РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500473 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
"ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, EИK *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1124, бул. "Цариградско шoce" № 47А, бл. В,
ет. 3 обжалва Решение № 345/27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2153/2024
г по описа на РРС, като неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно е
приел, че ищците с правото им да предяват иск за защита на чужди
материални права, нo не е конституирал третото пoлзвaщo се лице кaтo
съищец пo дeлoтo. Съдът не е съобразил направеното от дружеството
възражение в отговора на искова молба, че предявеният иск е недопустим, тьй
като ищците не притежават активна материално правна и процесуална
легитимация да предявят иск, тъй като видно процесната полица №
8300019921007761, същата е сключена в полза на трето ползващо се лице —
,,Банка ДСК" АД. Съгласно чл. 398, an. 4 от KЗ при настьпило застрахователно
събитие единственото лице, легитимирано да получи обезщетение е третото
лице, като съгласно чл. 398, aл. 5 от KЗ след настьпване на събитие уговорката
в полза на трето лице е неотменима. B този смисъл предявената искова молба
касае факти, които ca относими към чуждо материално npaвo, a именно
правото на трето ползващо се лице пo полицата, каквото качество нямат
ищците пo делотото. Освен това първоинстанционния съд неправилно в
обжалваното решение съдът е счел, че е налице покрит застрахователен pиcк.
Съгласно т.5.5.6, чл.5 от Раздел II (Общи изключения) на Глава 2 от Общите
условия пo полицата, застрахователят не дължи и нe изплаща застрахователни
обезщетения при настъпване на преки и косвени вреди в резултат на
1
неправилно или безстопанствено съхранение и експлоатация на имущество на
нарушение на утвърдените технологии, правила и стандарти и/или
изисквания, предписания проектант, производител, компетентен орган.
Съгласно чл.29 от раздел VII на ОУ „Права и задължения на страните през
срока на застрахователното покритие", застрахованият е длъжен да поддържа
застрахованите имущества в изправност и да ги стопанисва съобразно
предназначението им с грижата на добър стопанин, както и да спазва всички
изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството, както и
предписанията на компетентните органи. Съгласно чл. 29.4, застрахованият е
задължен да взема необходимите мерки за предотвратяване настъпването на
застрахователното събитие или ако такова е настъпило — за ограничаване на
размера на вредите. При неизпълнение на някое от тези задължения,
застрахователят, съгласно чл. 32 от ОУ, може да намали или да откаже изцяло
плащане на застрахователно обезщетение, като това кое от двете права ще
упражни е предоставено на преценката на застрахователя. Това право на
застрахователя съответства изцяло на разпоредбата на чл. 395, ал.1 от KЗ. B
конкретния случай от събраните no делото доказателства е установено, че
причина за пожара е неправилно ползване на награвателни уреди.
Уплътнителят на газовата бутилка е бил силно износен, което показва, че газта
е излязла преждевременно под въздействието на повишено налягане от
температурата. Искат от въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемите А. И. Х., Т. Ф. З. и С. Ф. З. в писмен отговор считат
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния
съд решение за правилно. Застрахован по процесната застрахователна полица
е Ф. З. Ю., чиито наследници са те. Дори да се приеме, че Банка ДСК е
ползващо се лице по полицата, то следва да се съобрази, че наследниците са
уведомили веднага и застрахователя и банката за настъпилото събитие , но
Банка ДСК не е предприела действия по полицата за изплащане на
застрахователно обезщетение. Наследниците са встъпили в правата и
задълженията по банковия кредит към Банка ДСК и продължават да изплащат
имота, предмет на застраховката. При тези обстоятелства, след като кредитора
Банка ДСК не е предприела действия за реализиране на правата си по
полицата и след като наследниците – ищци, плащат редовно кредита да имота,
то за тях е налице правен интерес да претендират обезщетение по
застрахователната полица при настъпило застрахователно събитие. Смисъла
на застрахователната полица, е да покрие щетите по имуществото при
настъпване на застрахователно събитие или да покрие стойността му при
погиване на имота , като в този случай, сумата се изплаща по кредита. В
настоящия случай, имуществото предмет на кредита , не е погинало, кредита
се изплаща от наследниците, поради което и застрахователното обезщетение,
следва да бъде платено именно на наследниците , за покриване на щетите
настъпили върху обекта на застраховане изплащане обезщетението на
наследниците на застрахованото лице. Във връзка с този кредит , те
продължават да подновяват и заплащат ежегодно и застраховка за
имуществото обезпечение по кредита – именно Апартамент № * в с. Ч. В., ул.
П. *, ж.б. № *, ет. *. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
2
определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ. Дължимото обезщетение следва
да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като същата е определна от приетата експертиза в размер на
20975 лева. В този размер , ищците са изменили и предявили иска. По тези
съображения считат, че жалбата следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди. Претендират направените по делото
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между Ф. З. Ю. в качеството на застраховащ и застрахован и „Групама
застраховане“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София са
сключвани договора за застраховка на недвижимо имущество-апартамент с
адрес гр. Р., ул.“П.“ №*, бл.*, ет.*, ап.* с покрити рискове „основно покритие-
пожар и природни бедствия“. Съобразно подписаните застрахователни полици
за всяка календарна година, считано от 03.07.2018г като ползващо се
лице/бенефициер е вписан „Банка ДСК“ЕАД.
