Р Е Ш Е Н И Е
№23 25.03.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер №207 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Н.Л.Х. ***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А.А. от
ТАК, против Наказателно постановление № 44-0000472 от 10.10.2019 г. на Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Търговище, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева. Визира се незаконосъобразност
на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и поради нарушение на закона. В НП като основание за издаването му бил
посочен АУАН, издаден от районния прокурор на РП – Омуртаг, който обаче не бил
сред лицата по чл. 27 ЗАНН, имащи право да съставят такива актове. Това
позоваване нарушавало императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. Наред с
това визира и неспазване на реквизита по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, тъй като
имената на посочения нарушител били различни от имената на жалбоподателя, а
визираният град, до който било пътуването – град Хамбург, не бил посещаван от
жалбоподателя на посочения ден. Ето защо жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление изцяло. В с. з. жалбата се поддържа от адв.
А..
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Търговище, се представлява от началника на отдела Д.С., който оспорва жалбата
и моли съда да потвърди обжалваното НП, тъй като посочените в жалбата нарушения
били технически грешки, а всъщност било извършено описаното административно
нарушение.
Районна прокуратура – град Търговище,
не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител на 15.10.2019 г.,
видно от инкорпорираната в същото разписка, а жалбата против същото е подадена
по пощенски път от процесуалния пълномощник на 22.10.2019 г., видно от
пощенското клеймо върху плика, при което съдът приема, че жалбата е подадена в
законния 7-дневен срок от редовно упълномощения представител на визирания
нарушител и съответно се явява редовна и
допустима.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
АНПроизводство в случая е
започнало при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 17.09.2019 г. районният прокурор
на РП – Омуртаг М. А. е отказал да
образува такова срещу жалбоподателя за извършено престъпление от общ характер, мотивирайки
се с липса на данни за извършено престъпление с такъв характер. Съгласно това
постановление преписката е изпратена на началника на ОО „АА“ – Т. за издаване
на наказателно постановление срещу лицето за извършено административно
нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗАвтП. След изпращане на прокурорската преписка по
компетентност на ОО „АА“ – Т. е издадено обжалваното Наказателно постановление №
44-0000472 от 10.10.2019 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Т., с което на Н.Л.Х. *** е ангажирана административнонаказателна отговорност
за това, че „на 13.04.2019 г. лицето Н. Л. Х. ***- Германия лицата Г.Х. и Х.Х. и други
лица с лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** срещу заплащане от по 130 евро
на човек. В хода на проверката е установено, че Н.Х. не притежава лиценз за
международен превоз на пътници издаден по реда на Закона за автомобилните
превози. Районна прокуратура – гр. Омуртаг с постановление от 17.09.2019 г. отказва
да образува досъдебно производство като деянието е квалифицирано като
административно нарушение“. Като приема, че с описаното деяние лицето е
нарушило разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, административнонаказващият орган е
наложил на Н.Л.Х. глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвтПр. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати
и разпитани като свидетели посочените в НП лица Г.М.Х. и Х.Х.Х.. Според техните
свидетелски показания през месец март или април двамата свидетели пътували
заедно с Н. ***, Германия, като били взети от дома им и между тях и
жалбоподателя изобщо нямало уговорка да му плащат пари за превоза. Те посочват,
че в управлявания от жалбоподателя автомобил се качили и други пътници. Свидетелят
Х. дори сочи, че поради липсата на каквито и да е пари у него, се наложило
жалбоподателят да му даде по пътя пари за храна по време на пътуването като
сумата била в размер на 50 лева. След като свидетелите пристигнали при своите
роднини в гр. Хомбург, те им казали, че дали на Н. пари за превоза по 120-130
евро за всеки от двамата, както и сумата от 50 лева, която той дал на свидетеля
Х.. Свидетелите уточняват, че отдавна се познават с жалбоподателя като дори
съпругата му била далечна братовчедка на свидетеля Х.. Показанията на
разпитаните свидетели кореспондират помежду си относно значимите за делото
факти и съдът не намира причина да игнорира същите.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон при издаването на НП.
В случая съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН АНПроизводство се счита за започнало с постановлението на РП – Омуртаг за
отказ да се образува наказателно производство. Ето защо съгласно цитираната
разпоредба не е и необходимо съставянето на АУАН в този случай, тъй като и без
такъв АНПроизводство се счита започнало още с издаването на постановлението от
прокурора. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на наказващия орган
по делото е приложена Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на министъра на ТИТС,
с която в т. І.6 са оправомощени началниците на ОО „АА“ да издават НП по
ЗАвтПревози. От приложената Заповед № 791/10.05.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „АА“ следва, че за 6-месечния период от 12.05.2019 г. М. Б. Х. е бил преназначен временно на длъжността
началник на ОО „АА“ – Т.. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата
компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави преценка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът
установи наличие на данни в НП, включени като реквизит по смисъла на чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗАНН, които обаче по естеството си не покриват този реквизит, който се
изразява в посочване на „датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя“. АНОрган е посочил, че е взел
предвид „констатациите, съдържащи се в акт № 402 от 17.09.2019 г., съставен от М.
