РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Е. П. Н.а
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Е. П. Н.а Административно наказателно дело
№ 20241210200125 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на“Г “ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Б , представлявано от управителя Й Й , против НП№01-
2300581/12.12.2023г., издадена от Директора на Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00лв., във връзка с административно нарушение по
чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати редица
процесуални нарушения.Алтернативно се застъпва, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя. Иска се
отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените в процеса съдебни
разноски.
Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и
законосъобразно. Прави се и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, като отчете становищата на страните и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено в процеса следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно
легитимирано за това лице / лице с право да обжалва НП/, като то е сторило
това и в законния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП се установи, че е връчено
на жалбоподателя , чрез законният му представител на 08.01.2024г. и в
законния срок срещу него е подадена процесната жалба, а именно на
18.01.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по един безспорен и категоричен начин, че на 16.10.2023г., около 13.45 часа,
представителите на ДИТ- Благоевград /свидетелите Д. и А./, са извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места, като
посетили за целта обект „СМР на вилна сграда с идентификатор
04279.310.2101, местност „Ч “ по кадастралната карта на Б , собственост на
св.В. М.. При тази проверка на място на обекта е заварен работника В. С. К.,
който към този момент извършвал строителна дейност в обекта /зидане на
стена/. Заедно с него на мястото вършели същите строителни дейности
свидетелите Т., Ш. и Б.. На всички били предоставени от проверяващите лица
Декларации за удостоверяване работа по трудово правоотношение по КТ,
която свидетелите собственоръчно попълнили . В тази декларация, св.К.
посочил, че работи към фирма „Г “ЕООД от половин година и че тази фирма
стопанисва провереният обект . В декларацията отразил също, че заема
длъжността“общ работник“, че има съгласувано с работодателя работно време
от 08.ч до 17ч, с почивни дни в събота и неделя и обедна почивка през
работните дни от 12.00 часа до 13.00 часа, както и че има договорено трудово
възнаграждение с работодателя от 780.00лв., като последно е получил такова
за м.септември 2023г., на дата 06.10.2023г. Аналогична информация
2
попълнили в декларациите си и свидетелите Т. и Ш., а Б. избягал от мястото на
проверката.
След попълване на тази декларация и констатацията в базата данни на
ГИТ, че за св.К. няма регистриран трудов договор от жалбоподателя като
негов работодател, нито пък уведомление за това по КТ, с нарочно
Постановление №23091578/20.10.2023г., св.Д. е обявил трудовото
правоотношение на св.К. с процесното дружество, за съществуващо такова.
Констатираното при проверката относно св.К. било квалифицирано като
административно нарушение на жалбоподателя по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2
от КТ за „Гай 7“ЕООД, със седалище и адрес на управление : Б , ул.“Б “№ ,
представлявано от управителя Й А Й в качеството му на работодател за този
работник, поради което и св.Д., в присъствието на св. А., издал на процесното
дружество АУАН № 091-2300581 на 30.10.2023г. Акта е връчен лично на
законният представител Й на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 12.12.2023г., Директорът на ДИТ-Благоевград е
издал обжалваното НП№01-2300581, с което за описаното в акта нарушение,
на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв. НП е връчено лично на
законният представител на жалбоподателя на 08.01.2024г.
Според извлечение от базата данни на НАП за регистрирани трудови
договори, св.Т. е бил трудово ангажиран при жалбоподателя като негов
работник със сключен трудов договор и в сила до 31.07.2023г. Св.Ш., св.Б. и
св.Ковачев не се установи да са имали регистрирани трудови договори с
жалбоподателя.
С Разчет на платежна ведомост на процесното дружество за 2023г. също
се потвърждава и се констатира, че както св.К., така и свидетелите Ш. и Б., не
са получавали трудово възнаграждение по въпросната ведомост. Такова е
получил само св.Т. и то за времето от м.05.2023г. –м.07.2023г., когато е
регистрирано прекратяване на трудовото му правоотношение с процесното
дружество.
Няма спор също така, че процесното дружество в качеството на
строител и изпълнител е сключило Договор за строителство с възложителя –
св.М. на 08.03.2022г. Предмета на договора е извършване на СМР в
проверения обект „В “ с идентификационен номер 04279.310.2101, местност
3
„Ч “ по Кадастралната карта на Б , до груб строеж и акт№14.
Спорно в процеса е обстоятелството дали жалбоподателят e имал
качеството на работодател за св.К. към датата на проверката .
В тази връзка страните ангажираха допълнителни гласни и писмени
доказателства. При анализа на тези доказателства, съдебният състав приема,
че е не е доказано това качество на процесното дружество към датата на
проверката за работника К.. В тази насока са показания на самият св. К. в
съдебното заседание, в което той категорично заяви, че не е работил въобще и
не е имал трудови правоотношение с жалбоподателя, включително и към
датата на проверката, а е отишъл на процесния строителен обект само за да
помага на св.Т., за който му е било известно, че работи във фирма „Г “ЕООД.
