№ 47
гр. Ихтиман, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.ова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Административно
наказателно дело № 20231840200022 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
П. Р. Р. ЕГН ********** от гр. София, ул. „П.“ № 138 е обжалвал наказателно
постановление № **-****-******/22.10.2020 г. на Началник група в ОДМВР-София, с което
за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание мл. 179, ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване.
Административнонаказващият орган не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От представения по делото АУАН № ******/28.09.2022 г. и показанията на
служителя на ОДМВР Б. Б., се установява, че актът е съставен срещу П. Р. въз основа на
сигнал на гражданин за това, че на 18.07.2020 г. около 11.25 часа в района на 20+500 км на
автомагистрала “Тракия” в посока гр. Пловдив при управление на лек автомобил „Рено
Каптюр“, рег. № ******** се е движел в лентата за принудително спиране и е изпреварил
ППС с прикачено ремарке. Нарушенията са квалифицирани по чл. 58, т. 3 ЗДвП, чл. 41, ал. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което наказващият орган е
приел, че нарушенията са извършени на 28.09.2020 г., като на Р. на основание чл. 178ж, ал.
1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание мл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150
лева и на основание чл. 183, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
1
При установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения
14-дневен срок от 23.12.2023 г., когато НП е връчено на нарушителя. Съдът не би могъл да
приеме, че НП е връчено на 21.07.2020 г. в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, доколкото не
са представени убедителни доказателства за спазване на правилата на чл. 180 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, (че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият
адрес е неизвестен). По делото е приложена докладна записка от 21.07 2022 г., съгласно
която адресът на жалбоподателя е посетен на 19.07.2022 г., а на 20.07.2022 г е проведен
телефонен разговор с него. Цитираната докладна записка не удостоверява обстоятелството,
че нарушителят е сменил адреса си и новият адрес е неизвестен. Напротив, в случая се
установява, че на адреса на Р. е пребивавала неговата съпруга и връчителят е следвало на
нея да връчи наказателното постановление съобразно чл. 180, ал. 2 НПК, а ако тя е отказала
да го получи отказът й е следвало да бъде удостоверен с подписа на един свидетел в
съответствие с чл. 180, ал. 4 НПК.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При формалната проверка на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдът констатира,
че е налице несъответствие между посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението - в АУАН се сочи, че Р. е извършил твърдяните административни нарушения
на 18.07.2020 г., а в НП – на 28.09.2019 г.
Всяко деяние, съставляващо административно нарушение, има своите признаци от
обективна страна, като времето на извършването е сред най-съществените от тях. Точното
му посочване позволява то да бъде индивидуализирано. От изключителна важност е
еднаквост за този обективен признак в АУАН и НП. В случая е налице разминаване, което
съдът намира за съществено процесуално нарушение, защото нарушава правото на защита,
доколкото с предявяване на акта жалбоподателят е бил обвинен за деяние, извършено на
една дата, а с НП - на друга. Още повече, че актът не е съставен на място и по време на
нарушението, а впоследствие, така че нарушителят да има възможност за оспори
фактическите му констатации непосредствено след извършване на деянието.
Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, тъй като именно в НП е посочена дата, различна от действителната.
Затова и съдът приема, че е налице формално основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като не следва да обсъжда по същество има ли извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя и правилно ли е санкционирано то.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-******/22.10.2020 г. на
Началник група в ОДМВР-София.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2
3