№ 49739
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110142604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като в полза на страната бъде присъдено и уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния му представител в открити съдебни
заседания в общ размер на 600.00 лева, но при съобразяване на уважената част от
претенциите, за което възнаграждение се поддържа да са представени доказателства да е
реално заплатено от страната.
Постъпил е отговор на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с което от
името на ответника са изложени съображения за неоснователност на същото.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,
като по делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в исковата
молба.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Противно на поддържаното от името на ищеца, в хода на производството- до
приключване на последното по делото открито съдебно заседание, за което същият е бил
редовно призован, са представени доказателства единствено за заплатен адвокатски хонорар
от 1200.00 лева, но не и такива за заплащане на сумата от 600.00 лева- допълнително
уговорено възнаграждение за явяване на адвоката в две открити съдебни заседания, каквито
страната представя за първи път с молбата си правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т.
11 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
правната възможност на страната да представя доказателства, вкл. за сторените от нея
разноски, се преклудира с приключване на последното по делото открито съдебно заседание,
поради което представянето им след постановяване на решението по делото- едва с молбата
с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, не представлява валидно извършено процесуално
действие, което да е годно да обвърже насрещната страна, респ. съда.
Така, в посоченото тълкувателно решение е изяснено, че „събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което
съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във
1
фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да
анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка
със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на
решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Следователно, те не могат да въвеждат нови искания,
нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и
състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато
всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С
действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени
условия - при фактическа и правна сложност на делото. чл. 149, ал. 3 ГПК възлага
извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на
доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора.
Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните
състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда.
Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на
закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не
може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила
вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се
сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната
страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат
предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“
По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П. А. В., съдържащо се в молба с вх.
№ 261582/31.07.2025г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съобщението до ответника да бъде изпратено на посочения от него адрес в отговора от
28.10.2025г. на молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2