В тази връзка св.К. уточнява, че попълнил декларацията по КТ, предоставена
му от проверяващите лица –свидетелите Д. и А., от „паника и в паниката“ и
именно за това в нея отразил неверни обстоятелства-че работи по трудово
правоотношение и без трудов договор с процесното дружество, което обаче не
било вярно. Св.К. установява, че последното е станало причина да попълни
допълнителен декларация по искане на св.Й., в която отразил верните
обстоятелства, а именно, че не е в трудово-правни отношения и не работи за
процесното дружество към датата на проверката. В тази насока са и
показанията на свидетелите Т., Ш., Б., Й., Л и С , както при първоначалният
им разпит, така и в хода на проведените очни ставки с участието на
свидетелите К. и Т. . /Обстоятелството дали към датата на проверката е било
прекратено трудовото правоотношение със св.Т. не се установи по
категоричен начин в процеса, но то няма отношение към казуса, доколкото
процесното НП касае нарушение на трудови права не на този свидетел, а на
св.К., за който категорично се установи, че е бил на проверения обект, защото
е извикан да помага на Т., а не заради трудово правоотношение с
жалбоподателя. По отношение на св.Т. също не се доказа, че е било
прекратено трудовото му правоотношение към този момент, доколкото не се
представи връчена му заповед за прекратяване на такова правоотношение до
датата на проверката и в тази връзка самият Т. заяви, че е отишъл да работи
на обекта на св.М. като работник на „Г “ЕООД и в негова полза. Именно за
това и извикал да му помогнат свидетелите Ш. и Б., след като пазговарял за
тази строителна работа с управителя Й предния ден. Тези твърдения на св.Т.
се потвърждават от собственика на обекта М. и за това съдът не счита, че има
4
причина да не кредитира тези гласни доказателства, но главно относно
изясняване на причината , заради която самият св.К. се е намирал на
процесния обект към датата на проверката./
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по КТ,
съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са спазени
сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.
В НП ясно и конкретно е посочена орган, място и дата на издаването му,
датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е
фактически начина на извършването му, правна квалификация на
нарушението, посочени са доказателствата, с които се установява- проверки,
документи и свидетели. АУАН и НП са и надлежно връчени на законният
представител на жалбоподателя. В НП се съдържа и конкретна санкционна
норма, която кореспондира с твърдяното нарушение.Ето защо съдът приема
обжалваният акт за издаден в съответствие със ЗАНН и процесуално
законосъобразен , а възраженията на защитата в обратна насока, счита за
неоснователни.
Същевременно, с ангажираните по делото доказателства съдът намира,
че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил нарушението по чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма.
Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.61 от КТ, трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
5
Работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател.
В казуса не се доказа, че жалбоподателят е имал качеството на
работодател за св.В. С. К. към датата на процесната проверка по работни
места /СМР на вилна сграда с идентификатор 04279.310.2101, местност „Ч “
по кадастралната карта на Б , собственост на св.В. М./, нито преди, нито след
тази проверка, защото св.К. не е наеман на работа от процесното дружество и
още по-малко за строителна дейност на процесният обект.
От своя страна показанията на свидетелите по акта А. и Д. за това, че
дружеството е било работодател на св.К. се базират само на попълнената
декларация от негова страна по време на проверката, която декларация той
заяви в съдебно заседание, че не поддържа и с нея не е удостоверил верни
обстоятелства за съществуващо трудово правоотношение между него и
процесното дружество. Това твърдение на К. се установи и при разпита на
свидетелите Т., Ш., Б., Й., Л , С и М.. Причината да бъде заварен св.М. на
провереният обект и на датата на процесната проверка, според свидетелите Т.,
Ш. и Б. е желанието му да помага без трудово правоотношение, на неговият
приятел и колега св.Т., ангажиран на обекта за зидане на стена със знанието на
управителя Й Й . /В тази насока са показанията освен на присъствалите на
проверката К., Ш. и Б , Т. и показанията на св.Й. и св.М., които съдът
кредитира като годни, обективни и достоверни поради своята
последователност и липса на противоречия с другите гласни доказателства в
тази насока./ Ето защо съдът намира за недостоверни и некредитира
показанията на свидетелите по акта относно обстоятелството, че е
съществувало трудово правоотношение между св.К. и неговият работодател
„Г “ЕООД .
След като не е бил работодател за св.К., жалбоподателят не е имал
въобще задължението да сключва с него трудов договор в писмена форма
6
по чл. 62, ал.1 от КТ и съответно не е могъл въобще да извърши от
обективна страна това нарушение, за което е и санкциониран с
обжалваното НП.
С оглед на изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон /чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ и като
незаконосъобразно следва да се отмени.
С оглед изхода на процеса и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2024г.,
сключен между жалбоподателя и адв.Г., на последната е заплатена сумата от
500.00лв. като адвокатско възнаграждение за участието и процесуалното й
представителство по настоящото дело. Този адвокат е участвал и лично в
рамките на пет съдебни заседания.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000.00лв.
до 10.000лв., /1500 лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в казуса
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 550.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания / в казуса са 5 такива/, за всяко следващо заседание след първите
две, се заплаща на адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи, като съдът намира, че не са налице
основания за редуцирането на това възнаграждени заради прекомерност по чл.
63д, ал.2 от ЗАНН, след като е дори под фиксираният минимум на
приложимата Наредба№1 от 09.07.2004г. на ВАдвС. Присъдената сума следва
да се заплати от ДИТ-Благоевград, в чиято структура е назначен санкционният
орган , който на съда е ноторно известно, че не разполага със самостоятелен
бюджет за посрещането на такива служебни разходи.
7
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 , вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 01-2300581/12.12.2023г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция на труда“-Благоевград, с което на „Г “ЕООД, с ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: Б , ул.“Б “№ , представлявано от
управителя Й Й , е наложена имуществена санкция в размер на 150.00 лв., във
връзка с нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция на труда“-Благоевград, да заплати на
„Г “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Б , ул.“Б “№ ,
представлявано от управителя Й Й , сумата от 500.00лв. /петстотин лева/,
представляващи съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по нахд
№125/2024г. по описа на Районен съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8