Решение по дело №1435/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба вх. № 8736/23.08.2024 година по описа на Административен съд - Бургас (РС), подадена от Д. Р. Т. с [ЕГН] с адрес – [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5, чрез адвокат С. Л. от АК - Бургас, срещу Областна дирекция – Бургас на МВР (ОДМВР).

Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение в размер на 1 500 лева – с коригиран размер в съдебното заседание на 900 (деветстотин) лева – за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка „задържане“ по чл. 72 от ЗМВР, предвид отмяната на заповедта в процеса по н.а.х.д. № 2/2024 година на РС - Карнобат. Ищецът твърди, че в резултат на издадената незаконосъобразна заповед е претърпял психичен стрес – накърняване на репутацията, довело до спад на клиенти, използващи таксиметровите услуги на Т., както и чувство на унижение, срам и вина пред близките. Отделно претендира присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.03.2024 година (датата на влизане в сила на решението на РС - Карнобат). Иска присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва основателността на исковата молба. Заявява, че не са налице предпоставките за уважаването . Поддържа, че претендираните неимуществени вреди не са доказани от ищеца. Претендира разноски.

Прокурорът пледира частична основателност на исковата молба. Според него, претендираният размер на обезщетението е завишен.

След като съпостави твърденията и възраженията на страните, и доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 23.12.2023 година в 07:40 часа ищецът, таксиметров шофьор, е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР със заповед за задържане на лице № 282зз–335 от същата дата, издадена от младши инспектор при РУ – Карнобат на МВР, във връзка с постъпил сигнал за палеж на таксиметров автомобил в [населено място]. На същата дата бил задържан и синът на Т. – също таксиметров шофьор.

На 23.12.2023 година в 18:35 часа Д. Т. е бил освободен.

Т. обжалвал принудителната административна мярка (ПАМ), наложена му от служителя на МВР, като с решение № 8/06.03.2024 година по н.а.х.д. № 2/2024 година РС – Карнобат е отменил заповед № 282зз–335/23.12.2023 година. Решението на РС не е било обжалвано и е влязло в сила на 28.03.2024 година.

В настоящото производство като свидетел е разпитана съпругата на ищеца – М. Т., за доказване твърденията на ищеца за неблагоприятното отражение на ПАМ върху психиката му. На въпроси на процесуалния представител на ищеца тя заявява, че ищецът е бил посетен в жилището си и задържан в утрото на 23.12.2023 година от служители на МВР. Служителите на МВР не са влезли в семейното жилище, а са изчакали Т. отвън, докато се приготви да ги придружи. По отношение на състоянието на Т. след освобождаването му, свидетелката заявява, че е „нормално“ да се промени настроението му, защото задържането без основателна причина е „шок за един нормален български гражданин“. Според Т., ищецът е станал „малко по - затворен“, сънят му е бил „повлиян“, той е избягвал за „известно време“ контакти с приятели, тъй като се е срамувал от случилото се, а също така е отказвал участие в туристически походи, което, според съпругата му, е любимото им занимание с приятели. Г. Т. твърди, че задържането е „повлияло“ на работата на Т., защото Карнобат е „малък град“ и всички се познават, като, според нея, е „нормално да има отлив, при положение, че някой за нещо е бил задържан“. На въпрос от съда дали е ставала свидетел на отказ на клиент да се качи в автомобила на съпруга , Т. отрича като подчертава, че няма как да стане свидетел, при условие, че сама тя работи. На поставен въпрос от процесуалния представител на ответника дали част от стреса (притесненията), преживян от Т. не се дължи на факта, че синът му също е бил задържан по същия сигнал за палеж на таксиметров автомобил, свидетелката заявява, че, според нея, Т. се е тревожил единствено за себе си, не и за сина си.

Описаната фактическа обстановка се установява от съдържанието на приложеното н.а.х.д. № 2/2024 година на РС – Карнобат, както и разпита на свидетелката Т., извършен в съдебното заседание на 14.01.2025 година.

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът прави следните правни изводи.

На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва: за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Исковата молба срещу ОД – Бургас на МВР е допустима, а по същество – частично основателна.

Налице е административен акт с адресат Д. Т., чиято незаконосъобразност е установена по предвидения в закона ред.

