Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                18.01.2021 год.           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                   граждански състав

на шести януари                               две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 165 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ***, представлявано от инж. Г.Т.- Изпълнителен директор чрез процесуален представител Главен юрисконсулт Д.Б.З., срещу: Д.И.Р., ЕГН **********, адрес ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 5021,17 лв. представляващи задължение по издадени фактури в периода 22.12.2017 год. до 25.06.2018 год. през отчетен период от 11.05.2014 год. до 07.06.2018 год. ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението, както и да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 808,53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 23.01.2018 г. до 21.01.2020 г. и да присъди на ищеца разноските, направени по водене на делото и разноските по заповедното производство.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертизи.

С разпореждане от 04.06.2020 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Особения представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла давност.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което и съда приема предявените искове за процесуално допустими.

Ответникът своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани. От фактическа страна, не оспорва собствеността върху процесния имот, но оспорва наличието на реални доставки и потребление през процесния период. На второ място, прави възражения за недоказаност на отчитането на процесния водомер, редовността на отчитането и осигурения достъп. На трето място, прави възражение, за изтекла давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите от исковата молба намира, че предявените искове са основателни, поради следното:

Процесният период по главния иск е по издадени фактури в периода 22.12.2017 год. до 25.06.2018 год. през отчетен период от 11.05.2014 год. до 07.06.2018 год. Ответникът по делото е абонат от при общи условия на ищеца "***" ЕАД- Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от *** оператор "***" ЕАД- Бургас, приети с решение № *** г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Новинар" на 21.08.2014 г. и вестник "Компас" на 29.08.2014 г. в сила от 29.09.2014 г. Приетите като доказателства по делото документи, както и заключенията по допуснатите, изслушани и приети от съда експертизи, подкрепят фактическите твърдения от исковата молба, за валидно възникнало и съществуващо правоотношение между страните по делото, за доставка на вода и ВиК услуги.

Не се спори по собствеността на ответника върху процесния имот. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях /чл. 153 от ГПК/. Ето защо, съдът приема, че ответникът притежава качеството на "потребител" в отношенията си с експлоатационното дружество, по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по отношение на следния водоснабдяван обект, а именно: имот находящ се с административен адрес: *** и е със заведена партида в базата данни с абонатен № ***.

От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, извършена след оглед на място и справка при доставчика, съдът установява, че процесните доставени количества вода са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателното средство-един водомер, монтиран в имота. Водоснабдявания обект представлява жилищна сграда на един етаж. За имота има открита партида при водния оператор, с абонатен № ***. През измервателно устройство за отчетния период са преминали 1878,00 кубически метра питейна вода, доставената и консумирана, за които се претендира плащането на главницата по делото. Отчитането е с индустриален мобилен компютър, с което се игнорира до голяма степен човешкият фактор, поради което не могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответната страна, за недоказаност на отчитането на процесния водомер и нередовност на отчитането. Този извод се подкрепя и от неоспорените свидетелски показания, на разпитания по делото свидетел с месторабота "***" ЕАД, на длъжност "***", от които съдът установява, че редовно е имала достъп за отчитането в процесния имот и не е имала възражения по отчитането. По време на отчитането е присъствал абонатът, а понякога и други лица. Записите от измервателното устройство показват какво е неговото състояние, какъв е предишният отчет и в момента на отчитането колко е потребеното водно количество. След трансферирането на данните в сървъра на водния оператор се изготвя автоматично електронен карнет. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. и действаща понастоящем дава възможност за такова отчитане по електронен път, което изключва изготвянето на карнети и полагането на подпис на абоната при отчитането. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че през процесния период е била променяна партидата на абоната, че са били подавани молби за прехвърляне, откриване или закриване на партидата.

От извършена съдебно-счетоводна експертиза по делото, след проверка в счетоводството на доставчика "***" ЕАД, неоспорена от страните, съдът установява, че за горепосоченото количество вода, преминало през измервателното устройство, в процесния период, са били издадени и осчетоводени от доставчика данъчни фактури към абоната, на стойност от общо 5021,17 лева, в който размер е предявен главният установителен иск по делото. Към настоящия момент няма извършени плащания по процесните данъчни фактури. Счетоводните записвания в дружеството-доставчик "***, съгласно решенията на ДКЕВР/КЕВР относими към процесния период.

С предвиждането по чл. 33, ал. 1 от действащите публично известни общи условия на доставчика "***" ЕАД, потребителите имат задължението да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. По делото е доказано виновно неизпълнение на това съществуващо договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от страна на абоната- ответник, за което отговаря. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин /чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо, предявеният по делото главен, установителен иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.

За пълнота следва да се отбележи, че няма предвиждане в Закона за счетоводството /ЗСч/ за полагане на подпис от получателя на доставката като задължителен реквизит на търговската фактура, поради което е неоснователно и третото основно възражение на ответната страна, за липсата на подпис от абоната върху процесните фактури. Касае се за първичен счетоводен документ, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, за редовността на който от външна страна е достатъчен подписът на съставителя. Разпоредбата е императивна, изброяването на реквизитите в посочената норма е изчерпателно.

Основателността на главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата /лихва за забава/, с правно основание в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото задължението е срочно. Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на задължението съдът, кредитира пресмятанията на съдебно- счетоводната експертиза по делото, от която установява, че съобразно падежите и стойностите на всяка от фактурите, общият размер на обезщетението възлиза на 1078,88 лева. Следователно, акцесорната претенция, като основателна и доказана до претендирания размер от 808,53 лв. следва да бъде уважена изцяло.

По отношение на възражението за изтекла давност- видно от материалите по делото- издадените от ищеца фактури- към момента на депозиране на исковата молба, давност за претендираните суми не е изтекла.

С оглед изхода на делото, събраните по делото доказателства и дадените разяснения с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца "***" ЕАД разноски по делото, съобразно събраните по делото доказателства и уважената част от исковете. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 166,59 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1538,07 лева за разноски в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „***” ЕАД, ЕИК *** и Д.И.Р., ЕГН **********, че Д.И.Р., ЕГН **********, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумите както следва: сумата от 5021,17 лв. представляващи задължение по издадени фактури в периода 22.12.2017 год. до 25.06.2018 год. през отчетен период от 11.05.2014 год. до 07.06.2018 год. и сумата от 808,53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 23.01.2018 г. до 21.01.2020 г. ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.01.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на „***” ЕАД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № *** год. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- Царево.

ОСЪЖДА Д.И.Р., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 166,59 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1538,07 лева за разноски в исковото производство.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- Царево.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

 

        

          

                              

                                             СЪДИЯ: