Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2094 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2094/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба
на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №20265127
от 01.12.2020 г постановено по гр.д.№73917/19 г на СРС , 78 състав , с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ , чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят Е.Х.Д. ЕГН **********
и С.Д.Д. ЕГН ********** от гр.София ; и М.Д.М. ЕГН **********
от гр.София да му заплатят както следва
: Е.Д. по 4/6 ; и С.Д. и М.М. по 1/6 от
следните суми : 6774,40 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г за
ап.№9 в гр.София ул.********, ведно със законната лихва от 18.12.2019 г до
заплащане на главницата ; сумата от 783,05 лева лихви за забава за периода 15.09.2017 г – 05.12.2019
г ; сумата от 90,54 лева за дялово разпределение за периода м.11.2016 г
– м.04.2019 г и сумата от 15,50 лева лихви за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.12.2016 г – 05.12.2019 г . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът “Т.С.”
ЕАД излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като процесният имот е съсобствен на
ответниците и това е отделено за безспорно между страните . Вещото лице е
работило по документи за ап.№26 ,
докато процесният апартамент е №9 .Следва да се извърши нова СТЕ за аб.№095245.
Въззиваемата страна М.М.
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . СТЕ е изготвена
въз основа на документи за ап.№26 , а не за ап.№9. Процесните задължение касаят
ап.№26 и не са доказани задължения за процесния имот .
Въззиваемите страни Е.Х.Д. и С.Д.Д. не са подали писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 02.12.2020 г и е обжалвано в срок на 16.12.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е валидно , но е частично недопустимо . Според исковата молба и уточнение на
ищеца в молба от 02.07.2020 г същият е претендирал от Е.Д. и С.Д. 4/6 от процесните суми „в режим на съпружеска имуществена общност“
; от С.Д. още 1/6 част и от М.М. 1/6 част . Тъй като задължения
не могат да са част от СИО с разпореждане от 22.02.2021 г настоящият съд
указа на ищеца уточни дали претендира 4/6 от процесните
задължения от Е.Д. и С.Д. при условията на солидарност или на разделност . С
молба от 04.03.2021 г ищецът уточни , че претендира сумите от тези лица в
условията на разделност т.е. претендират се от Е.Д. 2/6 части , от С.Д.
общо 3/6 части и от М.М. 1/6 части от
процесните задължения.
Следователно , СРС се е произнесъл по
непредявен иск /“плюс петитум“/ по отношение на 2/6
части /разликата над 2/6 до 4/6 / от процесните суми по отношения на ответника Е.Д.. В тази част решението трябва да се
обезсили .
Ищецът не е поискал допълване на решението на СРС по отношение на исковете срещу С.Д. за тези 2/6 части от задълженията в
едномесечния срок по чл.250 ГПК , поради което съдът трябва да се произнесе
само за дължимост на 1/6 от процесните задължения от
това лице .
В останалата част решението на СРС е
допустимо . За да отхвърли исковете СРС е приел , че отчетите и протоколите за отказан
достъп касаят ап.№26 , а не процесния ап.№9 , поради което исковете на ищеца не
са доказани . Не трябва да се кредитира СТЕ .
В допустимата си част решението на СРС е правилно.
Според исковата молба ответниците са
потребители на топлинна енергия за ап.№9 в гр.София ул.********и трябва
да заплаща начислените задължения за аб.№095245. СТЕ е изчислила
задълженията за аб.№095245 в хипотеза на неосигурен достъп , но видно от
представените индивидуални справки , главен отчет и протоколи за неосигурен
достъп , всички те са издадени за ап.№26. Видно от нотариален акт на
стр.9-10 от делото пред СРС още през 1999 г действителната /нова/ номерация на
процесния имот е ап.№21. Според молба на третото лице-помагач на ищеца
на ап.№9 съответства аб.№95228 , а не аб.№095245.
Ищецът не е представил доказателства ,
че задълженията за процесния ап.№9 са тези за аб.№095245 , нито каква е
актуалната номерация на имота на място и защо са съставяни протоколи за отказан
достъп за ап.№26 . Вместо това във въззивната жалба се настоява , че процесен е
ап.№9 /по номерация изоставена още преди 1999 г/ и се иска отново да се
изчисляват задълженията за аб.№095245 , което вече е изпълнено от вещото
лице по САТЕ. Не е доказано , че ответниците са материално-правно легитимирани
ответници за процесните задължения и исковете срещу тях правилно са отхвърлени
.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №20265127 от 01.12.2020 г постановено
по гр.д.№73917/19 г на СРС , 78 състав в частта , в която са отхвърлени искове на “Т.С.” ЕАД *** да се осъди Е.Х.Д. ЕГН ********** да
заплати на основание чл.327 ал.1 ТЗ , чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; разликата над 2/6 до 4/6 части от следните
суми : 6774,40 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г за ап.№9 в гр.София
ул.********, ведно със законната лихва от 18.12.2019 г до заплащане на
главницата ; сумата от 783,05 лева
лихви за забава за периода 15.09.2017 г – 05.12.2019 г ; сумата от 90,54
лева за дялово разпределение за периода м.11.2016 г – м.04.2019 г и сумата
от 15,50 лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода 31.12.2016 г – 05.12.2019 г; като постановени по непредявени искове .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20265127 от 01.12.2020 г постановено
по гр.д.№73917/19 г на СРС , 78 състав в частта , в която са отхвърлени искове на “Т.С.” ЕАД *** да се осъдят С.Д.Д.
ЕГН ********** от гр.София и М.Д.М. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на
основание чл.327 ал.1 ТЗ , чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; С.Д.Д. ЕГН ********** от гр.София и М.Д.М. ЕГН ********** от
гр.София - по 1/6 части и Е.Х.Д. ЕГН ********** 2/6 части от следните суми : 6774,40 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2019 г за ап.№9 в гр.София ул.********, ведно със законната лихва от
18.12.2019 г до заплащане на главницата ; сумата от 783,05 лева лихви за забава за периода 15.09.2017 г –
05.12.2019 г ; сумата от 90,54 лева за дялово разпределение за периода
м.11.2016 г – м.04.2019 г и сумата от 15,50 лева лихви за забава върху сумата
за дялово разпределение за периода 31.12.2016 г – 05.12.2019 г; както и в
частта за разноските .
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.