Теорията и съдебната практика приемат, че неимуществените вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в резултат на увреждането. Неимуществените вреди подлежат на доказване и не се предполагат, поради което ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че от ищеца са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, намиращи се в причинно - следствена връзка с незаконосъобразната ПАМ. От всички твърдения на разпитаната свидетелка съдът приема за достоверни единствено твърденията, че след задържането си Т. е станал „малко по - затворен“ за известен период от време. Тази реакция, по мнение на съда, е естествена последица от наложената ПАМ на ищеца, предвид ограничаването на правото му на свободно придвижване преди коледните празници на 2023 година.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т. по отношение на заявеното последващо „повлияване на съня“ на ищеца, временното нежелание на ищеца да участва в туристически походи с приятели, както и по отношение на твърдения отлив на клиенти, ползващи таксиметровите услуги на Т.. В тази си част показанията са крайно абстрактни, а свидетелката отговаря в тази насока и след подсказващ въпрос от процесуалния представител на ищеца, за което съдът е отправил забележка. От ищеца не са ангажирани доказателства каква е била продължителността и качеството на съня му преди и след задържането, за да се направи сравнение, съответно - да се обоснове извод за неблагоприятно въздействие на незаконната ПАМ върху този аспект от живота на Т.. От свидетеля се заявява „повлияване“ на съня, но не се дава никаква конкретика в тази насока – дали сънят е станал по – къс или по – продължителен, дали се е нарушила неговата непрекъсваемост, променил ли се е часът на заспиване и събуждане на ищеца след налагане на мярката и т.н. Т. не дава конкретен пример кога, къде и с кого от приятелите им Т. е отказал да излиза на туристически излет след задържането си. Не се доказва и твърдения последващ „отлив“ на клиенти, аргументиран от Т. с това, че Карнобат е „малък град“ и „всички се познават“. Карнобат не е малък град, предвид обстоятелството, че по общодостъпни данни от интернет страницата на НСИ към 15 септември 2022 година жителите на града са 15 249 души. Т. заявява, че е „нормално“ да има отлив на клиенти от услугите на съпруга  – след задържането, но не дава никакви конкретни примери в тази насока, дори не възпроизвежда евентуалните впечатления на Т., които би могла да преразкаже предвид семейната си връзка. Тя не е ставала свидетел и на отказ на клиент да използва услугите на Т. след датата на задържането му.

Предвид изложеното, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в намален размер за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразната ПАМ. Освен вече описаните обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и обстоятелствата при които Т. е задържан (от двама служители на МВР, които не са влизали в жилището му, а са го изчакали отвън, за да ги придружи), непродължителния период на задържането (в светлата част на денонощието), както и липсата на данни за размера на доходите, които Т. би могъл да реализира като водач на таксиметров автомобил за периода на ПАМ. Затова, на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 (сто) лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024 година – датата на която решението на РС – Карнобат е влязло в сила, до заплащане на обезщетението. В останалата си част - до коригирания размер от 900 (деветстотин) лева - исковата претенция за обезщетение е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 10 ал. 3-4 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Според нормата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.

Изходът от спора и частичната основателност на исковата молба обуславят разпределяне на разноските между страните, съобразно своевременно направените искания от процесуалните им представители и цитираните правни норми. ОД – Бургас на МВР следва да заплати на Д. Р. Т. сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото – адвокатско възнаграждение (от претендирани 500 лева), както и 10 (десет) лева – заплатена държавна такса за разглеждане на спора по същество или общо 110 (сто и десет) лева разноски. Съответно, Д. Т. следва да заплати на ОД – Бургас на МВР сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид установените обстоятелства и правните мотиви, на основание чл. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с глава единадесета от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на МВР да заплати на Д. Р. Т. с [ЕГН] с адрес – [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5, сумата от 100 (сто) лева обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2024 година до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д. Р. Т. против Областна дирекция – Бургас на МВР за разликата над 100 (сто) лева - до предявения коригиран размер на обезщетението по иска от 900 (деветстотин) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на МВР да заплати на Д. Р. Т. с [ЕГН] сумата от 110 (сто и десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Д. Р. Т. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция – Бургас на МВР сумата от 100 (сто) лева разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.