А. на длъжност районен прокурор към
Районна прокуратура – гр. Омуртаг“. Следва да се посочи категорично, че
реквизитът по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН се отнася само до съставен АУАН от
съответно длъжностно лице, имащо право по закон или оправомощаване с друг акт
да съставя такива актове. Съгласно чл. 37 ЗАНН такива актове могат да съставят
длъжностните лица: а) посочени изрично в съответните нормативни актове; б)
определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните
управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове, както и
в/представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт. От
цитираната норма следва, че прокурорът не попада в нито една от трите групи лица,
а и липсва закон, който да го оправомощава да издава актове за установяване на
административни нарушения, тъй като това правомощие е несъвместимо с основните
му функции по повдигане и поддържане на обвинение в наказателното производство.
Неслучайно и с издаденото от него постановление за отказ да образува ДП по
случая прокурорът е изпратил преписката по компетентност на съответния
административен орган. Посоченият в НП номер на акта /402/не представлява дори
номер на издаденото от прокурора постановление за отказ, а е номер на
преписката за образуваната по случая проверка. Ето защо посочените в НП данни са
неточни и поставящи визирания нарушител в положение да не може да разбере какъв
акт е издаден против него и въз основа на какво е издадено НП. А това положение
неминуемо ограничава възможността му да организира адекватно защитата си. На
следващо място при прегледа за наличие на реквизита по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
– „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“,
съдът установи пропуск и несъответствие. Пропускът касае мястото на извършване
на нарушението, тъй като при цялото описание липсва изрично посочване от страна
на АНОрган на мястото, което същият приема като място на извършване на
нарушението. Отразяването на факта, че жалбоподателят е превозил от град О. до гр.
Хамбург- Германия посочените лица не дава ясна представа за направената от
АНОрган констатация относно това място, което е задължителен реквизит на НП. Мястото
на извършване на нарушението е от значение за определяне на териториалната
компетентност на актосъставителя и АНОрган, а така също и за местната
подсъдност на съдебното производство по чл. 59 ЗАНН, който налага като критерий
мястото, на което е извършено или довършено нарушението. В настоящия случай
липсва каквато и да е констатация на АНОрган относно този реквизит, като
посочването на маршрута, обхващащ крайните точки на две държави, които не са
съседни, по никакъв начин не изяснява мястото на извършване на нарушението. Констатираното
от съда несъответствие в описанието на нарушението се отнася до визирания
нарушител. Докато в частта на реквизита по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН са посочени
имената на нарушителя Н.Л.Х., които
са посочени и в санкционната част на НП, то в описанието на нарушението е
записано, че същото е извършено от лицето Н. Л. Х., т. е. от лице с
различно бащино и фамилно име от тези на посочения и наказан нарушител. Посочените
от съда пропуск и несъответствие в описанието на нарушението се отразяват
съществено върху законосъобразността на издаденото НП, същите правят описанието
на нарушението непълно, противоречиво и неясно, което е равнозначно на липса на
реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а това пък е съществено нарушение на
процесуалните правила. Посочените недостатъци на обжалваното НП превръщат
последното в незаконосъобразен санкционен акт и са достатъчни за неговата
отмяна без да бъде обсъждан случая по съществото на фактите и правилното
прилагане на материалния закон. Въпреки това съдът държи да отбележи, че от
събраните по делото свидетелски показания се установи категорично, че
свидетелите са пътували веднъж през пролетта на 2019 г. с жалбоподателя от град
О., но до град Хомбург, който се намира в провинция Саарланд, Германия. Докато
посоченият в НП град е Хамбург, който е напълно различен и се намира в друга
провинция – Хамбург, Германия. Посоченото от свидетелите дългогодишно
познанство и дори далечно родство с жалбоподателя, липсата на уговорки между
тях за заплащане на превоза и заявеното от същите обстоятелство, че роднините
им в Германия са заплатили на жалбоподателя за употребеното от него гориво за
превоза, поставят под съмнение възприетия от АНОрган извод за извършен
обществен превоз по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр, въпреки че в описанието на
нарушението липсва изрично посочване на понятието „обществен превоз“, а същото
е основно понятие в посочената като нарушена законова разпоредба и в цитираната
санкционна норма в НП.
Поради гореизложените съображения
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Наказателно
Постановление № № 44-0000472 от 10.10.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Търговище, оправомощен
от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПревози
на Н.Л.Х. *** е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАвтПр, а именно глоба в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА