към спора, а именно снимки на процесния имот, отговор от ОБДХ – Перник от дата 17.10.2025г. на запитване от кмета на К**** от 10.10.2025г. относно регистриран животновъден обект на името на Л. Р. Д., съдържащ информация, че при извършена документална проверка на 10.10.2025г. в Интегрираната информационна система на БАБХ, е констатирано, че е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. с капацитет 60 броя пчелни семейства. Лицето има договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните. От началото на 2025г. до настоящия момент не е подавана декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, съгласно чл. 132, ал. 1, т.21 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община. През 2025 г, не са извършвали профилактични прегледи. Иска разпит на свидетели – служители на община К*****, участвали в съставянето на констативния акт. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Твърди, че становището на ОДЗ Перник е ирелевантно, удостоверението за животновъден обект е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 57а ЗУТ не поставя като условие за издаване на заповед за премахване наличие или не на допълнителна, в т.ч. земеделска дейност. Налице е обективният факт, че има контейнер, поставен без разрешение. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отмяна на определението за даване ход по същество, а именно изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: "Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. В този смисъл, искането за събиране на доказателства е недопустимо, като заявено след приключване на устните състезания.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-79/26.03.2025г. на кмета на община К**** е разпоредена проверка на 28.04.2025г. в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К*****, собственост на З. Р. Д. съгласно [нот. акт], т. VI, per. № 7388, д. № 1055/2022г.

На 28.04.2025г. служители на община К***** извършили проверка в поземлен [имот номер] местн. К**** по КККР на [населено място], община К*****, като установили, че в имота е поставен метален жилищен контейнер с размери 7,05м./3,00м. върху бетонови блокчета. Контейнерът се състои от две помещения и баня. Облицован е с термопанели, два прозореца от север с размери 127/103 см. и метална врата с размери 90/200см., от юг има прозорец с размери 43/63 см. Покривът на контейнера е покрит с термопанели. Обектът не е захранен с ток и вода и се използва по предназначение.

В момента на проверката, извършена в присъствието на адвокат А. Г. - пълномощник на З. Д., не са представени разрешение за поставяне и одобрена схема за поставяне на обекта. Представени са положително Становище от 28.06.2023г. от Областна дирекция Земеделие, област Перник за строителство на „Селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар” в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К****, обл. П*****, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ; Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. от ОБДХ – Перник, с капацитет 60 пчелни семейства. При тези данни проверяващите приели, че обектът е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на на територията на община К***** и следва да бъде премахнат. Резултатите от проверката са обективирани в съставения Констативен акт № 13 от 28.04.2025г., връчен на пълномощника на З. Д..

На 05.05.2025г. от жалбоподателката е подадено възражение, с което е изразено несъгласие с констатациите на проверяващите. Счита, че допуснатите пропуски не съставляват нарушения, а по-скоро се касае за недовършена процедура по Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Относно процесния обект - контейнер е изразено становище, че съгласно чл. 59 А от ППЗОЗЗ е възможно временно поставяне на преместваем обект.

На същата дата, 05.05.2025г. е подадено заявление с вх. № З-429 до кмета на община К****** за издаване на разрешение за поставяне на преместваем контейнер с навес върху имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К******. Като правно основание за издаване на разрешението са посочени чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ и отново са представени документите, описани в констативния акт. По подаденото заявление е постановен отказ от 08.07.2025г. на главният архитект на община К**** с мотиви, че върху поземлени имоти не могат да се поставят преместваеми обекти за жилищни и складови нужди. Същият е връчен на жалбоподателката на 15.07.2025г.

След като е приел за неоснователно направеното възражение, кметът на община К****** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-246/18.08.2025г., с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредил на З. Р. Д. да премахне в срок до 28.11.2025г. преместваем обект „Метален жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К*****. В мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 13/28.04.2025г. Административният орган е посочил, че не са представени документи и основания за извършеното поставяне на преместваем обект - „метален жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор] представляващ земеделска територия с НТП - ливада по КККР на [населено място], община К*****, местн. К*****. Достигнал е до извод, че са нарушени разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно - информационните елементи на територията на община К*****.

На 18.08.2025г., по повод издадената заповед № РД-246/18.08.2025г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК. Поканата, ведно със заповедта, са връчени на жалбоподателката на 25.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. Ц., която съдът кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на поставените въпроси. При огледа на място на процесния обект, вещото лице констатира поставен фабричен контейнер с метална конструкция, ограждащи стени панелки. Площта на контейнера е 3,00м на 7,00м или площ 21м2 . Височина на контейнера 2,46м. Вътре обекта е разделен с преградни стени/леки/ с дебелина 5см и са обособени кухня с кухненски кът, санитарно помещение с душкабина и тоалетиа/мобилна/ и стая-спалня.Вратите са алуминиеви плъзгащи се. Контейнерът има входна врата по средата с размер 90/200см два прозореца напред с размери 120/100 см., поставен върху няколко легнали бетонни бордюра, няма наливан бетон и основи. Има ел.инсталация, няма захранване с ток от електроразпределително дружество, има соларна система. Вода няма от централен водопровод. По начина на оборудване вещото лице счита, че имота се използва за жилищни нужди, макар че в него има и елементи за обслужване на пчелни семейства /кошери/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповед № РД - 246/18.08.2025г. е издадена от компетентен орган – кмета на община К*****, който съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ има правомощието да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. В оспорваната заповед и в съставения констативен акт изрично е посочено, че процесният обект е преместваем и представлява метален контейнер по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена и отговаря на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й - наличие на преместваем обект "метален контейнер", монтиран в [ПИ]. по КККР на [населено място], община К***** без разрешение за поставяне в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, и е посочено правното основание за издаването й - чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Изложеното налага извод, че издадената заповед е мотивирана. Административният орган се е позовал на събраните доказателства в хода на административното производство.

