№ 16967
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯ. ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110129786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ГПК по иск за делба във фазата по извършването й.
С Решение от 20.21.2023 г. по делото, което е влязло в законна сила се
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 ГПК до делба - масивен гараж с
площ 24 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „К. Попов“ № 34 в квартал 95,
УПИ парцел VII-81, посочено в АГКК като СОС с идентификатор 68134.901.81.2.2.
при квоти както следва: 1/8 ид.ч. за ищеца К. Г. Б., 1/8 ид.ч. за ищцата Е. Г. Д. и 6/8
ид.ч. за ответницата Я. Г. В..
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза се установява, че допуснатия до делба недвижим имот –е
неподеляем, като пазарната му цена е в размер на 48 960 лв.
Страните не оспорват експертизата и правят искане имота да се изнесе на
публична продан. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и
обосновано.
В производството не са правени претенции за възлагане на имота, поради което
делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия имот на публична продан на
основание чл. 348 ГПК , като няма пречка съделителите да участват в същата.
На основание чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата,
съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от
съсобствеността. В съдебната практика се приема, че имуществена претенция, която касае
искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или
увеличаването стойността на съсобствената вещ, подлежи на разглеждане в делбата.
1
(Решение № 710 от 01.12.2003 г. по д. № 289/2003 г. на ВКС, I г.о.)
Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без
знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил
намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите
на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В
този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури
годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите
задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването
им - чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот. Вземанията се погасяват с 5 годишна
давност от момента на извършването им.
По отношение на предявените искове по сметки предявени от К. Б. срещу
Я. В..
1. По отношение претенцията за сумата от 785.49 лева за заплатен от К. Б.
данък върху процесния имот, с основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Съгласно постоянната съдебна практика вземането по чл.30, ал.3 ЗС не е за
периодични плащания и затова то се погасява с петгодишна давност. Вземането се
основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което става
изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага към
имуществото на друго лице, съгласно т.7 от ППВС № 1/ 79г. по някои въпроси на
неоснователното обогатяване. Същото разрешение следва да се приложи и при
уреждане на отношения между съсобствениците във връзка с направени от единия от
тях разходи за общата вещ, ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите
съсобственици- т.5 от ППВС № 6/ 74г. Давността за неоснователно обогатяване тече
от момента на извършеното плащане, и се прекъсва от момента на предявяването
на исковата претенция в съда, а именно 10.05.2023 г.
Съдът намира следното ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
претенцията за сумата от 785.49 лева за заплатен от К. Б. данък за процесния имот за
периода 2010 г. - 2015 г. Видно от представената Приходна квитанция № **********/
10.09.2015 г. на ПАМДТ район Лозенец, сумата от 785.49 лв. е заплатена на
10.09.2015 г. Доколкото претенцията по сметки е предявена в делбеното
производство в проведеното на 10.05.2023 г. първо съдебно заседание на втората фаза
2
на делбата, то към датата на подаване на иска е изтекла предвидената в чл. 110 на ЗЗД
обща петгодишна давност, с изтичането на която се погасяват всички вземания.
Следователно искът е изцяло неоснователен.
II. По отношение претенцията за сумата от 2450 лева по Договор за текущ ремонт
от 29.03.2016 г. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД . Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на претенцията за сумата от 2450 лв. по Договор за текущ
ремонт от 29.03.2016 г. Доколкото претенцията по сметки е предявена в делбеното
производство в проведеното на първо съдебно заседание на втората фаза на делбата, то
към датата на подаване на иска е изтекла предвидената в чл. 110 на ЗЗД обща
петгодишна давност, с изтичането на която се погасяват всички вземания.
Следователно искът е изцяло неоснователен.
III. По отношение претенцията за сумата от 4048 лв., представляваща ремонт
на гаража, съгласно фактура № 84/ 10.04.2016 г. на “Кей ти 2000“ ЕООД - на
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.. Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност От датата на фактурата - 10.04.2016 г. до датата на предявяване на
претенцията - 10.05.2023г. е изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което
същото е основателно и вземането е погасено по давност. Следователно искът е изцяло
неоснователен.
IV. По отношение претенцията за сумата от 750 лева по Договор за текущ
ремонт от 15.10.2016 г. на осонование чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за
сумата от 750 лв. От датата на договора - 15.10.2016 г. до датата на предявяване на
претенцията - 10.05.2023 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което
вземането е погасено по давонсто и искът следва да се отхъврли.
V По отношение претенцията за сумата от 1500 лв. за ремонт на покрива на гаража по
Договор от 14.07.2017 г. на осонование чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 1500
лв. От датата на договора - 14.07.2016 г. до датата на предявяване на претенцията -
10.05.2023 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което вземането е
погасено по давонсто и искът следва да се отхъврли
г. е изтекъл 5-годишния давностен срок.
По разноските в производството
3
Всяка от страните по делото следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в
съсобствеността. По отношение на разноските те остават в тежест на страните така
както са ги направили. Общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на
разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид
двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/. Това правило се прилага за
производството пред районния съд като първа инстанция, където необходимите за
движението на делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността разноски, когато
съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на
делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно
установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички останали разноски по делбения иск в
първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско възнгаграждение,
без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е
направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило
по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство - по
обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на
разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната
практика на ВКС /например: определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1308/2014 г. на IV-то г. о., определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на
I-во г. о., определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и
др./.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот:
масивен гараж с площ 24 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „К. Попов“ № 34
в квартал 95, УПИ парцел VII-81, посочено в АГКК като СОС с идентификатор
68134.901.81.2.2.При квоти както следва: 1/8 ид.ч. за ищеца К. Г. Б., 1/8 ид.ч. за ищцата
Е. Г. Д. и 6/8 ид.ч. за ответницата Я. Г. В..
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. Г. Б., ЕГН: ********** срещу Я. Г. В.,
ЕГН: ********** за сумата от 785.49 лева за заплатен данък върху процесния имот
за периода 2010 г. -2015 г., с основание чл. 30, ал.3 ЗС, за сумата от 1500 лв.,
представляваща разходи за ремонт на покрива на гаража по Договор от 14.07.2017 г. на
осонование чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за сумата от 750 лева, представляваща разходи за текущ ремонт
4
от 15.10.2016 г. на осонование чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за сумата от 4048 лв., представляваща
разходи за ремонт на гаража, съгласно фактура № 84/ 10.04.2016 г. на “Кей ти 2000“ ЕООД -
на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за сумата от 2450 лева, представляваща разходи за текущ
ремонт от 29.03.2016 г. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 224,8 лв., държавна такса за делбата.
ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 381,33 лв., представляваща държавна такса за
предявените искове.
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН: ********* да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 224,8 лв. държавна такса за делбата.
ОСЪЖДА Я. Г. В., ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 1713,60 лв. държавна такса за делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5