Р Е Ш Е
Н И
Е № 2489
гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17961 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТЕА СИТИ ГРУП“ ЕООД срещу „БИ ЕС БИЛДИНГС“
ЕООД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че страните развивали търговски отношения помежду
си, по силата на които ищецът бил изпълнител, а ответникът – възложител,
относно извършването на СМР на сграда, находяща се в ***. Страните уговорили
количествата и видовете СМР, които е следвало да бъдат извършени, както и
сроковете и цените им. Извършени били от ищеца следните СМР – полагане на
топлоизолационна система, лепене на топлоизолационна система, направа на
шпакловка и мазилки по фасада, полагане на грунд преди мазилка, направа на
делатационна фуга, полагане на хоризонтални ивици, лепене на топлоизолационни
плочи – калкан и фасада север, монтаж на скеле за фасада, демонтаж на скеле за
фасада, транспортни разходи. Ищецът извършил възложената работа, като получил
частично заплащане на същата. Останал дължим остатък от възнаграждението за
извършените СМР в размер на 11 889.38 лв. с ДДС, който не бил заплатен и
до настоящия момент. Във връзка с извършването на СМР ищецът използвал
собствено скеле с квадратура 675 кв. м., същото било оставено за възмездно
ползване на обекта. Страните се договорили скелето да се ползва един месец,
като скелето било върнато на ищеца на 07.02.2018 г. Претендира наемна цена за
ползваното скеле за един месец в размер на 1 620 лв. с ДДС за периода
17.11.2017 г. – 17.12.2017 г. Моли предявените искове за остатък от незаплатена
сума за СМР и наемно възнаграждение за скелето да бъдат уважени и да бъде
осъден ответникът да му заплати претендираните суми. Претендира законна лихва
върху двете главници от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и
разноски.
Сочи
банкова сметка – ***: ***.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Намира исковете за
неоснователни. Не оспорва, че между страните е имало договорни правоотношения,
както и, че ищецът е трябвало да изпълни фасадна изолация на северната страна
на строяща се кооперация на адрес *** – жилищна сграда с магазини и гаражи в ***, за
жилищно строителство, кв. 8, по плана на бул. М.. Ищецът не бил изпълнил
качествено и в срок своите задължения. Полученото частично плащане от 9000 лв.
било достатъчно съобразно свършената работа. Северната фасада не била
изработена качествено, поради което ищецът бил помолен да напусне обекта и да
не работи повече на него. След това се наложило фасадата да се оправя от трето
лице „Арх ситистрой“ ЕООД. Липсвали издадени
от ищеца първични счетоводни документи. Липсвал двустранно подписан договор
между страните. Лицето Д. Д. не бил служител на „БИ ЕС БИЛДИНГС“ ЕООД. Наемът
за скелето бил заплатен от общо получената сума в размер на 9000 лв. Липсвали
доказателства, че ДДС по издадената фактура за наем на скелето е бил заплатен
от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на
предявените искове - чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
По иска с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да докаже, наличието на посоченото облигационно правоотношение между страните, изпълнение на
възложените строителни работи от страна на ищеца за претендирания период,
уговорките на страните за цената на отделните СМР, предаването на изработеното
и приемането му от ответника, както и размера на претендираното възнаграждение.
Ответникът следва е да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, както и възраженията си, че работата не е била изпълнена точно и
качествено, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
По делото липсват годни писмени
доказателства, които да установяват наличие на посоченото в исковата молба
облигационно отношение по договор за извършване на строително-монтажни работи
на СМР на сграда, находяща се в ***, по който
ответникът да е възложител, а ищецът изпълнител.
Представеният
такъв договор не е подписан от представител на ответното дружество, поради
което не го обвързва. Останалите представени доказателства копия от книга за
инструктаж /л.6-24/ са нечетливи, а и неустановяват наличието на твърдяното
облигационно отношение от страна на ищеца. Не е ясно кой е изготвил тази книга,
в каква връзка, кой е подписал, няма индиция за наличие на връзка с ответното
дружество.
Реквизити на договор с посоченото
в исковата молба съдържание не се установява и от представените разходни касови
ордери /л.25-27/, от които е видно плащане на сума в размер на 9000 лева.
Представеният приемо –
предавателен протокол за извършени работи, количество и стойност /л.29/ не е
подписан от представител на ответника и няма как да го обвърза.
Действително ответникът признава,
че между страните е възникнал договор за СМР относно
извършването на СМР на сграда, находяща се в ***, по който ответникът е бил
възложител, а ищецът изпълнител, както и, че във връзка с договора на ищеца е
заплатена сума в общ размер на 9000 лв. по три разходни ордера. по делото са
представени 3 броя разходни касови ордери за суми в общ
размер на 9000 лева /л.25-27/, но това не променя факта, че липсват
доказателства за извършени СМР на претендираната с исковата молба стойност.
Ищецът е
следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване каква работа е
извършена от него във връзка с договора за СМР, дали същата е приета от страна
на ответника, както и стойността на извършената работа, равняваща се търсената
по делото сума, каквато тежест изрично е указана на ищеца с Определение на съда
от 07.02.2019 г.
В тази връзка на
ищеца са допуснати двама свидетели при режим на довеждане, но такива
доказателствени средства в хода на процеса не са ангажирани.
Предвид изложеното
съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата в размер на 11 889.38 лв. с ДДС, представляващ остатък от
възнаграждението за извършените СМР на обект сграда, находяща се в *** е недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
По иска с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД
За да бъде
уважени така предявеният иск ищецът следва да установи
наличието на валидно облигационно отношение с ответника за наем на процесното
скеле с квадратура 675 кв. м., че е изправна страна по договора - предоставил е
фактическата власт върху скелето за процесния период и е осигурил спокойното и
безпрепятственото му ползване,
уговореното наемно възнаграждение, размера на претенцията. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва
да се установи, че е погасил задължението си.
И по тази претенция липсват годни
доказателства, които да установяват облигационно отношение по повод на
предоставяне под наем на скеле, че тогава реално е предоставено, неговата
квадратура, период за който е предоставено, както и уговорената наемна цена,
срок за плащане.
Представената проформа фактура
/л.30/ не е подписана от представител на ответника, не се установи, дали същата
е осчетоводена при ответника, поради което не установява наличие на
облигационно отношение във връзка с отдаване под наем на скеле на посочената
във фактурата цена – 1620 лева с ДДС.
Предвид изложеното и тази
претенция остана недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По
отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника. Същият доказа
разноски в размер на 940 лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от
представен договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка
за платеното възнаграждение /л.95/, които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва
да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Теа Сити Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Д-р Владо“ № 1, представлявано от Ц.М.Ц. – *** срещу „Би Ес
Билдингс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Горно Броди“ № 38, представлявано от Б.В.С. – ***, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11 889.38 с ДДС,
представляваща дължим остатък за възнаграждение за извършени от ищеца Строително-монтажни
работи на строителен обект, находящ се в ***, възложени от ответника, както и
сумата в размер на 1620 с ДДС, представляваща наем на скеле с квадратура 675
кв.м за периода 17.11.2017 г. – 17.12.2017 г.
ОСЪЖДА „Теа Сити
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Д-р Владо“ № 1, представлявано от Ц.М.Ц. – *** да заплати на „Би Ес Билдингс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Горно Броди“ № 38, представлявано от Б.В.С. – *** сумата в размер на 940 лева – разноски в производството,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