Не е спорно, че Ф. З. Ю. е починал на 01.01.2022г и че ищците по делото
А. И. Х., С. Ф. З. и Т. Ф. З. са негови наследници.
Не е спорно, че на 01.01.2022 в апартамента, предмет на договора за
застраховка и застрахователните полици е настъпило застрахователно събитие
„пожар“, при който собственика на имота - наследодателят Ф. Ю. е починал, а
имота е унищожен тотално. Наследниците са уведомили застрахователя в
предвидените за това срокове и е съставен констативен протокол №
83002200002/07.01.2022г от застрахователя и опис на увреденото имущество.
Застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като от експертиза в образуваното досъдебно производство е установено, че са
нарушени правилата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а
съгласно общите условия към притежаваната от тях полица застрахователят не
дължи и плаща застрахователно обезщетение при настъпване на преки и
косвени вреди в резултат на липса на подходяща квалификация, неправилно
или безстопанствено съхранение и експлоатация на имущество в нарушение
на утвърдени технологии, правила и стандарти и/или изисквания, изрично
записано в т.5.6 на раздел II общи изключения по глава 2. И след възражение
от страна на А. Х. е последвало становище на застрахователя, че в случая е
налице непокрит риск, поради което не дължат изплащане на застрахователно
обезщетение.
Въззивният съд намира, че с оглед обстоятелството, че в сключените
договора за застраховка и издадените застрахователни полици във връзка с
него, в това число и тази към момента на възникване на застрахователното
събитие, като ползващо се лице/бенефициер по договора за застраховка е
посочено „Банка ДСК“ АД, тъй като застраховката е сключена във връзка с
теглен ипотечен кредит, то с оглед изричната разпоредба на чл. 398, ал.4 КЗ в
случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по
застрахователния договор има право да получи застрахователното
обезщетение. В този смисъл ищците не са материално легитимирани да
ангажират отговорността на застрахователното дружество и предявените от
тях осъдителни искове за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху него, са неоснователни. / Решение № 239 от
06.08.2025г по т.д.№ 737/24, 1 т.о на ВКС/. Застрахованият, респективно
3
неговите наследници имат задължението при настъпване на застрахователното
събитие да уведомят застрахователя в предвидените от договора и общите
условия срокове, застрахователят е длъжен да извърши проверка дали е
налице покрит риск по договора за застраховка и да определи застрахователно
обезщетение при положителна преценка, но дори и в този случай
застрахователното обезщетение ще се изплати не в полза на застрахования,
респективно неговите наследници, а в полза на бенефициера по договора за
застраховка, в случая „Банка ДСК“АД. С оглед изложеното по-горе
предявените от ищците осъдителни искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят само на това основание като за процеса е без значение, че отказът
на застрахователят е поради непокрит риск. Последното има значение и
подлежи на изследване, ако бенефициера претендира заплащане на това
обезщетение. Решението на ВКС, на което първоинстанционният съд се е
позовал и което цитират и въззиваемите, е относимо само в случаите когато
ищците в качеството на наследници на застрахования предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката в
качеството й на бенефициер като искат осъждане на застрахователното
дружество да заплати на ползващото се лице-банката дължимата
застрахователно сума, ако твърдят наличие на предпоставките на
разпоредбата на чл.134 ЗЗД. В случая обаче нито в исковата молба, нито в
последващо нейно уточнение, ищците не твърдят това. Видно е, че в исковата
молба същите претендират застрахователят да им заплати в качеството им на
наследници на застрахования застрахователно обезщетение. По тези
съображения осъдителният иск, предявен от А. И. Х., Т. Ф. З. и С. Ф. З. срещу
„Групама Застраховане“ЕАД за сумата от 20 975лв, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
застраховано имущество-апартамент № 1 в с.Ч. В., ул.“П. *“, бл.*, ет.*, ведно
със законната лихва от 17.04.2024г до окончателно плащане, е неоснователен
и следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния
извод, поради което постановеното от него Решение № 345 от 27.02.2025г по
гр.д.№ 2153/24 по описа на РРС е неправилно и следва да се отмени.
На основание чл.78 ГПК в тежест на ищците, въззиваеми в настоящото
производство, са направените от застрахователя разноски в двете съдебни
инстанции, както следва: 900лв разноски в първата инстанция и 719.50лв
разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 345 от 27.02.2025г, постановено по гр.д.№
2153/24 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ осъдителният иск, предявен от А. И. Х., Т. Ф. З. и С. Ф. З.
срещу „Групама Застраховане“ЕАД за сумата от 20 975лв, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
застраховано имущество -апартамент № * в с.Ч. В., ул.“П.*“, бл.*, ет.*, по
застрахователна полица „пожар и други щети на имущество“ №
8300019921007761 от 08.07.2021г., сключена между Ф. З. Ю., починал на
01.01.2022г и „Групама застраховане“ЕАД, ведно със законната лихва от
4
17.04.2024г до окончателно плащане, като неосноватален.
ОСЪЖДА А. И. Х., ЕГН **********; Т. Ф. З., ЕГН ********** и С. Ф.
З., ЕГН ********** и тримата от с.Ч. В., ул.“П.“ № * да платят на „Групама
Застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.София 1124, бул.“Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет.3 сумата от 900лв,
представляваща разноски в първата инстанция и 719.50лв, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в 1- месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5