При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 57а, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Съставен е констативен акт, с който е поставено началото на производството и в който е обективирано и онагледено чрез скица, фактическото положение. Актът е съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателите надлежно. Жалбоподателката е подала възражение срещу констатациите в акта, но то е прието от органа за неоснователно с подробно изложени мотиви в самата заповед.

Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице процесният обект, след отделянето му от повърхността, без да се разделя на конструктивни елементи, може да се постави на друго място и да се ползва за същото или подобно предназначение. Същият представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а съобразно легалното определение, дадено в § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Обектът, предмет на заповедта е с технически характеристики - метален контейнер, и размери 3,00м/7,00м/ 2,46м, които позволяват лесното му отделяне от повърхността без да губи своята индивидуализация.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на разпоредения за премахване обект, както е възприел административния орган. Този факт следва както от [нотариален акт]/2022г.. относно [имот номер]. така и от изявленията в самото административно производство и жалбата. Не се спори и по факта, че за обекта по заповедта не са издадени разрешения за поставяне. Видно от нотариалния акт и скица № 14-999792-30.08.2022г. на СГКК – Перник поземленият имот е с трайно предназначение на територията: земеделска. В тази връзка следва да се посочи, че съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като земята е земеделска, то в случая са приложими разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. Доколкото не се касае за строеж, а за преместваем обект – контейнер, разположен в земеделска земя, приложима е хипотезата на чл. 59б, ал. 2 във връзка с чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Според чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ, за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, както и за други нужди без застрояване се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години. Временно ползване се разрешава с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – чл. 59б, ал. 2 от ППЗОЗЗ. В чл. 59б, ал. 3 от ППЗОЗЗ са посочени документите, които следва да бъдат събрани по преписката: 1/предложение от собственика на земята или от инвеститора; 2/копие от документа за собственост или изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот; 3/скица на имота в два екземпляра в М 1: 500 до 1: 5000 с нанесени граници на предложените площадки, заверена от общинската служба по земеделие, съответно от Агенцията по кадастър; 4/становище от съответната РИОСВ; 5/проект на ПУП или ситуационна скица за разполагане на временния обект.

Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е приложен „общия закон“, а не специалния. Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, в която е посочено, че "върху поземлени имоти могат да се поставят.... " не прави разграничение между земеделски имот и имот предназначен за други нужди. Съгласно пар. 5, т. 2 от ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, поради което обстоятелството, че в случая се касае за имот земеделска земя, не променя изводите на административния орган, че в случая е приложим реда за премахване, регламентиран в ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение. От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по извършената СТЕ, безспорно се установява, че процесният обект - метален жилищен контейнер представлява преместваем обект по смисъла § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че в заповедта контейнерът е описан като „жилищен“, не е основание за отмяна на същата. Както сам жалбоподателят е посочил в жалбата си, обектът е поставен с цел обслужване на пчелина – за селскостопански инвентар и временен отдих. В тази връзка може да се направи обоснован извод, че процесният контейнер представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗУТ, тъй като е предназначен за други обслужващи дейности на процесния имот. Обслужващият характер се извлича и от формулираното в жалбата особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, в което жалбоподателят сам твърди, че изпълнението ще доведе до „отнемане на инфраструктура, пряко обслужваща регистриран пчелин“.

Неоснователно е възражението, че заповедта е издадена в рамките на „висяща процедура по узаконяване“. Няма данни за висящо административно производство. Постановен е отказ на главният архитект за поставяне, който не е обжалван. Няма данни за подаване на заявление за издаване на разрешение до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. В конкретния случай, обектът е поставен без каквито и да било издадени разрешения, което представлява заобикаляне на една от основните цели регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗУТ, която е именно уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

С оглед изложеното се налага извод, че оспорваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание на административния акт, както и че е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел.

При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна. Ответникът има право на разноски, но същите са заявени едва с писмената защита, което обуславя неоснователност на искането. Съгласно горецитираното ТР № 6/2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В проведеното на 28.10.2025г. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, представител на ответника не се е явил, представена е молба за отлагане на делото, която е счетена от съда за неоснователна, предвид липса на предпоставките по чл. 139, ал.1 от АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник, III състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Р. Д., [ЕГН], срещу Заповед № РД-246/18.08.2025г. на кмета на община К*****, с която е наредено премахването на преместваем обект „Метален жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К*****.

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ решението е окончателно.