РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:М. Д. Личева Гургова
при участието на секретаря М. Г. Христова
като разгледа докладваното от М. Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330103510 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55 ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
Ищецът А. В. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, чрез адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр.
П. ****, моли съда, да бъде осъден ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А. М., да му заплати следните
суми:
71,05 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №
****/19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното и изплащане;
447,93 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем №
****/19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в исковата молба и уточнение към нея се твърди, че между страните бил
сключен договор за паричен заем № **** от 19.04.2017 г., по силата на който ищцата
получила 700,00 лева, платими на вноски, при лихвен процент 40 % и ГПР – 48,48 %. Била
уговорена и неустойка в размер на 447,93 лева, в случай че в тридневен срок от подписване
на договора заемополучателят не предостави обезпечение измежду поръчител или банкова
1
гаранция. Твърди се, че за периода от 27.04.2017 г. – 26.10.2017 г. А. Т. била заплатила по
заема сумата в общ размер на 1 218,98 лева, с която погасила следните суми: 700 лева –
главница, 71,05 – възнаградителна лихва и 447,93 лева – неустойка. Твърди договорът да е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10; чл. 19, ал. 4 и за нарушаване на добрите нрави. Излагат
се доводи, че клаузата за неустойка е нищожна и като противоречаща на чл. 71 ЗЗД и чл. чл.
33 ЗПК.
ОТВЕТНИКЪТ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. М.
К., заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че изискванията на чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК са спазени, тъй като в сключения между страните договор бил посочен фиксиран
ГЛП. След като ГЛП бил фиксиран в договора и ясен за страните нямало нарушения.
Липсвало такова и на т. 10, тъй като ГПР бил посочен ясно и не бил по - висок от пет пъти
размера на законната лихва. ГПР бил изчислен на база първоначално уговорен размер на
лихвата, а тъй като в договора не била уговорена възможност за промяната му, не били
предвидени и уговорени допълнителни допускания. Изискването на т. 11 също било
спазено, тъй като не било необходимо предоставянето на информация за
последователността на разпределение на вноските между различните непогасени суми.
Неоснователно било и възражението за нищожност на неустойката, поради прекомерност и
противоречие с добрите нрави. Навеждат се доводи, че нормата на чл. 33 ЗПК се явява
неприложима в конкретния случай. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен
договор за паричен заем № **** от 19.04.2017 г. като заемната сума е била получена. По
силата на този договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер на
700,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на
разходите в размер на 48,48 %. Посочена е общата дължима сума от заемателя, която
възлиза на 777,87 лв. Страните са уговорили погасяването да стане на 27 седмични
погасителни вноски по 28,81 лв., както и падежът на първата от тях.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
2
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 777,87 лева и
какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,48 %. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
3
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем
от 700,00 лева, а доколкото се установява, че са платени общо 1 218,98 лева, разликата
представляваща 518,98 лева, от които 447,93 лева за неустойка и 71,05 лева за
възнаградителна лихва е недължима, като получена при начална липса на основание.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 105,00
лева за държавни такси.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ/Рамков договор за правна
защита и съдействие от 28.11.2022 г./, възлиза на 800,00 лева, който следва да бъде
присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А. М., да заплати на А. В. Т.
ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, чрез адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр. П. ****, сумата
от 71,05(седемдесет и един лева и 05 ст.)лева, недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ****/19.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 14.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А. М., да заплати на А. В. Т.
ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, чрез адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр. П. ****, сумата
от 447,93(четиристотин четиридесет и седем лева и 93 ст.) лева, недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ****/19.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 14.03.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М., да заплати на А. В. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****,
чрез адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр. П. ****, сумата от 105,00(сто и пет)лева
представляваща направени по делото разноски за държавни такси.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М., да заплати на адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр. П. ****,
сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
5